Според анализа за натовареността за 2018 г.
По две дела от общ характер на година на магистрат от Военен съд-София
Делата в съдилищата намаляват. Ръст има само при военните, защото образуват такива по искания за ускоряване на производства, а после ги прекратяват
Броят на делата в съдилищата в цялата страна е намалял с 4% в сравнение с тези през 2017 година. Единствено във военните съдилища се забелязва увеличение с 5 на сто, но това се дължи на необясним ръст на частните наказателни дела специално в Софийския военен съд.
„Нарастването се дължи изцяло на драстичното увеличаване на ЧНД във Военен съд-София със 162 дела, които са образувани по искания на пострадали за ускоряване на производството по досъдебно производство, водено във ВОП – София от 1993 г. – по делото за възродителния процес, което е прекратено спрямо Тодор Живков и Димитър Стоянов през 1999 г., но продължава да се води спрямо Георги Атанасов, например. Всички те са прекратени по чл. 368 от НПК.
Извън въпроса дали е законосъобразно да се образуват дела по такъв тип искания на пострадали в наказателния процес, следва да се отчете, че не се касае за реални дела, тоест дела, по които се осъществяват реални правораздавателни действия и съответно тяхното образуване не следва да влияе върху останалите статистически данни“, каза председателят на комисията по натовареност Даниела Марчева при представянето на анализа за натовареността на съдилищата за 2018 г. пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Във военните съдилища е впечатляващо голям делът на делата с относително ниска правна и фактическа сложност – ЧНД, които са 74% от производствата. Наказателните дела от общ характер са едва 16 на сто.
И друг впечатляващ факт – оказва се, че един магистрат от Софийския военен съд средно на година гледа по две дела от общ характер. Там работят общо осем души. Във военния съд в Сливен, където са двама магистрати се падат средно по 7 дела на един магистрат годишно, а във ВС-Пловдив – по 3.6 дела годишно на човек при щат от петима души.
Това сочат данните от анализа за натовареността на съдилищата, който днес бе разгледан от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
„Малкият брой постъпления в системата на военните съдилища определя ниска натовареност на съдиите – по 4 дела на месец на 1 съдия, от които НОХД – 1 бр. дела, ЧНД – 2 бр. дела и 1 бр. – разпити. В сравнение – натовареността на наказателните съдии от окръжните съдилища е повече от 2 пъти по-висока (общо 8 дела, от които 1 бр. – НОХД, 4 бр. – ЧНД, 0.5 бр. – разпити и 2.5 бр. – въззивни наказателни дела) от тази на колегите им от военните съдилища.
През последните години в структурата на делата от общ характер, които се разглеждат във военните съдилища, преобладават тези с предмет престъпления, които по силата на чл. 35 от НПК са подсъдни на районните съдилища. Поради това, ако сравним натовареността на военните съдии с техните колеги от районните съдилища, разликата е още по-драстична“, се казва в анализа.
Иначе най-натоварени са магистратите в районните съдилища – 45 дела месечно на магистрат, следвани от административните – 17 дела месечно, окръжните – 12 дела месечно, апелативните съдилища – 9 дела на месец, а най-ниска е натовареността на съдиите във военните съдилища – 4 дела месечно на магистрат.
При районните съдилища се забелязва сериозен дисбаланс между някои от тях. „Разликата в натовареността на един съдия за 2018 г. между най-високо (СРС – 63.14 бр. и РС – Нова Загора – 61 бр. дела за разглеждане) и най-ниско натоварените съдилища (РС – Ивайловград – 11.25 бр. и РС – Ардино – 12.38 бр. ) е приблизително 5 пъти. Изключително високата натовареност в някои районни съдилища влияе пряко върху качеството на труда на съдиите, което на свой ред би могло да рефлектира върху ефективността и качеството на правораздаването“, се казва още в анализа.
За да бъде постигната равномерна натовареност в районните съдилища комисията по натовареност работи по следните мерки: електронно правосъдие (изцяло електронна обработка и централизирано разпределение с оглед степента натовареност на отделните районни съдилища на заповедните дела; въвеждане на софтуер „глас в текст“, който ще спести с над 60% времето за създаване на съдебните актове); законодателни изменения за рационализиране на съдебния процес; промяна на подведомственост и подсъдност по определени видове спорове; задължителна мадиация; преразпределяне на незаети щатни длъжности от ниско натоварените към високо натоварените органи на съдебна власт; провеждане на процедури по реда на чл. 194 от ЗСВ като най-бързия законово установен начин да се регулира кадровият ресурс в съдебната система.
От апелативните съдилища най-натоварен е този в столицата, а най-ниско натоварени са Апелативният специализиран наказателен съд – с 4 дела средно месечно и Военно-апелативният съд – с 1.08 дела. „Съдиите в тези съдилища разглеждат само наказателни дела и тяхната натовареност следва да се сравнява само с наказателните отделения на останалите апелативни съдилища. Натовареността на съдиите от АпСпНС е с 23% по-ниска от средната натовареност за наказателните съдии от апелативните съдилища, а при съдиите от ВАпС разликата е още по драстична – пет пъти“, се казва в анализа.
При останалите апелативни съдилища се забелязва относително равномерна натовареност.
„В Софийския апелативен съд се разглеждат повече от половината дела, подсъдни на апелативните съдилища – 57%, които се разпределят на около 1/3 от общия брой съдии в апелативните съдилища (от общо 176 щатни длъжности за съдии, 70 щата са в АС-София). Особено чувствителна е разликата в натовареността на гражданските и търговските съдии в АС – София и техните колеги от другите четири апелативни съдилища. Докато наказателните съдии в АС-София са с близка и по-ниска натовареност от наказателните съдии в останалите апелативни съдилища, гражданските и търговските съдии в АС-София са два пъти по-натоварени от колегите си в другите апелативни съдилища, което налага предприемане на мерки. Преодоляването на по-високата натовареност в гражданското отделение на съда, може да бъде постигнато или с вътрешно преразпределение на бройките в отделенията в зависимост от натовареността им или чрез оптимизация на щатната численост- закриване и разкриване на свободни щатни бройки“, става ясно от анализа.
За разлика от районите, при окръжните съдилища се наблюдава относително равномерно разпределение на делата между отделните органи на съдебна власт. По-голяма част от съдилищата са с нормална натовареност – между 7 и 9 дела месечно на един съдия за разглеждане. Изключение правят само Софийският градски съд и Специализираният наказателен съд.
В СГС са разгледали 33 842 граждански и търговски дела, което е 83% от общия брой, и 6837 наказателни дела. Общо натовареността на СГС е намаляла с 13% спрямо 2017 г., вследствие на разкрити нови 6 бройки и изменена местна подсъдност по определени дела, но въпреки това тя е над 2 пъти над средната за нивото – 19.94 при средна 8.43 броя дела.
„Съществен проблем през годините в съда е високата натовареност на гражданските и търговски съдии, спрямо колегите им от другите съдилища. Те разглеждат 21.69 дела месечно на един съдия при 8.53 средна за нивото или 2,5 пъти по-висока. При наказателните съдии разликата е много по-малка – 14.24 дела за съдиите от СГС, при средна – 8.26„, се казва в анализа.
Що се отнася до Специализирания наказателен съд, то той е с най-висока натовареност – 31.56 дела средно на месец на съдия. Но тук е важна структурата на делата като през 2018 г. наказателните общ характер дела са били 355 като това е едва 5% от общия брой, а ЧНД представляват 95 на сто от производствата, т.е натовареността в СНС е формирана основно от разглеждането на частни наказателни дела.
Средната натовареност на един спецсъдия по брой НОХД дела е 1.41 месечно при средна за окръжно ниво 0.95 дела. Броят на решените дела общо за всички съдии от СпНС за 2018 г. е 143 НОХД, като решените с присъда са 58 или по 2.76 дела на всеки съдия.
Анализът установил, че се потвърждава оформилата се тенденция за ниска натовареност в едни и същи окръжни съдилища. „Доколкото се касае за несъществени неравенства в натовареността КСНСС препоръчва тази диспропорция да се намалява чрез прилагане на досегашните краткосрочни мерки – закриване на свободни щатове за съдии от окръжни съдилища с ниска натовареност и разкриването им в съдилищата с висока натовареност, както и прилагане на процедури по чл. 194 ЗСВ там където е възможно, при извършване на предварителен анализ на натовареността на засегнатите органи на съдебна власт и след преценка за оптимален брой съдии за всеки един окръжен съд“, се казва в документа.
От административните съдилища най-натоварени са тези в София-град (21.26 дела средно на месец на съдия), Бургас (21.54 дела), Плевен (20.25) и Пазарджик (20.03).
„През последните три години най-натоварените съдилища в системата на административното правораздаване са АССГ и АдмС-Бургас. През 2018 г. се запазва тенденцията една трета от делата, разгледани в административните съдилища, да са съсредоточени в АССГ – 32%, това е и съдът, в който са концентрирани най-тежките първоинстанционни административни дела, като Закона за общинската собственост, Закона за убежището и бежанците, Закона за защита от дискриминация, Закона за защита на личните данни и частните административни дела, Закона за енергетиката, както и делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“, се казва още в анализа.
Иначе постъпленията на делата в административните съдилища са на нивото на 2017 г., когато са били най-много от създаването им. Спрямо 2016 г. постъпленията са се увеличили с 13%. Това се дължи основно на нарасналия брой първоинстанционни дела и по-конкретно, исковете по АПК, частните административни дела и други административни дела (Закон за достъп до обществена информация; Закон за подпомагане на земеделските производители; Закон за чужденците в Република България; Закон за убежището и бежанците и др. по АПК), става ясно от анализа.
Повече от половината от административните дела – 60%, са концентрирани в АССГ, Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград, като най-голям е процентът в АССГ – 37% от делата за разглеждане.
Анализът бе единодушно приет от членовене на СК на ВСС.
7
Коментирайте
Присъединете се към дискусията…
Закриват множество на брой районни прокутиратура, междувременно съдиите от СРС са свръх натоварено – Защо не се закрият всички Военни съдилища, като с броя на закритите щатове могат да се увеличат бройките на СРС. Това са ненужни разходи.
Факт е, че в районните съдилища разпределението на делата между отделните органи на съдебна власт е неравномерно.
Магистратите от Софийския военен съд живот си живеят. Да видят какво е в СРС.
Ами да видят ….Време е за командироване на съдии от Военния съд в СРС . И какво като ВСС приема тези „анализи“ – съществени действия и най-вече резултати липсват ….
А десетките юридически ПУЦ-ове бълват ли бълват бъдещи безработни юристки, независимо, че ни задължиха да намалим броя на висшите учебни заведения (и май вече ние данъкоплатците плащаме наложените санкции за бездействието на политическите търтеи)
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Крайно време е да се закрие отделната система на военни съдилища и прокуратури, при положение, че армията почти я няма. Трябва да се влеят тези дела към общите съдилища, а венните магистрати да се преназначат там, където общите съдилища/прокуратури са пренатоварени.