Правната комисия даде зелена светлина на два проекта за промени в ГПК, спря трети и прие изменения в ЗЗД с уговорки
Въвеждане на 10-годишна давност за задълженията на граждани. Процесуалните действия, при които страната повторно използва груби или нецензурни думи, да се смятат за нередовни. Активно използване на видеoконферентната връзка в гражданския, административния и наказателния процес. Това са част от важните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които днес получиха зелена светлина от правната комисия в парламента.
Тя обаче „отряза“ още на първо четене предложението да се даде възможност за доброволно събиране на вземанията от съдебните изпълнители.
Нов чл. 100а в ГПК срещу обидите и лошия език в съда
Започналата още в началото на годината сага с това как да се прекрати практиката на някои граждани да използват груб или нецензурен език, обиди и заплахи към съдиите и другата страна по делото, е на път да намери окончателно разрешение. Днес вносителят на промените в ГПК в тази връзка – Крум Зарков от БСП заяви, че е крайно време това да се случи, защото е видял с очите си колко голям е проблемът и какви думи и изрази се използват пред съда. „Това е тежка обществена диагноза“, заключи той
Днес правната комисия се обедини как трябва да бъде решен проблемът.
И прие на второ четене в ГПК да бъде създаден нов чл. 100а „Съдържание“, който гласи:
ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни.
ал. 2 Алинея 2 не се прилага, когато посочените в тях изрази се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искът.
Това означава, че след като получи искова молба или каквото и да е волеизявление на страна, което съдържа недопустим език, съдът ще ѝ дава указания да го извърши отново, но без тях. Ако тя отново употреби въпросните изрази, исковата молба ще се връща, а действието ще се счита за нередовно.
Съдията от Софийския градски съд Александър Ангелов настоя пред депутатите съдиите да не бъдат поставяни в ситуация да дават указания като „недейте да обиждате повече“, а директно да прекратяват производството по подобни искове. „Какво като му напишем – „Не използвайте този израз“, той ще го замени с друг. И така до кога? Съдът да дава указания, че не е редно да псуваш съда. Това е абсурдно“, заяви съдия Ангелов.
Членът на Висшия съдебен съвет Даниела Марчева обаче изтъкна, че хората имат различни възприятия за това какви изрази са недопустими и затова е правилно преди да се върне искът да се дадат указания и това да става, само ако не бъдат изпълнени.
Колегата ѝ от ВСС Олга Керелска пък изтъкна, че един от основните принципи в ГПК е, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. И за да не се стига до отказ от правосъдие, правната комисия възприе формулировка, която изисква от съдиите първо да дадат указания да се спре употребата на недопустимия език и само ако не бъдат изпълнени, даденото действие да се счита за нередовно.
Абсолютна погасителна давност за вземанията на граждани, но с уговорки
Както „Лекс“ писа, депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти предлагат с промени в ЗЗД да се въведе 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ (пълния текст на законопроекта виж тук). Давността няма да се прилага, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или произтича от непозволено увреждане, или неоснователно обогатяване. От нея няма да се възползват едноличните търговци.
Това беше вторият законопроект, който мина днес през правната комисия. И още в началото на обсъждането му един от вносителите му Христиан Митев от Обединени патриоти обяви, че ще предложи давността да не важи и за вземания за издръжка.
„Крайно време е да се направи някаква разумна защита на длъжника“, каза съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Борислав Белазелков, но изреди серия от проблеми при въвеждането на абсолютната давност. „Установяването на едно вземане, особено в София, може да трае повече от 10 години и така в хода на процеса то ще се погаси по давност – това е абсурдно“, каза той. И разказа, че е изчел всички решения на окръжни съдилища за постановления за възлагане и е установил, че понякога се правят по 10,12 и дори 18 публични продани. „За това време четири абсолютни давности ще изтекат“, констатира Белазелков.
Идеята на един върховен съдия
С аргумента, че има по-добър начин за решаване на проблема с вечните длъжници и за разлика от промените в ЗЗД ще започне да действа веднага, защото ще е в ГПК, Белазелков представи една идея на народните представители. Тя е да се доразвие на практика неработещата в момента разпоредба на чл. 448 ГПК. Най-общо съдия Белазелков предлага, ако длъжникът не разполага с несеквестируемо имущество и доход, които да покрият всички негови задължения, да може да се яви пред районния съдия, за да декларира цялото си имущество, всичките си доходи и задължения. А липсата на достатъчно имущество да се удостоверява в протокол.
Процедурата ще може да започва и по искане на съдебния изпълнител, когато районният съдия да насрочва заседание за явяване на длъжника, взискателя и посочените от длъжника други кредитори.
Съдът ще определя несеквестируема част от имуществото за общо удовлетворение на кредиторите, а длъжникът на всеки две години ще подава нова декларация за имуществото и доходите си. Вземанията на всички кредитори, които останат неудовлетворени в 10-годишен срок след присъединяването им към процедурата, ще се погасяват. А министърът на правосъдието да води регистър на всички защитени длъжници.
Депутатите тепърва ще мислят по предложението на Белазелков, както и по това за въвеждане на абсолютна давност, като председателката на правната комисия Анна Александрова заяви, че промените в ЗЗД ще бъдат обсъдени задълбочено от работна група с широко представителство. Това беше и условието на депутатите от БСП да ги подкрепят.
Забележките по въвеждането на давността бяха много. Адвокат Валя Гигова подчерта, че трябва изрично да се уреди, че тя започва да тече от момента, в който вземането може да се изпълнява. Ако ли не, да бъде увеличена от 10 на 20 години. Тя изтъкна, че трябва да се уреди и как се установява изтичането на давността.
Евродепутатът Емил Радев, който участва в заседанието на правната комисия, репликира Белзелков и Гигова, че давност не тече докато трае съдебният процес за вземането (чл. 115, „ж“ ЗЗД), но те му отговориха, че това не важи за абсолютната давност.
Така след обсъждането на всички първоначални забележки към идеята правната комисия единодушно подкрепи въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физически лица на първо четене.
Доброволно събиране на вземания от ЧСИ и ДСИ, ама друг път
Правната комисия обаче не подкрепи предложението на депутати от Обединени патриоти в ГПК да се въведе процедура за доброволно събиране на вземания от държавните и частните съдебни изпълнители (пълния текст на законопроекта виж тук).
Идеята беше тя да започва по искане на кредитора, а при успех – той да поема разноските за провеждането ѝ. При това събиране на задължения съдебните изпълнители няма да могат да използват принуда. Те трябваше да изпращат покана за доброволно изпълнение до длъжника. А от нея той да научава кой твърди, че му дължи и колко и че има 14 дни да плати, ако признава задължението. В нея беше предвидено да има и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. Ако длъжникът не плати до два месеца, процедурата се прекратява. Това ще става и ако той оспори писмено вземането (повече по темата виж тук).
При обсъждането в правната комисия обаче бяха отправени серия от критики към предложението. Адвокат Гигова посочи, че за доброволно събиране на вземанията си има адвокати – те преговарят, договарят как да бъде изпълнено задължението. Тя изтъкна и че съдебните изпълнители са натоварени с публична власт и не им е работа да се занимават с доброволно събиране на вземания, защото ще се получи смесване на функции.
Зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова посочи, че работна група във ведомството е подкрепила принципно идеята, но за малки вземания – например до 10-15 минимални работни заплати. Подкрепи я и съдия Белазелков: „Ако това е алтернатива на колекторите, съм съгласен. Един ЧСИ или ДСИ е десетки пъти по-коректен, по-подготвен и подходящ да осъществи връзката например между потребител и топлофикационно дружество“.
Филип Попов от БСП обаче заяви, че е категорично против да се въвежда посредник в отношенията между кредитор и длъжник и че в случая целта не са колекторите, защото те масово не събират чужди вземания, а директно изкупуват дълговете. Така идеята не получи необходимата подкрепа.
„Процедурата, която отхвърлиха днес депутатите е доказала се като ефективна в редица европейски държави и плюсовете ѝ са огромни за хората и бизнеса не само в нормална икономическа ситуация, а особено по време на криза. Когато България и светът влизат в безпрецедентна икономическа криза, политиците трябва да правят всичко възможно колкото се може да предпазят хората от последиците ѝ. Доброволното изпълнение е именно такава мярка. Догодина, когато започнат да се разпродават имущества, когато хората останат на улицата и им се вземат апартаментите, когато станат без работа и не могат да си платят и битовите сметки и заради тях им се описват единствените големи активи, тогава те ще попитат: Защо никой не ми даде възможност да си разсроча дълговете със съгласието на кредитора? Кредиторите ще питат: Защо ми фалира бизнесът и трябваше три години да се съдя, за да си събера парите, вместо да ги получа веднага – изцяло или на части? Защо? Чии интереси защитават – на хората или чужди?“, коментира пред „Лекс“ председателят на Камарата на ЧСИ.
Дистанционно изслушване на страни, свидетели, вещи лица и превод
Страни, свидетели, вещи лица и преводачи да не е нужно да се явяват в съдебната зала, а да бъдат изслушвани от съда чрез видеоконферентна връзка от града, в който живеят или работят. Регламентирането на тази възможност по граждански, административни и наказателни дела да бъде регламентирана в трите процесуални подкрепи днес на първо четене правната комисия. Проектът за изменения в ГПК, с който се променят и и Административнопроцесуалният кодекс (АПК), и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е на правителството (пълния текст на законопроекта виж тук).
В ГПК например се предлага да се запише (в нов чл. 156а ГПК), че събирането на доказателства чрез видеоконференция може да стане по искане на страните или служебно. Като условието е страната, свидетелят или вещото лице да не се намират в населено място в съдебния район на съда, който разглежда делото, но е дадена възможност това да се случва и „когато други обективни обстоятелства“ го налагат. С измененията в НПК пък се предвижда очна ставка и разпознаване на предмети също да могат да се извършват чрез видеоконференция (повече за този проект за промени в ГПК можете да прочетете тук).
Адвокат Гигова посочи, че трябва да се гарантира, че ако заседанието се провежда чрез видеоконференция без наложителна причина, за това трябва да има изрично съгласие на страните. „Принципът на непосредственост на съдебното заседание не може да се дерогира с лека ръка“, каза тя. И специално обърна внимание на това, че трябва да има ред за гарантиране и на публичността на заседанията – като даде пример, че в други държави те се излъчват на специален канал на дадения съд.
27
Коментирайте
Отново се опитват да утежняват живота на хората . Тези хора , работят срещу народа. В момента има абсолютна давност 10 г. давност в ДОПК , преписва се същото в АПК и ГПК и проблема се решава . Ясно е казано, какво е абсолютна давност и какво се правят , че работят и искат да решат проблема на хората . Проблема е в мутрите , които отпускат високите заеми , но нали банките преценяват , Ако не се съберат народните пари , да променят и да плаща този , който е отпуснал заема и всички други , които отговарят за… Покажи целия коментар »
А ако Вас Ви увредят в катастрофа с голям черен джип и започнете да се съдите с един „мутренски“ застраховател и той проточи делото 11 години чрез трикове на скъпоплатените си адвокати и пликове на определени служители дали ще Ви се „реши проблемът“. Или примерно ако сте залепили плочките в богата Боянска вила с обещание 25 % от цената да Ви се плати по-късно. Или шефът не Ви плати заплатата Ви. Качеството „длъжник“ не зависи от богатството и проблемът не е само на „хората“ – длъжници на някои „финансови“ институции. Ако не е ясно кой ще плаща на хората, на… Покажи целия коментар »
Трудно е да се харесаме – все пак сме различни чешити – аз обаче като адвокат с 20 годишен опит (ох, колко съм скромен), отсичам така – не, за заварени положения, да – за бъдещи – просто няма да дам заем на някого – като знам – че ще обяви някаква форма на фалит – просто примерите са безкрайни. Една клиентка взела, че изтеглила крупен (за нея) кредит и го предала като сума на своя приятелка, която я омагьосала – че ще й намери нов съпруг, всекакви такива ментърджийски работи, била нещо като ясновидка – резултат – плащай всеки месец… Покажи целия коментар »
Доброволно събиране на вземания от ЧСИ и ДСИ ми се вижда мисията невъзможна.
Крайно време е да се вземат мерки срещу обидите и лошия език в съда.
Об1сни го на Ганьо. Държи се като простак дори в съдебната зала.
Много положителни промени.
Напълно подкрепям въвеждането на 10-годишна давност за задълженията на граждани.
Правната комисия вечно с нейните уговорки.
Какво те учудва. Редно е да има обструкции.
Яд ме е, че видео конферентната връзка и другите модернизации на съдебния процес няма скоро да видят бял свят и пак ще се влачат и отлагат дела по всякакви поводи, даже вирусни.
А е толкова просто. Дори не изисква кой знае какви ресурси.
Дано Зарков и Александрова пак станат депутати. И дано не видим повече Дани К.
Дани е вечното присъствие.
Стига демагогия и популизъм в правната комисия!
Пишеш наизуст, в случая мога да кажа, че са проявили разум. Особено с обидите, това е балансираният подход. Къде без указания ще прекратяваш. Знам, че на съдийчетата им е засегнато егото, ама хайде без отказ от правосъдие, моля
Добре, че тъпотиите на Патриотите няма да минат нито сега, нито в бъдеще, защото няма пак да влязат в НС.
Тя надеждата умира последна.
Боби Белазелков беше предлагал това за 448 ГПК и преди, но никой не взе идеята му на сериозно. Но тя хич не е лоша. Слушайте го човека, че се пенсионира! Приятелю, не останаха много хора с фантазия и широта на мисълта в правото, поздравявам те.
доста ексцентрично все пак то си е чиста несъстоятелност в ГПК, хм… друго е човек да види разписани текстове, но пък ще е по-малка беля от абсолютната давност и да имал съм случай с 11-а продан. и каква файда от нея, като накрая всичко взема държавата – вечно присъединеният взискател
Дичев как ги на.рал! Евалла!
А, много ги наакал, нема що. Клишета и лозунги. Пълна безсмислица е тая процедура, само щети за кредитора, за да му платели доброволно.
Предлагам този парламент да спре да обсъжда закони, а само да довърши стигналите до второ четене в зала. Няма смисъл от тяхното законотворчество.
Сега е момента да приемат всякакви безобразия, докато е мътно и никой няма да обърне внимание.
С това ще си останат, идва ваканция, после разпускане на парламента и точка.
Да, живот си живеят някои.
По темата
-
10 години абсолютна давност за дългове на физически лица
-
Дистанционно изслушване на страни, свидетели, вещи лица и превод влизат в ГПК, АПК и НПК
-
Промени в ГПК уреждат: Доброволно събиране на вземания от съдебните изпълнители
-
Парламентът единодушно: Съдът да връща искове и жалби заради обиди и нецензурни думи
-
Без освобождаване от такси и разноски при очевидно неоснователен или недопустим иск
Уф. Дебел Радев пак се е показал като специаляга.