Академично слово към абсолвентите от випуск 2020 на ЮФ
Правото е капризна спътница в живота
На тържествена церемония тази събота в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ 370 абсолвенти от специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получиха дипломите си. 75 завършват с отличен успех, а един от тях е пълен отличник.
По традиция церемонията завърши с академично слово, което тази година произнесе проф. д.ю.н. Иван Русчев.
„Лекс“ публикува словото на проф. Русчев към юристите абсолвенти от випуск 2020. Заглавието е на редакцията.
Когато деканът ми оказа тази специална чест да произнеса слово именно пред Вас – абсолвентите от випуск 2020, в този най-тържествен за Вас ден, когато официално вече се разделяте с Факултета, признавам, че не на шега ме обзе притеснение. И разбира се, инстинктивно понечих да откажа. Защо пък точно аз от толкова професори във Факултета да бъда Вашият спомен от Вашето дипломиране?
Но както сте имали поводи вече да се убедите – деканът проф. Вълчев има уникалния талант да кара хората да вършат онова, което той смята за правилно – в това той има доста богат, а не се съмнявам – го чака още по-богат опит!
От друга страна си помислих, че в тази негова покана има и много символика – човек се разделя с неприятните неща от живота си именно на тържества като днешното. И реших, че ако това е жест към понатрупалите вече доста стаж във Факултета преподаватели, защо пък да не бъде и за мен жест – възможност да поднеса извиненията си и да повярвам, че ще ме запомните по-добър, отколкото съм бил с Вас.
Не крия, че мразя сбогуванията – когато бях по-млад, никога не ходех на последна среща, за да ми обяснят колко съм непоносим и защо ме зарязват – винаги съм го знаел! С времето спрях да ходя и по бракоразводни дела, а напоследък – когато твърде много зачестиха – и по погребения.
Днес с вълнение, което винаги съм криел, оглеждам редиците Ви, опитвайки се да разпозная погледите, които съм срещал в аудиторията. И се боя, че ме обхваща тъга, че вече няма да Ви виждам всяка седмица. Защото преподавателят има нужда от студентите си, от тяхното признание, уважение, симпатия много повече отколкото те – от него и много повече отколкото и сам е склонен да го признае пред себе си.
Последната повече от една година, прекарана пред екрана на компютъра, без директния контакт със студентите си, без уханието на понякога застоялия, но аристократичен и много специален дъх на аудиториите, за мен поне тя беше като много тежка болест! По-тежка от онази, която за месец – два коварно ни събори, но после чинно си отиде, слава Богу!
Когато някога като безгрижни абитуриенти сте скандирали по улиците, отброявайки от 1 до 12, едва ли сте си давали сметка, че именно следващите ги шест ще Ви наложат усилие и воля в пъти повече от онези в училище. През тези 6 години имахте и хубави мигове, но и много тежки дни и часове. И това едва ли се дължи единствено и само на нас – преподавателите Ви, опитващи се да ви зачернят дните.
Не! Правото е трудна материя, а ние – най-често отделени от Вас от непреодолимата дистанция между катедрата и банките в аудиторията, недостъпно свещенослужейки му, се опитвахме да натикаме в главите Ви всичко онова, което ние знаем! Без да държим сметка за още малките ви сили. Груба грешка!
За жалост малцина от нас, независимо че са големи капацитети в своята област, знаеха как да Ви поднесат своите знания, така че те да не се превърнат за вас в отвращение. Вярно е, че сме го правили с най-добри намерения, но и пътят към Ада, е постлан с добри намерения. Надявам се тези адски дни и нощи преди изпит, да не са Ви накарали да ни намразите. И все пак запомнете вкуса на това усилие, което стопява нервите. По пътя, който Ви очаква, ще Ви се налага многократно да си го припомняте!
Вие, абсолвентите от нашия Факултет имахте най-добрите възможности в България да получите най-доброто образование по право. И ние не само Ви нахъсвахме през всичките тези години, карайки Ви да осъзнаете какво означава да си студент в елитен факултет на елитен университет в България. Ние се опитвахме и непрекъснато да Ви го показваме – и в аудиториите, и на изпити. Топката за Вас винаги беше много високо вдигната и Вие, които успявахте да я скочите много пъти през тези 6 години (независимо дали от първия път!), ще можете да скачате всички високи топки, които животът Ви поднася.
През това време видяхте преподавателите си и като хора – едни затворени в елитността си, дистанцирани, далече от нуждите Ви. Други – топли, себераздаващи се, помагащи, близки. От онези, които са ви разочаровали с поведението си, помнете знанието, което са Ви дали. И тези, които са били ваши любимци, помнете не само с шегите им, но и преценявайте какво знание са Ви оставили!
Ако перифразирам онова, което канът ювиги Омуртаг е поръчал да се издълбае на Хамбарлийския надпис: „Човек дори и добре да живее (т.е. да си прекара в Университета), все един ден трябва да започне да работи!“. В онова, което Ви очаква – делникът, практиката, работа, смазващото тичане по съдилища, по гишета, служби, взирането пред компютъра, от което изтичат очите и нервите, скоро ще разберете кои от тези, които са стояли 6 години срещу Вас, ще Ви бъдат полезни (със скучните си тогава лекции) и приказките на кои от тях са били само ефектна риторика, едно размахване на ръкава на тогата – coup de manchе, както казват французите. Впечатленията Ви – симпатиите и антипатиите към преподаватели от Факултета, ще останат завинаги. Онези, които сте харесвали и на които дори понякога сте искали да подражавате – също. Най-силно ще останат запечатени в съзнанието Ви онези от нас, които са ви запалили за правото, накарали са Ви да му се обречете!
Защото правото не е занаят, то няма работно време, на него не можеш, както чиновникът в пет часа, да му врътнеш ключа и си отидеш вкъщи. Напротив, то именно тогава се развихря!
Правото е капризна спътница в живота (Усмихвате се, но за да не бъда обвинен в социална некоректност –в мачизъм, в дискриминационно отношение към жените, съзнателно и внимателно употребих неутралното „спътница“, вместо формално!-правното „съпруга“ или фактическото „любовница“). Та, като казах, че правото е капризна любовница (пардон – спътница, явно подсъзнателно все още си го мисля!), за последните 6 години вече сте започнали да чувствате, че иска да е навсякъде с Вас. Тя е казусът, който Ви тормози докато го осмислите, докато нахвърляте – като за начало рошавите си и неподредени мисли, после – докато пишете исковата си молба или възраженията по нея в преклузивния двуседмичен срок (на практика – два часа преди изтичането му), после докато нервно потропвате с крак пред залата, очаквайки как съдията ще Ви отхвърли най-важното искане. Тя ще Ви връхлита и в най-приятните Ви мигове, когато сте се излегнали на плажа под чадъра с чаша просеко с аперол и лед и гледате слънчасало безкрайната морска шир. И досадницата – преобразена в клиент, звъни, защото точно сега се е присетила за нещо. От данъчните може и да има отърване, но от правото никога – вие сте заразени с него и така ще е до гроб!
Тези трудни, но и блажени шест години, за жалост свършиха. Колкото и да се опитвате да отложите (напр. с докторантура и писане на дисертация, със стажове и специализации), неизбежно идва другото: инертното, всепоглъщащо, често пъти досадното, изморително РАБОТЕНЕ. Ако сте избрали да работите онова, което сте следвали (а не само за което днес получавате диплома), то неизбежно ще Ви връща към Университета. На чисто практически умения ние не Ви научихме, защото Университетът е наречен така именно на Universum-а. Защото е призван да дава основополагащи, фундаментални, а не занаятчийски познания.
През последните години, именно пред Вашия курс, именно в тези дисциплини, които са главно с практическа насоченост – гражданско, наказателно, административно, процесуално право, част от нас изграждаха лекциите и упражненията си почти изцяло върху съдебната практика. В този смисъл ние сме Ви подготвили за срещата с нея. И когато утре влезете кабинетите си като съдии, прокурори, адвокати, помощник-нотариуси и дори цели нотариуси, та дори – ЧСИ, ще си дадете сметка колко много от преподаваното в университета, е останало във Вас. И колко неочаквано добре сте подготвени за срещата си с практиката.
И тогава, не се съмнявам, отново ще си отворите първо лекциите, после ще вдигнете телефона да попитате, после ще отворите по някоя наша статия, а по-смелите – дори и ще докоснат някоя наша книга! И да искате, няма как да ни забравите – нито в кошмара от изпитите, които сме Ви причинили, нито в онова, което искрено, от цялото си сърце сме Ви дали през тези години.
Правото е търсене, то е убийствено ровене, то е учене цял живот, и ако искате наистина да сте търсени, успели, удовлетворени, че можете да свършите някому работа, не спирайте да търсите, да четете, да ходите по семинари, да следвате магистратури, да се образовате. Защото правното знание, особено в практически ориентираните му клонове, е като водата – тя изтича от дланите ви и трябва отново и отново да ходите до извора, за да останете жадни.
Не спирайте, спирането и в живота е смърт! Онова, което е било постулат вчера, днес вече е разколебано, а утре може да се окаже и невярно. Не спирайте да се развивате професионално! Не позволявайте от това да Ви отклоняват обичайните неща от живота – брак, семейство, деца, болести, проблеми с близките! В този смисъл бъдете сигурни, че ако се захванете с правото сериозно, то няма да Ви разочарова! Е, поне никога няма да Ви остави да скучаете!
Ако продължавате да му давате от себе си, то ще Ви се отплаща щедро със своите дарове – и материални, но и духовни. Смисълът, който то ни дава, е онази храна за душата, от която се нуждаем ежедневно!
Разбира се, успехът никому не е гарантиран. Той зависи освен от усилията и таланта Ви, поне още толкова от случайността, от Съдбата. Слава Богу, че днес като че ли само аз изтръпвам пред Видението на дългия и криволичещ път (както пееха Бийтълс), който Ви очаква!
Но какъвто е да е той, не го мислете – каквото е писано, ще се случи! Но докато се случва, не забравяйте да живеете достойно, да бъдете смели, предизвиквайте Съдбата! Заобиколете се с верни приятели и ги пазете, както Вас самите! Помнете кои сте и откъде идвате – помнете родителите си и предайте онова, което те са Ви дали – на своите деца! Не забравяйте никога, че сте преминали през една невероятна школа, каквато е Юридическият факултет, че в нея сте се научили на твърдост и на воля. И тогава и красивата Съдба ще Ви заобича!
И най-вече – никога не се отказвайте! Помнете, че каквото и да се случи – винаги има и втора инстанция! Пък понякога и касация! А ако и там загубите – мислете си, че в крайна сметка това не е ваш проблем, а на клиента. Поради което не уговаряйте никога бъдещ хонорар! Не погубвайте добрите практики, които поколения преди Вас са изработили – адвокатът първо взема и после работи. И не го вземайте на части, защото в такъв случай съзнанието Ви ще бъде заето не с казуса, а с това дали клиентът ще Ви плати останалата част. Не се притеснявайте, кажете му, че това не е добре за него!
Но в крайна сметка, едва ли и правото е най-важното нещо на света! Най-важното е онова, което Ви прави щастливи! Ако не го обичате и не сте успели да го заобичате през тези шест години – не е трагедия! Правете винаги онова, което харесвате, и то ще ви направи щастливи!
На добър час, млади колеги! И не забравяйте пътя към Факултета!
44
Коментирайте
Благодаря!
Голям сте, професоре! Почитания и уважение към Вас. Радост е било винаги за мен, че сте ми преподавали, а и тогава хич не ми се виждахте страшен, но явно в графата „а бяхме млади“.
До “Петров 14 юни 2021 13:42“ Младите абсолвенти би следвало да са наясно, че юридическите професии са три основни вида- свободна професия- адвокат, при която държавата няма никакви задължения за осигуряване на шанс за реализация; магистратска професия- съдии, прокурори, следователи, при която държавата има задължение за осигуряване на точно определени нормативни условия за упражняването й, но след като кандидатът е издържал успешно централизирания конкурс за младши магистрати и е постигнал 1во място на него; и юрисконсултската професия, при която юристът е на трудов договор и е наемен служител. Четвъртата разновидност- ЧСИ, ДСИ, нотариус- е с елементи от предишните категории –… Покажи целия коментар »
Много хубава реч, и при това е вярна. Вирусът на правото не убива, а прави животът ни по-лесен, колкото и да не им се вярва на неюристите. Настоящият ни живот е в пъти по- сложен от живота само до преди 10 години и нерядко една основна част от него е в следене на фаталните срокове- за плащане на консумативи, анюитетни вноски по кредити преди падежа и т.н. Знанията по облигационно, вещно, търговско, семейно, административно/ данъчно право са едни от най- важните за нормалното битие на съвременният човек с добра професия.Доста други хора не разбират това, неюристите не могат да разберат,… Покажи целия коментар »
Ммм, Стиви пред Станфорд 🙂
Не подценявайте младите хора, те могат да преценят на кого да вярват и за какво. В този випуск има много добре подготвени и отдадени на правото абсолвенти. Нека видим първо как системата ще ги посрещне, вдъхнови и направи така, че да не ги загуби.
Жалкото е, че всяка година завършват много млади хора, но после нямят възможност за реализация.
Via Dolorosa. Шансът да се реализирате по специалността, млади колеги, е само един. Не слушайте Лукавият. Неговият глас е много „любвеобилен“:
Нова Конституция на референдум, като този на 16 май 1971 г.
Всички съдии и прокурори – изборни, мандатни, отчетни и отзоваеми! Без ВСС, ИВСС, съдебни ваканции, коледни бонуси, учителски институт, първа линия на Приморско, роднини, милиционери, ПУЦ, РАБФАК, задочно и прочие.
На добър час и с Умната!
И краставицата съдържа 99 % вода. Научихме го вече наизуст мнението Ви. Каканизането на едно и също под всяка тема показва само и единствено тежка фиксация.
Добре краставичарю, само 1% намали!
Велико слово,вярно и вдъхващо уважение.Колега, привет.
Този факултет, който съм завършил и аз, е дал най-много от строителите на съвременна България. Само не питайте, др. Вълчев какво (по)строи в парламента и като министър на образУванието и науката? И какво НЕ. Иначе добре го е изтипосал Русчев пред децата! Благодарение на социалистическата правна мисъл, кадри И МОРАЛ, сега сме под 7 млн. мишлета, при 9 млн. през 1980-те когато все още имаше живи доайени от факултета, абсолвенти от преди светлата дата 9 септември.
Вълчев, Русчев и с-ие – спукана ви е работата, поне недейте да лъготите децата! Бъдете честни с тях, и те ще са ви благодарни!
Кретениел разказа играта на образователната ни система.
Министър МВР на Баце: “Той е зачислен миналата седмица след проведен факултетен съвет и ще надгражда знанията си и компетентността си в катедрата по “Национална сигурност и публична администрация”, допълва изданието. Той е приет самостоятелна форма на обучение. Припомняме ви, че преди дни се разбра, че главният прокурор Иван Гешев е докторант в Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Научен ръководител му е , който е деканът на факултета доц. д-р Николай Марин, преподавател в катедра „Международно право и международни отношения“. Депутатът от ДПС Делян Пеевски също е завършил право в този университет. Известният ДПС депутат Делян… Покажи целия коментар »
Кадры решают все, др. Русчев и др. Вълчев! А и победителите не ги съдят, както пише Екатерина Велика:
И все ПАК има 9 май другари и другарки, тесни специалисти по социалистическо право от ЮФ на СУ. И хонорувани от другите факултети, и не само.
Хубави приказки. И само това. Никой не иска от децата да ги дарява. Само да им се представи Шанс! Трагедия. Русчев и Вълчев!
Всеки от нас- предходните випускници, САМ Е ВОЮВАЛ за своя шанс, САМ СЕ Е ГРИЖИЛ за появата му. Нито един адвокат в България не е получил абсолютно никаква помощ или ШАНС от страна на държавата, за да започне адвокатската си дейност и това произтича от спецификата на адвокатската професия- практикуващите я сме самонаети, самоосигуряващи се лица, чиято законна “заплата“ са нашите адвокатски хонорари. Така, че- шансът, другари и другарки, всеки сам си го извоюва и никой не е длъжен да му го предостави, само защото насрещната страна е завършила юф на СУ….
Един успял млад мъж. С диплом от ЮЗУ. Беше следовател в Столичното следствие, после пак. Сега е санкциониран по „закона Магнитски“. Следвайте пътя, за да не успеете! Нищо не убива повече от липсата на справедливост, са казали римляните. И все пак, пробвайте. За какво дерзахте? Magistra vitae, Даниел Вълчев преди министър беше депутат. По негово време имаше тото. На мама. По време на депутатското му управление изгря звездата на ….
Випуск 1982г. Иван Русчев. Много интелигентен особняк, накои от състудентите го обичаха, но всички го уважаваха. Впрочем, този випуск, вече почти в края на професионалния си път, се състоеше от ярки хора, противоречиви, различни, но забележими. Поздрави към всички тях през потоците на времето и към децата, които ги следват.
Късмет в живота мили деца!
Дано да си останат тук, а не да бягат в чужбина като повечето.
Успех на тези страхотни младежи
Надявам се на повече готини и млади хора. И дано направим така, че някога там да има и мнго хора от ромските махали. На това стъпало!
Определено е блага спътница.
Дано им върви по вода на всички студенти
Успех желая на всички захванали се с тази спътница
Честито
Добре е говорил, по принцип съм скептичен към професорите, защото – не могат да регистрират и Едноличен търговец, алергията ми идва от факта – НДСВ не можаха да го регистрират, Има такъв народ – не можаха, това е само общо казано, но тук хубаво списано, тоест – предадено.
Ако знаят какво ги чака – повечето ще се откажат, а и униженията – допълнително, корупцията и връзкарството.
Признавам си, като студент не харесвах Русчев. Притежава странен поглед върху някои материалноправни институти, а също така имаше и някои слухове за… отношението му към определени студенти, за чиято вярност бяха налице известни индиции, но както и да е.
Словото все пак е добро – с чувство за хумор и реализъм, а не само суперлативи колко е велика юридическата и в частност адвокатската професия. Успех на младите колеги, има нужда от свежа кръв и млада мисъл в гилдията!
Още маймуни на клона.
Много натежават обаче. Няма толкова възможности за намиране на работа.
Русчев май е чел словото на Стийв Джобс пред студенти, лошо няма.
Да си добър юрист е въпрос на интелект, морал и желание за работа и непрекъснато учене, дано повече от тези деца да имат това съчетание.
Дано да има и много бъдещи съдии от тези млади хора, а не само адвокати. Промяна и подмладяване е нужно, макар да минат много години докато тези младежи станат добри съдии.
Ако въобще ги пуснат в системата…
ПУЦ, РАБФАК, Вуйчо, роднина, милиционер, АРТЕКС, Ксеркс, ПП ГЕРБ, пачки, плеймейтки.
Малко трудно ще е. Там са си каста. Като при нотариусите.
Здрави нерви на бъдещите колеги и да не позволяват клиентите да им звънят по всяко време и за щяло и нещяло иначе ще се докарат до нервен срив. Съхранявайте себе си преди всичко, за да можете да сте полезни. И бъдеще щастливи. Много хубаво слово на Русчев, беше ми асистент.
А на явилите се на адвокатския изпит да кажем честно – може да сте учили много в университета, ама като ви дадат тест с малоумни въпроси, не си мислете, че ще изкарате.
За съжаление имам познат и все се надявам да стане пълноправен адвокат, да вкуси зала, както се вика, а ето – че са го скъсали – на формите на другарството, моля ти се – пълна тъпотия, както и да е – октомври.
Успех и на добър час! Много честно и от сърце е казано всичко
Авансирането на хонорара е най-важният съвет към бъдещите адвокати, евалла на Русчев, чудесни напътствия, в десетката!
Бъдете благословен акад.Русчев ❤️!