По бързата писта: Промените в НПК са обнародвани. И „заварените“ искания за ускоряване отиват при прокурор
Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които бяха приети изненадващо в сряда и предвидиха по исканията за ускоряване на разследването вече да се произнася шефът на съответния прокурор, а не съдът, скоростно бяха обнародвани.
Те са публикувани в днешния брой на „Държавен вестник“ (виж тук) и ще влязат в сила след три дни.
Те обаче ще засегнат не само бъдещите искания за ускоряване на разследването, но и вече внесените в съда. В обнародваните днес текстове има изрична разпоредба, че „Направените искания за ускоряване на разследването по реда на чл. 368, ал. 1 към датата на влизане в сила на този закон се разглеждат по новия ред“. Т.е. съдът ще трябва да ги изпрати на прокуратурата.
Както „Лекс“ писа, в сряда по време на гласуването на изменения в НПК на второ четене депутатите изненадващо пренаписаха третата алинея на чл. 368 и предвидиха, че исканията за ускоряване на разследването вече ще се отправят до административния ръководител на съответната прокуратура, който се произнася по тях в едномесечен срок (повече виж тук).
Освен това беше уредена нова хипотеза, в която пострадалият, неговите наследници и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването – „ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем“. Такова искане ще може да се прави на всеки шест месеца от произнасянето на прокурора относно нуждата от ускоряване на разследването.
Интерес представляват и промените в чл. 243 НПК, относно възможността за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Както е известно, НПК предвижда едно изискване и две ограничения за това. Изискването е прокурорът да установи, че не са били налице основанията за прекратяване (те са уредени в чл. 243, ал. 1 НПК). Първото ограничение е, че прокурорът може да отмени постановление за прекратяване, само ако то не е минало през съдебен контрол, а второто е времево – това може да се случи в срок до две години или до една, според тежестта на престъплението.
Главният прокурор винаги е разполагал с възможността да отменя постановленията за прекратяване без ограничение във времето „в изключителни случаи“. Сега в НПК се регламентират седем хипотези, при които той ще може да направи това.
Заради начина, по който е написана разпоредбата, която ги урежда – чл. 243, ал. 11 НК, юристи изразяват опасения за тълкуването ѝ.
Новата разпоредба гласи: „Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на срока по ал. 10, когато:
- законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен;
- е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
- някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред;
- прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
- се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и имат съществено значение за делото;
- с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство;
- не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно.
Обстоятелствата по т. 3, 4 и 5 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване.“
Т.е. тя препраща към ал. 10 на чл. 243 НПК само по отношение на срока, но не и за ограничението – че прокурор може да отмени постановление за прекратяване, само ако не е било обжалвано пред съд.
Така се поставя под въпрос дали правилото, че само постановление, „което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура“, се отнася до главния прокурор и дали той ще може да отменя и постановления, минали през съдебен контрол.
Според специалисти по наказателен процес опасенията са неоснователни и те се разсейват не само при систематично тълкуване на чл. 243, ал. 11 НПК, но и от разпоредбата на чл. 419 НПК, който предвижда, че подобно на влезлите в сила присъди и решения, и определенията на съда, с които е потвърдено или изменено постановлението за прекратяване, подлежат на проверка по реда за възобновяване.
15
Коментирайте
Това като че ли е единственият плюс в случая.
Чл. 243, ал. 10/11, е Лекс, не чл. 368, от НПК, ама карай, иначе селските изпълнения на Дебелото момче и статуквото продължават и вместо да търсят пълзящо разширяване на влиянието чрез деконцентрация на властовите механизми, те за пореден път слагат лостовете в ръцете на главния прокурор, чийто пост става все по-лесна цел за освобождаване на протестърска енергия – вярно, че след Гешев имаше отстъпление, ама прегрупирането е прекалено явно с тези промени.
За пореден път да обърна внимание, че формулировката на: Чл. 243, (10) „Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура….“ е подвеждаща, защото „по-горестояща“ означава, не горната, а намиращата се на следващото йерархично стъпало, т.е. районна – касационна и окръжна – касационна, т.е. с прескачане на междинната инстанция, иначе касателно т.7 в новелата на ал. 11 от същата разпоредба за невзетите достатъчни мерки за пълно… Покажи целия коментар »
Досежно повдигнатия въпрос от „специалисти по наказателен процес“ казусът може просто де разгледа през призмата на това дали главният прокурор е част от (Върховната касационна) прокуратура, като нейн ръководител или не, за да се твърди, че ал. 11, допълва предходната такава и в този смисъл се прилага наред с него, а отговорът е в чл. 136, ал. 1 от ЗСВ: „Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.“ Накратко, както може да се предположи… Покажи целия коментар »
Егати идиотщината
И всички мълчат нали? Няма общество.
А някой дали ще ги послуша?
Пълна мизерия е това. Не е сериозно просто.
Толкова са нагли, че нямам думи
Простотия братче.
Пълно безчинство. И няма от какво да се притесняват. Те владеяр правителството-дърржавата.
Бързат престъпниците. Така и с бюджета.
Ма мафията си действ бе. Ще усетим глупостите им след време
Вече достатъчно сме ги усетили.
Добре е, че се урежда нова хипотеза, в която пострадалият, неговите наследници и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването.