През 2021 г. закриват още 40 районни прокуратури
Последният етап от реформата в районните прокуратури ще засегне около 40 от тях. Това съобщи главният прокурор Иван Гешев пред депутатите от парламентарната правна комисия.
Амбицията на Прокурорската колегия е този етап да приключи през 2021 г., обясни Гешев.
През лятото на 2017 г. пред ПК на ВСС бяха представени два модела за реформа на районните прокуратури – унифициран, според който се създават 28 мегарайонни прокуратура, а останалите стават териториални отделения, и диференциран – закриване само на част от районните прокуратури. Колегията избра първия подход.
Първият етап беше осъществен през юли 2018 г., когато пилотно бяха закрити 11 районни прокуратури в градовете Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан, Чепеларе и Тополовград. На тяхно място бяха създадени териториални отделения към районната прокуратура в съответния областен град.
Вторият етап от реформата започна през лятото на миналата година. Тогава беше решено от 1 януари 2020 г. да бъдат закрити още 29 районни прокуратура в градовете Малко Търново, Несебър, Поморие, Средец, Царево, Котел, Нова Загора, Велики Преслав, Нови Пазар, Исперих, Кубрат, Омуртаг, Попово и Радомир, Елена, Кнежа, Левски, Никопол, Провадия, Девня, Бяла, Дулово, Тутракан, Първомай, Гълъбово, Раднево, Берковица, Елхово.
„По този въпрос прокуратурата е доста по-напред от съда“, коментира Гешев и каза, че отлагането на решенията за реформа на съдилищата могат да я направят доста по-болезнена, когато вече ще трябва да се случи.
Пред депутатите главният прокурор изнесе данните за дейността на държавното обвинение за 2019 г., тъй като той заедно с председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Чолаков, представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев и главния съдебен инспектор Теодора Точкова беше в правната комисия именно за обсъждане на докладите за дейността на тези институции през миналата година.
Гешев съобщи, че в прокуратурата има група, която работи по промени в НК и НПК, които да предложи на законодателя. Те от една страна са свързани с разширяване на компетентността на военните съдилища и прокуратури, а от друга – с проблеми, които обвинението отдавна поставя в докладите си. „Организирана престъпност и корупция не могат да се разследват с остарели способи“, каза той и каза, че целта е да се възприемат работещи институти от германското и френското право.
В отговор на въпрос на Крум Зарков от БСП на какво се дължи усещането на хората за безнаказаност, при положение че за поредна година се отчита, че 97,5% от делата завършват с осъдителни присъди, Гешев посочи, че причините са комплексни, като изброи първо това, че оправдателните дела са най-вече по т. нар. дела от обществен интерес, кадровите проблеми в системата и политическото влияние в съдебната власт. Той се съгласи с констатацията на Зарков, че прокуратурата се използва като пощенска кутия. „Както и предшествениците ми са казвали – контролните органи в държавата не функционират, защото е много по-лесно да хвърлиш на прокуратурата една количка с материали на принципа „оправяйте се“, заяви той.
По отношение на Европейската прокуратура Гешев каза, че според него делегираните български прокурори трябва да са поне трима. И подчерта, че те не трябва да се занимават с други дела.
За финал върховните съдии
Едва след като изслушаха отчетите на ВСС, на инспектората и на прокуратурата депутатите пристъпиха към тези на двете върховни съдилища. На този факт специално внимание обърна председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, тъй като този ред нарушава протокола.
Той каза, че статистиката за 2019 г. показва много добри резултати от действието на промените в АПК. И съобщи, че се е случило нещо за първи път в историята на ВАС – съдиите са решили с 2000 дела повече от постъпилите. „Имаме по-бързо насрочване, по-бързо разглеждане“, каза Чолаков и припомни как преди това, ВАС насрочваше заседания за след година или дори година и половина.
Все пак той каза, че действието на мащабните изменения в АПК в продължение на година е извадило на светло някои проблеми в практиката. За тях са съобщили от административните съдилища, а сега становището си ще дадат и всички съдии от ВАС. Всичко ще бъде обобщено от аналитичното звено от върховни съдии, което той ръководи.
Обсъждането на докладите за дейността на Върховния касационен съд и на съдилищата, представени от Лозан Панов, обаче доведе до дискусия по тема, която министърът на правосъдието Данаил Кирилов беше заявил намерение да постави. Преди две седмици той каза на Панов, че при дискусията в парламента ще го попита за броя на командированите във ВКС и Софийските апелативен и градски съд членове на Съюза на съдиите.
Днес Кирилов представи справка, според която във ВКС от командировани общо 14 души, преди година 7 са обявили, че са членове на ССБ. Данните му за апелативния съд са, че от 23 командировани, членство в ССБ са декларирали 9 души. Статистката за градския съд е – от 6 командировани, трима от съюза. Правосъдният министър подчерта, че данните са относителни, защото членствата в съсловни организации вече не се декларират.
И направи следния извод: „Тази проверка установи, че в съдебната система има едно ново БКП и ако не си негов член, не можеш да бъдеш повишен по този ред“.
Започването на тази тема накара Явор Нотев от „Атака“ да вземе думата и да призове Кирилов и Панов: „Говорете си! Разберете се! Боли ме да делим магистратите по принадлежност към съдийски съюзи. Проблемите, поставени в доклада на ВКС, заслужават уважение и подкрепа“.
А Лозан Панов отговори на данните, изнесени от Данаил Кирилов, по следния начин: „Командироването не е начин за кариерно израстване, а да се помогне за решаване на проблемите ad hoc. Не деля хората на членове на ССБ и на нечленове на ССБ. Командировам тези, които са спечелили конкурси, а при нужда – тези останали под чертата“.
20
Коментирайте
Прокуратурата се амбицира. Добър старт.
Нямаше нужда да го отлагат толкова. Само излишни разходи още една година.
Още от лятото на 2017 г. се говори за тази реформа.
A за снимките с пачките на премиера нещо с депутатите не обсъдиха ли?
Хахаха, смеят ли…
Това е табу. Никой не иска да е в немилост.
СРП също трябва да бъде закрита, и превърната във филиал към МВР
Значи имаме 80 излишни администрации със заплатаджии и към това трябва да добавим съответните съдилища.
Те и градска скопиха, може да я направят отделение на СП нея.
СГП може да стане филиал на прокуратурата в Перник. Вие да виждате проблем в това?
Чудесна идея.
Накрая ще останат само специализираните – единствените, които властта признава за целесъобразни.
Айде, колега да си очовечите хонорарите, пък после да коментирате прокурорите.
Не е далеч от истината това, те и без това всички дела така се оформят, че да отиват директно там. За отделенията остават само най-незначителните битовизми, които главният прокурор после обикаля да нагледа.
Защото са им ибрикчии. Да не кажа слуги.
Ако твърдят, че това е бил смисълът, що не кажат колко пари се спестиха до момента. Защото хора май не бяха уволнявани.
Спестили са дръжки! А смисъл …кой то търси в тая жега 🙂
Реформа-проформа
Преименуват, не закриват, такива са реформите.
Според мен е правилно окрупняването на прокуратури и съдилища . Не може ВСС цяла година да се занимава с това да назначава малки , по-малки и най-малки началничета . Въобще съдебните структури са се нароили и всеки си гледа само неговия феод . Редно е работата да се споделя – по-малко натоварените да помагат на по-натоварените . Най-лесно това се случва ако са в обща структура .