Правото или плащането – трудният избор, пред който НЗОК постави болници заради лимитите
Мария Дерелиева и Маргарита Иванова
Адвокат Мария Дерелиева, докторант по административно право и процес в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, и адвокат Маргарита Иванова от адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“, са специализирани в областта на медицинското право. Те коментират условията и реда, по които НЗОК ще изплаща надлимитна медицинска дейност на лечебните заведения и ефектът от това решение.
Със Закона за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2020 г. се регламентира заплащане на отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015 г. и 2016 г. (т.нар. надлимитна дейност) на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК, при наличие на неусвоени средства за здравноосигурителни плащания до 75 млн. лв. В изпълнение на §1, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г. е изготвен проект на условията и ред за заплащане. Съгласно проекта, утвърден от председателя на Надзорния съвет на НЗОК, са предвидени три възможности с оглед на отношенията между лечебни заведения и НЗОК, както следва:
Споразумения на основание чл. 365 от ЗЗД във вр. с пар. 1, ал. 3 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. с изпълнителите на болнична медицинска помощ за заплащане на незаплатени стойности на дейности в болничната медицинска помощ, за които няма заведени съдебни производства.
Споразумения на основание чл. 365 от ЗЗД във вр. с пар. 1, ал. 3 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. с изпълнителите на болнична медицинска помощ за заплащане на незаплатени стойности на дейности в болничната медицинска помощ, за които има заведени съдебни производства и се подписват от страните извън съдебната фаза.
Споразумения на основание чл. 365 от ЗЗД във вр. с пар. 1, ал. 3 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. с изпълнителите на болнична медицинска помощ за заплащане на незаплатени стойности на дейности в болничната медицинска помощ, за които има заведени съдебни производства и се подписват от страните в открито съдебно заседание.
Споразуменията предвиждат отказ от претенциите за заплащане на законните лихви, предявени в съдебните производства от датата на забава до датата на предявяване на вземането; законните лихви, дължими от датата на предявяване на вземането пред съда до окончателното заплащане на сумите по главницата и от деловодните разноски за държавни такси и адвокатски или юрисконсултски възнаграждения.
Проектът на условията е приет на заседание на Надзорния съвет на НЗОК на 8 октомври 2020 г.[1]и е възложено на управителя на НЗОК да изпрати за съгласуване условията на Председателя на Управителния съвет на Български лекарски съюз.
Обсъждането и приемането на условията и реда за заплащане на надлимитната медицинска дейност за 2015 г. и 2016 г. се случва към момент, в който лечебните заведения водят дела срещу здравната каса. Все още няма произнасяне по същество на Върховния касационен съд (ВКС), с което да бъде стабилизирана противоречивата съдебна практика по съществения материалноправен въпрос за правния характер и последици на клаузите за т.нар. „лимити”, регламентирани в договорите за оказване на болнична помощ. Съответно липсва предвидимост как биха завършили делата за надлимитна дейност, водени от болниците срещу касата.
Има множество съдебни решения на въззивните съдилища[2], с които се потвърждават предявените искове от страна на болниците и НЗОК е осъдена да заплати оказаната надлимитна медицинска дейност.
Налице е и съдебна практика[3], според която НЗОК е ограничено отговорна до уговорената между страните сума. Изключено е задължението да бъде заплатена отчетената и оказана медицинска помощ по основния здравен пакет, възлизаща над месечния лимит. В решаващите си мотиви, тези съдебни състави приемат, че ограничаването на заплащането с т.нар. „лимити“, е в съответствие със закона и че при липса на бюджет касата не дължи плащане.
Налице са висящи дела пред ВКС, образувани по касационни жалби на болници и НЗОК, по които са допуснати за разглеждане съществените материалноправни въпроси за действителността на клаузите за лимитите и дължимостта на надлимитната медицинска дейност. Примери в тази посока са Определение №329 от 18.05.2020 г.[4], Определение №349 от 21.05.2020 г.[5] и Определение № 359 от 26.05.2020 г.[6] на ВКС. Решенията по тези дела биха представлявали съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК. Тя, съгласно изменението на чл. 290, ал. 3 ГПК не е задължителна съдебна практика (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), но съдебните решения по същество биха били взети предвид от по-долустоящите съдилища и вероятно от други съдебни състави на ВКС.
Следователно към настоящия момент лечебните заведения, които водят дела и са вложили средства за държавни такси и адвокатски хонорари, са изправени пред избор – дали да пристъпят към сключване на споразумения, или да изчакат постановяване от ВКС на съдебно решение, което да хвърли светлина върху спорния в съдебната практика въпрос за правните последици на т.нар. „лимити“. Пред върховната инстанция са подавани множество касационни жалби от касата и от болниците, но те не бяха допускани за разглеждане от ВКС и практиката на долустоящите съдилища се формира като противоречива относно основателността на исковете на болниците за плащане на надлимитната медицинска дейност.
Всъщност преди съдебната власт да предостави търсената защита-санкция изпълнителната власт взе разумното решение да изплати дължимото на лечебните заведения чрез бюджетен закон (строго погледнато – приет от законодателната власт).
Възниква обаче съмнение за нарушване на принципа за равнопоставеност на субекти, третирани по различен начин при едни и същи условия – едни лечебни заведения не са завели дела, не са направили разноски, спрямо техните вземания би следвало да се счита, че е изтекла и погасителната давност за събиране им, а други лечебни заведения са водили дела, спечелили са ги на две инстанции и в тази обстановка, предвид несигурността в произнасянето на ВКС, биха предпочели да се откажат от натрупаните разноски и лихви, за да получат плащане на надлимитната дейност по реда, утвърден от НС на НЗОК и БЛС.
Нещо повече, налице е патова ситуация, тъй като има влезли в сила съдебни решения, с които са отхвърлени искове на лечебни заведения за заплащане на надлимитната медицинска дейност за 2015 г. и 2016 г. Задава се въпросът как ще се подходи спрямо тези случаи, тъй като те не са предвидени в условията и реда за плащане или дали силата на пресъдено нещо би препятствала плащането. Би следвало приетият нов закон, регламентиращ установяване на дължимите стойности на надлимитната медицинска дейност чрез проверки на контролните органи на НЗОК и предвидените бюджетни средства, да дадат основание да се извърши плащане и в тяхна полза.
В заключение, въпросът за дължимостта на налимитната дейност за периода 2015 г. – 2016 г. намери своето разрешение чрез еднократно законодателно регламентиране и предвиждане на публичен паричен ресурс, но принципно разрешение не е дадено. Наличието на бюджет не би следвало да е правно основание за дължимост на вземанията за оказана и отчетена медицинска дейност в полза на здравноосигурени лица и именно съдебната власт е призвана да даде категоричен отговор на съществения правен въпрос за правните последици на т.нар. „лимити“.
[1] Прилагаме в PDF информация за взетото решение от НС на НЗОК тук и стенограмата от заседанието тук.
[2] Решение № 39 от 07.01.2020 г., по т.д. № 3091/2019 на САС; Решение № 2820 от 17.12.2019 г., по т.д. № 4879/2019 на САС; Решение № 1978 от 31.07.2019 г., по т.д. № 1466/2019 г. на САС; Решение № 829 от 01.04.2019 г., по т.д. № 6240/2018 г. на САС; Решение № 601 от 12.03.2019 г., по т.д. № 3546/2018 г. на САС; Решение № 108 от 17.05.2018 г., по т.д. № 113/2018 на САС и др.
[3] Решение № 26 от 03.01.2018 г., по т.д. № 12229/2019 г., на СГС; Решение № 139 от 22.01.2019 г., по т.д. № 3092/2017 г., на СГС; Решение № 692 от 01.03.2019 г., по т.д. № 307/2019 г. на САС; Решение № 751 от 18.04.2019 г., по т.д. № 616/2018 г., на СГС; Решение № 2927 от 01.12.2018 г., по т.д. № 3684/2018 г., на САС; Решение № 2441 от 10.12.2018 г., по т.д. № 397/2018 г., на СГС и др.
[4] http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=34AE7DD07BE63F33C225856C002FCC8F
[5] http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=CF25D36EC84F3AB4C225856F0044DD5F
[6] http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=D1605D7A05019EB5C22585740049E6A2
20
Коментирайте
Както става обикновено когато се бориш с бюрокрацията.
Само зная, че чинно си плащам здравните осигуровки всеки месец, обаче наложи ли се да отида на лекар все си плащам.
В една разкапана държавица, управлявана от мафия не може да очакваме адекватно здравеопазване.
Няма да имаме читава здравна система, докато ни управляват мошеннции
Разказаха играта на НЗОК пък друго не знам
Егати, странно е бе!
Определено мисля, че плащането
Казус си е
Явно и ВКС не е единодушен по тези въпроси, но при допусната касация в такава ситуация, жалбоподателите би трябвало да са оптимисти.
Който може да си позволи и евентуалните ползи са достатъчно високи, вероятно ще продължи до произнасяне на ВКС. Останалите сигурно ще предпочетат сигурното малко пред неясното повече.
А дали не е по-добре изпълнителната и законодателната власти да посочат критерии за парите
Не може да разчиташ на тях. Има и висящи в съда казуси
Хаха, тия са за оставка.
Раздават пари като за последно, на практика купуват гласове. А какво ще остане в бюджета, не ги интересува
Болниците от години точат касата, така че въпросът не е толкова елементарен и ясен.
Това ми напомня на онова съждение за заплатите на магистратите на онзи Влади, бивш министър, че законът няма значение, след като бюджетът не стига.
Съдебната власте даде отговор, въпросът е кога. Някои дела се бавят много и така може да се окаже, че плащането ще предхожда решенията
Тоест, касата (властта) се стрхува как ВКС ще реши въпроса и явно има опасения, че решението няма да ѝ хареса. Строго погледнато, опасява се, че правото няма да ѝ допадне.
Дано по-скоро излязат с решение.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Сложен казус. Явно ще пият по една студена вода и ще се примирят.