Зам.-главният прокурор Красимира Филипова:
„Превръщането“ на съдии в прокурори, за да разследват главния прокурор, поставя конституционни проблеми
Многократно поставяме въпросите за остарялото и формалистично законодателство, които са в основата на проблемите, заради които ни критикуват, но без резултат, казва тя в интервю за „Лекс“
Красимира Филипова
Красимира Филипова е заместник на главния прокурор от 2020 г. Почти цялата ѝ кариера е минала в прокуратурата.
Беше зам.-министър на правосъдието в екипа на Екатерина Захариева.
Красимира Филипова е завършила „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има и магистратури по международни отношения от СУ и по Право на европейската интеграция в Университета в Нанси.
Разговаряме за актуалните идеи за разследването на главния прокурор и за обжалване пред съд на отказите за образуване на досъдебни производства, както и за практическите и процесуалните проблеми, поставяни от прокуратурата във връзка със закриването на специализираните съдилища и прокуратури.
Г-жо Филипова, министърът на правосъдието Надежда Йорданова направи заявка, че до края на юни ще е готова със законови промени, свързани с разследването на главния прокурор. Макар конкретни текстове да не са огласявани, тя изложи идеята. По думите ѝ най-общо се предвижда, при данни и съмнение, че главният прокурор е извършил престъпление, чрез софтуер за случаен подбор да се избира върховен съдия, който да проведе разследването. Висшият съдебен съвет пък ще преназначи този съдия като прокурор за времето, през което ще разследва главния прокурор. Какво мислите за тази идея?
В продължение на повече от 12 години българската държава се опитва да намери подходящ законов механизъм за изпълнение на придобилото широка публичност решение на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“, като е правила опити да въведе „фигура“, отговорна за разследването срещу главния прокурор. Обсъждани са редица идеи и препоръки тази функция да се възложи на лице, извън прокуратурата, със специални или извънредни правомощия за такъв тип разследване. Всички подобни модели обаче са противоконституционни, защото прокуратурата е единственият орган в България, който по силата на чл.127, т.3 от Конституцията привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.
В хронологията на становищата по повод изготвяните през годините законопроекти важно място заема Мнение №968 от 9 декември 2019 г. на Европейската комисия за демокрация чрез право по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно наказателно разследване срещу висши магистрати от лятото на 2019 г., в което е направен опит да се отговори на въпроса кой може да е „независим прокурор“ в българската система. Обсъдени са възможностите разследването срещу главния прокурор да се възложи на главния инспектор на ИВСС, на директора на Национална следствена служба или на специален ad hoc прокурор. От становището на Венецианската комисия обаче може да се направи извод, че нито един от тези варианти не е приложим, без изменения на действащата Конституция. В действителност директорът на НСлС е институционално свързан с главния прокурор и няма прокурорски функции, а създаването на ad hoc специален прокурор или резервен списък с ad hoc прокурори означава придаване на прокурорски функции на лица извън системата на прокуратурата.
Половин година по-късно Конституционният съд установи, че съгласно действащото законодателство не е имало и няма пречка срещу главния прокурор да се води независимо разследване. Според решението му от 23 юли 2020 г. (по к.д. № 15/2019 г.- бел. ред.), по време на извършването на проверката или разследването по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. В тези случаи упражняването на конституционните правомощия на главния прокурор за надзор за законност и методическо ръководство е изключено в съответствие с принципа на правовата държава, че никой не може да бъде съдия сам на себе си.
В действителност ние никога не сме имали съмнение по този въпрос. В прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. Стандартът е един и същ, независимо от служебното положение на лицето, срещу което е насочен сигналът.
Развенчаването на мита за „монопола“ на главния прокурор върху всяко разследване, провеждано от прокурор, даде идея за въвеждането в началото на 2021 г. на фигурата на „независим“ прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, избиран измежду действащите прокурори от кадровия орган по процедура, подобна на тази за избора на главен прокурор. Измененията обаче бяха обявени за противоконституционни (решение №7 от 11 май 2021 г. по к.д.№4/2021г. – бел. ред.). Конституционният съд прие, че цялостната уредба на фигурата на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не е съобразена с действащата конституционна рамка.
Казвате, че е развенчан митът за монопола на главния прокурор върху всяко разследване, но се изтъква, че това е само де юре, а де факто не е удачно магистрат от структурата на прокуратурата да разследва евентуално престъпление на обвинител №1, затова и се предлага да е съдия.
След посочените решения на Конституционния съд е безпределно ясно, че създаването на механизъм за разследване на главния прокурор е невъзможно без съответни изменения в Конституцията. Няма как по друг начин да бъдат „предоставени“ прокурорски функции на лица, които не са прокурори. Твърдения в противоположния смисъл не почиват на никаква правна основа и са „чиста проба“ политическа спекулация.
Именно поради това прокуратурата многократно се противопостави на включването на механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор като мярка в Плана за възстановяване и развитие на България. Предупредихме, че обвързването с мерки, които не могат да бъдат изпълнени без конституционно мнозинство в обозримо бъдеще, крие рискове за държавата. Независимо от това, в действащия вече план е предвидено въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор чрез назначаване от Висшия съдебен съвет на съдия, избран на случаен принцип, на длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура докато се провежда наказателното производство срещу главния прокурор.
Очевидно е, че идеята, представена от министъра на правосъдието, за възлагане на разследването срещу главния прокурор на съдия, избран от ВСС на случаен принцип, и назначен на длъжност „прокурор“, е изначално несъвместима с действащата Конституция. Никой български съдия не притежава прокурорски функции и не би могъл да се снабди с „извънредни“ такива без съществени промени в Конституцията. Поради това е безпредметно да обсъждам детайлите относно изискванията, избора и гаранциите за тези съдии, които ще придобиват качествата на прокурори.
На практика обаче този съдия ще става прокурор за известно време, т.е. прокурор ще разследва главния прокурор и ще упражнява прокурорски функции. Не се ли преодолява така конституционният проблем?
Дори и да се абстрахираме от невъзможността за реализиране на тази идея на законово ниво, без промени в Конституцията, е необходимо да помислим за ефективността ѝ от друга гледна точка. Според предвиденото в Плана за възстановяване и развитие Висшият съдебен съвет ще инициира процедурата по избор на съдия „след сезиране от всяко лице или орган“ за наличие на данни за извършено престъпление от главния прокурор или неговите заместници. Това означава за всяка жалба да се избира различен съдия, който да проверява твърденията, и то задълбочено, за да достигне до съответен извод в зависимост от установените факти. Не е ясно самият избран съдия ли ще извършва лично проверките или ще ги възлага, и на кого, както и как ще се процедира в случаите на последователни отводи или самоотводи, и кой ще се произнася по тях.
Ангажирането на редица съдии с подобна неприсъща дейност, предвид броя на постъпващите сигнали и очакваното им увеличаване при приемането на подобен механизъм, противоречи на статута им. Същевременно е невъзможно да се предвиди изборът на съдия да се прави едва при наличието на конкретни данни срещу главния прокурор. Гаранции за кариерна стабилност и независимост за съдията се предвижда да има, когато е осъществено разследване срещу главния прокурор, но не и когато е била извършена само проверка.
Тези възникващи на пръв поглед въпроси само повдигат завесата на съществуващите множество неясноти и несъвместимости с действащото законодателство. Абсурдна е и идеята разследването да се извършва от органите на изпълнителната власт под надзора на излъчения от ВСС разследващ магистрат. Що за разследващ ще бъде този магистрат, ако друг ще извършва самото разследване? Абсолютно несъвместимо с основни конституционни принципи и с процесуалното ни законодателство е действия по разследването срещу главния прокурор да се извършват от органи на изпълнителната власт, независимо под какъв надзор.
Изложените критики, разбира се, не означават, че прокуратурата се противопоставя на намирането на механизъм, който да покрива критериите за изпълнение на решението „Колеви срещу България“ и да отговаря на стандартите на ЕКПЧ. Ние ще прилагаме закона такъв, какъвто бъде приет от законодателния орган, защото това е наше задължение. При наличие на съображения за противоконституционност обаче ще сезираме компетентния орган.
В конкретния случай считам, че идеите за „превръщането“ на съдии в прокурори за целите на разследването срещу главния прокурор следва да бъдат внимателно обмислени и консултирани с оглед правната сигурност и конституционно установените правомощия на прокуратурата, за да се спестят редица усилия, ресурси и време.
Един друг проблем на действащото законодателство се дискутира от доста време от юристите – става дума за отказите за образуване на досъдебно производство в контекста на констатацията на съда в Страсбург, че в България има системен проблем с ефективността на разследването. Едно от предлаганите разрешения е да бъде въведен съдебен контрол над отказите, но то не среща подкрепа нито сред съдиите, нито сред прокурорите. Какво според Вас може да се направи, за да се подобри вътрешният контрол в прокуратурата по отношение на отказите за образуване, така че да не остава съмнение за неефективност на разследването и за съществуване на регионални незаконосъобразни практики?
На първо място следва да се посочи, че въпросът с ефективността на разследването не е идентичен с въпроса налице ли са необходимите средства за защита на пострадалите лица срещу незаконосъобразните откази да се проведе разследване. Правните системи на различните държави са различни и не във всяка от тях има формално начало на наказателното производство, както е у нас. Поради това, когато в решенията на ЕСПЧ се говори за съдебен контрол върху акта на прокурора за прекратяване на разследването, често задължителността на този контрол се обърква с контрола на българските постановления за отказ от образуване на досъдебно производство. На практика нещата са съвсем различни.
Бихте ли обяснила?
Действията преди образуване на досъдебно производство са извънпроцесуална дейност, която не е подчинена на правилата на НПК. В хода на една проверка се събират данни, а не доказателства. Те нямат процесуална стойност и не могат да се използват в бъдещ наказателен процес, като служат само за преценка на прокурора дали са достатъчни, за да се направи основателно предположение за извършено престъпление и съответно при положителен отговор да се образува досъдебно производство и да се проведе разследване за събиране на доказателства. Поради това отказът на прокурора не е пречка за образуване на досъдебно производство в бъдеще, и то чак до момента на изтичане на давността за наказателно преследване на съответното деяние. При постановяването на отказ на практика няма правен спор, който да се разрешава от съда. Такъв би могъл да възникне едва след проведено разследване и прекратяване, когато за съответните участници в досъдебната фаза на наказателния процес възниква правото на жалба срещу съответния прокурорски акт. Това е и причината за постановленията за отказ от образуване да не е предвиден съдебен контрол, за разлика от постановленията, например, за прекратяване на наказателно производство.
Искате да кажете, че според Вас невъзможността за обжалване пред съд на отказите за образуване на досъдебно производство не влиза в колизия със стандартите на съда в Страсбург?
Липсата на съдебен контрол на прокурорските откази да се разследва дадено престъпление сама по себе си не е в нарушение на стандартите на ЕКПЧ. Такова нарушение се извежда от ЕСПЧ по-скоро през призмата на дефицитите на „предварителните проверки“, които могат да доведат до неефективност на разследването, представляващо нарушение на ЕКПЧ, или като нарушение, основано на пропуска да се проведе ефективно официално разследване. Приема се, че въвеждането на съдебен контрол би бил ценна гаранция за защитата на основните права на гражданите. Европейският стандарт изисква за заинтересованите и за пострадалите лица да е налице възможност за оспорване на решението на прокурора да се проведе разследване.
У нас правата на тези лица са защитени, защото в НПК е предвидена възможност за обжалване на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство пред непосредствено по-горестоящия прокурор, чието решение не е окончателно. Съществува възможност за последователна проверка на отказите от най-ниското до най-високото ниво в системата на прокуратурата, която често се използва от заинтересованите лица. В този смисъл, предвид многостепенния контрол, правата им са напълно охранени. Нещо повече – след отмяната на ал.2 на чл.213 от НПК се даде възможност при отмяната на отказ горестоящият прокурор сам да образува досъдебно производство и да го изпрати за разследване на компетентния прокурор, което сложи край на „упоритите“ незаконосъобразни откази и повиши степента на защита на пострадалите. Следва да се отбележи, че право да обжалва отказа на прокурора имат не само пострадалото лице или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, но и лицето, направило съобщението за извършено престъпление пред компетентните органи, което е допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите.
Вътрешният контрол в прокуратурата обаче препятства ли формирането на незаконосъобразни практики по региони?
В прокуратурата е създадена необходимата организация за осъществяване на контрол върху отказите от образуване на досъдебно производство, който се развива последователно пред отделните прокурорски инстанции, а при необходимост и до ниво на заместник главен и дори главен прокурор, в съответствие с конституционното правомощие за надзор за законност. В тази връзка са неоснователни критиките за съществуване на незаконосъобразни регионални практики, защото при последователния контрол произнасянето се осъществява от горестоящи прокурори и по този начин се излиза извън практиките в отделните региони, включително се стига до произнасяне от върховното ниво с национална компетентност. Когато се установят данни за противоречива прокурорска практика в отделни региони, главният прокурор упражнява другото си конституционно правомощие – за методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. То се осъществява чрез издаването на съответни методически указания за точното и еднакво прилагане на закона от всички прокурори. Сами разбирате, че е налице стройна и ефективна система, произтичаща от конституционното устройство на прокуратурата и правомощията на главния прокурор.
Независимо от това, от дълги години липсата на съдебен контрол върху отказите на прокурорите у нас, е обект на критика. Широко известни са решенията на ЕСПЧ по редица дела, като „Асенов срещу България“ (октомври 1998 г. – бел. ред.), „Стойков срещу България“ (октомври 2015 г. – бел. ред.) и други. При наблюдението на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по отношение на групата дела „Великова срещу България“ и групата дела “С.З./Колеви срещу България“ Комитетът на министрите към Съвета на Европа продължава да приканва българските власти да въведат съдебен контрол върху отказите на прокурор да образува досъдебно производство. Венецианската комисия също отправя препоръки в тази насока.
Затова и въпросът многократно излиза на дневен ред с предложения за законови изменения и го обсъждаме с Вас.
Така е, въвеждането на съдебен контрол на отказите е многократно дискутирано и е било предмет на редица законопроекти. То е включено като мярка и в Плана за възстановяване и развитие на България.
Действително, тази идея до настоящия момент не е срещнала подкрепата нито на прокурорите, нито на съдиите.
Това е напълно обяснимо, защото преди се пристъпи към въвеждането на съдебен контрол и да се търсят решения за възможния му обхват и процедури, е необходимо да се отговори на въпроса позволява ли действащата Конституция подобен контрол. Отговорът изглежда отрицателен. Привличането към отговорност на извършилите престъпления лица и поддържането на обвинението пред съда е изключително правомощие на прокуратурата и в нейния суверенитет е да извършва преценка дали да образува или да откаже образуване на досъдебно производство.
Въвеждането на съдебен контрол върху отказите, включващо правомощие за отмяна и даване на задължителни указания по прилагането на закона ще доведе до недопустимо от Конституцията заместване на компетентния да постави началото на наказателното производство орган и изземване на неговите функции. Освен това, не е сигурно, че правата на пострадалите биха били защитени в по-висока степен, ако се въведе съдебен контрол, защото не е ясно какви ще са възможностите за последваща реакция и ще има ли такива след потвърждаване на отказ с влязъл в сила съдебен акт. Необходимо е да се отбележи и че при отмяната на отказ съдът няма да може да образува служебно досъдебно производство с каквато възможност разполага горестоящият прокурор. Ще възникнат проблеми с множеството отводи, които ще последват при разглеждането на делото впоследствие в съда.
Дори и да приемем, че е конституционно търпимо въвеждането на съдебен контрол върху отказите, то автоматично изниква изключително важният и непреодолим проблем с големия брой откази, постановявани годишно от прокурорите – традиционно значително надхвърлящи 100 000. Обжалването дори и само на половината от тях, ще блокира дейността на съда поради високия обем на работа, който несъмнено ще възникне. Същевременно не е малък делът на преписките, по които е отказано образуване на досъдебно производство, защото се отнасят до частноправни спорове и административни проблеми, чието решаване изначално е извън сферата на наказателното право. При това положение значителен ресурс от време, труд и средства, ще бъдат употребени от българския съд, без да са рационално и обществено оправдани. Впрочем и в становищата на Върховния касационен съд по внасяните до момента законопроекти за съдебен контрол на отказите са излагани идентични аргументи за противоконституционност и за генериране на неоправдана свръхнатовареност, която ще се отрази неминуемо и на разглеждането на делата в разумен срок.
А ако бъде въведен съдебен контрол само на отказите в ограничен брой случаи?
Известно е, че се обсъждат различни възможности, за да се изпълнят решенията на ЕСПЧ, включително въвеждането на частичен съдебен контрол. Ако се приеме теоретично, че няма конституционна пречка, то този контрол би следвало да се ограничи само до случаите на данни за престъпление против личността и то само когато е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнението на службата или функцията му. Подобен подход би създал гаранции за защита на основните права на гражданите в пълен обем в особено чувствителните случаи, когато е нарушена телесната неприкосновеност или други основни права от страна на длъжностни лица, задължени по закон да пазят именно тези права, и би отговорил на стандартите на ЕКПЧ.
Частичният контрол обаче сам по себе си би поставил въпроса за равенството на гражданите пред закона и отново би открил дебата за конституционосъобразността. Очевидно е, че при действащото законодателство не би могъл да бъде въведен съдебен контрол над решението на прокурора да откаже да проведе разследване.
Като говорим за законодателството, най-горещата тема в момента са процесите, свързани със закриването на специализираните съдилища и прокуратури. На последното заседание на ВСС ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура Ивайло Ангелов заяви: „На 28 юли да предадем ключовете от кабинетите в специализираните прокуратури на Народното събрание и то да се погрижи за предаването на делата“. Като зам.главен прокурор, Вие имате цялостен поглед за това, което се случва в прокуратурата, и в тази връзка искам да Ви попитам каква е причината за тези изявления и какви точно са проблемите с влизането в сила на закона?
Напоследък законодателният процес страда от сериозни дефицити. Приемат се закони, съдържащи важни изменения, без предварителна дискусия с широко представителство и при силно скъсени срокове за обществено обсъждане. Забелязва се светкавичното им придвижване през ресорни комисии и пленарна зала, несъобразяване с експертни становища и процедурни правила. Бързането съответно е за сметка на качеството, но тази подробност сякаш убягва на компетентните органи. Пример за подобен законодателен похват е именно приемането на ЗИДЗСВ за закриването на специализираните съд и прокуратура, който съвсем скоро ще блокира съдебната система и ще породи събития с дългогодишен отрицателен ефект. Проблемите, които се създадоха и ще продължат да се създават и мултиплицират в бъдеще, бяха изтъквани многократно от представителите на съдебната власт, както в хода на законодателния процес, така и след обнародването на закона. Всеки ден се откриват нови недостатъци и празноти, но за тях няма законодателно решение и вероятно няма и да има. За съжаление хаосът, в който ще изпаднем, ще се отрази на работата на цялата съдебна система и ще предизвика сериозни сътресения, като ще ни върне повече от десетилетие назад в борбата с организираната престъпност.
Конкретно причините за изказванията на колегите от специализираните структури на прокуратурата, с оглед посочения от Вас цитат, са свързани с обективната невъзможност на органите на съдебната власт да попълнят многобройните празноти в закона или да намерят решения по аналогия с други вече протекли процеси в системата. Същевременно по силата на закона на административните ръководители на закриваните и на приемащите органи на съдебната власт е възложено да създадат организация за предаването и приемането на неприключилите и на приключилите дела, преписки и архива.
Поставянето под един знаменател на приключилите и на неприключилите дела и преписки е абсурдно. Не е ясно как и дали изобщо административните ръководители биха могли да изпълнят тези си задължения в частта им относно неприключилите до влизането в сила на закона досъдебни производства и преписки, след като по тях специализираните структури продължават да са компетентни и да работят. В същото време в §48 от ПЗР на ЗИДЗСВ е указано неприключилите до влизането в сила на закона досъдебни производства и преписки в Специализираната прокуратура да се изпращат на съответните прокуратури по компетентност в 7-дневен срок от влизането в сила на закона. Да, обаче след 28 юли 2022 г. вече няма да има Специализирана прокуратура и в този 7-дневен срок няма да има кой да изпрати по компетентност делата и преписките. Няма да има и задължен административен ръководител по силата на §48 от ПЗР просто защото към тази дата административният ръководител вече ще е преназначен в друга прокуратура и съответно няма да има качеството „административен ръководител“, а ще следва да се яви на новото си работно място в съответната структура, където още от този ден ще му бъдат разпределяни преписки и досъдебни производства на тази структура.
Не можем да разберем каква е била логиката на законодателя и има ли изобщо такава, защото само този недостатък на закона е достатъчен, за да завърти „омагьосания кръг“ – към 28 юли няма да има съдебни служители, няма да има работещи деловодства и т.н., а делата се изпращат заедно с веществените доказателства, за които има специални изисквания…
Изобщо многобройни са не само правните, но и техническите детайли на проблемите. Ако към това добавим и чисто процесуалните, защото определянето на компетентността и съответно изпращането по компетентност изисква прокурорски акт, и то от наблюдаващия прокурор, а не от административния ръководител, тогава картината наистина придобива други размери. Представите на законодателя за работния процес в прокуратурата и съда очевидно се разминават с действителността. Необяснимо е как в един и същи ден, в който се закрива една структура и същевременно се променя компетентността, се очаква да започнат да се изпълняват задължения във вече несъществуваща структура и да се извършват действия от лица, които вече не полагат труд там. Няма смисъл да продължавам повече… Но все пак, ако датата на промяната на компетентността беше разделена от датата на закриването на специализираните съд и прокуратура, нещата щяха да са доста по-различни.
Министърът на правосъдието призова да не се правят внушения за хаос и да се търсят разрешения на проблемите, тъй като волята на законодателя е специализираните съд и прокуратура да бъдат закрити.
Наясно сме, че всяка власт има своите политики, които неизменно следва, и в които нямаме право да се намесваме. Това, разбира се, е нещо съвсем нормално в условията на разделението на властите, но когато целите се преследват на всяка цена, безкомпромисно и в разрез с правата на гражданите, тогава интересите на отделни лица би следвало да отстъпят пред по-висшите интереси на обществото като цяло. Не оспорваме правото на законодателната власт да приема закони в съответствие с вижданията си за целесъобразност, но това следва да става след внимателно и професионално обсъждане на детайлите и намиране на възможно най- качествения вариант.
Прави впечатление, че се прилага силно изразен избирателен подход, като редица важни проблеми се игнорират за сметка на други, които получават почти мигновено развитие. Многократно поставяме въпросите за несъвършеното и остаряло законодателство в областта на материалното наказателно право и формализма в наказателния процес, които са в основата на проблемите, за които биваме критикувани и осъждани от европейските институции и органите на Съвета на Европа. Периодично отправяме експертни предложения към притежаващите право на законодателна инициатива, до настоящия момент без успех. Има много какво да се каже по темата, но това би следвало да е предмет на отделен разговор. Надявам се в бъдеще компетентните органи, независимо към коя власт принадлежат, да последват максимата, че взаимодействието е ключ към успеха.
36
Коментирайте
Няма по-сериозен конституционен проблем от този: главен прокурор в услуга на мафията.
Колкото снимката е без фотошоп, толкова и „аргументите“ в позицията/опорката са верни!
Крайно време е да се изпълни волята на законодателя специализираните съд и прокуратура да бъдат закрити
Ами да се изпълни, но те си мислят, че чрез бездействие като изтече срока ще минат ненаказани. Абсолютно към уволнения мирише тая работа, стига да имаше ВСС съставено от НЕмижитурки, които само се чудят как да се скрият от това да работят. Цялата им работа е такава – 10 години развяваха гащи в центъра на София, дошли (разбирай закупени) от районно ниво от села и паланки, а сега като вече „нема кюфтета“ се разреваха. И да реват и да не реват, положението им рязко ще се влоши заради абсолютната им липса на визия, за това което ще последва.
Най-добре е чистачка да разследва Гл.прокурор, защото се доказа, че това са най-решителните и можещите хора. Стига с недоносени и недоизмислени решения. Въпросът отново се персонализира. Какво се чака от хора, които дори не могат да разберат проблема, който създадоха. „Прекрасната“, струваща милиони ЕИСС не позволява дела да продължат да се разглеждат в друг орган на съд.власт, без да е прекратено съд.производство или нак.произв. при този, който го е разглеждал. В НПК няма основание за прекратяване- закриване на орган на съд.власт, т е. не съществува законово основание. Що се отнася до това, че ще се скалъпи някакво основание за прекратяване,… Покажи целия коментар »
В прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, но той явно е чист като сълза.
чист е ‘щото слугинажа го чисти, като верни ибрици му се хвърлят на помощ хора, известни като калпави юристи в професионалните среди.
Хубав, точен и обективен анализ. Едно от възможните решелщния в приватизирането не обвинението, за което говореше Таков. Прокуратурата не следва да бъде ограничавана, а да й бъде създадена конкуренция, за да си върши работата по-добре.
Толкова сте жалки от прикриватурата, че и повечето тролове вече ви избягаха, остана само един да ви величае пълните глупости
Ами нали на ДСИ създадоха конкуренция в лицето на ЧСИ и сега първите нямат никаква работа, а болшинството от вторите станаха милионери.
Защото явно вършат по-добре работата. Конкуренцията решава, монопола загробва.
Все повече им пари под краката на наглеците от ГЕРБ и ДПС, които повече от 10 години много искаха, но нямаха желание да направят нещо по въпроса. Просто им беше по-изгодно да крадат милиарди и да лъжат ЕК и всички нас с някакви смехотворни мерки в тази насока. Това предложение е изцяло в духа на закона, но мафиотите са се хванали като удавни за сламка за буквата на закона, защото знаят, че жална им майка, ако някой наистина независим разследва престъпленията им.
Отказите за образуване са големият проблем, но съдебен контрол би бил абсурд. Дори и частичен. И какво ще постигнем – ще образуват и после нищо няма да правят, няма да има доказателства и после ще прекратяват. Голям праз
Отново в задънена улица.
Много се дразня като вземат д говорят, че няма да им кой да изпрати делата. Не е така. В последния ден ще си напишат актовете, с които прехвърлят делата на една или друга прокуратура и след 28 юли те просто физически ще заминат. Какво сложно има
Както и да го гледаш тези 7 дни са смешка! Направо подигравка. И глупав ход, за съжаление не първият, на новите законодатели.
Много кратък период. Не са го обмислили въобще.
Проблемът е в избора на главен прокурор – оттам тръгва разплитането на кълбото. Така беше навремето с онзи плодзеленчуковия, така стана и с последния. При нормален и независим подбор, изборът ще пада, ако не на перфектни, то поне върху такива, които не създават условия да бъдат разследвани.
Проблемът се нарича ,,наш човек”. Даже Кирил Петков го каза от трибуната на парламента.
Крайно време е да се сложи край на тази шуробаджанащина.
Докато герберастите управляваха и Боко дърпаше конците, въобще не можеше да става на въпрос за независим избор.
По изложената логика, ако завалят сигнали срещу главния, ще трябва всички наказателни съдии да станат прокурори. Предполагам, при натрупване на сигнали, избраният вече работи по всички.
Не познавам колегата, нямам преки впечатления, но това е най-смислената изява от прокуратурата от доста време. Спокойно и на езика на правото. Не съм съгласен с всичко казано, но това е тон за дискусия на правни проблеми. Може и да вдигнем нивото, знае ли човек
Докато онуй тъпоумното, злобното и отмъстителното с каксета е началник, надежда всякаква оставете.
Този ВСС надали ще направи нещо по въпроса. Надеждата ми е в следващия.
Съгласен съм-когато се говори спокойно, обрано и професионално, дори и да не споделяш тезата слушаш с интерес и уважаваш насрещния.
Гешев прокара още от началото хаплив и ироничен език, заядлив в голяма степен, който му донесе само негативи.
Шекерджиев тогава каза, че не подкрепя Гешев защото вижда в него човек, който ще виза в постоянни лични и проф.войни, а не това е работата на гл.прокурор-май се оказа прав.
Защо само напоследък. Качеството на законите е тема през последните 12 години, но ПРБ не ропта, когато управлявате ГЕРБ, а сега се сети
По-интересни са практическите проблеми. Логично е подобно разследване да извърши съдия от НК на ВКС. Колко човека са там – 15 – 20, не съм ги броил. Ако има много сигнали, един ще се оправи ли? Ще се назначават ли втори, трети… Да, сигурно ще има такива, които ще отхвърля бързо, но ако има 20 сигнала, един човек не може да се оправи.
След като се приемат законодателните промени веднага НПО-тата ще бъдат активирани и може съдиите само с това да се занимават, интересно, ако има отказ за образуване от кого ще се контролира, ако искат да защитят правата и свободите и да има равенство трябва да има и контрол, ще има над над съдията или двоен, троен състав за отказите.
Дали бъдещи промени, при които съдия ще се „превръща“ в прокурор биха противоречили на КРБ, ще разберем като ги видим, защото според мен дяволът в детайлите. Ако този човек в момента, в който извършва тази дейност е назначен на основание текстовете в закона за прокурор, то прокурор ще разследва главния и няма да има проблем от гледна точка на КРБ. Той може допреди 5 мин. да е бил съдия, но вече ще е прокурор и всички действия по разследването ще извърши като такъв
И сега прокурори стават съдии и съдии стават прокурори (последното е доста по-рядко, но го има). И тук ще е така, макар и временно. И аз не виждам проблем, но наистина нека видим първо проекта. Надка каза, че все още няма яснота дали този съдия-прокурор ще работи по един сигнал, или и по другите, които постъпят. Явно се мисли как да стане. Нека изчакаме
И колко време отнема? То ще изтече давността…
То всичко е много хубаво, но да не забравяме, че наказателния процес има различни функции и специална компетентност във всяка една от тях, практически на един съдия отначало няма да му е много ок да се занимава с прокурорски функции, все пак тяхното участие в ДП е с контролно-отменителни функции, според мен МП куца от към компетентност, просто юристите там не са специалисти по НПП и НП, КП, след промяната, ако мине армиите НПО-та веднага ще изпраскат жалби с някакви оценки и техни субективни твърдения и този съдия може да стане за постоянно прокурор. Много са как да го кажа… Покажи целия коментар »
По-големият проблем е робската психика, на зависимост и чуждопоклонничество, в допълнение с комплекса на недооценените и нереализирани юристи вече нещата са загубени . Някой от тук пишещите май много им се иска волята на обвиняемите да се изпълни, дали пък и те не да от тази процесуална страна, та повтарят: да се изпълни волята на законодателя. Законодателят в момента е мнозинство от куцо, кьораво и сакато, а да не забравяме ченгетата, децата им и бизнесмените, за които още се чудят от къде са им капиталите, след като десетилетия водеха развлекателно предаване по различни телевизии. На това се казва: глас народен.… Покажи целия коментар »