Правото на отказ от свидетелстване в наказателния процес
Авторът
Ваня Илиева е прокурор във Върховната касационна прокуратура от 2015 г. В системата на държавното обвинение е от 2001 г. и е минала през всички нива.
Илиева е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. А след това става доктор по право към секция „Наказателноправни науки“ на Института за държавата и правото при Българската академия на науките.
Тя е и магистър по публични финанси от Университета за национално и световно стопанство.
Разпитът на свидетели е един от най-често използваните способи на доказване, а свидетелските показания – важен източник на доказателствена информация в наказателния процес[1]. С оглед изискванията на НПК спрямо досъдебната, подготвителна фаза и съдебната, заемаща централно място в процеса, а и предвид института на проверката по Закона за съдебната власт (ЗСВ), (потенциалните) свидетели по едно наказателно дело често биват разпитвани (дават обяснения) повече от веднъж. Необходимостта от многократно явяване пред процесуален орган и разпит, освен че предизвиква нежелание за съдействие у гражданите, поставя практически въпроси, свързани с правното положение на свидетеля.
Процесуалният ни закон съдържа известна детайлизация на правата, задълженията, статута и начина на провеждане на разпит на свидетелите, но предмет на настоящия коментар е един конкретен аспект – правото на отказ да свидетелстват, предвидено по отношение на определена категория лица в чл. 119 от НПК[2] и частичният отказ по чл. 121, ал. 1 от НПК. Едната разпоредба дава процесуално право на лицето изобщо да не е свидетел в наказателния процес, а другата е изключение от правилото свидетелят да отговаря пълно и точно на всички въпроси.
Правото на роднини и съпруг[3] на обвиняемото лице да откажат да свидетелстват съществува в най-новата ни история още откакто след Освобождението през 1878 г. е създадена регламентация на българския наказателен процес с отделен закон[4]. Законодателят винаги е подхождал изключително внимателно към свидетелстването от страна на близки на обвиняемото лице, към участието им въобще в конкретния наказателен процес. Това е така поради присъщата на съпружеството и близкото родство психологическа нагласа, която може да се определи като стремеж да бъде защитаван съответният човек или поне да не му се вреди[5]. Отношенията и емоциите в семейството, в тази микросреда, обичайно се характеризират с взаимно уважение, всеотдайност и дори жертвоготовност[6]. Винаги се е гледало някак с неприязън[7] на това съпруг или родител на обвиняемия да свидетелства срещу него, дори да казва истината. От друга страна, предвид тази изконна психологическа нагласа, приема се за много вероятно, а и извинимо, съпругът, родителят или детето на обвиняемия да съобщи неистина или премълчи истина при свидетелстване, в негова полза.
Обаче пред обществото и законодателя стои и друга необходимост – да гарантира разкриването на обективната истина със средствата, позволени от закона, с цел наказване на виновните за престъпление лица. Това право на определен кръг лица да откажат да свидетелстват се явява възпиращо спрямо установяването на обективната истина по делото – първостепенна цел, поставена от законодателя пред процесуалния орган. В случая важността на тази цел и нейното постигане отстъпват пред презумираните „близки връзки на привързаност и симпатия, иначе покровителствани от закона“[8], които биха възпрели съответното лице да свидетелства и то правдиво. Балансът между интереса на близките на обвиняемия лица и обществения такъв може да бъде разрешен с различна тежест, но винаги в нечий ущърб. От едната страна стои опасността от силно ограничаване на възможността за разкриване на обективната истина, когато това зависи от близки на обвиняемия лица, а на другия полюс – тези близки да са изправени пред неприятния избор[9] между свидетелстването срещу съпруг/роднина или понасянето на имуществена или наказателна отговорност за отказа или преиначаването на свидетелски показания. Дали настоящата правна уредба съдържа подходящия баланс е въпрос, на който може да се търси отговор след кратко припомняне на основните положения.
Систематичното място на чл. 119 от НПК е след разпоредбата, която определя кои лица изобщо не могат да бъдат свидетели и преди (или вън от) тези, които регулират задълженията и правата на свидетелите. Правилото се изразява в това, че съпругът, роднините, а от 2006 г. и съжителят[10] на обвиняемия могат да бъдат свидетели в наказателния процес, освен ако те самите откажат това. Важно е да се подчертае, че това е право, което трябва да се удостовери от процесуалния орган, а не правило, лишаващо априори делото от показанията на визираните в разпоредбата лица. Затова тази правна норма не бива да се тълкува като извинение за пасивност в оперативната и процесуална работа, обусловена от неправилното допускане, че евентуалните свидетели ще се възползват от правото да свидетелстват[11].
На лице от кръга по чл. 119 от НПК, при отказ да свидетелства, не може да бъде налагана глоба (чл. 120, ал. 4 от НПК). От гледна точка на процесуалния орган това означава, че той не разполага със средство, с което да принуди лице от този кръг да свидетелства, дори то да е възприело факти, които допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Този аспект на правото на отказ кореспондира с едната от двете основни характеристики на свидетеля според англосаксонската правна система – възможността да бъде принуден да свидетелства (compellability)[12].
В случай че се позоват на разпоредбата, тези лица изобщо не са свидетели в наказателния процес. Дори да са участвали в процеса като такива, позовавайки се преди съответния разпит на това свое право, престават да са свидетели по наказателното дело. Това означава още, че възползвайки се от правото да откажат да свидетелстват, дадените от тях в предходен етап показания не може да бъдат приобщавани към доказателствата[13] и съответно взети предвид от процесуалния орган. Макар и рядко срещана в практиката, възможна е и обратната хипотеза – в ранните стадии на наказателното дело лицето се възползва от правото по чл. 119 от НПК, а по-късно променя мнението си. Изглежда[14] няма съмнение, че то ще бъде допуснато като свидетел в процеса, което е и нормално с оглед насочеността към разкриване на обективната истина по делото.
Когато се възползват от правото си по чл. 119 от НПК, лицата не са свидетели и не въвеждат каквито и да било фактически данни в доказателствената съвкупност по делото. Не е възможно да се позоват на тази разпоредба, отказвайки да са свидетели само за отделни обстоятелства. В случай, че съпругът, роднините и съжителят на обвиняемия преценят, че няма да се възползват от това право и ще свидетелстват, законът им дава още една процесуална възможност – тази по чл. 121, ал. 1 от НПК.
Правото на свидетеля по чл. 121, ал. 1 от НПК, формулирано като липса на задължение, е в рамките на свидетелстването. На практика това е законово разрешение за свидетеля да не спази задължението си да даде пълни сведения по делото, но само по отношение на въпроси, с отговора на които би уличил в престъпление себе си и определен кръг от близки лица.
Очевидни са разликите между двете разпоредби – по делото трябва да има обвиняемо лице, за да може съпругът, съжителят и роднините му да се възползват от правото си да откажат да свидетелстват (чл. 119 от НПК), докато отказът да се отговори на определен кръг от въпроси, но в рамките на свидетелстването, е правна възможност независимо дали има привлечено към наказателна отговорност лице (чл. 121, ал. 1 от НПК). Затова и втората разпоредба е свързана с различни последици. Основният момент тук е, че това е право на свидетел, т.е. лицето има това качество в процеса.
Разпоредбата позволява на свидетел да не отговаря на въпроси, които биха уличили него или негови близки, но не е законово „разрешение“ да съобщи неистина. Извън частта (собствено или на близък) уличаване в престъпление, свидетелят е длъжен да дава правдиви показания[15]. С други думи, когато свидетел се възползва от правото по чл. 121, ал. 1 от НПК се очертават две групи обстоятелства – такива, за които е длъжен да отговаря и то истинно, и такива, за които може да премълчи или да откаже да даде отговор при поставен въпрос[16]. Границата между двете групи обстоятелства понякога създава проблеми в практиката. Лицето може да откаже да отговаря на въпроси, отнасящи се до обстоятелства, които са в състояние да доведат до извод за съпричастност в извършване на което и да е престъпление, визирано в наказателния закон[17]. Но става дума за съпричастност лично на свидетеля или негов близък от изрично изброените в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК, а не на което и да е лице[18].
Реализирането на правото по чл. 119 от НПК трябва да се извърши пред (удостовери от) органа, който провежда разпита[19]. Разясняването на правата по чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК е едно от основните процесуални правила, задължителни за спазване при разпита на лица от близкия кръг на обвиняемия[20]. Изисква се това разясняване да е изрично, ясно разбираемо за конкретния близък на обвиняемия, а отговорът дали се възползва, или не от това право – даден информирано. Този стандарт прави процесуално неприемливо разпитващият да разясни тези права само чрез включване на разпоредбите в протокола за разпит и да впише едно общо изявление от лицето, че са му разяснени правата. Когато знае, че призованото да свидетелства лице е от кръга на близките на обвиняемия, процесуалният орган следва да удостовери, че свидетелстването се извършва при знанието, че е могъл да откаже това[21]. Отказът от свидетелстване по чл. 119 от НПК трябва да се заяви преди провеждането на разпита, недопустимо е последващото „оттегляне“ на дадени свидетелски показания[22].
В случай, че показанията на такъв свидетел се приобщят към делото без да е изрично запознат с някое от тях се приема, че е налице съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на подсъдимия. Що се отнася до отстраняването на това процесуално нарушение, са възможни различни решения, в зависимост от правомощията на съответната инстанция. В случай че съдът има правомощия за събиране на доказателства, той призовава отново съответния свидетел[23] и преди разпита му разяснява правата[24]. Едва когато и ако свидетелят прецени, че се възползва от правото си по чл. 119 от НПК, процесуалният орган го заличава като свидетел и предходно дадените от него показания се изключват от доказателствената съвкупност. Ако касационната инстанция установи такова нарушение на процесуалните правила и не разполага с правомощията по чл. 354, ал. 5 от НПК, тя следва да отмени присъдата и да върне делото за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение[25].
Не е процесуално нарушение обаче допускането на доказателства, приобщени чрез показания на свидетел, възприел извънпроцесуални сведения от лице от кръга на визираните в чл. 119 от НПК. Приема се, че така процесът се обогатява с производни доказателства. Първичното (свидетелството от близък на обвиняемия) е станало недостъпно, чрез възползването на съответното лице от правото му по чл. 119 от НПК[26].
Кръгът от лица, които могат да се възползват от това право, е изчерпателно определен – съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. НПК не дава отговор на въпроса трябва ли процесуалният орган да установи родствената или съпружеска връзка с обвиняемия, за да приеме за валидно позоваването на чл. 119 от НПК и как (с какви доказателствени средства) да стори това. Отговорът би следвало да е положителен, а що се отнася до начина на установяването на родствената връзка, предвид служебния достъп до електронни база данни, документирането не отнема време и процесуални усилия. Изключение прави удостоверяването на лицето от последната категория, най-късно добавена в НПК, тъй като фактическото съжителство не може да се удостовери с официални документи. В тази хипотеза процесуалният орган трябва да провери различни обстоятелства[27], според конкретния случай, въз основа на които да се увери, че лицето действително съжителства с обвиняемия на семейни начала.
С прибавянето на съжителя към кръга от лица в чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК се поставя един може би екзотичен (но само на пръв поглед) въпрос – дали в тази категория лица попада съжителстващият с обвиняемия на семейни начала, който е от същия пол. От една страна НПК, а и други процесуални закони, приравняват в известен смисъл фактическото съжителство към законния брачния съюз. Но бракът или семейното съжителство между двама души според българското законодателство е с участието на мъж и жена. По аналогия, съжителството на семейни начала може да е налице спрямо двама души, които отговарят на законовото изискване да са семейство, но не са сключили граждански брак, т.е. между мъж и жена. Еднополови бракове по нашето законодателство не са разрешени, поради което не би следвало съжителството от този вид да попада в хипотезата на чл. 119 (а и чл. 121, ал. 1) от НПК[28]. От друга страна, едва ли могат да се отрекат чувствата на привързаност и съответно пристрастност между еднополовите съжители, убедени в семейното естество на тази фактическа ситуация. По логиката на изключване на съпруга от кръга на задължените да свидетелстват – вероятната недобросъвестност и отрицателни емоционални преживявания – съответният съжител би изпитал същите неблагоприятни усещания.
С разширяването на чл. 119 от НПК извън законния съпруг „отваря вратата“ за различни фактически състояния на съжителство, които да бъдат поставяни за обсъждане дали пораждат право на отказ едно лице да свидетелства. Еднозначно мнение трудно може да се формира поради различния смисъл, който в относително кратък период от време започна да се влага в понятията семейство, семеен живот и съответно тяхната неприкосновеност[29], а от друга поради различията между националните закони, уреждащи семейните отношения.
Възможните варианти на съжители на семейни начала невинаги попадат, поне засега, в хипотезата на чл. 119 от НПК или на чл. 121, ал. 1 от НПК, но пък са в състояние да провокират лъжесвидетелстване поради онези чувства на привързаност и стремеж да се защити партньорът, които по презумпция съществуват между съпрузи. Различни, необхванати от закона житейски ситуации създават условия за недобросъвестно свидетелстване и следователно затрудняват установяването на обективната истина. Това развитие на семейните отношения и на партньорството не трябва да бъде пренебрегнато и от наказателно-процесуалния закон. Правилният акцент на внимание обаче трябва да бъде не върху включване на нови форми на съжителство или партньорство, които априори да дават право на отказ от свидетелстване (или отговаряне на въпроси), а в изследване на фактическите отношения между свидетеля и обвиняемото лице и отчитането им при оценка на показанията[30].
Когато близките на обвиняемото лице, изрично предупредени за правата им по чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК, свидетелстват в процеса, внесените от тях доказателствени факти се подлагат на оценка както всички останали. В процесуалния закон липсва указание да се подхожда към този вид показания различно, с по-голямо внимание или с повишен стандарт спрямо тяхната достоверност. Ако в практиката се наблюдава особено внимателен поглед и анализ на такива показания[31], то е защото те са се оказали в противоречие с други доказателства в процеса. Но задълбоченият анализ се провежда именно поради установените противоречия в доказателствения материал[32], а не защото са показания от съпруг, съжител или роднина на обвиняемото лице. Не трябва предварително да се допуска, че щом съпруг, роднина или съжител на обвиняемия свидетелства, то той (вероятно) премълчава истина или съобщава неистина[33].
Към момента правната уредба на правото на отказ от свидетелстване (и на правото да не се отговаря на определен кръг от въпроси) е лаконична, практиката се обогатява от висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Ако се върнем към поставения в началото въпрос, дали законът отразява необходимия баланс между личния и обществен интерес, то отговорът му зависи от целите, които законодателят си поставя. При това трябва да бъдат отчитани развитието на наказателния закон, установяващ съставите на престъпления в РБ и приоритетите, които наказателната политика си поставя.
Балансът е нарушен, в ущърб на обективната истина и възможността за разобличаване на виновните поне в един сегмент на престъпните посегателства – престъпленията, извършени в условията на домашно насилие[34], при които по принцип източниците на доказателства са силно ограничени[35]. Вярно е, че настоящата правна уредба на правото на отказ от свидетелстване дава възможност (поради прошка или с цел запазване на семейството) пострадалият съпруг, съжител или роднина да не допринесе за търсене на наказателна отговорност на обвиняемия чрез свидетелстване, макар сам да е уведомил властите за престъплението. Когато се възползва от това си право обаче, поради обективната невъзможност да се съберат други доказателства, често виновният изобщо не понася съответна наказателна отговорност[36]. Вярно е, че процесуалният орган може да пристъпи към идентифициране и събиране на косвени доказателства, но и след отделяне на ресурс в тази насока, резултатът може да е същият. Освен това се поставя въпросът за ефективността на такива трудоемки разследвания. При изследване[37] на резултатите от двата възможни начина на действие на обвинението, когато свидетелите не съдействат при случаи на домашно насилие, е направен извод, че събирането на косвени доказателства е оправдано само в случаите на тежки наранявания и нападение или повтарящи се в едно семейство случаи.
Накърняването на обществения интерес, съществуващо при всяко престъпление, в някои случаи (при тежки и системни посегателства към членове на семейството или към деца) е от такава степен, че трябва да мотивира законодателя да подходи с повече предпазливост при изключване на средства за събиране на доказателства. Подходящо е да се обсъди диференциация при правото на отказ от свидетелстване, като то се изключи за определени престъпления. Например в англосаксонската правна система съпруг или съжител могат да бъдат задължени да свидетелстват, ако обвинението е за убийство, телесна повреда или заплаха с телесна повреда към същия този съпруг или към дете под 16 години, за сексуално престъпление спрямо дете под 16 години, за опит или заговор за или спомагане или подбуждане към някое от посочените престъпления[38].
Необходимо е още да се обърне внимание на липсата на предвидимост[39], според нашия наказателно-процесуален закон, в развитието на наказателното дело, когато в доказателствения материал са въведени свидетелски показания от съпруг, съжител и роднини на обвиняемия. Не са изолирано явление делата, по които такива лица действително са възприели факти от значение за делото, въпреки разясненото им право по чл. 119 от НПК в досъдебната фаза дават показания (най-често защото са лично пострадали), но по-късно заявяват, че се възползват от това си право и процесът се лишава от техните показания[40]. Така от една страна по наказателното производство липсва стабилност на вида и качеството на доказателствената маса. От друга, законът индиректно създава условия за (понякога) ненужно натрупване на доказателствени средства, представящи едни и същи доказателства с цел застраховане срещу възползване на свидетел по-късно от правото му по чл. 119 от НПК. В практически план е подходящо да се даде препоръка при планиране на разследването по такива дела да се събират и допълнителни доказателства, дори роднината (съпругът, съжителят) да дава показания в досъдебното производство. Но дали това е необходимо (ако по-късно свидетелят откаже да свидетелства) или забавящо разследването (ако остане и в съдебната фаза на позицията, че ще свидетелства), не може да се каже предварително, а впоследствие всяко решение може да се окаже погрешно.
Може да се сподели опита на руския наказателен процес, въвел стабилност на свидетелски показания от съпруг и близки на обвиняемия. Според чл. 56 от УПК РФ ако лице, от иначе широкия кръг родственици, при разяснено право да се откаже, все пак свидетелства, то по-късно тези показания могат да се използват като валиден доказателствен източник, дори лицето да реши да се възползва от правото си на отказ. За това то също се предупреждава изрично преди даване на показанията.
Голяма част от проблемите, възникващи от настоящата правна уредба на отказа да свидетелстват съпруг, роднини и съжител на обвиняемия, както на правото по чл. 121, ал. 1 от НПК, могат да бъдат избегнати чрез намаляване[41] на кръга от лица, които имат право да се възползват и същевременно указване към процесуалния орган да снеме предварителни сведения от свидетеля за евентуални причини за заинтересованост в полза или вреда на обвиняемия.
По този начин законът би поставил акцент върху фактическите причини за евентуална предубеденост на свидетеля, а не върху презумпцията, че въз основа на роднинска или съпружеска близост, лицето ще бъде недобросъвестен свидетел. И сега НПК поставя изискване роднинството (или дела със страните, сред които обвиняемия) да се съобщи преди провеждане на разпит на свидетел. Когато процесуалният орган изясни чрез предварителни въпроси тези и други обстоятелства (например съжителство с обвиняемия, макар и от същия пол), то те ще бъдат взети предвид при оценката на съответните показания[42], особено ако са в противоречие с фактическите данни от други доказателствени средства. Точно по този начин се подхожда тогава, когато роднини откажат изрично да се възползват това си право и свидетелстват. Родството се взема предвид при наличие на противоречия в доказателствата, независимо дали свидетелят подпомага обвинението, или заявява знание за оневиняващи обвиняемото лице обстоятелства[43]. Освен това, напълно в съответствие с принципа за състезателност би била активността на страните в съдебната фаза на наказателния процес да ангажират доказателства за родство или друг вид заинтересованост на свидетелите.
Наказателно-процесуалната уредба на правото на отказ от свидетелстване въз основа на съпружеска и роднинска връзка трябва да бъде подложена на внимателен анализ откъм ефективност и съответно преосмислена. Дори законодателят да не счита, че голяма част от роднините могат да бъдат изключени от кръга на чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК[44], то необходимо е да въведе диференциация (изключения от правилото) и предвидимост на процесуалното поведение на такъв свидетел.
[1] В исторически план са налице различни виждания за ценността на свидетелските показания в наказателния процес, от висока степен на достоверност (обусловена от положението на свидетеля в обществото) до мнението, че свидетелите казват истината само по изключение. Повече по въпроса виж Топалов П. Свидетелски показания, С., 1982, ВСШ Георги Димитров – МВР, с. 3-8. Относно важността на свидетелските показания в наказателния процес виж Саранов. Н. Българско наказателно-процесуално право т. 2, С., 1937, Печатница Художник, с. 285-286.
[2] Наказателно-процесуален кодекс (Обн. ДВ. бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г. … изм. и доп. ДВ. бр.32 от 26.04.2022 г.)
[3] С понятието „роднини“ тук се обхващат възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия, а понятието „съпруг“ включва и съпругата, т.е. лицето, с което обвиняемият (обвиняемата) има сключен граждански брак.
[4] Закон за углавното съдопроизводство от 1897 г. Правото на отказ от свидетелстване по-късно е уредено последователно с НПК от 1952 г., от 1974 г. и със сега действащия.
[5] Повече от ясно е, че независимо от обществената (законова) оценка на извършеното от виновното лице престъпление, самото провеждане на наказателен процес и последствията му спрямо обвиняемия се отразява неблагоприятно върху него. Същевременно чл. 2 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., … изм. и доп., бр. 103 от 4.12.2020 г.) „облича“ в думи общоизвестните принципи, като „закрила от държавата и обществото на брака и на семейството; … уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството“.
[6] Пирьов Г. Психология на семейството, С., 1999, Веда Словена – ЖГ, с. 41. Семейството е микросреда в макросреда – обществото, с което си взаимодейства на различни нива – цит. съч. с. 61-62.
[7] В англосаксонската литература усещането е дефинирано като „естествено отвращение“ – Glover R., Murphy P. Murphy on Evidence, Oxford University Press, 13th ed., р. 566 (достъпна на file:///C:/Users/User/Desktop/Documents/Murphy%20on%20Evidence%20(%20PDFDrive%20).pdf). Според автори в българската наказателно-процесуална литература коментираното право е въведено в закона от „морално-етични съображения“ – Манев Н. Наказателно-процесуално право. Ръководство за студенти, С., 2013, Ромина, с. 205. Съдебната практика пояснява, че „не е в обществен интерес и противоречи на морала най-близките на обвиняемия/подсъдимия да бъдат задължени да свидетелстват“ – Р. № 379 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 1209/2015 г., III н. о., НК.
[8] Павлов С. Наказателен процес на Република България. Обща част, С., 1996, Сиби, с. 287.
[9] ЕСПЧ го нарича „морална дилема“ – Решение. от 24.11.1986 г. на ЕСПЧ по дело Unterpertinger v. Austria.
[10] С това понятие тук се обозначава лицето, с което обвиняемият е във фактическо съжителство.
[11] В съдебната практика е изрично посочено, че разпоредбата не установява недопустимост роднини да свидетелстват, а право да откажат това – Р. № 214 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1007/2017 г., III н. о., НК; Р. № 77 от 27.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 30/2009 г., I н. о., НК.
[12] Glover R., Murphy P. Murphy on … p. 551 – 552. Двата фундаментални въпроса по отношение на свидетелите са за тяхната компетентност (дали определен свидетел може да дава показания) и възможност за принуда към свидетелстване (дали определен свидетел има законово задължение да свидетелства). Само ако има законово задължение, съдът може да изиска от него свидетелстване въпреки неговото (на свидетеля) възражение. Правилото е, че всеки свидетел е както компетентен, така и подлежащ на принуда да свидетелства, освен, ако е предвидено изключение от правилото.
[13] Р. № 71 от 27.04.2017 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 196/2017 г., III н. о., НК; Р. № 186 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 651/2018 г., I н. о., НК; Р. № 225 от 5.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 557/2015 г., II н. о., НК; Р. № 102 от 4.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 352/2020 г., I н. о., НК, № 4 от 20.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 455/97 г., II н. о., НК и много други.
[14] Р. № 557 от 22.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 583/2010 г., III н. о., НК.
[15] Също така е наказателно отговорен по чл. 290 от НК – Р. № 54 от 01.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 50/2020 г., II н. о., НК; Р. № 284 от 20.VI.1979 г. по н. д. № 269/79 г., I н. о.
[16] Правото може да бъде реализирано на практика най-общо по два начина – чрез несъобщаване (премълчаване) на сведения или чрез отказ да се отговори на въпрос. В тази връзка виж още Р. № 198 от 7.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 616/2018 г., III н. о., НК, макар, че в това решение съдът като че ли е допуснал смесване между хипотезата на чл. 121, ал. 1 от НПК и последствията от отказ по чл. 119 от НПК.
[17] Не само за престъплението, за което се води производството – Р. № 144 от 4.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 575/2019 г., I н. о., НК.
[18] Отхвърлена е възможността да се позове на чл. 121, ал. 1 от НПК свидетел, държал в себе си наркотично вещество при отказа му да посочи от кого го е придобил, при положение, че съответното лице не е от кръга на визираните в тази разпоредба – Р. № 198 от 7.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 616/2018 г., III н. о., НК.
[19] Р. № 112 от 25.III.1985 г. по н. д. № 99/85 г., II н. о.
[20] Когато обаче не се касае за лица от този кръг, съдът приема, че неразясняването на тези права на свидетел не е от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК и не нарушава правата на подсъдимия – Р. № 33 от 26.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 55/2019 г., III н. о., НК.
[21] Конкретен случай е обсъден в присъда № 315 от 22.11.2010 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 166/2010 г., н.о.
[22] Р. № 112 от 25.III.1985 г. по н. д. № 99/85 г., II н. о.; Р. № 317 от 12.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1119/2017 г., I н. о., НК.
[23] В случая на Р. № 128 от 1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 126/2016 г., III н. о., НК е разпитана свидетелка без да е взето предвид, че съжителства с подсъдимия на семейни начала.
[24] Такова отстраняване на процесуалното нарушение е обсъдено като възможно в Р. № 272 от 19.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 217/2010 г., II н. о., НК.
[25] В свое решение ВКС е посочил, че отстраняването на коментираното процесуално нарушение трябва да стане чрез директно изключване на такива показания от доказателствения материал (Р. № 55 от 5.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2238/2012 г., I н. о., НК), но само защото то е във връзка с искане за възобновяване на дело, приключило с влязла в сила присъда.
[26] Р. № 336 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1000/2012 г., I н. о., НК.
[27] Например деца, родени в резултат от съжителството, общо домакинство, обща собственост и т.н. Недостатъчно задълбочената проверка от страна на съда, преди да приеме, че е налице правото по чл. 119 от НПК виж Р. № 443 от 21.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1168/2015 г., II н. о., НК.
[28] Според англосаксонската правна система доскоро също не се е възприемало – виж Glover R., Murphy P. Murphy on …, р. 567.
[29] Защитена чрез чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Така например през 2012 г. по делото VAN DER HEIJDEN V. NETHERLANDS е прието, че щом бракът е нерегистриран, т.е. налице е съжителство, то това положение е по избор на партньора и той трябва да понесе последствията, сред които да не се ползва от привилегията на съпруга, която иначе не би била задължена да свидетелства срещу своя съпруг. Развитието ва англосаксонската правна система е илюстрирано в Glover R., Murphy P. Murphy on …, р. 567 чрез наказателно дело, по което през 2002 г. защитата се е позовала на чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, за да оспори принуждаването на съжителка да свидетелства. Тогава съдът е приел, че опасността да се лиши делото от относими и вероятно достоверни доказателства му позволява да ограничи правото на отказ само до законната съпруга, както е и по националния закон, като се позовал на чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС. Но през 2004 г. е въведен закон относно гражданското партньорство (Civil Partnership Act 2004), който в чл. 84 предвижда при свидетелстване приравняване на привилегиите на съжител към тези на съпруг.
[30] Забележително е, че за разлика от сега действащата правна уредба, първият български наказателно-процесуален закон е предвиждал снемането на „предварителни“ сведения от свидетеля с цел да се установят евентуални причини за недобросъвестно свидетелстване (чл. 404 от ЗУС от 1897 г.), възможността за отвод на свидетели извън съпруг и най-близки родственици (чл. 409 от ЗУС), както и свидетелстването със и без клетва (чл. 407 и чл. 409 от ЗУС).
[31] Виж например Р. № 557 от 22.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 583/2010 г., III н. о., НК.
[32] Известно е, че отстраняването на празнини и противоречия в доказателствения материал е част от етапа проверка, предхождащ оценката – краен етап от доказателствената дейност. Повече по въпроса виж напр. Салкова Е. Проблеми на доказването в наказателния процес, С., 2012, с. 151 – 154.
[33] Виж мотиви към Присъда от 12.06.2009 г. на СРС по н. ч. х. д. № 67/2009 г.
[34] Тук се имат предвид не само престъпленията, при които от обективна страна съществува елемента „в условията на домашно насилие“, но и всички престъпни посегателства срещу личността в семейството (пример с нанасяне на средна телесна повреда – Р. № 557 от 22.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 583/2010 г., III н. о., НК, пример с хулиганство – Р. № 339 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., I н. о., НК). Проблемът за увеличаващото се домашно насилие през последните години е коментиран многократно и в различни аспекти. Официално потвърждение представляват например мотивите към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, достъпен на https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6908.
[35] Тези престъпления обичайно се извършват пред ограничен кръг свидетели и то роднини (или съпруг/съжител). При един такъв случай съдът е посочил, че при отказа на пострадалата, дъщеря на подсъдимия, да свидетелства, за обвинителната теза е налице „сериозен доказателствен дефицит“ (Р. № 8 от 7.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 1165/2019 г., II н. о., НК). Прието е още (Р. № 39 от 11.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1010/2020 г., I н. о., НК), че при отказ на единствените очевидци (роднини) да свидетелстват, първичните доказателства са „недостъпни“ (Р № 490/25.03.2010 г. по н. д. № 475/2009 г. на ВКС, НК, 1 н. о.).
[36] При първите стъпки на формиране на българската наказателно-процесуална наука обстоятелствата, които могат да бъдат установени от само от близки роднини, са поставени сред онези обстоятелства от предмета на доказване, „чието доказване е невъзможно или непозволено“ – Саранов Н., Българско …, с. 222.
[37] Достъпно на https://www.courtinnovation.org/sites/default/files/Case_Processing_Summary.pdf. Единият възможен начин на действие е обвинението да откаже да внесе случая в съда, а другият – да ангажира полицията да търси други доказателства с оглед внасяне на делото в съда.
[38] S. 80 Police and Criminal Evidence Act 1984, достъпен на https://www.legislation.gov.uk/ukpga/1984/60/contents. Трябва да се има предвид още, че според англосаксонската правна система възможността да откаже да свидетелства без последствия съществува само за съпругът и съжителят, но не и за роднини. Относно обсъждания баланс на личен и обществен интерес в полето на тази правна система виж повече в Glover R., Murphy P. Murphy on …, р 568-570.
[39] Тази необходимост не за пръв път се поставя на обсъждане. Още през 1978 се обръща внимание, че правната уредба не е детайлизирана и може да се окаже особено непрецизна в случаи на малобройност на свидетели – Хаджикотев Н. Отказ от свидетелствуване в наказателния процес В: Социалистическо право бр. 2/1978 г., с. 83.
[40] Наречен “отказващ се“ свидетел – Хаджикотев Н., цит. съч., с. 82.
[41] Според англосаксонската правна система възможността да откаже да свидетелства съществува само за съпругът и съжителят, но не и за роднини – Glover R., Murphy P. Murphy on …, р 568-570.
[42] Тук е уместно да се припомни, че според акад. Павлов при оценката на свидетелските показания има два момента – „а) разрешаването на субективната достоверност на дадените показания – лъжовни ли са или не ; б) разрешаването на въпроса за обективната достоверност на същите показания , т.е. на възпроизведеното“ – Павлов С. Към въпроса за същността на доказателствата в народнодемократичния наказателен процес, София, 1961, БАН, с. 118-119. По-подробни правила за оценка на свидетелските показания представя Н. Саранов – Саранов Н., Българско …, с. 324-329.
[43] Недобросъвестното свидетелстване на роднини, изрично отказали да се възползват от правото по чл. 119 от НПК е констатирано от съда в множество случаи, виж например Р. № 3 от 16.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 1178/2019 г., I н. о., НК; Р. № 202 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 108/2010 г., II н. о., НК. А в Р. № 30 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2009 г., II н. о., НК е установен опит да се накара съпругата да съобщи неистина.
[44] Голяма част от европейските държави „поддържат“ същия кръг от роднини в съответните си процесуални правила за отказ от свидетелстване. В този смисъл РБ не е изключение.
37
Коментирайте
Не е проблема, че е връзкарка, а проблемът е в това , че е некомпетентна и то се вижда с просто око ! Още по- големи проблеми са :
1. Че тя не осъзнав факта , че е некомпетентна ;
2. Дава й се публична трибуна за да казва интвори “нищото”
3. Изпъчва се някак дразнещо и самохвално
4. Има и клакьорки , освен ако не самата тя да си пише
Другарки и другари, дали ще си свидетел е свободен и личен избор, според мен. Справка РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС-цитирано тук . Който откаже да е свидетел, ще го глобят с до 1000 лв, и това е. Такса, за да не си на къса каишка към репресивния апарат. Политиците ни научиха така! Политик, отказа да подаде декларация, плати глоба, и заяви-случаят е приключен. Така и със свидетелстването-ако не желая, ще си платя таксата-за правото ми да откажа да свиделтествам(наречена в закона глоба от 1000 лв), и с това… Покажи целия коментар »
Отказваш се и това е – според мен – по всяко време може да заличиш показанията си и те да не влияят на процеса. Откъде-накъде. При първи разпит казваш – видях подсъдимият с шлифер, после се отричаш и по този начин се заличава издирването на шлифера. Няма шлифер – няма проблем. Така страстно цитираните западни и руски законодателства се базират на многомилионната им популация – там е статистически по-висока престъпността и – оттам – законите са им – пет за четири. Някой чул, че другият видял, докато спял. За да си обуздаят престъпността някак – прилагат Павлик Морозов. Помислете си… Покажи целия коментар »
Правилно! Никакво сътрудничество с милиции, прокуратури и тем подобни. Защо ли-какво представляват се видя в случая осемте джуджета, в случая самоскъсания пагон, в случая-битите в метрото, в случая-битите пред колоните на МС-прокуратурата направи подсъдими набитите граждани, а не милиционер-биячите, в случая, когато правозащитникът Н.К-Б. беше направен подсъдим, защото подаде ВЕРНИ сигнали за престъпни схеми в автомобилна администрация(нямаше прокуратура в София да не е сезирана от Н.К.-Б, и отговорът на прокуратура е,че него го направиха подсъдим-за хулиганство-да сезираш в верни сигнали е хулиганство, според прокуратурата, а съдът го оправдаи тн. За последното-оказа се-подаваш верен сигнал, ставаш подсъдим. А години след това… Покажи целия коментар »
Прочетох много фнимателно сачинението на госпожата и нищо не разбрах…
Много правна култура, мисъл и грамотност й липсва на тази леличка !!! Тя просто не сваща идеите и целите на доктрината , които се претворяват в закони и прокуроски ми съдебни актове ! Женицата си е с милиционерски уклон за изтръгване на показания на всяка цена дори с нарушения на закона / тя счита , че лицето ърябва само да се позове на правата си , а не да му бъдат разяснени / . Това са си процесулани пороци, които само милиционерска глава прераснала в Прокуроска може да роди !
Прокуроката доста странно пропуска , че тези права се четат , разясняват на лицето (свидетел) още в началото преди разпита и следователно лицето може да откаже да своите скарва срещу себеси и родните и никаква активност на разследващия не е необходима !!!! Нещо повече това се счита за оказване на неправомерен настиск и злоупотреба с правнотомположение или образованост на лицето(свидетел) . Склоняване към отказ от права ехххххх толкова си може тази лекарка Илиева , но пък е хвалят приятелките й , то и за това Прокуратурата е с такова бреме и гайле заради такива Ванчета
Нищо, нощо ново не казала а само е перифразирал а чужди текстове бабатаб с циататите. И какъв комунистически УС стреч усеща в нея да намери начин да окаже натиск син да предаде баща си майка сина си …. Същото като Павлик Морозов в Как се каляваше стоманата . Идеите и са упадъчни и назадничави и деградиращо хуманното развитие на налазателния процес
Що за глупости и подмазвачества чета тук . Какво й е доброто на Илиева , с какво е белеснала ? Аз дори напротив бих казал , че доста каши забърква , но както и тук виждам тя се върти около проблема , но не го решава . Използва само общи лафове и толкоз .
Апропо, а Чехов ценеше красотата та във всичките и форми- физическа , духовна ….. а тик виждам само опит за фръцкане
Здравейте, аз съм френско лице в сътрудничество с няколко банки, които отпускат кредити и международно финансиране при пълна сигурност, ние представяме нашите надеждни и сигурни услуги, като отпускаме до 1 550 000 евро при процент от 5%. Симулирайте кредитите и сумата, благоприятна за вашата ситуация, не се колебайте да се свържете с нас на имейл: raimondhervey@ gmail. com
А какъв е подхода, ако в Досъдебното са били съпрузи или вэв фактическо съжителството, а в съдебната фаза вече са разведени или разделени?
Прокурор Ваня Илиева е отличен професионалист и страхотен колега.
Браво.
Естествено, че многократното явяване ще предизвиква нежелание за съдействие у гражданите.
Ерудиран и знаещ прокурор е д-р В.Илиева. Отличен професионалист, достоен и хубав човек. Буди респект и уважение.
Жалко, че за нея и всички кадърни прокурори, че имат такава куха лейка с каскет за шеф.
Да, не случиха. Ама на него си му е добре.
За съжаление , тя е доста и то видимо по- некадърна от Гешев. Както Филчев казваше , ти от тази леля ли чакаш правосъдие дето обядва с една тиква под мишница и бурканче кисело мляко !!!! А дилчев беше отличен наказателен юрист – пропдвател , съдия, прокурор , зам министър ! Това че беше …. В друго , но като юрист блестящ , нищо общо с Ванчето от мааалата
Как не те се а да пишеш такива глупости? Какво й е ерудираното на тази смола женичка ? Иииии как звучи д-р Илиева бряяя :))) ?! Ето такива докторици обезцениха титлите и науката право ! Тя на две магарета сено не може да раздели била ерудирана и знаеща ?! Какво знае милиционерско право и уклон ли
„Голяма част от проблемите, възникващи от настоящата правна уредба на отказа да свидетелстват съпруг, роднини и съжител на обвиняемия, както на правото по чл. 121, ал. 1 от НПК, могат да бъдат избегнати чрез намаляване[41] на кръга от лица, които имат право да се възползват и същевременно указване към процесуалния орган да снеме предварителни сведения от свидетеля за евентуални причини за заинтересованост в полза или вреда на обвиняемия.“ Демек, правим, каквото си искаме, много обичам така. Интересно обаче как и англо-саксите и руснаците си имат норми, които дават възможност на органа все пак да използва дадените в рамките на процедурата… Покажи целия коментар »
В статията не е застъпена тезата-какво се случва, ако свидетел изобщо отказва да свидетелства-включително ако отказът му е неправомерен. Е ли е престъпление или не, и има ли последици, и какви са, ако има. Жокер: ето съдебно решениe на ВКС ,в хипотеза, ако лице неправомерно изобщо отказва да свидетелства, и не може да се позове на текст даващ му право да откаже да свидетелства, или отговаря на въпроси: РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС Касационното производство е образувано по протест на окръжния прокурор на ОП гр. Р. Предмет на… Покажи целия коментар »
ето основната поанта от цитираното съдебно решение:
„РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС
Затова предходните инстанции правилно са приели, че „затаяване на истина“, като форма на изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК, е невъзможно тогава, когато свидетелят (правомерно или не) изцяло отказва да свидетелства, какъвто е и процесният казус.
Въпрос: при неправомерен отказ от свидетелстване глоба може и ще бъде наложена. Въпрос: подобна глоба еднократно ли се налага, или може примерно 10 пъти, ако примерно десет пъти те викат. Злоупотреба с право и правомерно ли е глобата да е многократна-при всяко привикване да свидетелстваш, а не еднократно, ако лице неправомерено заяви ясно,че отказва да свидетелства, още при първото привикване? Един път ли е нарушението, или са налице множество нарушения, ако лице при първо призоваване откаже да свидетелства, и при всяко следващо привикване продължава да отказва-това първото, продължавано нарешение ли е, или е ново нарушение? Една глоба или много могат… Покажи целия коментар »
Не може да се приложи принципът ne bis in idem? Има едно тълкувателно решение на ВКС от 2015г. , което подробно разглежда това правило през призмата на ЕКПЧ и в него дори се позовават на практика на СЕС. В акта се прави съпоставка между админситративнонаказателно производство с наказателен характер и наказателно такова, но все пак си струва да се помисли в тази посока. От мотивите на решението: „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на… Покажи целия коментар »
🤥
Поне разбираемо го е описала
Поздрави от Ямбол!
Добрютро!
10х
И по какъв признак ще се включи диференциацията
Много питате, но точно това е разликата между научна статия, която констатира проблем и най- много прави сравнителен анализ, като цитира закони от други държави. Разрешението от това, което прочетох са общи приказки и неща от типа „трябва да се подходи към всеки случай индивидуално“. Единствената полза от публикацията е че, обръща внимание на съществен проблем, но не му дава реално разрешение. Ето например, можеше да се направи аналогия на свидетелски показания на близки с „обяснения на страните“ по ГПК. Знам, че е съвсем различен отрасъл на правото и принципите се отличават значително, но все пак 2-3 изречения да видим,… Покажи целия коментар »
* разликата между научна статия и псевдоизследователска публикация, която…
Възможността за отказ от свидетелстване на съпруг или съпруга
…е изключително важна
Интересна правна статия
Безспорно. И полезна при това.
Браво на прокурор Илиева!
Баща ми, който е прокурор от 37 години в Районната ни прокуратура, е много по-компетентен от въпросната, която е във ВКП. Все пак татко е завършил Юридическия факултет на Ленинградския университет в гр. Ленинград, Русия през 1984 г. От 1985 г. е прокурор в РП и не е видял нито повишение, нито нищо. А тази чак и във ВКП. Връзкарииииии.