Съдия Евгени Георгиев: Ролята на адвоката при задължителна медиация е изключително голяма

Един от участниците в кръглата маса и активен защитник на медиацията беше съдия Евгени Георгиев от Софийския градски съд. Той е и сред създателите на Центъра за медиация и спогодби към районния и градския съд в столицата.

Съдия Георгиев, как се стигна до този форум?

В средата на лятото адвокат Надя Банчева, която е председател на Центъра за спогодби и медиация към СРС и СГС, покани на среща мен и адвокат Красимир Недев, отговарящ за връзките с обществеността на Висшия адвокатски съвет. На нея ни сподели, че би искала заедно с адвокатурата Центърът да организира кръгла маса за задължителната медиация, като помоли да я подкрепим. И двамата с адвокат Недев имаме дълготрайно отношение към медиацията и се съгласихме. След това имахме среща с председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова и така започнахме работа, в която впоследствие се включиха и други колеги ентусиасти, които участваха в кръглата маса.

Какво всъщност е задължителната медиация? Има опасения, че уреждането на тази задължителна процедура може в много случаи само да забави съдебния процес.

Задължителната медиация е всеобхватно понятие. Задължителният елемент на медиация винаги се свързва с определена форма на задължителност спорещите страни да се срещнат с трето обучено неутрално лице – медиатор, и чрез него да преговарят за постигане на спогодба. В нито една позната ми правна система страните не са задължени да достигнат до спогодба.

Задължителният елемент може да се използва под различна форма. Това може да бъде чрез задължение за страните:

– да участват в среща с медиатор, на която той да информира страните за процедурата по медиация и какви са ползите от нея;

– да участват добросъвестно в медиация;

– да участват в информационна среща с медиатор и при желание от страните, след получаването на информацията те заедно с медиатора да продължат работа по евентуално постигане на спогодба.

Елементът на задължителност може да се използва по различно време – например още преди отнасянето на спора към съда. Няма пречка обаче това да стане и след отнасянето на спора към съда и тогава съдията да има правомощията да разпореди страните да участват в медиация.

До забавяне на съдебното производство би могло да се достигне само, ако не сме достатъчно подготвени за въвеждането на задължителен елемент на медиация. Например, ако нямаме достатъчно обучени медиатори, а задължителният елемент се използва по голям брой дела. Ако обаче въвеждането на задължителния елемент стане плавно и постепенно, такава опасност няма. Това е така, защото макар да е възможно една медиация да отнеме много повече време за провеждането ѝ от едно открито съдебно заседание, медиаторът може да се среща със страните всеки ден, а съдията не може, защото обикновено, поне в натоварените съдилища, той няма това време, а няма и съдебни зали. На съдията е необходимо и време да изготви съдебното решение, докато медиаторите не решават спора, те само подпомагат комуникацията на страните, за да достигнат те сами до разрешаване на спора си.

Каква е ролята на адвокатите в делата със задължителна медиация?

Изключително голяма. Те са гаранти, че представляваните от тях страни са достигнали до решението на спора по собствена воля, след внимателно обмисляне на последиците от него. В присъствието на адвокатите страните се чувстват много по-сигурни и спокойни.

Нещо повече – когато има голямо неравенство в материалния или социалния статус на страните, и някоя от тях се възползва от това, медиаторът няма как да се справи, освен да прекрати медиацията. Ако обаче страните са представлявани от адвокати, този дисбаланс би могъл да бъде, ако не преодолян напълно, то значително намален.