Честит 1-ви април
Правен статут на зомбираните лица съгласно българското законодателство
Такъв ни е късметът, че живеем в интересни времена по смисъла, който влага в това старият мъдрец Конфуций. Тези времена носят своите предизвикателства, с които трябва да се справяме. Включително чрез силата на правните норми. Глобална вирусна пандемия, война в Европа, мнозина гадаят какво ще е следващото бедствие. Точно сега е моментът да мислим изпреварващо и да се подготвим адекватно за всички възможности. Особено в контекста на демократичните ценности, когато малцинствените права и заклеймяването на езика на омразата имат приоритетно значение и всяка общност, колкото и екзотична да изглежда тя, трябва да бъде правно категоризирана и приобщена.
Исторически появата на зомбитата се свързва с вуду практиките на африканските роби в Хаити в периода 18-19 век. Семантично произходът на понятието „зомби“ се извежда от конгоанската дума nzambi която означава „бог, създател на света“. Семантиката е опасна наука, тъй като по същия начин може да свържем с nzambi и името на африканската държава Замбия. Откъдето пък да направим извода, че това е една държава, населена със зомбита. Но това са изцяло спекулативни подходи, които авторът отрича, тъй като целта на неговото изложение е да се направи строго научен анализ на съответната материя. А истинските учени въобще не подценяват проблема с потенциалната зомби инвазия с всичките ѝ аспекти и работят всеотдайно в тази насока. В тази връзка обръщам внимание на читателите на обучението, проведено през 2011 г. от американския Център за контрол и превенция на заболяванията под надслов: „Preparedness 101: Zombie Apocalypse“, превеждано като „Начална подготовка за зомби апокалипсис“. Крайно време беше българската правна мисъл да навлезе ускорено в актуалния дискурс и настоящата статия е първият скромен опит в тази насока.
Преди да продължим нататък, трябва да направим и уточнения за коректността на използваната терминология. Думата „зомби“ е наситена с негативни конотации и затова авторът оттук нататък освен нея ще използва и по-коректни понятия като „зомбирано лице“, „жертва на зомбиране“, „пострадал от зомбираща интервенция” и др.
Основният въпрос, свързан с правния статут на зомбито, е дали това е жив човек с всичките му характеристики на субект на правото, или не. На този въпрос все още очакваме принципен отговор от медицинската наука, а и при всеки конкретен случай трябва първо да бъде спазена процедурата съгласно Наредба №14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт. Затова тук ще бъдат разгледани и трите възможни опции за правна квалификация:
- жив човек, който обаче е тежко болен. Болестта е засегнала изключително тежко мозъчната му дейност и болният нито осъзнава характера на своите дейности, нито може да формира волево отношение към тях и да ги контролира. Тоест от фактическа гледна точка лицето е напълно недееспособно.
- труп на починал човек.
- живо същество, различно от човека.
I. Всяка от тези опции за характеристика е несъвършена. Нека разгледаме първата, когато приемаме зомбито за жив човек.
1. Поставяне под запрещение: Както вече споменах, налице е една пълна фактическа недееспособност, която обаче не е удостоверена по надлежния правен ред. Затова е необходимо да се приложи процедурата за поставяне под пълно запрещение съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството. Един от базисните съдебни актове в тази област е ППВС № 5/1979 г., което разграничава медицинския критерий (наличието на душевна болест) и юридическия (неспособност на лицето да се грижи за своите работи) и дава отговор на някои от основните въпроси по правоприлагането. Усложненията, които ще възникнат в практиката, са многобройни. Някои от тях са следните:
- затруднения при снемането на самоличността;
- ако към момента на процедурата по запрещение науката не е изяснила медицинската причина за зомбирането на лицата, включително и на конкретното лице, пред съда трудно ще бъде доказан медицинският критерий.
- съгласно чл. 336 от ГПК процедурата се инициира с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. За улеснение на процедурата съдебната практика ще трябва да признае на всеки гражданин наличието на правен интерес поради всеобхватния и с висока степен на обществена опасност характер на зомби инвазията.
- довеждането на зомбираното лице лично пред съда съгласно чл. 337 от ГПК носи излишни рискове, а разпитът му е очевидно невъзможен.
- възможно е да бъде опорочено освидетелстването в резултат на грешна преценка. Някои болести като синдромът на Klüver–Bucy и Encephalitis lethargica демонстрират симптоми, извънредно близки до тези на зомбираните лица.
- съществува сериозна опасност процедурата по запрещение да бъде опорочена и съвсем съзнателно в резултат на престъпление. Роднини и съпрузи, които искат да се отърват от свой близък, обикновени измамници и всякакви други недобросъвестни граждани могат да симулират състояние на зомбираност на определено лице. Така наред с истинските зомбита могат да бъдат запретени голям брой здрави хора с всички възможни последствия от това. Не по-малка е и опасността при освидетелстване на реално зомбирано лице, назначеният по чл. 155 от СК настойнически съвет да извършва злоупотреби с неговото имущество във вреда на неговите роднини.
Както стана ясно, поставянето на жертвите на зомбиране под запрещение по установения от закона ред е сложна и рискова процедура, трудно приложима при извънредни условия. От друга страна, ако процедурата не се приложи, се открива възможност за сериозни злоупотреби. Ще има огромно количество фиктивни сделки и други фиктивни волеизявления, изходящи от зомбирани лица, което на свой ред ще създаде правна несигурност в гражданския оборот и в действията на администрацията.
2. Изолиране и карантина: На следващо място зомбираното лице трябва да се изолира, а контактните с него граждани да се карантинират. Задължителното изолиране и карантиниране при наличие на опасни заразни болести лица е уредено в чл. 61 от Закона за здравето. Чл. 61, ал. 3 дава възможност министърът на здравеопазването да постанови изолация и карантина във връзка със заразна болест извън тези, изброени в ал. 1, тази правна вратичка може да се използва и при нашия зомби казус. Условието е науката да е потвърдила, че зомбирането се осъществява чрез заразна болест. Освен това ако е обявена извънредна епидемична обстановка от Министерския съвет съгласно чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването има право да въвежда със заповед различни мерки за ограничаване на зомби епидемията, които не са посочени изрично в закона. Тази правна възможност беше създадена във връзка с коронавирусната епидемия, когато бяха направени доста промени в Закона за здравето. Делегирани бяха значителни правомощия на здравния министър, като в същото време възможността за ефективен съдебен контрол върху негови заповеди за налагане на извънредни епидемични мерки беше сведена до минимум. Законовите изменения бяха несправедливо критикувани от някои юристи като ограничаващи човешките права и нарушаващи баланса между трите власти в полза на изпълнителната власт. При една зомби епидемия обаче тези законови текстове ще бъдат изключително полезни и ще позволят на българското правителство да реагира бързо и безкомпромисно, без да губи време за досадни съдебни и парламентарни процедури.
При положение, че появата на зомбита не се дължи на заразна болест, то друг начин за изолиране на зомбираните лица е като се настаняват принудително за лечение по чл. 155 от Закона за здравето, като лица с психични разстройства, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Тук проблемът отново е в сложната процедура, която при нормални условия защитава гражданите от непропорционално ограничаване на правата им, но при зомби нашествие би била трудна за спазване.
3. Юридическа отговорност: При съществуващата де факто недееспособност на зомбираното лице много съществен е въпросът за различните видове правна отговорност, които то може да носи. Да разгледаме трите основни вида отговорност – наказателна, административно-наказателна и гражданска.
a) Наказателната отговорност: Със сигурност много от зомбираните лица ще извършат различни престъпления като например убийство, като в преобладаващите случаи то ще бъде по квалифицираната хипотеза на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК – “по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост”. Ако убитият от зомбираното лице обаче възкръсне, като самият той стане зомбирано лице, то правната квалификацията ще бъде тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 2 от НПК с причинени продължително разстройство на съзнанието; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и др. увреждания. Други престъпления, извършвани от зомбирани лица, ще включват повреждане и унищожаване на чужди вещи, влизане в чуждо жилище по чл. 170 от НПК, хулиганство и т.н. Обсегът на видовете престъпления, извършвани от зомбитата няма да е много широк, тъй като техните физически и интелектуални възможности са силно ограничени и те няма да са способни да извършват документни престъпления или подкуп примерно.
Поради вече коментираните дефицити в осъзнаване на естеството на действията, предвиждане на последиците от тях и волево им контролиране, зомбитата очевидно ще бъдат невменяеми по смисъла на чл. 33 от НК и не следва да носят наказателна отговорност.
Тъй като установената по граждански ред недееспособност чрез пълното запрещение не води автоматично до невменяемост по смисъла на наказателното право, то невменяемостта трябва се доказва за всеки отделен случай. Това означава, че при всяко престъпление, извършвано от зомби, ще преминаваме през стандартните етапи на наказателния процес, като първо се образува досъдебно производство, а след това и съдебно дело. В хода на делото ще трябва да се направи съдебно-психиатрична експертиза, която да определи вменяемостта на лицето. Това отново поставя същия проблем, свързан с коментираните дотук съдебни процедури – ще бъде изразходвано много време и усилия, ще трябва да бъдат спазени много формалности, което при една извънредна обстановка ще бъде трудно приложимо.
Какво ще се случи с признатите за невменяеми зомбита – спрямо тях трябва да се приложат принудителни медицински мерки. Тези мерки донякъде напомнят на настаняването принудително за лечение по чл. 155 от Закона за здравето, но не са идентични с него. Правната уредба на тези мерки е в чл. 89- 92 от Наказателния кодекс и чл.427-432 от Наказателно-процесуалния кодекс. Едната от предвидените мерки, да се предаде лицето на близките му, които да го наблюдават и да поддържат лечението му, е очевидно неприложима в нашия случай. Имаме поредна сравнително сложна съдебна процедура. Тоест ако искаме да спазим закона, при зомбита, осъществили състава на някое престъпно деяние, трябва да минем през две продължителни съдебни производства, които ще отнемат поне една-две години, докато успеем да ги вкараме в някое болнично заведение на заслужена почивка. И това без да се спираме на всякакви възможни усложнения, свързани с ареста, призоваването, издирването, разпита и прочие на зомбираните лица.
б) Административно-наказателна отговорност: Зомбираните лица ще извършват и административни нарушения освен престъпления. Например ще нарушават правилата за пешеходците, установени в Закова за движение по пътищата. Административното нарушение обаче подобно на престъплението е виновно извършено деяние, а по коментираните вече причини зомбитата няма как да формират вина. Тъй като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината и вменяемостта се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, то в хода на административно-наказателното производство с помощта на медицинска експертиза ще трябва да се доказва невменяемостта на зомбито нарушител за всеки отделен случай. Ако настойниците на зомбираното лице съзнателно са допуснали то да извърши административно нарушение, те носят отговорност по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.
в) Гражданска отговорност: Основното деление на гражданската отговорност е на договорна и деликтна. Различен е източникът на отговорността. Правоотношението при деликта възниква от самото непозволено увреждане, а договорното – въз основа на правна сделка. Длъжникът поема договорните си задължения, като изявява своята воля в тази насока изрично или чрез конклудентни действия. При деликта правилото да не се вреди другиму произтича от законовите норми.
Една от общите черти на двата вида гражданска отговорност е изискването за наличие на вина като част от техния фактически състав. Това е уредено съответно в чл. 45 от ЗЗД – за деликтната и чл. 81 от ЗЗД – за договорната отговорност. Оттук за зомбираните лица, поставени под запрещение, въпросът е решен и те очевидно не носят лична отговорност. Ако сключат договор или поемат едностранно задължение след обявяването си за запретени, то сделката е нищожна поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ако лицата са сключили договора или са поели задължението преди да бъдат зомбирани, то отговорност възниква, но тя ще се поеме от настойническия съвет.
Малко по-различна е ситуацията при деликта. За увреждащи действия на запретено зомбирано лице отговарят неговите настойници съгласно чл. 47 от ЗЗД. Тоест тук отговорност възниква за разлика от хипотезата за договорната отговорност на запретения. При случая, когато определено лице е извършило деликт и впоследствие е станало жертва на зомбираща интервенция, нещата са аналогични на тези при договорната отговорност – отговорността се носи от настойническия съвет.
Как се урежда правно ситуацията при зомбирани лица, които не са запретени по установения законов ред – по подобен начин, като обаче недееспособността се доказва за всеки отделен случай в съдебното производство, а не се приема за установен факт.
4. Престъпления срещу зомбирани лица: това е един от правните аспекти с най-голямо практическо значение. Освен извършители на престъпления, зомбитата при техния признат статут на хора могат да бъдат и пострадали от престъпления. Най-често извършваното престъпление срещу зомбитата ще е убийството, като често ще влизаме в същата хипотеза на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК – особено мъчително или жестоко убийство. Това е неизбежно с оглед изключително високата степен на обществена опасност на поведението им. Зомбитата ще бъдат изгаряни живи, взривявани с гранати, обезглавявани с брадви и електрически триони. В голяма част от случаите убийствата ще покриват състава на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК, тъй като при нападение от зомби, за да се спасиш опциите са само две – да избягаш или да го убиеш. Ще има обаче и случаи на съвсем целенасочени убийства за забавление или за отмъщение, ако примерно зомбита са убили или зомбирали близки на извършителя. Предполагам обаче, че с оглед на ситуацията ще се наложи съдебна практика, при която неизбежната отбрана ще се презюмира и доказването на убийство на зомби, за което извършителят да носи наказателна отговорност, ще е извънредно трудно.
Други престъпни действия, които ще бъдат извършвани срещу зомбирани лица ще включват различни действия на гавра и унижение – побой, мъчения, осакатяване, сексуални издевателства. Това покрива съответните състави на телесна повреда, злепоставяне, хулиганство, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда, блудство, изнасилване и други. Колкото и съмнителен източник на правото да са филмите на Джордж Ромеро, не може да се отрече правдивостта на тяхното основно послание – хората са много по-големи чудовища от зомбитата.
За различни опции на измама и присвоявания, насочени към имуществото на зомбирани лица вече споменах по-горе. Възможни са и директни кражби и грабежи на имуществото им от техните домове, както и кражби на колите им и други подобни активи. Когато бъде образувано наказателно дело във връзка с тези престъпления, засягащи имуществото на пострадалите от зомбиране, както и във връзка с престъпления, засягащи честта, достойнството им и телесната им цялост, моите очаквания са съдът да е много по-безкомпромисен и да не проявява голямо снизхождение към извършителите. Причините за това са следните – докато убийството на зомби е един лесно възприеман и оправдаван от съзнанието акт на самозащита, то гаврите и мародерството винаги са били осъждани от обществото. Липсата на санкция за такива действия ще доведе до сериозен морален упадък и до разложение на оцелялата част от човечеството, а аз вярвам, че достойните български съдии няма да допуснат това.
Основният проблем при престъпленията, извършвани срещу зомбита е същият, който беше вече няколко пъти посочен по-горе – дългата и тромава съдебна процедура, която няма да е адекватна при наличието на мащабна зомби инвазия. Всеки, убил зомби при самоотбрана, трябва да премине през съдебен процес, за да бъде освободен от наказателна отговорност. Това е огромно разхищение на време и средства, както и допълнително обременяване за дееца, който вече достатъчно е изстрадал след всичките преживени от него ужаси.
5. Семейно-правни аспекти: Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от СК зомбираното лице даже и да не е поставено още под запрещение не може да сключи брак поради душевната му болест. Може да се приложи и ал. 3 в случая. По-интересно е какво се случва ако един човек е сключил брак и впоследствие бъде зомбиран. Изненадващо, но съгласно СК това не е правно основание за прекратяване или унищожаване на брака. Така че неговият съпруг/съпруга ще трябва да подаде иск за развод по чл. 49 от СК и да аргументира пред съда, че зомбирането на неговия партньор е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Поредната безсмислена съдебна процедура. Като финално уточнение тук следва да се добави, че развод по взаимно съгласие не е възможен, тъй като поради пълната си недееспособност зомбито не може да изрази съгласие и да формира воля.
6. Наследствено-правни аспекти: Зомбираните лица не създават особени правни проблеми в наследствената правна сфера. Но все пак и тук има някои специфики.
Наследниците на зомбираните лица нямат яснота кога ще си получат наследството. Продължителността на живота на зомбитата не е добре изучена. От събраните дотук емпирични данни е видно, че зомбитата не умират от глад, нито от болести, нито пък от старост. Така че е напълно възможно бъдещият наследодател да е настанен принудително за лечение по чл. 155 от Закона за здравето и кротко да прекарва дните си в специализирано лечебно заведение с дебели стени и много решетки, като това състояние да продължава неопределено дълго време. Това създава обективна несправедливост, която наследниците му могат да се опитат да поправят чрез извършване на престъплението убийство с користна цел по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. За съжаление при зомбираните лица рано или късно опираме до убийство.
7. Трудово-осигурителни аспекти: поради пълната си недееспособност, свързана с коментираните сериозни интелектуални и физически дефицити, зомбираното лице не може нито да работи, нито да подпише трудов договор. Ако има текущ трудов договор, той се прекратява по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Зомбитата имат право на пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО, ако имат осигурителен стаж, придобит преди зомбирането ми. Преди това трябва да са освидетелствани от ТЕЛК, като при всички зомбита ще има стандартна инвалидност от 100%. От 25 декември 2021 г. минималният размер на тази пенсия е 425,50 лв. Ако зомбитата нямат натрупан осигурителен стаж, имат право на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. От 1 април 2022 г. (тоест от датата на публикуване на настоящата статия) размерът на социалната инвалидна пенсия става 272,00 лв.
II. Нека разгледаме накратко и втората хипотеза за правна квалификация на зомбитата – че те са всъщност трупове на вече починали хора. При тази хипотеза няма толкова поле за размисъл. Съгласно нея зомбираните лица са просто обект на правото и не могат да влизат в дискутираните в част I правоотношения.
Въпреки че за кратък период от време зомбираните лица изпадат в състояние, което може да се диагностицира като смърт по указания по-горе ред, то след това те се съживяват в новата си битийност като зомбита. Факт е, че се движат, включително на групи, ядат, извършват престъпления и нарушения, издават звуци. Това са все данни, които говорят за някаква форма на живот, налице е някакво ограничено съзнание и оттук следва да се признае и някаква форма на правосубектност. Така че определянето им като трупове е неудачна правна квалификация, която не отговаря на реалните обществени отношения. Нека все пак разгледаме няколко хипотези, чрез които да проследим нейната непригодност.
1. Погребване: на няколко пъти в НС има внасяни законопроекти, които да регулират гробищата и погребалната дейност, но никой от тях не е приет. Затова понастоящем всяка община урежда тези въпроси на местно ниво с наредба. За гр. София това е Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община. Погребенията се извършват не по-рано от 24 часа и не по късно от 48 часа от установяването на смъртта. Съгласно чл. 28 от наредбата обаче, при починалите от остри заразни болести кремацията е задължителна. Ако науката установи зараза като причина за зомбирането, то този текст следва да се приложи.
На теория звучи добре, но както беше посочено по-горе, зомбитата дават ясна индикация, че на някакво ниво са живи. Ако ги погребем насилствено без да ги убием, те ще разровят гроба и ще излязат от него. Ако ги изгорим масово живи в рамките на кремирането, това ще е недопустимо от морална гледна точка действие към жив организъм.
2. Юридическа отговорност: зомбираните лица, квалифицирани като трупове, не носят никаква отговорност. По силата на чл. 50 от ЗЗД ако някое лице ги надзирава, но те въпреки надзора му причинят някаква вреда, то надзираващият носи отговорност за деликта.
3. Престъпления срещу зомбирани лица: При гавра, тормоз, насилие, включително сексуално над зомби с правен статут на труп може би единствената възможност да се търси отговорност от извършителите е за хулиганство по чл. 325 от НК. За убийство на труп въобще не може и да се коментира, разбира се.
4. Семейно-правни аспекти: със смъртта на зомбирания съпруг бракът се прекратява по чл. 44 от СК.
5. Наследствено-правни аспекти: След като приемем зомбираното лице за мъртво, посочените по-горе в част I наследствено-правни проблеми се разрешават.
6. Трудово-осигурителни аспекти: Ако има текущ трудов договор, той се прекратява по чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Работодателят издава заповед, с която констатира смъртта. Наследниците на зомбираното лице имат право да получат обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Те могат да получат също обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван годишен отпуск. Преживелият незомбиран съпруг има право на наследствена пенсия, респективно на добавка към своята пенсия като процент от пенсията на зомбирания съпруг.
III. Третият възможен подход при характеризирането на зомбитата е да приемем, че те са живи същества, различни от хората. На пръв поглед този подход е най-близък до реалната ситуация, тъй като вече се спомена, че те проявяват безспорни признаци на живот, като обаче е трудно да ги характеризираме като хора. Освен това има Закон за защита на животните, който дава известна правна закрила на пострадалите от зомбиране.
Съгласно действащото право обаче този вариант се оказва най-неудачен. Съгласно българската правна система, както и всяко друга правна система на планетата Земя, има само два вида живи същества – хората и животните. Така че ако не признаваме на зомбираните лица статут на хора, единствената възможност е да ги приравним към животните. В огромен брой случаи това води до много сериозни проблеми и абсурди, по-големи отколкото при другите две правни квалификации на зомбитата.
Ако приемем тази правна квалификация, то съществуващият досега правен субект, който е студент, ученик или работник; съпруг или съпруга; роднина; извършител на престъпление или административно нарушение, страна по договор; съдружник в ООД и прочие, изведнъж ще се е трансформирал в същество с правния статут на животно. При квалификацията на зомбитата като трупове има някакви плюсове в практически аспект, тъй като това позволява лесно да бъдат прекратени всички правоотношения с тях, включително изброените по предходното изречение. При квалификацията им като животни правоотношенията няма как да бъдат прекратени, тъй като няма нито начална нищожност (при пораждането на правоотношенията лицата не са били зомбирани и са били съответно правоспособни), нито има юридически удостоверена смърт. Трансформацията на един субект от човек в нечовек е непозната на нашето право до момента (това може да бъде коментирано допълнително в следваща статия, изясняваща правния статут на върколаците) и е просто невъзможна правна фигура, противоречи изцяло на философията на настоящото право и на установените правни институти и механизми. Така че тази трета квалификация я отхвърляме категорично като изцяло неприложима и нерелевантна.
Какво обобщение можем да направим от написаното дотук – и трите правни възможности за правна квалификация на зомбираните лица не съответстват на реалните обществени отношения.
Първата квалификация води до огромно количество обременителни съдебни и административни процедури, които трябва да бъдат адаптирани към спецификите в поведението и състоянието на зомбираните лица. Някои правни проблеми така и не могат да получат своето решение в рамките на тази квалификация. Тоест тази квалификация е практически неефективна.
Втората квалификация, както беше споменато, има определени плюсове поради своята простота и поради лесното приключване на заварените правоотношения. При нея обаче се изискват много сериозни морални компромиси. Освен това остава въпросът дали зомбитата не могат да бъдат излекувани и върнати към нормално човешко състояние. Докато това не бъде изяснено, пълното им унищожаване, което неминуемо ще настъпи при третирането им като трупове, няма как да бъде допуснато. Безумният характер на третата квалификация също беше изяснен и няма смисъл да се коментира повече.
Quo vadis, към какво правно решение вървим? Въпреки, че настоящото изложение в никакъв случай не е един цялостен анализ на всички юридически аспекти по статута на зомбитата, а само първа крачка в тази насока, то все пак достатъчно ясно демонстрира, че съществуващата правна уредба е непригодна да регулира статута на едно ново за правото явление като наличието на зомбирани лица.
Затова и de lege ferenda предлагам да бъде установен на законово и конституционно ниво нов субект на правото – зомбираното лице. Неговото състояние на зомбираност и съответно пълна недееспособност може да бъдат констатирано в опростена административна процедура от тристранна комисия, съставена от лекари. Може да се установи възможност за едноинстанционно съдебно обжалване, при максимално кратки срокове на съдебния процес. Решението на комисията ще има характер на освидетелстване на лицето като зомби и ще важи за всички отрасли на правото и при всички правоотношения, тоест няма да има нужда от отделни процедури за поставяне под запрещение и за доказване на невменяемост. Освидетелстването ще има характер на констатиране на смъртта на досегашния човек, което ще позволи лесното приключване на заварените правоотношения – бракът ще се прекрати, ще се открие наследството, ще се прекрати трудовия договор и т.н. Едновременно със смъртта на досегашния човек ще се констатира и появата на новия субект – Homo zombicus. Трябва да бъде изградена детайлна правна рамка, която да урежда съществуването на този субект, правата и задълженията му и приложимите към него санкции.
Не трябва да забравяме и адвокатите, които ще работят с клиенти зомбита. Поради високото ниво на риск за живота и здравето им в рамките на самоотвержената им правозащитна дейност, в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения трябва да бъдат предвидени сериозно завишени размери на хонорарите на колегите, работещи със зомбирани лица.
И за финал – често се цитира шаблонното съждение, че всяка криза е в същото време и нова възможност. В конкретната ситуация този тип мислене е съвсем на място. След като трябва да се приемат сериозни изменения в действащото право, за да бъде уредено в него правното положение на зомбираните лица, това означава, че трябва да се създаде и нов правен отрасъл – „Право на зомбираните лица“. Оттук много юристи ще имат възможност да пишат учебници, монографии и прочие трудове в тази насока и съответно да придобиват високи академични звания; за адвокатите ще се открие нова рискова, но добре заплатена ниша на дейност; ще се нароят бързо цял куп НПО-та, които да защитават правата на зомбираните и да издържат цяла прослойка от грантово мотивирани общественици. Ще тече сериозно усвояване на средства по местни и международни програми, някои ще бъдат изядени, други ще си купят нови коли и апартаменти. Така че, да гледаме позитивно на негативното, колеги и честит 1-ви април!
26
Коментирайте
Много ме разсмяхте, имайки предвид, че голяма част от българското население е зомбирано… Честит 1-ви април!
Бездарният Пенев се развихрил…преди 89-та година отдавна да го бяха пратили в Белене и да го бяха разфасовали на хапки…
Хахахаха- мерси за материала- развеселихте ме, и честит 1ви април на всички;0
Статията е намигване и дружески поздрав към феновете на ДБ и ССБ. Никакво съмнение, отговарят напълно на характеристиките.
Те наистина са с напълно промити мозъци. Това са секти. Според мен някой с някаква технология им е промил мозъка – не знаем в действителност, какво им правят на обученията, които посещават в чужбина и дали не ги хипнотизират. Само че проблемът с техния юридически статут ще е много тежък, защото не зная, кой лекар ще им изготви в България психиатрична експертиза. Трябва някой да напише статийка и по този въпрос: „Предпоставки за обективно освидетелстване на членовете на ССБ“.
Да, ха ха ха, така е. Който не вярва нека да започне да им говори нещо различно от това, за което те лобират. Ще стане свидетел на психиатрични феномени.
Е не, то такива вече се срещат по улиците. Говори се, че от десетилетие поне те са членове и симпатизанти на ГЕРБ.
(Да симпатизираш на ГЕРБ значи да си зомби)
Дарил харесва това….
Зомбиландия да се създаде и там да си седят с всички техни права. Нее е нужно да са поредното малцинство в България.
Ааа, недейте сега така. Искате да дадем още повече права на депутатите си ли?
Мисля, че най-много зомбита има във ВСС.
Смятам за удачно да се помисли и върху това хората хранещи зомбита да имат специален статут. Както знаем зомбито се храни с човешко. За целта ще трябва някой да убива човек и да им го дава за да се храни с него. Убиеца на човек с цел изхранване на Зомби трябва да бъде пазен от закона, а не преследван. Защото иначе закона се опитва да дескриминира Зомбитата, което си е хранителен геноцид.
Определено ми допада комедията в случая. Добра статия показваща някой пропуски.
Така ще е. Вече няма да е ЛГБТ, а ще е ЛГБТЗ. Трябва да се подготвим.
А зомбираните прокурори, прикрити под червените тоги, нахлуват в МВР, за да ухапят Бойко Рашков
Колегата е засегнал и трудово-правните аспекти на проблема, просто ще бъде спазена процедурата по ЗСВ и ще последва освобождаване с решение на ВСС, виж по-сериозне е проблемът при зомбиране на самия ВСС… Но той очаквам да бъде разгледан в последваща публикация
Хм, опасявам се, че ВСС вече е зомбиран, положението е изтървано. НС не може да избере, защото зомбидемията и там е плъзнала. Мъка
Правителството определя помощ 60 на 40 за запазване на работните места на зомбираните. Отпуска им по 40 лева на ден помощ и Копейкин вее руски знамена в подкрепа, като техен представител 🙂
Те и сега са сред нас! Незабавно увеличение на Наредба №1! Висшият адвокатски съвет къде спи или е зомбиран?
Целият ВАС е съставен от зомбита
Лично аз бих се придържал към вариант 2 – труп, много по-елегантно решение особено във връзка с гражданскоправните аспекти на материята. Задълбочена научна разработка на колегата!
Това е лесното решение, но нима отговаря на съвременните демократични ценности и на правовата държава? Моля, ВКС да се сезира Конституционния съд!
Колегата незабавно да бъде произведен в професор по Право на зомбираните лица! Смях се от сърце! Честит първи април и от мен!
и чл.-кор. на „Правна лудост“ 🙂
Добро и много оригинално. „Правна лудост“ имат достоен съперник в лицето на автора на статията.