По въпроса за гражданството в международното право и Конституцията
Авторът
Димитър Гочев е асистент по Международно публично право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат, член на адвокатска колегия – Варна. Член е на управителния съвет на „Сдружение за международни състезания по право“.
В момента гражданството като правна фигура преживява нещо като възраждане в българското обществено говорене. Политици, юристи, представители на медиите и анализатори изразяват мнение, докато в популярни медии се цитира практиката на Конституционния съд – която обикновено представлява нишов интерес на около дузина тесни специалисти по конституционно право в страната.
Във фокуса на внимание са два казуса – за екстрадицията на Евелин Банев-Брендо и за гражданството на Кирил Петков. И докато първият въпрос изглежда като че да е решен от украинските власти, дискусиите по втория не спират.
Това, което е интересно за мен в казуса на Кирил Петков, е отношението му с международното публично право (МПП).
Самият Кирил Петков в свои публични изяви, както и във внесеното на 8 октомври 2021 г. искане до КС, препраща към правилата на МПП и концепцията за държания суверенитет, като твърди, че съгласно правилата на МПП българската държава невинаги е длъжна да зачита чуждестранното гражданство, дадено на български гражданин.
Всъщност се засягат два основни въпроса на МПП – (i) кога една държава е задължена да признава чуждо гражданство и (ii) по какъв начин следва да се докаже това гражданство.
В настоящата статия ще коментирам общите правила на МПП, които са релевантни към така повдигнатите въпроси, както и тяхното отношение към българския конституционен ред.
Трябва да се има предвид, че тези въпроси са предмет на висящо дело пред Конституционния съд (КС) и тяхното приложение в конкретното дело е въпрос на преценка на съда въз основа на всички налични доказателства и документи – така както те са налични по делото.
1. Основна теза
Въпреки че въпросите на гражданството повдигат сложни въпроси на МПП, има няколко сравнително ясни принципи, чието приложение е безспорно.
Изхождам от разбирането, че е нормално и очаквано българският Конституционен съд – като всеки друг орган с правораздавателни функции – да стъпи на тези принципи при анализа си на въпроса дали дадено лице има „друго гражданство“ по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. При следването на тези принципи, структурата на аргумента би включвала следните последователни точки:
- Първо, подробен анализ на законодателството на държавата, чието гражданство се твърди, че лицето притежава (в случая Канада) – включително всички приложими източници на местното право, в едно със съдебната практика по прилагането им;
- Второ, критично съпоставяне на доказателствата за наличието или липсата на гражданство, пречупени през призмата на приложимото право на съответната държава;
- Трето, ако се установи, че лицето действително е гражданин на съответната държава въз основа на вътрешното ѝ право, анализ дали така предоставеното гражданство съответства на правилата на МПП.
Едва въз основа на тези стъпки може по надежден начин да се установи наличието или липсата на чуждо гражданство и съответно – дали България следва да признае това гражданство. В изложението по-долу развивам разбирането си, че фразата „друго гражданство“ по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Конституцията следва да се тълкува като „гражданство на друга държава, съществуващо в съответствие с (i) правото на тази друга държава и (ii) международните договори и общопризнатите норми на международното право“.
Това означава, че – при приложение на стандартите на МПП – се очаква да се направи независима оценка на чуждестранното право относно гражданството, а след това и на съответствието на това гражданство с МПП. В изложението защитавам тезата, че обратният подход би поставил България в неудобната позиция да признава чуждо гражданство – и да търпи негативните от това правни последици – при подчиняване на ad hoc волята на други държави.
2. Относно международноправните последици на гражданството
Гражданството е свързано с различни международноправни права и задължения на държавата.
Най-известното е правото на държавата на гражданството да упражнява „дипломатическа защита“ (наричана в нашата дипломатическа практика „суброгация“), при която държавата встъпва в правата на гражданина пред чужди държави, когато тези права произтичат от нарушение на международното право.[1] Признаването на чуждо гражданство от страна на България означава и признаването на правото на другата държава да се суброгира в правата на лицето срещу България, когато условията за такава суброгация са налице.[2]
На следващо място, гражданството създава право на държавата да прилага правото си върху своите граждани без значение къде се намират те по света.[3] Тази възможност е едно от международно признатите изключения от ексклузивитета на националната териториалност, т.е. от правилото, че на територията на една страна се прилага само нейно право – тъй като чужда държава може да приема общи правила, които се прилагат спрямо нейни граждани, намиращи се в чужбина.[4]
На трето място, някои държави прилагат доктрини за употреба на сила в защита на свои граждани в чужбина – въпреки че съществуването на подобно право в МПП е спорно. Така например защитата на граждани в чужбина е едно от основанията за военните операции на Франция, Англия и Израел срещу Египет през 1956 г. при Суецката криза; на САЩ в Ливан през 1958 г.; на Белгия и Великобритания в Конго през 1964; на САЩ в Доминиканската Република през 1965 г.; на Израел в Уганда през 1976 г. при операция Ентебе; на САЩ срещу Иран в 1980 при иранската заложническа криза; на САЩ в Гренада през 1983 г.; на САЩ в Панама през 1989 г.; на Русия в Южна Осетия през 2008 г.[5] От тази гледна точка въпросът за чуждото гражданство и предпазливия подход при неговото признаване придобива особено голямо значение.
На четвърто място, приложението на някои данъчни спогодби също е обусловено от наличието или липсата на чуждо гражданство.[6]
На пето място, Статутът на международния наказателен съд се прилага спрямо лица, които имат гражданството на държавите-страни по Статута (чл. 12 от Статута).[7] Спрямо такива лица България има задължение да съдейства на съда при разследване и преследване на престъпленията, попадащи в юрисдикцията му (чл. 86 и сл.).
От горните неизчерпателни примери е ясно, че наличието на чуждо гражданство води до сериозни международноправни задължения за България. Това означава, че при предоставяне на гражданство на едно лице, чуждата държава индиректно създава задължения за България, свързани с гражданството. Би било силно необичайно да се приеме безкритичен подход, при който да се даде възможност на чужди държави да създават такива задължения за страната ни неограничено.
В действителност, в МПП – при регулиране на въпросите на гражданството – съществуват правила, които да избегнат точно такова неограничено прилагане на чуждо гражданство. В тази връзка, проф. Джеймс Крауфорд пише:
„Суверенитет (при предоставяне на гражданство – бел. Димитър Гочев) по принцип, неограничен от съществуването на други държави, е нелепост.“[8]
В действителност МПП регулира въпросите на гражданството и поставя ограничения във възможността държавите да третират лицата като свои граждани в международните си отношения.
3. Основното правило на международното право във връзка с гражданството
При регулацията на гражданството в МПП се прилага едно сравнително просто правило: че всяка държава е свободна да определя гражданите си за целите на своето вътрешно право, но другите държави са длъжни да признаят така предоставеното гражданство само ако то съответства на приложимите международни договори или на международния обичай.[9]
На практика това правило съдържа две основни концепции:
- Първо, всяка държава има право сама да приема законодателство, въз основа на което да определя кои лица са нейни граждани;
- Второ, предоставеното гражданство има обвързващо правно значение за останалите членове на международната общност, ако гражданството е предоставено при спазване на ограниченията за това, поставени от правилата на МПП – били те договорни или обичайни.
Тези правила са част от международното обичайно право и следва да се прилагат в отношенията между държави по повод гражданството дори да няма международен договор, регулиращ тези въпроси. Обичайноправният характер на този подход се признава от различни международни правораздавателни институции[10] – напр. от Международния съд на ООН[11], от Ирано-Американския трибунал по претенциите (Iran-American Claims Tribunal)[12], Комисията по претенциите между САЩ и Италия[13] и др.
В практиката на Комисията по претенциите между САЩ и Италия по същия въпрос се казва (решение по делото „Флегенхаймер“):
„Всъщност, веднага щом въпросът за гражданството се оспори в отношенията между две суверенни държави, то не може да бъде решено ексклузивно в съответствие със законите на една от тези държави. В настоящия случай, следва да се установи дали една от държавите, като е предоставила гражданството си в нарушение на общите принципи на международното право, е засегнала правата на другата държава…“[14]
Този подход се потвърждава и от договорната практика на държавите – напр. в чл. 3, пар. 2 от Европейската конвенция за гражданството и чл. 1 от Хагската конвенция от 1930 г. по определени въпроси, отнасящи се до колизии между законодателствата за гражданство.
Изобщо – в МПП няма съмнение, че гражданството, предоставено от една държава, обвързва другите държави, само ако е в съответствие с приложимите международноправни стандарти.
Преди да се разгледа въпросът дали гражданството обвързва другите държави в съответствие с МПП обаче, следва да се разгледа дали изобщо съществува гражданство по правото на чуждата държава. Този анализ се основава на първата част от основното правило за гражданството, съгласно което държавите имат правото да приемат каквито преценят правила относно гражданството. Веднъж приети тези правила обаче, държавите могат се позовават в отношенията си с други държави само на гражданство, съществуващо в съответствие с тях.
Твърденията за гражданство на една държава следва да бъдат отхвърляни, ако противоречат на собственото ѝ законодателство.
Международното право поставя определени стандарти относно анализа на чуждестранното право и начините за доказване на чуждо гражданство – които ще разгледаме накратко в следващата точка.
4. Правомощия при прилагане на чуждестранните закони за гражданството. Доказване на чуждо гражданство
В делото относно гражданството на Кирил Петков, доколкото се разбира от публично известната ни информация, единственото доказателство относно датата на изгубване на канадското му гражданство, е това, което той нарича в публичните си изяви „бележка“ от канадските власти, която удостоверява, че той не е гражданин на Канада, считано от 20 август 2021. Според него той следва да е изгубил канадското си гражданство към 21 април, когато е декларирал отказ от това гражданство.[15]
Международноправната практика познава случаи, в които подобни удостоверения са обсъждани от гледна точка на тяхната годност да докажат чуждо гражданство. Правилото, което се извежда от тези случаи, е, че правораздавателният орган не е обвързан от становището на държавата относно приложението на нейното право относно гражданството. Това означава, че – без значение съдържанието на удостоверението, издадено от страна на Канада – е нормално и очаквано КС да направи собствена преценка на приложимите норми на канадското право относно момента на изгубване на канадско гражданство.
Така например в делото „Флегенхаймер“ Комисията по претенциите между САЩ и Италия заявява, че:
„За международното право и международните (правораздавателни – бел. Димитър Гочев) органи, които трябва да приложат правото, вътрешното право представлява обикновени факти (…) Задължение на Комисията е да установи истинското гражданство на Алберт Флегенхаймер (…) Поради това (Комисията) трябва да разгледа дали административното решение, взето в полза на Алберт Флегенхаймер от САЩ, има достатъчно убедителен характер.“ [16]
В това дело, за да разреши въпроса дали Комисията има юрисдикция да разгледа спора, тя е задължена да изследва дали г-н Флегенхаймер е имал американско гражданство в периода на Втората световна война. В хода на делото са предоставени официални документи, издадени от администрацията на САЩ, удостоверяващи гражданството на г-н Флегенхаймер. Комисията обаче постановява, че тези документи нямат материална доказателствена сила и следва да бъдат разгледани наред с всички останали доказателства по делото.[17]
Интересното в това дело е, че Комисията обосновава правото си да не се позовава само на доказателствата, предоставени от САЩ, именно от гледна точка на равенството между държавите:
„Ако то (пълното равенство между Страните – бел. Димитър Гочев) бъде пренебрегнато, една от Страните би била поставена в състояние на подчиненост спрямо другата, защото тогава би било достатъчно държавата-ищец да заяви, че всяко лице притежава нейно гражданство, като държавата-ответник би била безсилна да предотврати злоупотреби от другата страна.“[18]
За да установи гражданството на г-н Флегенхаймер, Комисията анализира всички факти по делото – включително валидността на гражданството на бащата на г-н Флегенхаймер и прилага законодателството на САЩ въз основа на самостоятелната си преценка – като отчита спецификите, произтичащи от националната съдебна практика.
По същия начин в делото „Салем“ Египет твърди, че лицето е неин гражданин, но арбитражният трибунал постановява, че Египет не е успял да докаже придобиването на гражданство по собственото си законодателство.[19]
Сходен анализ следва да се приложи и когато въпросът е относно загубата на чуждо гражданство – съдът би разгледал съответните чужди закони и практика относно загубата на гражданство и на тази основа би постановил от кой момент гражданството е изгубено.
Подобен е случаят в делото „Виктор Пеи Касадо“, решено от арбитражен трибунал към Международния център за решаване на инвестиционни спорове (ICSID), където арбитрите също са в ситуация, в която трябва да установят гражданството на г-н Касадо. Чили предоставя документи, от които е видно, че той е гражданин на страната, но въпреки това при решаване на делото се прави самостоятелен анализ на правото на Чили.[20]
Подобно на случая на Кирил Петков, г-н Касадо се е отказал от гражданството на Чили, но към релевантния момент не е получил официално решение на чилийското правителство относно валидността на този отказ. Само въз основа на чилийското законодателство (и при оспорване от страна на Чили) арбитрите стигат до решението, че г-н Касадо в действителност е изгубил чилийското си гражданство.[21]
С оглед на тази практика би изглеждало необичайно, ако българският КС разгледа въпроса за доказването на канадското гражданство на Кирил Петков по различен начин. Наличието на „удостоверение“ или други документи от канадска страна не изключва правото (а и задължението) на Съда да разгледа въпроса в цялост.
Същото разбиране се защитава на практика във всички дела, в които въпросът за гражданството е спорен между страните. В „Пеи Касадо“ оспореното доказателство е списък с лица, изгубили чилийско гражданство, предоставен от Чили, като трибуналът коментира този списък по следния начин:
“Въпреки това, този акт, който зависи едностранно от инициативата и преценката на държавните власти (на Чили – бел. Димитър Гочев) (преценка, която несъмнено се основава на техните собствени интереси в контекста на отношенията им със споменатата Панамериканска комисия) не може да се счита за решаващо доказателство.“[22]
По същия начин в решението по делото „Суфраки срещу Египет“ се казва се казва:
„Удостоверение за гражданство се третира като част от „документите и останалите доказателства“, които следва да се разгледат от Трибунала (…). На такива сертификати ще им бъде придадена подходяща тежест, но това не изключва решение, противоречащо на тяхното съдържание.“[23]
Това ще рече, че Съдът не е обвързан от доказателствената сила на такива сертификати, нито от преценката на чуждата държава относно гражданството на лицата.
Сходни аргументи се излагат от трибунала в делото „Сиаг срещу Египет“, където се казва, че наличието на сертификат за гражданство, издаден от Египет представлява само “prima facie” доказателство за египетско гражданство, но не може да бъде единственото или решаващото доказателство.[24]
Поради това въпросът за момента на изгубване на канадското гражданство следва да бъде решен чрез подробен анализ на канадското право и практиката по прилагането и тълкуването му в Канада. Наличието на удостоверение, съдържащо дата на изгубване на гражданството, е само едно от доказателствата по въпроса, като това доказателство следва да се прецени в контекста на приложимото право на Канада.
В тази връзка е интересно да се проследи процесът по приложение на чуждо гражданство в случаи, подобни на този на Кирил Петков. Особено интересно в тази връзка е вече споменатото дело относно г-н Пеи Касадо срещу Чили.
Съгласно установените от трибунала факти, г-н Касадо, който до 1996 г. има двойно испанско и чилийско гражданство, се свързва с Департамента по чужденци и миграция на Чили и заявява, че е живял в Испания от 1974 г. и че не желае да бъде считан за гражданин ма Чили.[25] Година по-късно г-н Касадо подава и декларация пред чилийското консулство в Мендоса, Аржентина, с която изрично се отказва от гражданството на Чили.[26] След това г-н Касадо подава иск срещу Чили по реда на Вашингтонската конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави от 1965 г. Трибуналът, разглеждащ иска, решава, че въпросът за гражданството на г-н Касадо е решаващ – ако г-н Касадо е запазил чилийското си гражданство, то трибуналът не би бил компетентен да реши спора.
В окончателното решение относно компетентността, трибуналът прави подробен анализ на чилийското законодателство и стига до извода, че съгласно това законодателство декларацията за отказ от чилийско гражданство на г-н Касодо е произвела целения от него правен ефект и той е изгубил гражданството си – въпреки че няма изричен акт на Чили за това и въпреки протестите на Чили.[27]
В това дело трибуналът разглежда съдържанието на приложимото чилийско право – чл. 11 от Конституцията, който описва ситуациите, в които едно лице се лишава от гражданство. Пред инвестиционния трибунал чилийското правителство се аргументира, че въпросният конституционен текст не предвижда отказ от гражданство, поради което подобен отказ е невъзможен. В тази връзка позицията на Чили е:
„Поради това, Конституцията на Чили не позволява изрично отказа (от гражданство – бел. Димитър Гочев) като основание за загуба на гражданството.“[28]
Трибуналът обаче заема обратна позиция – тъй като Конституцията не забранява отказа от гражданство, такъв отказ следва да е валиден. Трибуналът прави самостоятелно тълкуване на националната Конституция като заявява, че „не съществуват аргументи за прилагане на стриктно тълкуване на чилийското право с резултат забрана на отказа от чилийско гражданство в настоящия случай.“[29]
За да стигне до това тълкуване на вътрешното право, трибуналът разглежда националната съдебна практика и стига до извода, че пред чилийските съдилища не са разглеждани случаи, подобни на този на г-н Касадо. В тази връзка трибуналът изрично отхвърля приложението на цираните от страните решения на чилийския съд, тъй като са неотносими към предмета на спора.[30]
Трибуналът обаче се позовава на становище на председателя на Конституционния съд на Чили, че отказът от гражданство е невалиден, ако води до състояние на безгражданственост. На това основание трибуналът прави извода, че отказът от гражданство е валиден, ако лицето вече притежава друго гражданство[31] – като за да действа тази възможност, не е необходим изричен акт на правителството на Чили.
Както се вижда от подхода по делото на г-н Пеи Касадо, при решаване на въпроса относно чуждо гражданство, решаващият съд следва да направи самостоятелна оценка на чуждото законодателство в светлината на всички приложими местни източници. Поради липсата на относима местна съдебна практика, съдът следва да тълкува националните закони въз основа на собствената си преценка.
Не виждам причина защо българският КС трябва да се отклонява от тази практика.
От гледна точка на равнопоставеността на държавите, това е единственото логично решение. Все пак – когато българско гражданство бъде оспорено по подобен начин – само удостоверение, издадено от българската администрация, едва ли би било достатъчно доказателство – в светлината на съществуващата международна практика.
5. Относно ограниченията, предвидени в МПП при предоставяне на гражданство
Ако проверката на канадското право и оценката на всички по делото доказателства покажат, че към релевантния момент г-н Петков е бил канадски гражданин съгласно законите на Канада, то следва да се установи дали това гражданство е предоставено в съответствие с МПП.
Тъй като между България и Канада няма приложим договор относно гражданството, въпросът би се решил на плоскостта на международния обичай, където се прилага концепцията за „реална“ или „функционална“ връзка между държавата и гражданина (терминът на английски е “genuine link”, като тук за удобство ще ползвам българската фраза „функционална“ връзка, тъй като според мен тя по-точно отразява съдържанието на понятието).
Концепцията за „функционална връзка“ е формулирана от Съда на ООН като част от международното право в делото относно г-н Нотебом между Гватемала и Лихтенщайн. Фактите по делото са добре познати – г-н Нотебом, поради германския си произход по време на Втората световна война, е обект на ограничения от страна на Гватемала, където живее. Поради това напуска страната и – след известно странстване – се установява временно в Лихтенщайн, като придобива гражданство на Лихтенщайн по натурализация.
Междувременно активите му в Гватемала са конфискувани. Лихтенщайн се суброгира в правата на г-н Нотебом срещу Гватемала и инициира дело пред Международния съд на ООН.
В изключително известното си решение, Съдът заявява, че г-н Нотебом няма „функционална връзка“ с Лихтенщайн – поради което това му гражданство не е противопоставимо на Гватемала. Това означава, че той продължава да се счита за гражданин на Лихтенщайн за целите на вътрешното право на страната, но това гражданство не поражда за другите държави онези задължения, които МПП обвързва с гражданството.[32]
Стандартно – при коментари на „Нотебом“ – се твърди, че неговото гражданство е придобито по „измамен“ начин, при условията на “злоупотреба с права” – като прочитът на решението донякъде оставя у читателя впечатлението, че Нотебом няма никаква връзка с Лихтенщайн.[33] В действителност, към момента на подаване на жалбата на Лихтенщайн в МСООН, г-н Нотебом е живял в страната вече в продължение на 5 години.[34] Поради това изводът е, че при установяване на „функционална връзка“ следва да се разгледат множество фактори – и че фактът, че лицето е прекарало някакво време в страната (дори в продължение на години) не следва да води до автоматичен извод за „функционална връзка“ с нея.
За да се установи наличието на функционална връзка, е необходим цялостен анализ на житейската ситуация на лицето – включително начинът му на установяване, периодите, прекарани извън страната, субективните му намерения, семейните и културни връзки, участието в публичния живот и др. подобни.[35]
Основен въпрос във връзка с гражданството на Кирил Петков е дали той е изгубил функционалната си връзка с Канада до такава степен, че България да не е обвързана от това гражданство в отношенията си с Канада. Този въпрос има нужда от сериозен анализ при положение, че Кирил Петков (i) е придобил канадско гражданство по натурализация; (ii) от години живее извън Канада; (iii) изрично се е отказал от канадското си гражданство и (iv) не остава „апатрид“, т.е. не остава без никакво гражданство след загубата на канадското такова.
Международноправната литература поставя сериозни аргументи в полза на разбирането, че при подобна загуба на функционалната връзка с другата държава, следва чуждото гражданство да не се признава за целите на МПП.[36] Така например в литературата се застъпва мнението, че:
„(…) една държава не може да налага гражданството си на физическо лице, което е действало в посока освобождаване от гражданството на тази държава в полза на друга държава.“[37]
От тази гледна точка трябва да се анализира дали отказът от гражданство е довел до липса на „функционална връзка“ между Петков и Канада – дотолкова че България да няма задължение да признае гражданството му поне от датата на отказа му.
Следва също да се отбележи, че националните съдилища на други държави, когато прилагат разпоредби подобни на чл. 65, ал. 1 от Конституцията на България, приемат, че предприемането на разумни стъпки за отказ от чуждо гражданство изключва неизбираемостта.[38] Такава е например практиката на Австралия, чиято Конституция забранява на лица с двойно гражданство да бъдат избирани в Парламента. В свое решение Върховният съд на Австралия постановява:
“Би било неправилно да се тълкува конституционната разпоредба по начин, който да изключи австралийските граждани, които са предприели всички разумни стъпки за отказ от връзките на преданост (към чужда държава – бел. Димитър Гочев) (…) Раздел 44(i) (от Конституцията на Австралия, забраняващ избирането на лица с двойно гражданство – бел. Димитър Гочев) едва ли е създадена с намерението да изключи възможността един австралийски гражданин да бъде избран в Парламента поради това, че притежава чуждо гражданство, въпреки че е предприел всички разумни стъпки да се откаже от това гражданство.“[39]
Основният аргумент тук е, че не следва да се взема предвид чуждестранно законодателство за гражданството, което „би довело австралийския гражданин до непоправима невъзможност да бъде избран“.[40]
Едва ли подобен подход е несъвместим с българската Конституция – особено от гледна точка на това, че българското гражданство ще бъде разглеждано по същия начин от чуждестранни съдилища, когато въпросът за българското гражданство подлежи на анализ.
6. Заключение: приложение на изложените принципи в българския конституционен модел
Настоящото изложение няма за цел да разгледа практиката на българския КС по въпросите на гражданството във връзка с чл. 65, ал. 1 – това вече е правено другаде.[41]
Въпросът, на който целя да отговоря, е какво означава фразата „друго гражданство“ по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Според мен би било несъвместимо с цялостно изградения конституционен модел на страната да се пренебрегнат разгледаните по-горе правила на международното публично право.
От една страна чл. 24, ал. 1 постановява, че „(в)ъншната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право“ – което оставя отворена вратата за тълкуване на Конституцията в светлината на приложимото МПП.
Този подход не е чужд на националната правна традиция в България – в която тълкуването на национално правни фигури в светлината на тяхната международна регулация, е нещо нормално. Така например чл. 18 ГПК отразява международната обичайноправна фигура на имунитета на държавите от чуждестранна съдебна юрисдикция. При тълкуването и прилагането на чл. 18, българските съдилища се позовават на международния обичай, от който тя произхожда, за да разтълкуват нейния смисъл и да определят точното ѝ приложение по конкретни казуси.
Така например в Определение № 14770 от 15.07.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 5830/2014 г., Съдът се позовава на Конвенция на ООН за юрисдикционния имунитет на държавите и тяхното имущество от 2004 г. в качеството ѝ на кодификация на международното обичайно право, за да открие правилния смисъл и приложение на чл. 18 ГПК. Причината за този подход е, че чл. 18 ГПК – въпреки че е източник на българското право – отразява норма на международното право, която е обвързваща за страната. Ако една разпоредба като чл. 18 ГПК се приложи без да се отчете нейната роля и ефект в международното право и международните отношения, това би могло да доведе до сериозни негативни последици. Имунитетът на чужди държави пред българския съд не е въпрос, регулиран единствено от националното право – поради което и не следва да бъде третиран като такъв.
По същия начин гражданството е концепция, която е регулирана както от Конституцията, така и от МПП – поради което приложимите правила на МПП не би следвало да се пренебрегват при прилагане на националните източници на правото – включително на Конституцията.
От това следва, че думите „чуждо гражданство“ в чл. 65, ал. 1 от Конституцията следва да се разглеждат не само като неограниченото право на една чужда държава да налага задължения на България. Вместо това, трябва конституционното понятие за „чуждо гражданство“ да се прилага в съответствие с международноправния си еквивалент, т.е. като гражданство, което (i) съществува обективно по силата на законите на чуждата държава – по преценката на българския съд и (ii) при което е налице „функционална връзка“ между лицето и тази чужда държава.
[1] International Law Commission. Draft Articles on Diplomatic Protection with Commentaries (2006), достъпни на < https://legal.un.org/ilc/texts/instruments/english/commentaries/9_8_2006.pdf>, p. 26 et seq.; Sloane, Robert D., Breaking the Genuine Link: The Contemporary International Legal Regulation of Nationality (September 3, 2008). Harvard International Law Journal, Vol. 50, Winter 2009, Boston Univ. School of Law Working Paper No. 08-27, Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=1262877 (достъпено на 10.10.2021), p. 1.
[2] За случаи на суброгация, вж. например делата пред МСООН: Ahmadou Sadio Diallo – Guinea v. Congo; Nottebohm – Lichtenstein v. Guatemala; Electronica Sicula Sp.A – USA v. Italy; Interhandel – USA v. Switzerland; Mavrommatis Palestine Concessions – Greece v. Britain, достъпни на сайта на Съда – https://www.icj-cij.org/en/list-of-all-cases (достъпено на 10.10.2021)
[3] Shaw, M. International Law. Cambridge: Cambridge University Press, 2008, p. 663
[4] Sloane, Robert D. op. cit., p. 6
[5] За подробен анализ на посочените примери от гледна точка на МПП, вж. Salako, Solomon. (2016). Forcible Protection of Nationals Abroad and Humanitarian Intervention: Might or Right?. International Law Research. 5. 152.
[6] Например (но не само), вж. СИДДО между България и Саудитска Арабия, чл. 4, пар. 2, буква „в“.
[7] За подробен анализ, вж. Andrew Wolman. Dual Nationality and International Criminal Court Jurisdiction, Journal of International Criminal Justice, Volume 18, Issue 5, November 2020, p. 1081–1102.
[8] Crawford, J. Brownlie’s Principles of Public International Law. Ninth Edition, 2019. Oxford; New York: Oxford University Press, p. 495 – преводът е мой, а оригиналният текст гласи: „A sovereignty in principle unlimited by the existence of other states is ridiculous.“
[9] Crawford, J. Op. cit., p. 495; Boll, Alfred M. Multiple Nationality and International Law, (Leiden, The Netherlands: Brill | Nijhoff, 01 Nov. 2006), p. xv; Guy I. F. L. Nationality and Diplomatic Protection. International and Comparative Law Quarterly, 1971, 20, pp 453-475, p. 545
[10] За значението на съдебните решения в МПП вж. чл. 38, пар. 1, буква „d” от Статута на Международния съд на ООН, както и: Shaw, M. Op. cit., p. 109 et seq.
[11] Nottebohm Case (second phase), Judgement of April 6th, 1955: I.C.J. Reports 1955, p. 4, p. 16 – 17
[12] Pirrie, S.R., et. al. Iran-United States Claims Tribunal Reports. Cambridge: 1985, Grotius Publications Limited, p. 260.
[13] Merge claim, UNRIAA, vol. XIV, p. 236, pp. 246-7
[14] Flegenheimer, UNRIAA, vol. XIV, p. 327, p. 342 – преводът е мой, а оригиналният текст гласи: „In fact, as soon as the question of nationality is in dispute between two sovereign powers, it cannot be exclusively decided in accordance with the national law of one of these powers. In the present case it should be ascertained whether one of the powers, by bestowing the citizenship against general principles of interna- tional law, has interfered with the rights of the other power, or if the bestowal of the citizenship is vitiated because it has been obtained by fraud.“
[15] „Кирил Петков: На 21-ви април съм се отказал от канадското ми гражданство“, достъпно на https://fakti.bg/bulgaria/615489-kiril-petkov-na-21-vi-april-sam-se-otkazal-ot-kanadskoto-mi-grajdanstvo-, достъпено последно на 10.10.2021
[16] Flegenheimer, op. cit., par. 25
[17] Ibid.
[18] Ibid., преводът е мой, а оригиналният текст гласи: If it [the complete equality of the parties] were to be ignored, one of the Parties would be placed in a state of inferiority vis-à-vis the other, because it would then suffice for the Plaintiff State to affirm that any given person is vested with its nationality for the Defendant State to be powerless to prevent an abusive practice of diplomatic protection by its Opponent
[19] Guy I. F. Leigh. “Nationality and Diplomatic Protection.” The International and Comparative Law Quarterly, vol. 20, no. 3, Cambridge University Press, 1971, pp. 453–75, p. 641
[20] Víctor Pey Casado and Foundation “Presidente Allende”, annulment proceedings ICSID Case No. ARB/98/2, DECISION ON THE APPLICATION FOR ANNULMENT OF THE REPUBLIC OF CHILE, par. 102
[21] Ibid.
[22] Víctor Pey Casado y Fundación Presidente Allende v. La Republica de Chile, Caso CIADI No. ARB/98/2, Laudo, достъпно на <https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/ita0639.pdf>, par. 269. Преводът е мой, а оригиналният текст гласи: „Sin embargo, este hecho, que depende únicamente de la iniciativa y apreciación de estas autoridades (apreciación que se basa sin duda en sus propios intereses en el contexto de sus relaciones con la mencionada Comisión Interamericana) no puede considerarse una prueba decisiva.“
[23] Hussein Nuaman Soufraki v The United Arab Emirates, ICSID Case No. ARB/02/7, Award, достъпно на <https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/ita0799.pdf>, par. 63, преводът е мой, като оригиналният текст гласи „A certificate of nationality will be treated as part of the “documents or other evidence” to be examined by the Tribunal […]. Such a certificate will be given its appropriate weight but does not preclude a decision at variance with its contents.“
[24] Siag v. Egypt, ICSID Case No. ARB/05/15, Decision on Jurisdiction, достъпно на <https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/ita0785.pdf>, par. 148 – 153.
[25] Víctor Pey Casado, op. cit., par. 288
[26] Id., par. 290
[27] Víctor Pey Casado, op. cit., par. 322; oтносно протестите на Чили, вж. Víctor Pey Casado and Foundation “Presidente Allende”, annulment proceedings…, par. 95 и сл.
[28] Víctor Pey Casado, op. cit., par. 297. Преводът е мой, а оригиналният текст гласи: „Así pues, la Constitución chilena no prevé expresamente la renuncia como causa de pérdida de la nacionalidad.“
[29] Víctor Pey Casado, op. cit., par. 308. Преводът е мой, а оригиналният текст гласи: „no existe una justificación para efectuar una interpretación estricta del derecho chileno a fin de prohibir la renuncia voluntaria a la nacionalidad chilena en el presente caso.“
[30] Id., par. 307.
[31] Id., par. 306
[32] Nottebohm Case, op. cit., p. 16 – 17
[33] Sloane, Robert D. op. cit., p. 4
[34] Ibid.
[35] Nottebohm Case, op. cit., p. 22; International Law Commission. Op. cit., p. 35
[36] Churchill, R. The Meaning of the „Genuine Link“ Requirement in Relation to the Nationality of Ships A p. 72;
[37] Natoli, K. Weaponizing Nationality: an Analysis of Russia’s Passport Policy in Georgia. Достъпна на https://www.bu.edu/law/journals-archive/international/documents/natoli_weaponizingnationality.pdf, последно достъпена на 10.10.2021 г., p. 399, преводът е мой, а оргиналният текст гласи: „A state may not, however, impose its nationality on an individual who has acted to shed that state’s nationality in favor of another state.“
[38] В този смисъл, вж. Morgan, J. Dual Citizenship and Australian Parliamentary Eligibility: A Time For Reflection or Referendum? (2018). Adelaide Law Review, Vol. 39, No. 2, 2018, U. of Adelaide Law Research Paper No. 2019-1, Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=3443304
[39] High Court of Australia Re Canavan, [2017] HCA 45, достъпна онлайн на <https://eresources.hcourt.gov.au/downloadPdf/2017/HCA/45>, par. 44. Преводът е мой, а оргиналният текст гласи: „It would be wrong to interpret the constitutional provision in such a way as to disbar an Australian citizen who had taken all reasonable steps to divest himself or herself of any conflicting allegiance … [Section 44(i)] … could scarcely have been intended to disqualify an Australian citizen for election to Parliament on account of his or her continuing to possess a foreign nationality, notwithstanding that he or she had taken reasonable steps to renounce that nationality.“
[40] Id., par. 44, оригиналният текст гласи: „by reason of a foreign law which would render an Australian citizen irremediably incapable of being elected to either house of the Commonwealth Parliament“
[41] Вж. напр. Тодоров, Ц. Адв. д-р Цветомир Тодоров: Българският държавен суверенитет по казуса “Кирил Петков”, достъпно на <https://defakto.bg/2021/10/04/адв-д-р-цветомир-тодоров-българският-д/>, последно достъпено на 10.10.2021
57
Коментирайте
Изнесеното в статията е интересно и обосновано от теоретична гледна точка, но не релевантно за казуса на К.П. Цитираните казуси и съответните решения също. В конкретния случай няма спор, че К.П. е бил (или още е) канадски гражданин. Няма спор, че е станал канадски гражданин по натурализация и в съответствие с разпоредбите на канадските закони. Не му е отказано освобождаване от последното. Просто процедурата изисква времен защото също трябва да стане по предвидения от канадските закони ред. В случая са релевантни два въпроса: 1. Може ли едно лице единствено по силата на собственото си волеизявление да стане гражданин на една… Покажи целия коментар »
Изчетох статията. Възникнаха ми няколко въпроса. Моля за отговор от по-знаещите! Не можах да разбера защо трябва да се намесва МПП в казуса с Кирил Петков? Има спор за гражданството на Кирил Петков между България и Канада ли? България признава канадското удостоверение за гражданство на Кирил Петков, защо трябва да не признава канадското удостоверение за отказ от канадско гражданство? Кой е компетентният орган, който ще направи „подробен анализ на канадското право и практиката по прилагането и тълкуването му в Канада“ и кой ще го сезира? След като още с попълването на молбата за отказ, Кирил Петков е уведомен, че молбата… Покажи целия коментар »
Тъй като твърде много се спекулира с института гражданство, ще ви дам пример отпреди 2-3 години. ФРГ обяви официално, че в нейната армия има остър недостиг на специалисти по киберсигурност и поради това е готова веднага да даде гражданство на други граждани на друга държава- членка на ЕС, ако постъпят в армията й. Обаче- има леко “усложнение“- след придобиване на германското гражданство, лицето трябва веднага да се откаже от 1вото си гражданство. В задачката се пита защо това е така, м… Както виждате- давам за пример държавата, която се счита за “икономическият мотор“ на ЕС, а не напр. с Молдова,… Покажи целия коментар »
Браво на колегата, перфектен анализ! Накратко ….не ми разправяйте чий гражданин е Х, щом е български гражданин по рождение!!! И така е справедливо!Точка
ОТЛИЧНО НАПИСАНО
Да обобщим казуса.
Ако КП е бил канадски гражданин според КС (ако така реши), т.е., е нямал право за министерски пост (апропо, в Конституцията не се пише за министър е служебен кабинет, а за министър от правителство, избрано от НС ), следва, че и царя е нямал право да бъде министър председател.
Какво правим с обратна дата?
Ами … нищо не можем.
Моля без глупости. Царя никога не е имал други гражданства. Имал е само испански паспорт за лица със бежански статут на закрила
Ох, много ми е дълго да го чета това…
Искам да попитам друго. Кирил Петков твърдеше и още твърди, че важна била датата на „волеизявлението“ му.
Хубаво, ама съответната държава може да не удовлетвори желанието в това волеизявление.
Да си представим, че от датата на подаване на документа до разглеждането му от съответния орган Канада влезе във война и реши, че й трябва и й е важен всеки един неин гражданин. И отговори на К.П. „Екскюзе ъс, във война сме, трябва да те мобилизираме. Връщай се тук и по-бързо, че иначе ще те броим за дезертьор“ 😀
Ако го прочете цялото, ще си отговорите на въпросите
Не си чел достатъчно. Прочети статията и аргументите отново и ще разбереш . КП не е канадски гражданин от датата на волеизлиянието си нотариално заверено в българските регистри. В противен случай приемаме че Канада може да налага своето право в България. Ще бъде смешно за конституционният съд да издаде друго решение.
Променяме Конституцията – с референдум и това е – какво ще си пишем статии, аз мога да я прочета и – какво, променя ли се факта, че пъдим един ценен кадър от шанса ни за нов и богат живот, ГЕРБ ли – СДС ли – стига, 30 години мафия, мутри, ветрове и облаци.
Чао Корона вирус, Чао ГЕРБ. Нови кадри, нови акули дори, нови амбициозни хора, нови млади лица.
Ще променяте КРБ с референдум, ама когато не съм жива- съгласно КРБ, промяна в основните права на гражданите е допустима само след конституиране на ВНС и с неговото решение и само този правен институт- ВНС- стои стои като здрава, непреодолима преграда за всички политически щения на всякакви политици от кол и вЪже… Някои политици не когат да арзсъждават дори логически, но…вече се втурнали да променят конституцията ни- Основният ни закон- без да разбират смисъла и значението на неговите правни норми…Да си гледат там “белото“ и амфетките и да не се занимават с квазинормотворчество…
Тогава ще искаме ново ВНС – с референдум.
Така ще нарушите чл. 160 от КРБ. Впрочем- какво точно не Ви харесва в актуалната редакция на КРБ или ей така- ще поискате ВНС, за да докажете на нас- аполитичните хора, че просто можете да си го позволите…Впрочем- не Ви ли се струва, че има твърде много млади хора в България и част от българската диаспора, които изобщо не разбират нищо от конституцията ни и просто искат тя да им осигури максимум права, а насреща да поемат нула задължения- нещо, което не им осигурява държавата им по пребиваване… Защото ако това е, което искат всички бипатриди и политици в България,… Покажи целия коментар »
В статията за Алексей Трифонов, който никога не е имал БГ гражданство, платените политически тролове на Пеевски призовават за здрав разум и правят редица нескопосани опити за всевъзможни смехотворни псевдоправни асоциации. Докато в статията за Кирил Петков същите тези щатни лайномети не дават и дума да се издума за разглеждане на казуса с канадското му гражданство в дълбочина и тълкуване смисъла на закона, а вместо това повтарят като герберско-депесарски калинки, че българският правен ред е напълно нормално да зависи от канадския правен ред.
Чудеста статия. Изчетох я с удоволствие. Успехите на студентите на ас. Гочев и екипа на СУ „Св. Климент Орхидски“ са повод за национална гордост. Благодаря.
Гочев, умря циганката и започна сам да си се хвалиш!
Тази статия днес закова в десетката! Напълно приложими съждения и по казуса с Алексей Трифонов, който Янаки реши да възроди внезапно
Майтапчия си ти драги!
Извинения за допусната техническа грешка при изписване на името на колегата Димитър Гочев.
Поздравления за колегата Гоцев! Оставям настрана фактът, че статията му е написана на високо професионално ниво, което повечето от до тук изказалите се не могат да разберат опорните „точки“, върху които авторът стъпва в анализа по казуса на Кирил Петков във връзка с поставения пред КС въпрос – Бил ли е той с двойно гражданство към момента на издаване на Указа на Президента за назначаването му за член на служебното правителство, с което е нарушил разпоредбите на Конституцията на РБ подписвайки Декларация за отказ от чуждо гражданство? За неразбралите ще се опитам да им отговоря на разбираем простичък език: Кирил… Покажи целия коментар »
“’….За неразбралите ще се опитам да им отговоря на разбираем простичък език: Кирил Петков НЕ Е БИЛ чужд гражданин към датата на назначаването му в служебния кабинет – 11.05.2021….“ Направил/а сте лапсус лингве- к.п. Е БИЛ двоен гражданин- бипатрид- към 11.05.2021г. и екзотичните тези на преподавателите в юф на СУ, 95 процента от които са и ДЕЙСТВАЩИ ПОЛИТИЦИ и чиито “юридически“ тези обслужват правно политическият интерес на партията, в която членуват, не могат да променят този сложен юридически факт.
Моля, моля, не ми слагайте ваши думи в моята уста! Опитвате се, под благовидния тон да ме поправите, да внушите на аудиторията друг смисъл на казаното от мен!
Ще повторя: към 11.05.2021 Кирил Петров не е бил с канадско гражданство.
Очакването ми бе, че ще изложите своята теза въз основа на придобитите качества и професионален опит на колега юрист – адвокат от САК.
За съжаление … продължавате да ме разочаровате.
П.П. Не ми дължите обяснение.
лапсусът е калами (lapsus calami), защото пише, не говори. Иначе колкото и да се опитват да намерят под вола теле юристи като автора на статията (която впрочем е много добре написана) няма как да се получи. ще си позволя да ви върна във втори курс, където се учи една от най-старите техники в правото – аргумент от противното (argumentum ad contrario). По същество с изказаното си мнение ас. Гочев твърди, че всеки един човек по собствена воля може да реши на коя държава е гражданин, стига да изрази достатъчно ясно волята си по този въпрос. Граничи с идиотия, не ли?
Винаги е похвално да се полагат усилия за четене, писане и разсъждения!!! Конкретно обаче за случая на Петков нещата като че ли повече целенасочено се усложняват отколокото фактически са- носят се от девет кладенци вода за да се обоснове/внуши една или друга теза. Кирил Петков има и позитиви, но явно да не изпусне поста на служебен министър е решил да рискува с декларирането на въпросното обстоятелство-нещо като птичето каца веднъж на рамото, от което в крайна сметка много умело се възползваха с другия сл.министър Василев. А пък дали е за добро или лошо , както казват руснаците-ще поживеем и ще… Покажи целия коментар »
171. На първо място Съдът отбелязва, че само няколко страни членки на Съвета на Европа забраняват лица с двойно гражданство да стават народни представители (виж параграф 87 по-горе). В три от тези три държави, освен Молдова където има изрична забрана, две не разрешават двойното гражданство. Освен това нито една от тези три държави не е подписала чл. 17 от (виж параграф 89 по-горе). Всички държави от бивша Югославия, в повечето от които населението е от различни етноси, позволяват двойното гражданство поне при определени условия, но в никоя от тях не е забранено лицата с множество гражданства да се кандидатират за… Покажи целия коментар »
КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДЯЛ I КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА Член 2 1. Когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза. 2. Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил… Покажи целия коментар »
Не мога да преценя относимостта на този коментар към извадката от решението на ЕСПЧ срещу Молдова.
Относим е и още как- дори членството ни в ЕС НЕ предпоставя- съгласно ДЕС и ДФЕС- че правомощията на правото на ЕС се разпростират върху правният режим на гражданство във всяка отделна държава- членка на ЕС и този въпрос попада извън обхвата на изключителната и споделена компетентност на ЕС- т.е. точно този конкретен въпрос е оставен в компетенциите единствено на ДЧ на ЕС. Ако Р. България реши да не поддържа двойното гражданство изобщо- както е в АВстрия, то не съществуват никакви юридически пречки, които да я задължат юридически да не стори това и с тази бъдеща промяна, Р.България не влиза… Покажи целия коментар »
Това е ЕСПЧ.Идеята на решението не е да преценява могат ли държавите да допускат или забраняват двойно гражданство.Могат, суверенна е преценката им.Нямаме грижи .Ние сме независими, от никого, а и нищо не зависи от нас:).Въпросът е дали след като двойно гражданство се допуска от държавата Х, е оправдано ограничението на правата на двойните граждани за активен полит.живот.Щото задълженията, следва да са им същите като на само гражданите, но изглежда някои права да им липсват, примерно активни избир.права.И идеята за лоялност към собствената държава, от която се извежда ограничението за гражданство само на една държава, има ли в наши дни разумно… Покажи целия коментар »
„но изглежда някои права да им липсват, примерно пасивни избир.права“- правото да бъдат избирани имам предвид, коригирам се..
“…Въпросът е дали след като двойно гражданство се допуска от държавата Х, е оправдано ограничението на правата на двойните граждани за активен полит.живот….“ Оправдано е , разбира се. Да сте се питали защо напр. никой бипатрид не може да служи като военен в българската армия… Или и това искате да промените… Опс- ама то няма кандидати- бипартиди за тези свободни армейски позиции- армията не е като търговията, нали;0
Принципно по ЗОВС министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на ЗЗКИ.
Т.е., даже армията, тази държ.структура, която защитава демокрацията, но не я практикува:), е открехнала леко вратата.
Дали трябва или не трябва ограничението за гражданство да се променя не е в екзистенциалния дневен правен ред, мисля.Просто се появи практически казус в действителността, та стана дума.
КС няма права на правораздаване и не е част от съдебно наказателна система, а е само тълкувателен на Конституцията.
Поста ви е грешен
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12016ME/TXT КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Член 3 (предишен член 2 от ДЕС) 6. Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от областите на компетентност, които са му предоставени с Договорите. Член 4 1. В съответствие с член 5, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки. 2. Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел… Покажи целия коментар »
Поздравления за статията! Много е хубаво по „горещите обществени теми“ да се намират все повече анализи на специалисти, насочени било то към гражданите, било то към колеги „адвокати от САК“. Е, може би невежеството на Ганя би било по-задоволено ако КС публично „напляска“ К.П., като отхвърли всякакви тези, които Ганя не може да „криворазбере“… но иначе бих препоръчал на всеки, който изпитва доза любошитство към света извън собствения си двор, да прочете анализа „от-до“.
1.Не съм “Ганя“ най- малкото, защото съм хетеро биологична семейна жена, а литератураният Алеков герой Ганьо Балкански е хетеро биологичен мъж 2. Гледайте си онази“ -логия“, по която имате специалност и която няма идентичност със специалността “ право“ и не се месете в манталитета на юристите, които живеем трайно само в Р.България и не сме бипатриди- не сме лъжица за космополитната ви уста, още повече, че във всички държави в света консервативните хора се считат за пазители на традициите, а не за лица, подлежащи на остракизация, присмех и отхвърляне, още повече, като се знае, че правото е най- консервативната наука… Покажи целия коментар »
Категорично не съм съгласна с тезата, че гражданството може да бъде употребявано като една патерица или единствено като привилегия, която създава за един правен субект единствено права, а задълженията по него да бъдат замитани под килима. Комуто ползите/ от придобиването на 2ро гражданство и ползването на всички данъчни облекчения по него, както и всички привилегии, които то носи/, нему и вредите/ от двойното гражданство/. Началото на целия този процес има корени във факта, че доста бг. граждани отидоха да следват специалността ‘ право“ в ю.к. в качеството си на ЕС граждани с идеята на по-късен етап да се освободят от… Покажи целия коментар »
Първо трябваше по надежден начин да се установи наличието или липсата на чуждо гражданство.
Защи България да няма задължение да признае гражданството му ?от датата на отказа му. Не се знае от другата страна дали ще го приемат.
Изключително полезна статия. И задълбочен анализ. Благодарим!
Хм….Интересен подход, но и той няма да спаси к.п. от безспорното признаване от КС на сложният юридически факт, че към времевият момент на назначаването си като служебен министър, к.п. е имал двойно гражданство. Обратното би довело до колизия при прилагане на института на гражданството- значи, за да се ползват предимствата на Канада относно данъчната й тежест и приема в Харвард, всеки може да си “вземе“ канадско гражданство, а когато този “всеки“ иска да влезе в политиката на държавата по 1вото си гражданство- хоп- ааа, тази държава да не признава 2рото му гражданство, независимо, че субектът въз основа на него е… Покажи целия коментар »
Безспорно трябваше да се изчака с назначаването му.
А дали може да се приеме това, че 10 години не живее в Канада за прекъсване на връзката, при положение, че родителите му са там и не се отказал толкова време от гражданството си? Всъщност да си канадец има благинки и явно преди да стане политик КП не е искал да се лишава от тях. Много трудно ще обоснове тази теза
КС въобще няма да изследва този въпрос. И ако ме питаш ме откъде знам – ми щом не иска да го изслушва, значи не иска да установява факти в тази връзка. И толкоз. Решението е ясно
Те ако се занимават с всички, които го сезират…
Ще си нарушат лимита от по едно дело на година😄
Беспорно бе добре да си запази чуждото гражданство. Ама пуста лакомия за власт.
Много хубава статия, но с нея и с много други теоретични разработки по един или друг начин се моделира общественото мнение и се поставя под съмнение работа на съда, в конкретния случай на Конституционния съд.
На мен, цялото напъване по случая, започва да ми прилична на хибридно мероприятие.
А, на общественото мнение не му пука дали Петков е бил канадец, то не разбира проблема. То си го харесва и така, не го мисли.
Да изразиш обоснована позиция с научни аргументи в уважавана юридическа медия, като по този начин застъпиш мнение открито, заставайки с името и авторитета си, няма как да бъде част от хибридно мероприятие. Хибродно мероприятие или всяка друга манипулация на общественото мнение има, когато в множество медии с неясни собственици се пишат анонимни статийки с привлекателни, но лъжливи доводи. Ас. Гочев е написал много аргументирано своя текст. Дали е прав, или не, вече е друг въпрос. Едното се нарича формиране на обществено мнение, другото- хибридно мероприятие. Нека не „бъркаме“, при това нарочно понятията.
Поздравления за колегата Гочев. Всъщност изясняването на всички тези въпроси на плоскостта на МПП може пак да доведе до резултат, че наш Кире не е канадец от 20 август. Много обективно изложение през конкретни казуси. Големият въпрос е, че КС дължи произнасяне точно по този начин. Крайният извод, за мен поне, е без значение, важното е да не ни се сервира решение, в което просто пише Канада каза, че Киро не е неин гражданин от тази дата, следователно ние няма какво да мислим това е датата. Ако пак достигнем до нея, трябва да има обосновка защо! Още веднъж поздравления!
Ти си доволен, аз обаче ще ти кажа от какво не съм доволен аз – от наглостта на Петков да иска по делото да бъде представено становище от специалист по право, били то и МПП, излиза, че видите ли нашият КС нищо не разбира от право. Това беше много груба грешка и да бях аз, щях да му се вбеся. Но нейсе. Иначе изчетох това момче, което не познавам, с интерес
Истината е, че малко колеги се интересуват от практиката на Конституционния съд.
Съветникът му е завършен идиот! Казвам го бе, угризения, стъпвайки върху идиотите, които Петков изговори/изиска от КС. Това пък вещо лице да обяснява на КС кое-как по отношение на приложимите норми си е чиста проба олигофрения.
Когато написах, че е „Напълно безспорно е нещо друго – че когато сме поставени пред казус, свързан с признаване придобиването или отказа от чуждо гражданство, се прилагат разпоредбите на МПП.“ имах предвид, че за мен е безспорно (като лично мнение как трябва да се реши казуса) , че фразата „друго гражданство“ по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Конституцията следва да се тълкува като „гражданство на друга държава, съществуващо в съответствие с (i) правото на тази друга държава и (ii) международните договори и общопризнатите норми на международното право“ и оттам, че МПП може да се прилажи непряко. Български съд… Покажи целия коментар »