Идеи от дискусията при президента
Върховен съдия да разследва главния прокурор, президентът да получи квота във ВСС
Консултациите не са публичен линч над Иван Гешев и Сотир Цацаров, заяви Румен Радев
Съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да разследва главния прокурор, президентът да има квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), а държавното обвинение да излезе от съдебната власт, но да остане автономно. Това бяха част от идеите, които представители на неправителствения сектор и на съсловните организации на магистратите изложиха при консултациите за промяна на конституционния модел на прокуратурата и на съдебната система при президента Румен Радев.
Срещата започна с изказване на държавния глава, в което той отговори на съмнения, изразени от новия главен прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров. „Консултациите за конституционна промяна не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ. Те не целят унищожаването на прокуратурата, не обслужват политически проекти и избори. Те не са основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор“, каза Радев.
Вчера Цацаров заяви, че дебатите биха били безполезни, ако целят евтин политически и предизборен шум. А Иван Гешев каза, че не знае каква е темата на срещите при президента и добави, че първо трябва да се определи проблемът в Конституцията и после да се свикват консултации. Наред с това той изрази опасението си, че се цели унищожаването на прокуратурата с изваждането ѝ от съдебната власт.
Още в началото на днешните разговори държавният глава предупреди участниците, че ако някой е дошъл с намерението да отправя персонални нападки към Иван Гешев и Сотир Цацаров, то мястото му не е в залата.
И продължи: „Ако каузата на новия главен прокурор е обективна, независима и ефективна прокуратура, той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това. Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и не преследва с еднакво настървение всички олигарси. Консултациите при президента не са безполезно упражнение без тема. Темата е много ясно поставена от мен“.
Радев допълни, че на Гешев и Цацаров трябва да се даде възможност да работят спокойно. И поясни какво се очаква от тях: „Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определи олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подадени сигнали в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата амбиция и тя трябва да бъде подкрепена“.
Румен Радев отбеляза, че трябва обаче да се отчита, че това са изключително трудни задачи в страна, в която корупцията е държавна политика, като тук отбеляза, че „цитира предишния главен, който пък цитира един по-, по-предишен главен прокурор“.
„Ако двамата не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск ще нараства и е нормално да е така. Обществото става все по-чувствително на тема корупция и скандали, които бързо затихват в медиите. Затова и темата е за конституционния модел на прокуратурата и като цялост на правосъдната система. Има ли място и нужда от промени в Конституцията, за да гарантират силни, ефективни и независими съд и прокуратура и ако има, какви да са те“, заяви още държавният глава.
И добави, че трябва да се изясни дали има място за промени, които да гарантират реално разделение на властите, които да се сложат пред колективната безотговорност, ерозия на държавността, пред паралелна власт, работеща зад фасадата на институциите, дали има нужда от засилване на правата на гражданите, отчетност и прозрачност на институциите и управлението на държавата.
На финала на своето изказване президентът заяви, че определено ще предложи промени в Конституцията.
Съдия от ВКС да разследва главния прокурор
Съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд да разследва главния прокурор. Тази идея пък лансира представителят на Съюза на съдиите в България Емил Дечев. Той обясни, че този съдия ще може обективно и напълно независимо да проведе разследването, защото той е част от най-висшата съдебна инстанция, т.е. няма да има кариерна зависимост от ВСС, няма да може да бъде командирован и няма да бъде част от прокуратурата.
Иначе Дечев се спря на тема, която от години се обсъжда, а именно съдиите, избрани от съдии във Висшия съдебен съвет да бъдат мнозинство. В момента те са само 6 от 25-членния състав на съвета. Дори са малцинство и в 14-членната Съдийска колегия.
Дечев попита и дали въобще е необходим Пленум на ВСС. Ако той остане, то правомощията му може да бъдат намалени и да се занимава само с бюджет и съдебни сгради.
Наред с това предложи ВСС да се раздели на две – съдебен и прокурорски, като в прокурорския може да се предвиди и президентска квота. Дечев каза още, че по този начин прокуратурата няма да бъде извадена от съдебната власт, а от друга страна обвинителите няма да участват в изборите на председатели на ВКС и ВАС.
„Бидейки в системата на съдебната власт, прокуратурата може да бъде администрирана и управлявана така, че да се засили общественият контрол – по-голяма обществена квота в Прокурорската колегия така, че прокурорите да бъдат малцинство“, обясни на свой ред съдия Мирослава Тодорова.
Според Иванка Иванова (Отворено общество) няма никакъв смисъл от Пленума на ВСС. Тя заяви, че политическата квота в Прокурорската колегия трябва да бъде разглеждана като обществена и не трябва да бъде запълвана с действащи прокурори, а с хора, които не са подчинени на главния прокурор. Според нея, това е така, защото обвинител №1 на практика упражнява влияние върху прокурорите не чрез надзор и методически указания, а през техните кариерни въпроси. И ако в ПК на ВСС влязат повече хора, които не са подчинени на главния прокурор, ще се намери някакъв баланс.
Прокуратурата да остане в съдебната власт
Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Евгени Иванов отбеляза, че това постоянно фокусиране върху прокуратурата не се отразява добре на колегите му. И каза, че прокурорите са интересен вид магистрати, които осъществяват сложна и отговорна работа.
Иванов беше категоричен, че независимостта на прокуратурата е жизнено важна за държавата и обществото и трябва да бъде съхранена. Той каза, че е убеден, че дискусията ще се насочи към темата за мястото на прокуратурата и заяви, че тя твърдо трябва да остане в съдебната власт. „Не е трудно да се отвори кутията на Пандора. Но изваждането на прокуратурата от съдебната система ще е пагубно“, заключи Евгени Иванов.
Председателят на Камарата на следователите Петко Петков акцентира върху факта, че от 27 години разформират следствието. По думите му промените в Конституцията не бива да засягат мястото на следствието в съдебната система. Петков припомни колко полезно е било следствието, когато Националната следствена служба е давала методически указания върху окръжните следствени служби.
Прокуратурата може да е автономна
Биляна Гяурова (Български институт за правни инициативи) не се съгласи с мненията, че ако прокуратурата бъде извадена от съдебната власт, ще отиде към изпълнителната. Тя поясни, че има различни модели в Европа – например прокуратурата е извън съдебната власт, но не е към изпълнителната, а е автономна.
Биляна Гяурова отбеляза още, че през годините съдебната реформа е обхващала предимно съда. Това, което се е случило в прокуратурата, е заличаването на следствието и създаването на Специализираната прокуратура.
Според нея концентрацията на власт в главния прокурор може да бъде избегната, ако се помисли за създаването на колективен орган, на който да бъдат прехвърлени част от правомощията на обвинител №1.
Президентът да има квота във ВСС
Президентът да има квота във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това предложи председателят на Съюза на юристите в България (СЮБ) Владислав Славов по време на дискусията. По този начин може да се гарантира до някаква степен независимостта на съдебната система.
Според Славов парламентарната квота във ВСС няма място или ако остане, броят на нейните представители да бъде намален, като тази промяна в Конституцията може да направи и обикновено Народно събрание. В момента магистратите избират 11 от членовете на съвета, а други 11 – Народното събрание.
Славов отбеляза, че трябва да се помисли и за промяна на състава на Прокурорската колегия, защото в сегашния си вариант е пример за това как „зад колективното мнение се крият действия, които определено са лични“. „Не знам там да е имало дискусия, която да е свързана с проблемите в прокуратурата. Не знам да е имало гласуване с 1-2 гласа „против“. Решенията се взимат единодушно. Нямаме нужда от такава колегия. Може да се помисли в нея да влязат по-голям брой неюристи“, заяви председателят на СЮБ.
Той постави въпроса и за начина, по който се избира съставът на Инспектората към ВСС – изцяло от парламента с квалифицирано мнозинство. „На всички ви е ясно, че се избират хора на квотен принцип и преди да направят избора може да кажем кои ще са членовете на ИВСС, а и на ВСС“, каза Славов.
По думите му чл. 126, ал. 2 от Конституцията наистина се нуждае от тълкуване. Според тази разпоредба главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Според Славов обаче искането на Министерския съвет до Конституционния съд за тълкуване на тази норма е неясно. Той засегна и въпроса за проекта за промени в НПК, с които се предвижда прокурор – шеф на Инспектората към ВКП, да разследва главния. Въпросният обвинител ще се избира с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия с мандат от 7 години. Шефът на СЮБ каза, че не е правилно този въпрос да се реши с промени в НПК, като се ограничават правомощията на главния прокурор, а трябва да се реши на конституционно ниво.
Славов призова за по-голяма независимост на всеки прокурор и никаква намеса в професионалната му дейност, свързана с определена преписка.
На финала председателят на СЮБ заключи, че нещата в съдебната система не се подобряват, а се влошават и заради това има неудовлетворение от решението на Европейската комисия да препоръча отпадането на мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка.
Засилване на ролята на обществото
Бранимир Ботев представи изследване, проведено от Европейския институт за стратегии и анализи, в който членува. Според него хората масово искат „нулево присъствие“ на политици при определяне на състава на ВСС и назначаването на магистрати. Най-голям процент от анкетираните предлагат президентът да посочва тримата големи в съдебната система, на следващо място искат те да се назначават от независим орган, а на трета позиция е отговорът да има пряк избор от населението.
В тази връзка Стефан Софиянски от Сдружение „Обединение на свободните адвокати“ предложи друго. Преди много години България е била разделена на шест области и София-град. Според Софиянски може да се стъпи на това старо деление и хората да избират седем областни управители, но заедно с тях да излъчват и седем обществени прокурори. „Ето ви седем души Прокурорска колегия. Абсолютно независима, може да ѝ се въведе и седемгодишен мандат. Нали прокурорите защитават обществения интерес. Значи обществото да избере и прокурорите“, заяви Софиянски.
Здравка Калайджиева на свой ред се спря на функциите на съда и прокуратурата. Тя акцентира върху факта, че съдът е арбитър, а прокуратурата защитава обществения интерес, не държавния, личния или партийния.
„Трудно е да се каже дали дебатът трябва да бъде за мястото на прокуратурата, или дали прокуратурата си знае мястото. Тази система е отворена към злоупотреби и е годна за известно време да съсипе доброто име, бизнеса, живота и здравето на гражданите. Дали това може да бъде поправено, е въпрос повече на НПК, отколкото въпрос на Конституцията“, заяви Калайджиева.
16
Коментирайте
„президентът да има квота във Висшия съдебен съвет (ВСС)“
всичко е ясно…
Прощавайте, ама аз се чудя защо държавният глава на една държава има картина как владетел на страната обсажда столица на съседна държава. Иначе по темата – нищо не очаквам от тая дискусия.
Определено ми харесва идеята съдия от ВКС да разследва главния прокурор. В Европа има примери на съдии-следователи. Трябват обаче промени, а някои хора не искат въобще да има ефективно разследване. Интересно е и как точно ще се определя този съдия – всеки от НК ли ще може. Това е тема за дебат.
като гледам кой го предлага, Лозан Панов ще да е този клет човечец! Смешна работа! Дечев се излага, ама яко се излага!
Когато съдия от ВКС разследва, той ще получи статут на ад хок прокурор. Добра е идеята. Прокурорите не са независими от Главния прокурор, но съдиите-са. Определяйки съдия да разследва , той няма да бъде съдия после , а само за случая ще бъде обвинител.
той няма да бъде съдия после по делото, но ще си бъде съдия по други дела(вариант-докато разследва Главния прокурор въпросния съдиия няма да правораздава по други дела).
От първия ден Гешев си показа рогата.
Ще стане страшничко ако не бъде възпрян!
Няма кой да го направи. И за Цацаров беше същото.
А трябва да са!
Май стана страшничко, а? Като се замисля никога по-твърдо на дневен ред не е стоял въпросът с всевластието на главния. Радев им бърка, няма да кажа от приличие къде. И може много да разбуни гнездото с осите, защото все пак е човекът с най-висок рейтинг в държавата…
Борбата с корупцията трябва да започне от върховете. Иначе оправия няма.
А бе, какво става с Пеевски?
Радев, да беше сезирал КС, а не да разписваш указа с две ръце.
Нямаше избор, след като избраха Гешев за втори път.
Там е работата, че каузата на новия главен прокурор въобще не е обективна.
Не съм фен на ВСС в настоящия му състав, защото богоизбраното мнозинство в парламента допусна с изменение на ЗСВ да бъдат обособени 2 колегии, с цел надмощие в решенията му (КАДРОВИТЕ) на едната над другата.
Представям си да допуснат в състава му да участва и Президента Радев към когото питаят негативни чувства, характерни за онези от тях, чието спокойствие ще бъде нарушавано без граници.