Президентът върна промените за личните данни на парламента
Спорната разпоредба
чл. 25з (1)Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
- естеството на личните данни;
- влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
- обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
- характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
- значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
- отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с мо-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
- отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
- целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. X;
- съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
- други обстоятелства, относими към конкретния случай.
(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:
- не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;
- администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.
(5) При обработването на лични данни за целите иа създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Промените в Закона за защита на личните данни, свързани с влезлия в сила на 25 май 2018 г. Общ регламент за защита на данните, ще трябва да бъдат обсъдени още веднъж в парламента, тъй като днес президентът наложи вето на една от новите разпоредби.
Става въпрос за новия текст в закона, който въвежда критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване (виж карето).
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите в ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. И в коментар за върната от него за ново обсъждане разпоредба заявява:
„Законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг“.
Според Радев фактът, че след като изброява 9 критерия, законодателят е добавил в 10-и и „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията, ученият и писателят следва да съобразява, а по-късно и да доказва. „Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост“, твърди той.
Във ветото се посочва, че трябва да се уравновесят защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. „Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай“, подчертава Радев. И вижда в изброяването на критериите в закона свръхрегулация, която „затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал“.
„В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация“, твърди държавният глава.
Той посочва, че вероятно с критериите се е целяло „улесняване“ на Комисията за защита на личните данни, съдилищата и на гражданите, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. „Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. …Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество“, заявява Румен Радев.
5
Коментирайте
Общият регламент за защита на данните в крайна сметка не е съобразен с особеностите на всяко законодателство. От тук и идва нуждата от промяна в закона.
Свободата на изразяване и информация трябва да е приоритет в една демократична държава, каквато сме ние.
Трябва много ясно да се очертае кръгът на лицата, които са с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото.
Понятието „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ е много широко наистина.
Законодателя първо да дефинира „обществено място“.