Конституционният съд (КС) да разтълкува разпоредбата от основания закон, която регламентира забраната затворниците и запретените да гласуват, поиска Министерският съвет.

Става дума за чл. 42, ал. 1 от Конституцията, която гласи: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Правителството иска КС да установи смисъла на разпоредбата в контекста на три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – „Кулински и Събев срещу България“, „Димов и други срещу България и 13 други“ и „Анатолий Маринов срещу България“.

По тези дела съдът в Страсбург е установил нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Той задължава страните, подписали конвенцията, да провеждат свободни избори с тайно гласуване за „законодателното тяло“.

По делата „Кулински и Събев“ и „Димов и 13 други“ затворници се оплакват, че не са могли да гласуват на изборите за Народно събрание и за членове на Европейския парламент, които са се провели от 2009 г. до 2019 г. ЕСПЧ постанови, че когато отнемането на избирателно право се прилага автоматично спрямо определена група осъдени, без да се отчитат тежестта на извършените престъпления и размерът на присъдата, това е нарушение на конвенцията.

Третото дело пък е на поставен под ограничено запрещение, който също е лишен от възможността да гласува. В тази връзка съдът в Страсбург е постановявал, че абсолютната забрана за гласуване на поставените под ограничено запрещение, без да се вземат предвид индивидуалните им възможности, не попада в рамките на приемливата свобода на преценка. И е заявявал, че е за всеки случай е необходимо да се извърши преценка от съда.

Решенията на съда в Страсбург са отдавна са известни. Сега правителството иска КС да разтълкува българската конституционна уредба в контекста на постановеното от ЕСПЧ, тъй като държавата е задължена да изпълнява решенията му.

От друга страна обаче разпоредбата на Конституцията е пределно ясна и в такива случаи практиката на КС е да не допуска исканията за нейното тълкуване. Нещо повече – той няма правомощия да констатира противоречие на българския основен закон с международното право, още по-малко да го тълкува корективно, следвайки решенията на ЕСПЧ, които за него не са задължителна практика.

В тази връзка в искането си МС напомня, че КС вече е приемал в свои решения, че „тълкуването на разпоредбите на Конституцията, свързани с основните права, трябва да бъде съобразено с нормите на КЗПЧОС“. И сочи решението по дело №15/1997 г., в което КС отчита, че материята на правата на човека, уредена в конвенцията има общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите-страни по ЕКПЧ. В него е възприето, че тълкуването на Конституцията относно материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с това на нормите на конвенцията.

Затова МС приема, че с оглед преодоляване на последиците от трите осъдителни решения срещу България, КС трябва да изясни смисъла и обхвата на действие на чл. 42, ал. 1 от Конституцията чрез конформно тълкуване. „По този начин ще бъде избегната необходимостта от евентуална конституционна промяна и, респективно, ще се даде възможност на ограничен кръг лишени от свобода, както и на поставени под ограничено запрещение, отговарящи на определени изисквания да упражняват право на глас“, се посочва в заключение в искането.

22
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
07 юли 2022 18:25
Гост

Рядко срещани дебили са в МС.

Анонимен
Анонимен
07 юли 2022 18:30
Гост

Ни управляваха последните 12 години.

адвокат от САК
адвокат от САК
07 юли 2022 11:21
Гост

“…„ще се даде възможност на ограничен кръг лишени от свобода, както и на поставени под ограничено запрещение, отговарящи на определени изисквания да упражняват право на глас“, се посочва в заключение в искането…“ Mда- нашите политици знаят кой е истинският им твърд електорат- двата вида лица;0 Интересно- как едно лице, страдащо от една от те форми- идиотизъм , имбецилност или дебилност, ще разбира свойството и значение на разликите в политическите платформи на отделните партии и ще направи отговорен политически избор;D

Проскубания бухал
Проскубания бухал
07 юли 2022 12:21
Гост

Е, сега,и в затворите има „умнокрасиви“,които са попаднали там по погрешка. Очевидно новите политици са от категорията на умнокрадливите и лесно могат да намерят общ език с престъпниците.
P.S. Въпрос. Ако органите на реда едвам се справят с купуването на гласове (не на депутати, там в ясно), кал ще се контролира вотът, упражняван от изпечени криминални типове? Възможности и средства за търговия дори и в затворите винаги има.

Павлин
Павлин
07 юли 2022 0:17
Гост

Щом си в затвора, значи не си „годен” да си част от обществото в този момент, без значение дали е за 3 месеца или 30 години. Какво има да се тълкува? Ако мнозинството не е съгласно, нека измени Конституцията!
Що се отнася до т.нар. ограничено запрещение, би трябвало въпросът да се изясни през Изборния кодекс – щом не е пълно запрещение, значи може да гласува. Ако някой *тогава* не е съгласен, нека се пита КС как тълкува разпоредбата.

Кирилов
Кирилов
06 юли 2022 18:07
Гост

Редно е да се отчитат тежестта на извършените престъпления и размерът на присъдата.

Хари
Хари
06 юли 2022 18:08
Гост

А защо ако си с по- тежка присъда да не можеш да гласуваш. Абсурд!

Проскубания бухал
Проскубания бухал
06 юли 2022 16:51
Гост

Като норма изключение, което не може да се тълкува разширително, означава ли,че осъдените на доживотен затвор и такъв без замяна могат да гласуват? А сaмо за поставените под пълно или и тези под ограничено запрещение се отнася разпоредбата?

Проскубания бухал
Проскубания бухал
06 юли 2022 16:48
Гост

„От друга страна обаче разпоредбата на Конституцията е пределно ясна и в такива случаи практиката на КС е да не допуска исканията за нейното тълкуване.“

Ха, ха, ха, тези от Продължаваме промяната ще ме уморят. Толкова ли опряха до затворниците, за да съберат гласове!? Конституцията е над всякакви международни актове – договори или решения, противното би означавало отваряне на кутията на Пандора. Ще ни задухат едни такива силни либерастки ветрове, че по-добре да закрием държавата. Смешно, че чак тъжно….

Филип
Филип
06 юли 2022 16:35
Гост

Чакаме КС

Лозан
Лозан
06 юли 2022 18:26
Гост

С нетърпение.

FluFy
FluFy
06 юли 2022 16:32
Гост

А така!

Иванов
Иванов
06 юли 2022 16:30
Гост

Действително тълкуването на разпоредбите на Конституцията, свързани с основните права, трябва да бъде съобразено с нормите на КЗПЧОС

Адвокат
Адвокат
06 юли 2022 16:29
Гост

Да живее ЕСПЧ

Кики
Кики
06 юли 2022 18:28
Гост

Само работа ни отварят.

Грети Иванова
Грети Иванова
06 юли 2022 16:27
Гост

Встрани съм от тия казуси, но побеснявам, когато видя, че България е осъдена, защото без да коментирам дали основателно е осъдена или не, все ние си плащаме накрая

Светлин Василев
Светлин Василев
06 юли 2022 16:26
Гост

А Конституционният съд ще разтълкува ли разпоредбата от основания закон

Тити
Тити
06 юли 2022 18:29
Гост

Надали.

Костов
Костов
06 юли 2022 16:24
Гост

Разбира се, че трябва да се изясни, след сато има осъдителни решения на ЕСПЧ

Наблюдателен
Наблюдателен
06 юли 2022 16:23
Гост

Обърнете внимание, че материята на правата на човека, уредена в конвенцията има общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите-страни по ЕКПЧ

Данджерлина
Данджерлина
30 май 2024 15:11
Гост

Ако опазването на правовия ред беше основната цел, нямаше подобна проява на „човечност“ да бъде предвидена в КЗПЧОС, точно към провинили се лица или нарушилите чужди права. От идеята за справедливо и демократично управление на обществените отношения сме стигнали до положението да проживяваме живота си потънали във воняща и лепкава тиня, докато прослойката, изживяваща се като „управляващи“ надигат глави, за да се докопат до по-горно ниво, ама са целите омазани в лайна.

@&£667
@&£667
06 юли 2022 16:20
Гост

Ми, вие сте си го написали: “ няма правомощия да констатира противоречие на българския основен закон с международното право, още по-малко да го тълкува корективно, следвайки решенията на ЕСПЧ, които за него не са задължителна практика”