По някои спорни въпроси, касаещи налагането на запор върху домейн име
Авторът
Д-р Христина Георгиева е член на Софийската адвокатска колегия. Член е на Европейския институт по право и лектор в ежегодното Лятно училище по Европейско частно право, организирано от Академията за европейско частно право в сътрудничество с Юридическия факултет на Университета в Залцбург.
Христина Георгиева е автор на първото цялостно монографично изследване в България на тема „Правна закрила на видео и електронните игри като обекти на интелектуална собственост”.
Тя представя научен доклад по темата, на която е посветена статията ѝ, на Научен форум, посветен на 30-ата годишнина на Юридическия факултет на УНСС.
Увод
Ролята на домейн имената е в пряка и функционална зависимост от развитието на електронната търговия като форма за осъществяване на размяна на блага, тъй като именно те способстват осъществяването на граждански и търговски отношения чрез Интернет, предмет на които са различни стоки и услуги. Домейн името може да изпълнява и други функции, свързани онлайн реклама, т.е. предлагане по електронен път на всякакви продукти и услуги.
Както всяко едно отношение между конкретни лица, така и тези, които се осъществяват чрез Интернет, изискват индивидуализация на отделните участници в тях, която се постига именно посредством използването на т.нар. домейн имена[1]. Използването на общоизвестна марка, фирма и географско означение като домейн име е в състояние да увеличи значително продажбата на определен продукт, тъй като предложението, отправено чрез интернет, е достъпно на практика до огромен брой потребители от цял свят[2]. Ролята на домейн имената като означения в търговските отношения е посочена и в заключителния доклад на Световната организация по интелектуална собственост (СИОС) по проблемите на домейн имената[3].
Лицата, регистрирали домейн име, получават възможност да го ползват в интернет мрежата за означаване на тяхната Интернет страница. На общо основание те могат да го посочват допълнително в дейността си, като го поставят върху предлагани от тях стоки, в рекламата и търговската си документация[4]. Виртуалните магазини на търговци (домейни), предлагащи свои стоки и услуги, както и наименованията им в Интернет, се оценяват на десетки милиони долари[5]. Те са и предмет на правни сделки.
Необходимостта от изследване на проблема се породи от реална ситуация, в която длъжник по изпълнително дело ползва домейн име, издава известен електронен вестник, на сайта му се качват периодично много платени реклами, а в същото време справките на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) показват, че длъжникът, притежаващ домейн името, не разполага с традиционни активи като: работни помещения, авоари по банковите сметки, офис оборудване, моторни превозни средства, имоти и друг вид имущество, към което/които обичайно се насочват претенциите на кредитори или взискатели в рамките на обезпечително или изпълнително производство.
Настоящата статия цели да анализира възможностите да се налага запор от ЧСИ върху домейн име като нематериален, но оценяем в пари актив на дадено физическо или юридическо лице – в хипотеза, в която същото е страна по гражданско или търговско правоотношение и не изпълнява своите задължения към кредитора. Основният акцент в настоящото изследване е поставен върху дефинирането и изясняването на правната природа на домейн името като нетрадиционен обект на правото, анализира се въпросът дали съществува правна възможност подобен нерегулиран обект на правото да бъде евентуален предмет на запор съгласно българското право, съответно доколко добросъвестно би било подобно действие. В заключение се прави аргументиран извод по въпроса дали към момента в българското законодателство изобщо е налице ефективен правен механизъм и реален способ за принудително изпълнение, насочено срещу домейн името като вид имущество на длъжник. Прави се предложение de lege ferenda за допълване на чл. 442 от ГПК.
Специфики на правната природа на дoмейн имената. Домейн името като обект на правото
Споделя се изразеното в правната теория виждане, че понятието „интелектуална собственост“ включва три различни групи „права върху нематериални обекти, които са резултат от творческата дейност в промишлената, научната, литературната и художествената област, а именно:
1) Авторско право и сродни на авторското права[6];
2) Права върху обекти на индустриална собственост[7];
3) Други права, произтичащи от интелектуална дейност[8], включително права върху домейн имена в Интернет.“[9]
В настоящия труд се излага тезата, че домейн името е специфичен и нетрадиционен обект, който може да „мигрира“ между различни области на правото. Относими и приложими към домейн имената съгласно националното законодателство могат да бъдат Законът за марките и географските означения[10], Търговският закон[11], Законът за защита на конкуренцията[12], Законът за защита на потребителите[13], Законът за задълженията и договорите[14], Законът за особените залози[15] и др.
Предвид гореизложеното, не може да се сподели изразеното в литературата мнение, че домейнът „не е обект на защита от българското право“[16]. Следва да се посочи, че другия автори разглеждат домейн имената като обект на „информационното право“[17]. В настоящата статия се възприема изцяло тезата на проф. Колев и проф. Цакова, че „обектите на правните отношения са толкова разнообразни, колкото разнообразни могат да бъдат потребностите и интересите, които се задоволяват чрез тези отношения“[18]. Споделя се позицията на посочените автори, че икономическата ценност на благото е критерий за значимостта на едно явление и придобиване на качеството обект на правото[19], а Интернет през последните години доведе до развитие на стоково-парични отношения, които се регулират от създаденото виртуално пространство[20], превръщайки домейн имената в нов обект на правото, често оценяван в милиони долари.
С гореизложените аргументи в настоящата статия се приема и поддържа тезата, че домейн името е нетрадиционен обект на правото, предмет на граждански и търговски интерес, имащ имуществена ценност[21], т.е. нематериален, но оценяем в пари обект на правото.
В българското законодателство липсва легална дефиниция за понятието домейн име, макар изрично да е посочено като закрилян обект на правото в чл. 35 ЗЗК и чл. 190ж от ЗЗП[22]. Чуждестранното законодателство също не предлага определение на понятието домейн име. В настоящата статия се възприема дефиницията на проф. Живко Драганов: „Домейн името е словесно означение, съдържащо дума, израз или комбинация от букви или цифри и добавка, която указва вида и мястото на домейна в системата на домейн имената“[23]. В правната литература домейн името се дефинира още като: словесно-цифрено[24] означение[25], което указва адреса на съответната поддържана интернет страница и служи за индивидуализация на лицето, което я използва и определя нейното съдържание[26]; като „буквено-цифрова асоциация на даден IP адрес, като тази асоциация се осъществява от съответна регистрираща организация (т.нар. регистратор)“[27]. Домейните са неограничени териториално (за разлика от търговските марки), управлявани са от администратори и са придобили значение на „бизнес идентификатори“.[28] Домейните указват национален, регионален или континентален режим (.bg, .de, .eu, .us) или принадлежност към определена категория субекти (.org, .com) и т.н.
Домейн името е нематериален обект, спрямо който възниква право – облигационно и относително, а не изключително и абсолютно право. Носителят на права върху регистрирано домейн име може да изисква определено поведение само от администратора на домейна като страна в облигационните отношения, които възникват между тях в процеса на регистрация, но не от други трети лица, на които не може да забрани да използват цялото или част от домейн името в своята дейност[29].
Върховният съд на щата Вирджиния (Network Solutions, Inc. v. Umbro International, Inc.) и британският Върховен съд (Pitman Training Limited and PTC Oxford Ltd v Nominet UK Ltd and Pearson Professional Ltd.) приемат, че домейн името не е обект на собственост (на вещно право), не подлежи на запор[30] и може да се оцени само като договорно (облигационно) право.
Внимание следва да се обърне на съдържанието на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 г. относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането[31]. Интерес представлява формулировката на т. 1 и т. 2 от цитирания чл. 19, уреждащи хипотези на наследяване на домейн имена при смърт на притежателя на домейна, респективно – на прехвърлянето им в случай на обявяване в несъстоятелност, ликвидация, спиране на дейността, ликвидация по съдебно решение или друга процедура от подобно естество, предвидена в националното законодателство.[32] Споделя се изразеното в литературата становище, че домейн имената в цитирания регламент се „разглеждат като имущество или част от имущество“[33], което считам, че на самостоятелно основание подкрепя изложената теза, че домейн имената са обект на правото.
Право върху домейн име се получава посредством регистрационна процедура, която по своята същност представлява (поне по българското право) сключване на договор при общи условия със съответния местен Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице – посредник, наречен „Регистратор“[34].
Защита при колизия между търговски марки и домейн имена, при спорове относно права върху домейни, регистрирани в родовите области .com, .net, .info и .org , може да се търси по няколко различни начина. Най-бързият способ за уреждане на подобно спорове между страните е чрез споразумение, т.е. доброволно. Разбира се, отнасянето на спора към съда е най-сигурното средство за постигане на стабилно и противопоставимо решение[35]. Като алтернатива на съдебната процедура, Световната организация за интелектуална собственост (СОИС/WIPO) предлага разрешаването на конфликти, касаещи домейни, както и между домейн имена и търговски марки, да става по реда на една административна процедура известна като Единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Uniform Domain Name Dispute Resolutions Policy) и Правила към нея (Rules for UDNDRP – Uniform Domain Name Dispute Resolutions Policy), приети от Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN), 1998 г. Тази процедура не преклудира правото на заинтересованите лица да поискат независимо разглеждане на спора от съда[36]. За разрешаване на спор, възникнал в България, действа „Центърът за арбитраж и медиация“ към Международната организация по интелектуална собственост в Женева, Швейцария (WIPO Arbitration and Mediation Center).[37] Тези спорове се разглеждат и по реда, установен в съответните общи условия на Регистър.БГ[38], респ. Имена.БГ[39], като това се нарича процедура по „арбитриране“.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че съдебната практика в България приема, че „Арбитражната комисия към Регистъра не притежава белезите на арбитражен съд (институционален или ad hoc) и постановените от нея решения не притежават характеристиката на актове на особена юрисдикция“, тъй като в „тези решения не се съдържа произнасяне по имуществен спор – чл.19 ГПК или спор, възникнал по повод на договорни или извъндоговорни правоотношения – чл.7 ал.1 ЗМТА.“[40]. Аргументът, че процедурата по арбитриране (поне както е уредена в ОУ на Регистъра) не може да се приравни на арбитражно производство по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), се поддържа трайно в практиката на ВКС.[41]
Предвид гореизложените особености на сложната правна природа на домейн името и с оглед на сходствата с вече регулирани обекти на правото като търговските марки и фирмените наименования (фирма на търговец), „е възможно правното регулиране на домейн името да се реализира по аналогия с тези обекти“.[42] В литературата е изразена тезата, че по отношение на домейна като обект на правото „може да се приложи юридическо-техническият способ на фикцията“[43], тъй като именно чрез фикцията нови обществени отношения могат да бъдат включени в правната сфера и регулирани по пътя на аналогията със сходни институти на правото. Възприема се изразеното в литературата виждане, че непрекъснато увеличаващият се брой спорове между притежателите на права върху търговска марка и върху регистрирано домейн име, е показателен за наличието на достатъчно сходство между тези два обекта на правото[44].
С тези и горните аргументи се излага тезата, че аналогия с правилата, приложими за търговските марки като регулиран обект на правото, е подходящ способ за целите на анализа на видовете обезпечителни мерки и способи за принудително изпълнение, които могат да се прилагат и спрямо домейн имената като по-нов обект на правото[45].
С горните мотиви считам, че не следва да се поддържа виждането, изложено в Определение № 791 от 02.03.2016 г. по ч. гр. д. № 932/2016 г. на Апелативен съд – София град, с което се потвърждава определението от 22.01.2016 г. по търг. дело № 8291/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав, че: „Липсата на интерес от налагане на исканите запори върху домейни е следствие и от това, че законодателството не познава подобни мерки, поради което и не е уредено тяхното правно действие, нито редът по който да бъдат изпълнени и реално наложени подобни мерки, както и какви ще бъдат последиците при нарушаването им от ответника, поради което налагането на такива е напълно безпредметно.“
Налагане на запор върху домейн име като обезпечителна мярка, т.е. обезпечителен запор върху домейн име
По аргумент от чл.397, ал.1 от ГПК, обезпечителните мерки могат да се обособят в три основни групи – възбрана на недвижим имот, запор на движими вещи и вземания на длъжника и други подходящи мерки. Домейн името не е нито имот, нито вещ, нито вземане. Логично следва изводът, че спрямо домейн името са неприложими обезпечителните мерки по чл. 397, ал. ч, т. 1 и т. 2 ГПК.
Правото върху домейн име е „оценяемо в пари (имуществено) право, което може да се прехвърля от един Регистрант на друг чрез договор, т.е. то може да е предмет на сделка. Договорът между заявител (регистрант) и регистър/регистратор е договор за услуга, който обвързва само страните по него. В изпълнение на този договор заявителят/регистрантът получава за определен срок (срока на неговата регистрация) ограничено, прехвърлимо и подновимо право само той да ползва и да се разпорежда с домейн името (включително право на поддръжка) срещу заплащане на определена сума, освен ако Регистрантът не е загубил това право според някои от клаузите на ОУ на Регистъра“[46].
По смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК обезпечителна мярка може да бъде и „друга подходяща мярка“, определена по преценка на съда. С тази статия се изразява мнението, че съдът може да допусне мерки, аналогични на тези по чл. 25 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО)[47], които са:
- забрана за използване на правата върху домейн името;
- забрана за разпореждане с правата върху домейн името.
Изброените в чл. 397, ал.1, т. 3 от ГПК „подходящи мерки“ могат да се изразяват в забрана да се извършват занапред действията ползване и/или разпореждане с правото върху домейн името. Като най-подходяща мярка в тази статия се приема „забраната да се извършват занапред действията на разпореждане с правото върху домейн името“, доколкото налагането и на двете мерки едновременно по-скоро би довело до намаляване на имуществото на длъжника (а не до съхраняването му).
Съдебната практика по въпросите, касаещи обезпечителните мерки по чл. 25 от ЗМГО[48], показва, че обезпечителната мярка „забрана“ за ползване и разпореждане с права върху марки се налага от съдебния изпълнител чрез запорно съобщение, изпратено от ЧСИ до Патентно ведомство. Оттук, чрез такова съобщение до Регистъра, може да се иска вписване в него на съответна по ред обезпечителна мярка, състояща се в забрана регистрантът да се разпорежда с домейн името. Регистърът не следва да има право на преценка при вписване на такъв запор, когато това е поискано от съдебен изпълнител. Вписването е законна последица от налагането на запора[49]. Нещо повече, Общите условия и на Регистър.БГ, и на Имена.БГ предвиждат възможности за „актуализация на вписаната“ в регистрите им информация/данни за домейните. Оттук, няма правна пречка да се отрази така наложеният запор в регистрите на домейн имената. Намираме за уместно вписването да се прави в деня на получаване на запорното съобщение от Регистъра и да има оповестително действие. Това не означава, че се поставя знак за равенство между регистрите на Патентно ведомство, което е държавна институция, създадена със закон, и регистрите на Регистър.БГ, и на Имена.БГ, които са търговски дружества.
Предвид сложната правна природа на домейн името, изложена по-горе, с оглед на съществуващата съдебна практика, признаваща налагането на обезпечителните мерки по чл. 25 от ЗМГО чрез запорни съобщения от ЧСИ до Патентно ведомство[50], което от своя страна вписва запорите в съответната им поредност в Държавния регистър на марките, както и предвид възприемането на домейн името като оценимо в пари нематериално имущество, предмет на сделки (дори на наследяване[51]), не може да се сподели паралелно съществуващото виждане, че „предвидените в процесуалния закон ред за налагане и последици на обезпечителната мярка „запор“ са неприложими по отношение на правата върху домейн“[52].
Мерките по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, прилагането на правото по аналогия (чл. 25 от ЗМГО) и принципът, че длъжникът отговаря с цялото си секвестируемо имущество, дават достатъчна основа да се приеме, че посочените обезпечителни мерки могат да се налагат и спрямо домейн имена – със запорно съобщение, както става при марките, като няма пречка запорът да се състои в забраната регистрантът да извършва разпоредителни действия с него. Става въпрос за друг – специфичен вид запор, подходящ с оглед на нематериалния обект на правото, притежаван от длъжника; запор, чрез който се забранява не разпореждането с дадено вземане/вещ/имот, приложимо при запора по чл. 379, ал. 1, т. 2 от ГПК, а се забранява разпореждането занапред с оценимо в пари (имуществено) право.
Налагане на запор върху домейн в рамките на изпълнително производство, т.е. изпълнителен запор върху домейн име
Както вече се спомена, целта на запора, било то обезпечителен или изпълнителен, е една и съща – да запази имуществото в патримониума на длъжника, за да може кредиторът, респективно взискателят, да се удовлетвори от него. Считам, че тази логика се поддържа и от законодателя, видно от текста на чл. 401 от ГПК, които цели да уеднакви действието на изпълнителния и на обезпечителния запор. С тези аргументи приемаме, че налагането на запор върху марка или домейн следва да е възможно действие за ЧСИ както в рамките на изпълнителното, така и в обезпечителното производство.
Съществува твърде крайното мнение, което не поддържаме, че за разлика от обезпечителното производство „липсва правно основание за налагане на запор върху домейн име в изпълнителния процес“, „опцията за опис е блокирана“, публичната продан – невъзможна[53], а длъжникът „може да обжалва действията на съдия изпълнителя още в началната фаза на изпълнителния процес, като оспори самата законосъобразност на наложения изпълнителен запор и твърди, че домейнът сам по себе си е несеквестируемо имущество[54].
На първо място, прави впечатление, че авторът на това твърдение, тълкувайки буквално текста на чл. 442 от ГПК, заявява, че (извън обезпечителен запор) не може да се налага от ЧСИ изпълнителен запор върху домейн име, доколкото то не е движима или недвижима вещ, съответно – вземане. На следващо място, твърдението, че домейн името е „несеквестируемо имущество“, което категорично не споделяме, не отчита обстоятелството, че длъжникът може да е юридическо лице, спрямо което институтът на несеквестируемостта е изначално неприложим. Предвид вида на изброените несеквестируеми вещи по смисъла на чл. 444 от ГПК (движими и недвижими вещи), ако приемем, че домейн името спада към категорията „инструмент или пособие, необходимо лично на длъжника, упражняващ свободна професия“ по смисъла на чл. 444, ал. 1, т. 4 от ГПК (защото определено не можем да го отнесем към нито една друга хипотеза), то това означава, че следва да приемем, че домейн името попада и в категорията „вещи“ по принцип, т.е. попада в обхвата на чл. 442 от ГПК (и няма пречка съдебният изпълнител да наложи запор върху домейн име). Ако обаче домейн името не спада към нито една категория вещи от изброените в чл. 444 от ГПК и по принцип, което заключение е по-близо до сложната правна природа на този нетрадиционен и нематериален обект на правото, излага се тезата, че е възможно принудително изпълнение върху домейн име.
Нормата на чл. 442 от ГПК действително сякаш ограничава насочването на принудителното изпълнение само до „всяка вещ или вземане на длъжника“. Терминът „вещ или вземане“ обаче следва да се тълкува широко. Този извод считам, че се потвърждава и от разпоредбата на чл. 444 от ГПК, която в голямата си част вече не отговаря на етапа на развитие на обществените отношения (включително в Интернет) и на нуждите на времето, в което се прилага. Цитираната разпоредба изброява неизчерпателно видовете несеквестируеми вещи, включвайки в това число: „необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение“. Аргументът, че „вещ и вземане“ по смисъла на чл. 442 от ГПК следва да се тълкува разширено, се извежда и от съдържанието на чл. 518а от ГПК, регулиращ изпълнението върху права върху обекти на индустриална собственост. В допълнение, (по аргумент от противното) законът допуска принудително изпълнение и спрямо „предвидени в друг закон секвестируеми имущества“, напр. търговско предприятие и други видове „заложно имущество“, изброени в чл. 4 от Закона за особените залози (ЗОЗ). Именно в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗОЗ са посочени: „права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни“, а в т. 5 на цитираната разпоредба са търговските предприятия като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Изрично в чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ е посочено, че запорът върху имущество по реда на чл. 4 подлежи на вписване в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ).
Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се състои от движими и недвижими вещи, от материални и нематериални активи, от вземания, правомощия и т.н. Споделя се изразеното в литературата становище, че домейн името, подобно и на търговската марка, може да е „част от имуществото на едно търговско предприятие“[55] Оттук, в ситуация на принудително изпълнение върху заложено търговско предприятие или на заложена обособена част от него, домейн името би било предмет на опис и публична продан. Домейн името може да е предмет на принудително изпълнение и в хипотеза, в която е наложен запор върху дял(овете) на длъжника в дружество, което е притежател на домейн име. Ако принудителното изпълнение стигне до етап предявяване на иск за прекратяване на дружеството и ликвидация, домейн името ще е предмет на оценяване и част от баланса, който ликвидаторът изготвя.
За пълнота на изложението ще се отбележи, че ако заложеното търговско предприятие включва търговски марки и домейн имена, освен в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, залогът следва да се вписва и в други регистри[56]: в Търговския регистър; в Имотния регистър при службата по вписванията към съответния районен съд (когато предприятието включва и недвижими имоти); в Централния депозитар (ако включва безналични ценни книжа)[57]; в Патентно ведомство. Не считаме, че има правна пречка да се отрази и в Регистрите на Регистър.БГ или Имена.БГ, макар да не са държавни регистри.
По аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 4. от ЗОЗ търговската марка (и останалите обекти на индустриална собственост, изброени в посочената разпоредба) може да са предмет на особен залог и извън търговското предприятие, оттук налице е изрично правно основание да се насочи към марка принудително изпълнение и извън обезпечителния запор, затова не може да се сподели обратното становище, изразено в литературата[58].
Заключение
Настоящата статия разглежда основните видове обезпечителни мерки и способи за принудително изпълнение върху специфичен и нетрадиционен обект на правото, какъвто е домейн името, за да стигне до извода, че традиционните институти на правото имат нужда от известна модификация и модернизация, за да отразят по-ефективно развитието на обществените отношения, които все повече се изместват в Интернет. В гражданския и търговски оборот се появяват специфични и нови обекти на правото със значителна имуществена стойност като домейн имена, сайтове, портали, предмет на граждански и търговски интерес.
Направеният анализ показва, че обезпечителна мярка „запор“ върху домейн име е възможна по реда на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК и по аналогия с чл. 25 от ЗМГО. Налагането на забрана за разпореждане с правата върху домейн име се възприема за най-подходящата и справедлива мярка с оглед принципа на добросъвестността в отношенията между страните и предвид целите, за които се налага мярката: да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника.
В изпълнителния процес, ако тълкуваме буквално чл. 442 от ГПК, домейн името може да е предмет на принудително изпълнение като част от имуществото на заложено търговско предприятие (или обособена част от него), както и като част от имуществото на дружество, върху дяловете на което е наложен запор. Под въпрос остава дали е законосъобразен изпълнителен запор директно върху домейн име, доколкото последното не спада изрично към обектите, изброени в чл. 442 от ГПК, върху които може да се насочи принудително изпълнение, защото нито е вещ, нито е вземане. Не е и сред обектите на индустриална собственост, изрично изброени в чл. 518а от ГПК. До приемане на изрично законодателство, на основание чл. 401 от ГПК, се излага виждането, че не следва да се допуска разлика в обектите, спрямо които може да се налага изпълнителен и обезпечителен запор, а чл. 442 от ГПК следва да се тълкува широко.
Предвид бързо променящия се начин, по който търговците общуват с потребители и помежду си, ориентиран все повече към новите технологии и Интернет до степен, че вече много търговци не разполагат със стандартни, а имат само онлайн и електронни магазини, може да се констатира, че в бъдеще ще нараства и значението на неимуществените обекти на правото. В настоящия труд се прави предложение de lege ferenda за допълване на чл. 442 от ГПК по следния начин: „Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ, вземане или друго оценимо в пари имущество на длъжника, в това число притежавани от него нематериални обекти на правото“. Допълване в тази връзка следва да се направи и в текста на чл. 518а от ГПК, като се предвиди, че изпълнение може да бъде насочено и върху „друго оценимо в пари имущество на длъжника, в това число притежавани от него нематериални обекти на правото“, а вписването да може да се извършва в съответния „държавен или друг регистър, в който се отразяват обстоятелства за съответния обект.
Настоящата статия придоби завършен вид и стана факт, благодарение на безценната подкрепа, професионалното съдействие и критичните бележки на много хора. Съществен и основен принос за появата на този труд имат проф. д.н. Живко Драганов и съдия Филип Савов. На следващо място бих искала да отправя специални благодарности към адв. докт-т. Траян Косев и адв. докт-т. Георг Шиков, чиито обективни коментари и ценни препоръки подобриха съдържанието на настоящото изследване.
Използвана литература
Георгиева, Ив., Драганов, Ж., Петров, П., Тозова, Р., Право на интелектуалната собственост и митническо право на ЕС. Ръководство, 2015, достъпно на http://vssold.justice.bg/bg/e-guide/Topic02_IPR-CustomsLaw.pdf.
Георгиев, Г. Залогът на търговско предприятие, Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по професионално направление 3.6. Право (Гражданско право), Софийски университет, научен ръководител: доц. д-р Анета Антонова.
Димитров, Г. Някои аспекти във връзка с правната природа и защита на домейните по българското законодателство, достъпно на https://old.dpc.bg/p/doc/dpc-legal-nature-and-protection-of-domain-names-577.pdf.
Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014.
Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, София, Сиби, 2016.
Драганов, Ж. Правен режим на означенията, София, Сиела, 2006.
Захариев, М. Как да защитим търговската си марка срещу недобросъвестна регистрация на домейни, достъпно на https://www.dpc.bg/p/doc/dpc-dpco-trademark-protection-against-unfair-registration-of-domain-names-bg-725.pdf.
Захариев, М., Кръстева, Д. Правна същност на домейн имената, бр. 132, е-сп. „Данъци ТИТА“, 2020
Кръшкова, Ел. Вписване на залог на търговско предприятие, Издателски комплекс „Труд и право“, http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-sobstvenost-i-pravo/menucontsp1/1619-vpisvane-na-zalog-na-targovsko-predpriyatie, последно посетен на 05.04.2022г.
Колев, Т., Правни отношения и правни връзки, Юриспрес, София, 2000.
Костов, А. Обезпечителни мерки по отношение на домейн, https://iusauthor.com/publikacii/297-obezpechitelni-merki-po-otnoshenie-na-domain.html, последно достъпен на 05.04.2022г.
Костов, А. Може ли търговска марка да бъде обект на запор и продажба в изпълнително дело?, https://iusauthor.com/publikacii/290-targoska-marka-zapor-prodajba.htm, последно достъпен на 05.04.2022г.
Право върху търговска марка в Република България, София, Сиби, 2005.
Тодорова, С. Закрила на бизнес идентификаторите на фирмата в дигитална среда, https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/Todorova_Alternativi_br1_2019_BG-3.pdf, последно посетен на 05.04.2022 г.
Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012.
Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането.
Решение №1339 от 02.03.2017 г. по адм. д.№ 1117/2016 на Административен съд – София-град.
Определение № 791 от 02.03.2016 г. по ч. гр. д. № 932/2016 г. на Апелативен съд – София град.
Решение №13338 от 07.12.2016 г. по адм. д. №648/2016 на ВАС.
[1] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 115.
[2] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 117.
[3] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 116; Виж още Final report of the WIPO Internet Domain Name Process, http://wipo2.wipo.int
[4] Повече за използването на регистрирани домейн имена, т.нар. киберскуотинг, колизия между домейн имената и другите означения виж. Драганов, Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 124 и сл.
[5] Димитров. Г. Някои аспекти във връзка с правната природа и защита на домейните по българското законодателство, достъпно на https://old.dpc.bg/p/doc/dpc-legal-nature-and-protection-of-domain-names-577.pdf, с.1.
[6] Права, свързани с литературни, художествени и научни произведения, включително софтуер, видео и електронни игри, изпълнения на артисти, звукозаписи, радио и телевизионни програми, научни открития и бази данни.
[7] изобретения във всички области на човешката дейност, промишлени образци, промишлен дизайн, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход, търговски имена, означения и права за закрила срещу нелоялна конкуренция.
[8] Права върху търговски и фирмени тайни, други тайни: ноу-хау, шоу-хау, традиционни и модерни знания; нови сортове растения и породи животни, топология на интегрални схеми; домейн имена в Интернет и др.
[9] Георгиева. Ив., Драганов. Ж., Петров. П., Тозова. Р. Право на интелектуалната собственост и митническо право на ЕС. Ръководство, 2015, достъпно на http://vssold.justice.bg/bg/e-guide/Topic02_IPR-CustomsLaw.pdf, с. 38;
[10] Не съществува юридическа пречка за регистрация на домейн като марка и обратното.
[11] Обикновено домейн името съвпада с фирменото наименование или с друг бизнес идентификатор на търговеца.
[12] Виж. чл. 35 ЗЗК;
[13] Виж чл. 190ж ЗЗП;
[14] Виж чл. 21 и сл. ЗЗД;
[15] Не съществува правна пречка домейн името да бъде част от имуществото на заложено търговско предприятие.
[16] Костов. А. Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни, https://iusauthor.com/publikacii/297-obezpechitelni-merki-po-otnoshenie-na-domain.html, последно достъпен на 06.09.2021г.
[17] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 49.
[18] Колев. Т., Правни отношения и правни връзки, Юриспрес, София, 2000, с. 45; Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 26.
[19] Ibid.
[20] Ibid.
[21] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 26.
[22] Домейнът като правно закриляно благо се споменава в чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, забраняващ използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. При твърдяно такова нарушение, изправната страна може да сезира Комисията за защита на конкуренцията. Друга разпоредба в българското законодателство, предоставяща закрила на правата върху домейн, е чл. 190ж от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) от 2020 г., хармонизираща българското право с Регламент 2017/2394 и въвъждаща специални правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по отношение на домейн имената.
[23] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 116.
[24] Домейнът може да се състои само от букви, цифри и знакът минус (-).
[25] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 115.
[26] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 118.
[27] Георгиева. Ив., Драганов, Ж., Петров, П., Тозова, Р., Право на интелектуалната собственост и митническо право на ЕС. Ръководство, 2015, достъпно на http://vssold.justice.bg/bg/e-guide/Topic02_IPR-CustomsLaw.pdf, с. 44; виж още Димитров, Г. Някои аспекти във връзка с правната природа и защита на домейните по българското законодателство, достъп на https://old.dpc.bg/p/doc/dpc-legal-nature-and-protection-of-domain-names-577.pdf, с.1.
[28] Ibid.
[29] Драганов. Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 119.
[30] Такова виждане е изложено в мотивите на Определение № 791 от 02.03.2016 г. по ч. гр. д. № 932/2016 г. на Апелативен съд – София град, с което се потвърждава определението от 22.01.2016 г. по търг. дело № 8291/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав.
[31] Текст от значение за ЕИП.
[32] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 80.
[33] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 79.
[34] Захариев. М., Кръстева. Д. Правна същност на домейн имената, бр. 132, е-сп. „Данъци ТИТА“, 2020, виж в цялост.
[35] Поради липса на нарочна законодателна уредба, при недобросъвестно използване на дадено домейн име претенции могат да се предявяват пред съд предимно по пътя на деликтната отговорност.
[36] Повече за механизмите за разрешаване на спорове във връзка с регистрацията и използването на домейн имената виж. Драганов, Ж. Правен режим на означенията, Сиела, 2006, с. 128 и сл.
[37] Георгиева. Ив., Драганов. Ж., Петров. П., Тозова. Р., Право на интелектуалната собственост и митническо право на ЕС. Ръководство, 2015, достъпно на http://vssold.justice.bg/bg/e-guide/Topic02_IPR-CustomsLaw.pdf, с. 45;
[38] За домейните от първо ниво с код за страната на латиница “.bg” местният Регистър е „Регистър.БГ“ ООД (Регистър.БГ).
[39] За домейните от първо ниво с код за страната на кирилица “.бг” – „ИМЕНА.БГ“ АД (Имена.БГ).
[40] Определение № 339 от 29.12.2015 г. по т. д. № 1507 / 2015 г. на ВКС, 1-во ТО.
[41] Аргументите за това са, че (i) арбитражната комисия при Регистър.БГ не е арбитраж по смисъла на чл. 1 и чл. 4 ЗМТА, тъй като не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, нито формира изпълнителна сила, а представлява помощен орган, който прави предложение до Регистъра, който взема решение по заявките за регистрация на домейн (вж. в този смисъл Определение № 39 от 30.03.2010 г. по т.д. № 115/2010 г. на Върховен касационен съд (ВКС), Определение № 754 от 02.11.2010 г. по ч.т.д. № 410/2010 г. на ВКС, Определение № 166 от 21.05.2014 г. по търг. д. № 1489/2014 г. на ВКС, Определение № 696 от 07.10.2014 г. по к. ч. т. д. № 2548 / 2014 г. на ВКС), както и че (ii) в тези решения не се съдържа произнасяне по имуществен спор по смисъла на чл. 19 ГПК или по спор, възникнал по повод на договорни или извъндоговорни правоотношения по смисъла на чл. 7 ал. 1 ЗМТА.
[42] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 28.
[43] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 28 – 29.
[44] Ibid.
[45] Виж още в цялост Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани.
[46] Захариев. М., Кръстева. Д. Правна същност на домейн имената, бр. 132, е-сп. „Данъци ТИТА“, 2020, виж в цялост.
[47] чл. 22а от ЗМГО, отменен с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за марките и географските означения – ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.
[48] Виж например Решение №1339 от 02.03.2017 по адм. д.№ 1117/2016 на Административен съд – София-град, Решение №13338 от 07.12.2016 по адм. д. №648/2016 на ВАС и др.
[49] Ibid
[50] Решение №1339 от 02.03.2017 г. по адм. д.№ 1117/2016 на Административен съд – София-град.
[51] чл. 19 от Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите; виж още Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 79.
[52] Определение № 791 от 02.03.2016 г. по ч. гр. д. № 932/2016 г. на Апелативен съд – София град, с което се потвърждава определението от 22.01.2016 г. по търг. дело № 8291/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав
[53] Костов. А. Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни, https://iusauthor.com/publikacii/297-obezpechitelni-merki-po-otnoshenie-na-domain.html, последно достъпен на 06.09.2021 г.
[54]Костов. А. Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни, https://iusauthor.com/publikacii/297-obezpechitelni-merki-po-otnoshenie-na-domain.html, последно достъпен на 06.09.2021 г.
[55] Цакова. И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, Болкан Пъблишинг Къмпани, София 2012, с. 78 – 79.
[56] Кръшкова. Ел. Вписване на залог на търговско предприятие, Издателски комплекс „Труд и право“, http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-sobstvenost-i-pravo/menucontsp1/1619-vpisvane-na-zalog-na-targovsko-predpriyatie, последно посетен на 06.09.2021г., виж в цялост.
[57] Кръшкова. Ел. Вписване на залог на търговско предприятие, Издателски комплекс „Труд и право“, http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-sobstvenost-i-pravo/menucontsp1/1619-vpisvane-na-zalog-na-targovsko-predpriyatie, последно посетен на 06.09.2021г., виж в цялост.
[58] Костов. А. Може ли търговска марка да бъде обект на запор и продажба в изпълнително дело?, https://iusauthor.com/publikacii/290-targoska-marka-zapor-prodajba.htm, последно достъпен на 06.09.2021 г.
37
Коментирайте
เว็บสล็อตออนไลน์ ล่าสุด อัพเดทใหม่ทั้งระบบ โปรโมชั่น100%
เว็บสล็อตใหม่ล่าสุด 2023 เว็บสล็อตออนไลน์ tga bet
เว็บคาสิโนออนไลน์ ปลอดภัย มั่นคง ไม่เสียค่าธรรมเนียม สล็อตออนไลน์
Аторката можеше да потърси малко дела с предмет или участието на Регистър.БГ, но не би. Решение № 345 от 4.04.2022 г. на СГС по т. д. № 936/2021 г. е пример защо и как ЗМГО е неприложим. Обаче нямаше нужда от цяла статия, за се обясни, че длъжник отговаря с цялото си секвестируемо имущество и домейнът е такова. При запорно съобщение, изпратено до Регистър.БГ и ЕДНОВРЕМЕННО до длъжника се забранява РАЗПОРЕЖДАНЕТО от длъжника с домейна (т.е. да го прехвърля), а не някаква немислима и екзотична правна фигура, но ако не си го плаща – служебно ще се закрие (Регистър.БГ си… Покажи целия коментар »
Добре казано, да не говорим, че в цитатите на статията се говори за промишлени образци и марки за услуги, термини, които не съществуват от години. Приложението на ЗМГО по аналогия спрямо домейни пък е просто абсурдно.
Интересен материал. Интересно ми е как стои въпросът, ако търговец няма физически търговски обект, а продаде стока без касов бон чрез онлайн-магазин, използван чрез съответния домейн? Кой следва да е обект на ПАМ?
Ти изобщо правиш ли разлика между ПАМ и обезпечителна мярка по ГПК или всичко ти се слива вече в едно?
Домейна не е търговска марка, че да се прилага по аналогия ЗМГО. Статията е много далеч от практиката. И дори да ми забрани ЧСИ със „запорно съобщение“ да си регистрирам домейна в „регистър.бг“, ще си го регистрирам спокойно в чужбина, че и по-евтино ще ми изле3е. Глупости на търкалета, накратко. Но така е като се преписват сляпо книги от английски, които нямат общо с българското законодателство.
От практическа гледна точка статията е 6.
Запазване на домейн струва за една година от 20 лева до към 70 в зависимост от разширението, но самото име, като разработена популярна търговска марка, може да струва милиони .
Съвсем отделно е за онлайн медиите … мисля, че от тук на сетне първата работа по дело за клевета е запор на домейна, като обезпечителна мярка.
Ще плащат като попове или загубите ще са огромни ….
ПиК ливите медии и жълтини трябва да се позамислят … досега се отскубваха криво ляво , ноооо … идва и техния ред.
TL;DR – Как се налага запор върху домейн?
Не разбра ли? ЧСИ пише запорно съобщение до „регистър. Бг“, нищо че не бил държавен регистър. „Аргументите“ са от търговското предприятие по ЗОЗ и от ЗМГО. Както и практиката на съда в щата Вирджиния.
Интересна статия, има от всичко – факти, цитати, лични разсъждения, че и конкретно предложение de lege ferenda. Браво. 1. Ако по време на запора, не бъде платена таксата за подновяване на срока за регистрация на домейна ко прайм? 2. Звучи доста опростено, мо не знам дали може да се търси сходство между запор на вземания ( като трудово възнаграждение) от частни лица и запор на домейн в частен регистър, т.е. не е необходимо да има официална инстуция като Патентно ведомство, за са се счита за вписан, респективно наложен. 3. По отношение на предложението за промяна на закона, колегата завършва с… Покажи целия коментар »
“…Значи, кой правен „гений“ би въвел фикция, като после да трябва да бъде допълнена с аналогия?…“;0 Ха, де- много правилно питане;0
Браво колега! Само напред и по този път! Рядко е да видиш толкова грамотно и модерно написана статия!
Слушам, че скоро може да започне да се предлагат интерактивни парцели. Място с пиксели. Когато метавселената стане реалност. Тогава ще се правят реклами във виртуални градове и в тях ще се налага да си показваш рекламата.
Добър и полезен анализ за доста бизнеси.
В днешно време е толкова лесно да си създадеш нов домейн и така да заобиколиш правилата. И за това трябва да се мисли
Така е. Обаче до кога ще си сменяш името на домейна?
Вие знаете ли колко пари и време струва популяризиране, налагане като име и/или марка един домейн ?
Предполагам нямате дори личен сайт, камо ли фирмен/корпоративен.
Да не говорим колко е жесток филтъра за ранкинг на Гугъл … търсачка монополист …
Сещам се за едни такива голеи играчи, на които им е широко около врата точно поради празните полета в закона.
Аз се сещам за едни играчи, на които им е широко около врата точно защото си плащат на НАП да не им прави задълбочени проверките на фирмите.
Има и такива. Обаче иначе НАП гонят за жълти стотинки честните данъкоплатци.
В статията е даден пример с казус, при който дружеството няма никакво друго имущество, освен домейна. Което е реална ситуация предвид изискването за капитал на ООД или по-скоро практическата липса на такова. Много интересна тема. Това ни чака за в бъдеще, няма спор
С напредването на технологиите и създаването на професии, като инфлуенсър и ютюбър, няма какво друго да ни очаква.
То пък това какви професии са?
Щом се изкарват пари, а някои печелят и огромни пари от това си е професия.
Браво. Много полезна статия, която поставя актуални проблеми
Абсолютно, точно в десетката
Чете се на един дъх.
Аз на два дъха го прочетох!
Когато става въпрос за медия, ще е проблем да се посегне на домейна. Трябва да се търси баланс в тези отношения
Медиите са бизнес. Ако имат задължения, трябва да ги изпълняват! Никъде в законодателството няма специални изключения, че видиш ли не могат да се предприемат мерки от кредитор срещу ЮЛ, които са медии. Хайде стига, как осъдил медия за клевета да си обезпечи вземането или да изпълни?
To това работи основно върху големите онлайн търговци, които е най-вероятно и да попаднат в ситуация.
Големите онлайн търговци обикновено имат и друго, което да възбраниш или запорираш, виж при клеветническите сайтове, които плюят хора по поръчка, обичайно няма друго освен домейна – на тях дори офисите и редакторите не можеш да им разбереш, камо ли да намериш някакво имущество, от опит ви го казвам. Поздравления за труда на колегата!
Е, така само ще блокираш един сайт, който е с нулева стойност и ще отворят друг.
Супер, желая да се пускат повече такива актуални статии.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
รวมสล็อตแตกง่าย พร้อมอัพเดทใหม่ล่าสุด เล่นเกมสล็อต