Правото и 30-те години преход – как с елементарни правни хватки активите на държавата бяха присвоени
През 30-те години преход правото бе използвано многократно, за да може да се натрупа капитал, без да се работи в пазарни условия. По този начин много хора бяха ограбени от това, което проформа им се даваше при приватизацията. И това беше една от съществените причини много българи да напуснат страната.
Най-очевидни бяха нещата при масовата приватизация. Първоначалните собственици на т.нар. приватизационни фондове в масовата приватизация при нейното приключване държаха най-често само от 2 до 4% от капитала. Техни представители обикаляха гражданите и купуваха дяловете им в брой за смешно малки суми. Така се придобиха до около 10% от капитала на приватизационните фондове. Но този процент им гарантираше мнозинство при общите събрания на приватизационните фондове, които бяха акционерни дружества, защото всеки един от гражданите поотделно притежаваше миниатюрни дялове и поради това не си правеше труда да отиде на събранието. Така с мнозинство се взимаха решения за увеличаването на капитала. А капиталът се увеличаваше като се използваха средствата от активите на приватизираните предприятия. Държавата съвсем умишлено не забрани на приватизационните фондове да бъде увеличаван капиталът и да използват активите на приватизираните дружества за тази цел. След това приватизационните фондове не плащаха дивиденти и поради това гражданите масово продаваха намалелите си дялове за жълти стотинки на първоначалните собственици на приватизационните фондове. Така чрез масовата приватизация масово и съвсем умишлено бяха ограбени български граждани. Целта беше именно представители на управляващите и натрупалите пари с насилие и рекет в първите години на прехода да придобият огромен процент от активите на държавата.
Работническо-мениджърската приватизация беше наречена от хората разбойническо-мениджърска приватизация. И с основание. Тук отново се ползваше същият номер с увеличаването на капитала. Мениджърите имаха по-големи възможности, защото бяха натрупали средства при първите години от прехода, контролирайки входа и изхода на държавните предприятия. Съответно мениджърите придобиха най-големи дялове. След това направиха същия номер с изкупуване на акции от работниците и увеличаване на капитала. Спряха да разпределят дивиденти и изкупиха голямата част от обезценените дялове на работниците на смешни цени. Така бяха ограбени много голяма част от работниците.
Масовата приватизация и работническо-мениджърската приватизация бяха въведени от правителството на Жан Виденов, въпреки че преди това се видя колко зле станаха нещата в други държави с този вид приватизация. Докато беше в опозиция СДС и Иван Костов остро критикуваха тези два вида приватизации. Но като дойдоха на власт масово използваха масовата приватизация и работническо-мениджърската приватизация, за да могат да се присвоят още повече средства, но вече от техни хора.
Елементарен правен похват е в съответния за времето си закон за съставяне на държавния бюджет да се уреди ограничение на бюджетния дефицит. Това не се направи. И като резултат правителството на Жан Виденов харчеше много повече, отколкото имаше приходи. Което беше най-съществената причина да се стигне до хиперинфлацията и кризата през 1996-1997 г.
При правителството на СДС през 1997 г. новият Закон за БНБ въведе валутния борд и най-важното – разписаха се реални гаранции за спазването му, за които настояваше МВФ. С това се сложи край на възможността за хиперинфлация. В интерес на истината законовите гаранции за валутния борд винаги са се спазвали.
Касовата приватизация естествено трябваше да се направи в една пазарна икономика. Много правилно законът предвиди, че решението за избор на купувач при касовата приватизация по силата на фикция се приравнява на административен акт и съответно бе разписана процедура за издаването на този административен акт. Най-големият недостатък на тази процедура беше липсата на регламентиране на много по-дълги срокове и много по-широко огласяване на съответната приватизационна процедура на видими места в най-четените български и чуждестранни медии, а и в развиващия се по онова време интернет. Не се регламентираха точни критерии за определяне на минималната цена на приватизираните предприятия – не само в съответствие с печалбата им, но и в съответствие с наличните парични средства и ценни активи в тях. Не беше тайна, че предприятията се източваха на входа и изхода като се използваха посредници и поради това бяха на ниска печалба. Даже понякога предприятията се продаваха на цена, близка до парите, които бяха налични в предприятието. Така от касовата приватизация в бюджета постъпиха в пъти по-малко средства, отколкото биха могли да се реализират при добре разписана законова процедура. По този начин още веднъж бяха ограбени българските граждани и страната ни изгуби всички шансове да се състезава с другите бивши социалистически държави.
Определянето на победител при обществените поръчки също по силата на законова фикция бе обявено за индивидуален административен акт и съответно процедурата е част от административния процес. Това е правилен ход и в съответствие с водещите световни стандарти. Само че липсват гаранции за сигурност и прозрачност при съхранение на офертите, липсва прозрачност при отваряне на офертите, липсват изисквания на закона за много по-точни и определяеми критерии за избор на кандидат, липсва силно изразена отговорност при неспазване на поетите задължения. Липсват достатъчно точни критерии кога може да се променят условията по сключения договор. И досега липсва възможност участниците да имат достъп до всеки един подаден документ. И досега преди обжалването на процедурата пред КЗК участниците нямат достъп и не знаят какво обжалват и затова изреждат всички възможни нарушения – което си е чиста правна безумица. В резултат при обществените поръчки без мярка се присвояват средства, което няма как да не се отрази на икономическото развитие на страната. През всичките години на прехода законите се изменят много често и много конюнктурно. Така липсва предвидимост и за гражданите, и за инвеститорите. Никой не се радва да живее в държава, където не знае какво ще се случи. Така, в съчетание с недостатъчно високите темпове на растеж, се наредихме на второ място в света сред държавите с най-голям демографски колапс.
За 30 години не се въведоха действени механизми на честност и контрол върху някои категории от работещите за държавата като например широко използваните на запад тестове с полиграф и не се декриминализира провокацията към подкуп. Това се отразява на възможността да се осъществява контрол във всичките му форми. Така спазването на правото често пъти си остава само едно пожелание.
В резултат сродна страна като Румъния не само ни изпревари преди 2007 г., но продължи да ни изпреварва и след това.
През 1989 г. ние имахме с 50% по-висок БВП от Румъния. А през 2016 г. Румъния има 15% по-висок брутен вътрешен продукт на човек от нас. Казано с други думи, Румъния просто ни е отвяла в икономическо отношение:
| БВП на глава от населението (в евро) | |||
| 1990 | 2007 | 2016 | |
| България | 1200 | 4900 | 6000 |
| Румъния | 800 | 6100 | 7600 |
Според Евростат темпът на развитие на България през 2016 г. е 3,4%, а на Румъния – 4,8%. През 2017 г. България има ръст от 3,6%, а Румъния – 6,9%. За 2018 г. България има 3,1% темп на развитие, а Румъния – 4,3%. Средното заплащане за час работа в България в началото на 2017 г. е €6,4, а в Румъния – €8,7.
България има и успехи – сред българите има инициативни хора и се направиха доста малки, но ефективни нови заводи. В правото – кодифицираха се редица области като изборния процес и административния процес. Списъкът може да продължи. Но за да започнем да настигаме държавите поне в ЕС се изисква много повече от направеното.
20
Коментирайте
В цитираните текстове се виждат много ясно многобройните непазарни преференции – 30% отбив от цената, разсрочено плащане, като разсрочването не се товари с лихви. Забележете – упълновощава се един човек – това е почти винаги сействащият директор на предприятието. И той по-нататък прави описаните в статията стъпки. В една статия едва ли могат да се опишат всички извънпазарни възможности на даден вид специално направена приватизация.
Не е ли възможно хората, които поддържат сайта да уважават малко повече своите потребители и да не пускат толкова глупави статии?Подобни неграмотни писания са обида за един юрист. Авторката има ли диплома?Съмнявам се. Мисля, че дипломиран юрист щеше да знае, че първият Закон за преобразуване и приватизация да държавни и общински предприятия е обнародван в ДВ бр. 38/8.05.1992г.По това време управляваше правителството на Филип Димитров, което няколко месеца по- рано беше спечелило изборите с малко, но завинаги. Човек, завършил специалността „право“ щеше да е прочел и неговия чл.31, според който:“ Когато повече от 30 на сто от общия брой на… Покажи целия коментар »
Още няколко законодателни решения или липса на такива, които ни забавиха, а някои и досега са пречка. Необходим беше закон за застрояването по крайбрежието. Бетонирането му ни превърна в треторазрядна алкохолна дестинация. Земята трябваше са се върне в идеални части, а не да се разпарчетосва 10 години. Така не се прави ефективно земеделие. Детските градини не трябваше да се реституират, а да се плати обезщетение. Компенсаторките послужиха само да далавери, както стана при допълнителната продажба на държавните дялове на БТК, където притежаващите вътрешна информация за предстоящата продажба купиха компенсаторките 3 пъти под стойността им и след това купиха дялове о… Покажи целия коментар »
Всъщност прехода ни се водеше от онези, които ни караха да строим комунизъм. А те започнаха да грабят държавата, която през 1996-97 фалира.
В икономическо отношение за толкова години ни отвя не само Румъния. Та ние сега нищо не произвеждаме. Яко внос от китайците.
Премиерът не е на това мнение. Той казва, че икономиката ни процъфтява.
Родителите ми също използваха думата разбойнически. Казваха на приватизацията ликвидация. По едно време сериозно обмисляха да напуснем страната, но още сме тук. Не бих казал, че сме вързали. Май беше по-добре да заминем.
Законът за БНБ от 1997 г, който въведе валутния борд за съжаление се появи след като Жан Валжан ограби държавата.
Другаря Костов обаче извърши най-големия грабеж ! И да не забравяме, че при управлението на седерастите-доносници на ДС земята беше разпарчетосана и селското стопанство унищожено.
Eeee, и тук ли „Костов е виновен“ за всичко. Форум на юристи не предполагаше да привлича и тролове.
Костов не е виновен за всичко, а за извършването на конкретни престъпления. Това, че някои от следите бяха заметени, продажни магистрати не си свършиха работата и давността го спаси, е отделен въпрос. А иначе съм наясно, че на остатъците от седерастите и техните симпатизанти се привиждат комунисти и тролове. Истината може да боли, но тя прави хората свободни
Костов направи необходимото за закрепи икономиката и да гарантира растеж. Но и подари големите предприятия на мафията. Няма как да не е спорна фигура.
Едно е да си спорна фигура, друго е хората да имат радикално различно мнение за теб. Едни да те плюят, други да те боготворят.
А имаше ли осъдени, че аз нямам такъв спомен.
Осъден беше българския народ и сега плаща за глупостта си, че се довери на синьо-червената мъгла, а после на крадлив дедо от Мадрид.
Крадливият дедо остана най-нереализиран от всички на тоя пост. Даже Цветанов се сдоби с повече имоти от царя.
Много хора загубиха много наистина. Изгоряха спестявания, други бяха оградените, бизнесът разпарчетосан. Нашият преход си е изцяло криминален.
Цели семейства бяха съсипани, особено в малките населени места. Но това се дължи до голяма степен на плановата икономика и насочването на кадри с определени специалности, които да задоволяват нуждите на производства, които обаче работят на загуба. Преходът към капитализъм означаваше да се отреже работещото на загуба и да се налее в печелившите. Но там кадрите, които се търсеха бяха други. Логично – хора останаха безразботни.
Да де, ама всичко стана твърде бързо, редно беше да има плавен преход, адекватно осигуряване на тия хора. Безплатна преквалификация за по-младите и ранно пенсиониране за по-старите. А държавата ни беше разоран двор.
Колегата от долния коментар очевидно пише за работническо мениджърската приватизация?