Почти пълно премахване на рамките на приложното поле на правото на ЕС?
Нови въпроси за суверенитета по повод решението „Панчарево“ на СЕС
В предходната си публикация (виж тук) анализирах някои особености на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото Панчарево[1], свързани с националната конституционна идентичност. Същото решение обаче предизвиква още един кръг съществени въпроси, свързани с разбирането за обхват на правото на Европейския съюз (ПЕС) и значението на рамките на предоставените на ЕС компетенции – и в този смисъл с въпроса за суверенитета на държавите-членки (ДЧ).
Констатацията е несъмнена: решението по делото „Панчарево” налага много широко разбиране за обхват (приложно поле) на ПЕС – по-широко от други скорошни решения и извън всички рамки на предоставената на ЕС компетентност[2]. И този извод заслужава още по-голямо внимание поради факта, че решението е постановено от Големия състав на СЕС.
Основните факти по делото по същество посочих в предходната публикация. Тук ще припомня само, че спорът пред отправилата преюдициалното запитване до СЕС юрисдикция (АССГ) е относно издаването на български акт за раждане на дете, родено в Испания и с издаден там акт за раждане, в който са посочени две майки, едната от които – българска гражданка.
І. Странно противоречивият подход на Съда на ЕС
1. Съдът изрично потвърждава, че „определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство (национално – б. м.[3]) е от компетентността на всяка държава-членка”[4] (т. 38) и че „съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите-членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност” (т. 52).
2. Но настоява („припомняйки”), че „в положения, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, съответните национални норми трябва да са в съответствие с правото на Съюза” (т. 38[5]). Това неизбежно поставя въпроса какво значение за ПЕС има това, че една материя (или част от нея) е изключителна компетентност на държавите-членки. И за ролята на границите на компетентност на ЕС за определяне на обхвата на съюзното право (и границите на този обхват). Този въпрос е оставен без анализ.
3. Режимът на властова компетентност на ЕС е най-съществената му особеност и е уреден много ясно[6]:
- Според чл. 1, ал. 1 от ДЕС ДЧ създават съюз, на който предоставят компетенции[7], за да бъдат постигнати общите им цели.
- Затова чл. 4, ал. 1 уточнява, че „всички компетенции, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки”.
- А чл. 5, ал. 1 изяснява, че „принципът на предоставяне[8] определя границите на компетентност на Съюза”, а ал. 2 определя максимално ясно рамките: „По силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели”[9]. И наглед ненужно повтаря[10]: „Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите-членки”.
Това означава именно, че в тези материи ЕС няма компетентност – не може да създава правила за поведение, респ. тези материи нямат никаква уредба в правото на ЕС. И изглежда, че то не би трябвало не само да не ги урежда, но и да не им въздейства…
4. Цитираното виждане на СЕС обаче е пореден пример за налагане на изключително широкото разбиране за обхват (приложно поле) на правото на ЕС. Според него дори някои ситуации в материи, които са изключителна компетентност на ДЧ, могат да се окажат в обхвата на ПЕС като свързани с уредени от него материи – както приема в случая (т. 40 и сл.), тъй като ситуацията (издаването на документ за гражданство на ДЧ или отказът) е свързана с правото на свободно движение на хора в ЕС.
5. СЕС припомня и своята вече постоянна формула („Съдът многократно е отбелязвал”), според която „статусът[11] на гражданин на ЕС е годен да бъде[12] фундаментален статус на гражданите на държавите-членки”[13]. Това самò по себе си може да се смята за вече безспорно, а и – пак самò по себе си – не създава проблем в случая. След това обаче СЕС припомня (т. 42) и че всеки гражданин на ЕС – както този, който е упражнил правото на свободно движение, така и този, който „никога не се е възползвал от правото на свободно движение”[14] – може да се позовава на (да упражнява – б. м.) свързаните с това качество права, включително – в дадени[15] случаи – пред своята държава членка по произход[16].
Проблем 1: СЕС изглежда налага спрямо изцяло вътрешни ситуации[17] неограничени последици от притежаването на гражданството на ЕС. Неговото разбиране за много широк обхват на последиците от притежаването на гражданство на ЕС е добре известно[18]. Означава ли обаче това, което четем в т. 42 на неговото решение, че СЕС преодолява (почти) всички граници на приложното поле на правото на ЕС и го приема за приложимо (поне като относимо) в практически всяка ситуация? Трябва ли да приемем (както позволява да се мисли неговата формулировка тук), че едно лице може да черпи от ПЕС права дори по отношение на изцяло вътрешни ситуации (каквато според режима на компетентността на ЕС следва да е всяка ситуация в материя на изключителна национална компетентност!)? Че и дори само защото това лице потенциално би могло в бъдеще да черпи права от ПЕС (напр. от правото на свободно движение)?! И наистина ли въздействието на правото на ЕС може да достига до пряко свързани с националното гражданство въпроси, иначе изцяло запазена компетентност на ДЧ (както твърди Съдът в т. 38 на своите мотиви)? Дали този начин Съдът безусловно потвърждава, че Съюзното право трябва да се спазва дори в материи, които са изключителна компетентност на ДЧ?
6. Българското право е единствено „приложимо” и материята е изключителна компетентност на държавата. Според него (добре изяснено в запитването на АССГ) името на едно лице (бащино и фамилно) се определя от името на бащата, поради което и използваният за регистрация на лице „формуляр” („утвърдени в страната образци на актове за гражданско състояние”) „предвижда само една графа за „майка“ и една за „баща“[19], във всяка от които може да фигурира само по едно име” (т. 21).
Ако разпоредба от ПЕС „не допуска въз основа на националното право властите на държава-членка да откажат да признаят фамилното име на дете” (т. 44), какво става със „запазената компетентност на ДЧ да определят условията за придобиване и загубване на гражданство” (т. 38 и т. 52)? Нима определянето на име не е елемент от определянето на гражданството, доколкото гражданството се удостоверява с акт, закрепващ името/имената на лицето?
СЕС обаче постановява (т. 45), че „чл. 4, § 3 от Директива 2004/38 задължава българските власти да издадат карта за самоличност или паспорт на детето, независимо от съставянето на нов акт за раждане на това дете. Това „независимо” означава просто компетентните национални власти (в случая – общината и компетентният по контрола за законосъобразност на нейните актове съд) да оставят неприложени приложимите норми от вътрешното право. Очевидно като несъвместими с ПЕС – въпреки че материята е изключителна национална компетентност: „…доколкото българското право изисква съставянето на български акт за раждане преди издаването на българска карта за самоличност или паспорт, тази държава-членка не може да се позове на националното си право, за да откаже да издаде такава карта за самоличност или паспорт на… (детето)”.
Проблем 2: Наистина ли въздействието на правото на ЕС достига до такива – иначе изцяло запазена компетентност на ДЧ – въпроси, като пряко свързаните с придобиването на национално гражданство? Означава ли това, че рамките на предоставените компетенции на ЕС нямат никакво значение за определянето на материалния обхват на неговото въз/действие[20]? Наистина ли ще се окаже безгранично разбирането за приложно поле на ПЕС, щом като дори в области на запазена компетентност, държавата трябва да прилага своето (единствено „приложимо”) вътрешно право „в съответствие с правото на Съюза” (т. 38)? И ако приемем това за прогласено от СЕС, не става ли още по-драматично важна границата на националната конституционна идентичност (виж в предишната ми публикация) като граница за действието (вкл. въздействието) на правото на ЕС[21]?…
7. Решенията, в които СЕС сякаш налага разбиране за ограничено значение или пълно пренебрегване на границите на компетентността на ЕС (и на неговата собствена компетентност…), вече не са малко. Той загатна това по отношение на правилата за брака[22] и по отношение на придобиването или загубването на националното гражданство[23]. И многократно игнорира въпроса за „предоставените компетенции”[24]: относно национални норми за имената на лицата[25], относно национални норми за пряко данъчно облагане[26], някои аспекти на социалното осигуряване[27]; на общественото здраве[28]; на образованието[29] и дори по отношение на националната правна уредба в областта на наказателното право и наказателния процес[30]. И призна приложимост на ПЕС дори в материи на запазена компетентност на ДЧ[31], вкл. съвсем наскоро[32]!
8. В същото време обаче същият Съд на ЕС предлага радикално различен подход в други също скорошни решения:
- За да попадне една материя/ситуация в обхвата на правото на ЕС, СЕС изисква ЕС да има компетентност в тази материя[33].
- И ПЕС може да се тълкува само в пределите на предоставената на Съюза компетентност”[34].
- Една ситуация няма да е в обхвата на ПЕС, дори да е в обхвата на компетентността на ЕС, ако не съществува „конкретна съюзна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе”[35].
- И дори ако съществуващите съюзни разпоредби не възлагат на ДЧ конкретни задължения[36] и то в съответната материя[37].
- И изрично посочва, че „самò по себе си обстоятелството, че националната мярка попада в област, в която Съюзът има компетенции, не би могло да я причисли към приложното поле на ПЕС”[38].
- По знаковото (във връзка с проблема за „социалния туризъм” и предстоящия тогава британски референдум) дело Dano СЕС отхвърля приложимост на ХОПЕС в случаи, които попадат изцяло в свободата на преценка на националните власти (въпреки че изглежда, че материята е в обхвата на ПЕС)[39].
Проблем 3: Дори с най-безгранична добронамереност, няма как да не си зададем въпроса: коя от двете противоречащи си концепции на Съда е меродавна?… Определят ли границите на компетентност на ЕС граници на въз/действието на неговото право или не? Има ли значение дали една компетентност на ЕС е упражнена или не? Има ли значение дали съществуващата съюзна правна уредба налага конкретни правни задължения или не? Или наистина преценката се прави за всеки конкретен случай и …според обстоятелствата?
И ако отговорът на последния въпрос е положителен – както вече ми изглежда несъмнено: как да направи своята преценка националният съдия по конкретно дело? И как да гарантираме правната сигурност?…
ІІ. Изключително важните въпроси, поставени в Заключенията на Генералния адвокат по делото
Предвид изложеното съвсем разбираемо е много сериозното внимание, което отделя на въпроса за границите на компетентност на ЕС генералният адвокат по делото проф. Жулиане Кокот[40].
1. Тя поставя първо ключовия въпрос за обема на контрола на Съда на ЕС[41]. И подчертава няколко много съществени проблема – също подминати без внимание от Съда.
1.1. „Степента на контрола над ограничаващи основните свободи национални мерки поначало зависи от това доколко е хармонизирана съответната материя. Всъщност, когато дадена материя (все още) не е хармонизирана на равнището на Съюза или е от компетентността на държавите-членки, Съдът предоставя широка свобода на преценка на държавите-членки” (т. 89 от Заключенията)[42]. Озадачаващо е защо тази широка свобода на преценка – макар и „при зачитане на правото на ЕС” – е оставена без внимание от Съда, след като е ключова относно начина на предоставяне или признаване на гражданството на ЕС на едно лице.
1.2. Посочва и един според мен просто незаобиколим аргумент: „при наличието на трансграничен елемент в семейна връзка обаче всяка национална семейноправна разпоредба може да представлява ограничение на чл. 21, § 1 от ДФЕС (закрепващ правото на свободно движение на хора – б. м.) просто поради разминаването си с правната уредба на друга държава-членка” (т. 99). При което би се стигнало до положението цялото национално семейно право[43] да трябва да бъде приведено в съответствие с уеднаквено разбиране за семейна политика, което Съдът би извел от тълкуването си на посочените разпоредби”. Което означава почти пълно заличаване на статуса на тази материя на изключителна компетентност на държавите-членки… Но г-жа Кокот категорично подчертава: „такова тълкуване би било в разрез и с чл. 51, § 2 от Хартата, съгласно който Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюза”!
1.3. Изтъква и изключително съществени аргументи за връзката между защитата на националната конституционна идентичност и границите на компетентност на ЕС (и на Съда на ЕС) по отношение на определянето на приложното поле на ПЕС.
1.3.1. Тя прави изключително важното твърдение, че „прочитът на чл. 4, § 2 (закрепващ зачитането на националната конституционна идентичност – б. м.) в контекста на чл. 4 и на другите разпоредби в дял I от ДЕС показва, че това понятие има и вертикално измерение, т.е. че Договорите му възлагат роля в разграничаването на компетентностите между Съюза и държавите-членки (т. 83). И припомня, че „една от основните цели на Договора от Лисабон е по-ясно разграничаване на компетенциите между Съюза и държавите-членки” (т. 84). Това е изключително важно разбиране, което е видимо пренебрегнато от Съда, вкл. с оглед разбирането му, че обхватът на ПЕС не се ограничава от обхвата на предоставените на ЕС компетенции (виж по-горе).
1.3.2. За да подчертае, че това разбиране е „обратно на това, което на пръв поглед произтича от досегашната практика на Съда” (т. 82[44]), и да настои, че „националната идентичност, закрепена в чл. 4, § 2 от ДЕС, не е просто една от легитимните цели, която може да бъде взета предвид при проверката дали дадено ограничение на правото на свободно движение евентуално е обосновано” (т. 82). Генералният адвокат е категоричен: това е „противопоставим на Съюза[45] принцип, свързан с разпределянето на компетентностите” (т. 84).
1.3.3. Генералният адвокат посочва (т. 84) много убедително връзката със заглавието „Отношения между Съюза и държавите-членки“ на чл. I‑5 от Конституционния договор (на който се основава настоящият чл. 4 от ДЕС). „За сравнение, пише тя, въведената с Договора от Маастрихт разпоредба относно националната идентичност се намира първо в чл. Е, § 1 от ДЕС, а по-късно в чл. 6, § 3 от ДЕС, отнасящ се до ценностите и принципите на Съюза”. Тя настоява, че „това тълкуване се потвърждава от другите два параграфа на настоящия чл. 4 от ДЕС: към клаузата относно принципа на лоялно сътрудничество, вече обвързана със защитата на националната идентичност, понастоящем е добавен чл. 4, § 1, с който се прогласява принципа на предоставена компетентност[46], с което ясно се установява връзката на тази разпоредба с разпределянето на компетентностите между Съюза и неговите държави-членки. Също така в чл. 4, § 2, където – подобно на образеца му в Конституционния договор – се дава пример с различни области, които могат да попадат в обхвата на[47] националната идентичност, като националната сигурност, вече се съдържа допълнителното уточнение, че последната „остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка“ (т. 85).
1.3.4. И заключава, че „това развитие показва, че националната идентичност, както е закрепена[48] в чл. 4, § 2 от ДЕС, е замислена да ограничи въздействието на правото на Съюза в области, смятани за основополагащи за държавите-членки, а не просто като ценност на Съюза, която да се претегля спрямо други интереси от същия ранг” (т. 86). Това е изключително важен извод, не само пренебрегнат, но и отхвърлен от Съда, който пристъпва към „претегляне”…
1.3.5. Генералният адвокат дава още един много силен аргумент: „това съответства на целта на националната идентичност да защитава специфичните за всяка от държавите-членки подходи по отношение на основните политически и конституционни структури” (т. 87). Именно защото „само такава функция на клаузата за защита на националната идентичност би могла да обясни защо разпоредбата на чл. 4, § 2 от ДЕС беше ограничена в сравнение с предходната разпоредба на Договора от Маастрихт, като приложното поле на националната идентичност е сведено до основните политически и конституционни структури” (т. 88)[49].
Нейната аргументация заслужава да бъде цитирана в цялост: „всъщност, ако националната идентичност не беше просто един от интересите, които могат да бъдат изтъкнати като основание за дерогиране на правото на Съюза, това ограничение щеше да е лишено от всякакъв смисъл[50] и освен това да влезе в противоречие с практиката на Съда. Съгласно постоянната съдебна практика по принцип всеки[51] легитимен интерес може всъщност да бъде изтъкнат с цел да се оправдае ограничение на права, произтичащи от правото на Съюза, а не само интерес, присъщ на основните политически и конституционни структури на държавите-членки”[52].
Несъмнено националната конституционна идентичност е една от рамките на властта на ЕС и нейната защита е един от способите за противопоставяне. И генералният адвокат подчертава именно това: „със задължението за зачитане на националната идентичност се цели да се съхранят специфичните за всяка държава-членка основни политически и конституционни структури и съответно се очертава границата на интеграционното действие на Съюза” (т. 90).
1.3.6. Поради което „…Съдът може да упражнява само ограничен контрол върху мерките, приети от държава-членка за целите на защитата на националната ѝ идентичност.” (т. 90). Това е повече от ключово, това е централният въпрос на делото! СЕС обаче очевидно приема, че идентичността не е засегната (т. 56 от мотивите на решението) и поради това може неограничено да контролира всяка национална мярка. Но г-жа Кокот настоява: „обратно, проверката за пропорционалност на тези мерки би свела националната идентичност до ранга на обикновена легитимна цел” (т. 90).
1.3.7. И подчертава: „това обяснява защо всички участници в производството пред Съда, с изключение все пак на испанското правителство и на жалбоподателката в главното производство, поддържат, че Република България не е длъжна да признае произхода, както е установен в испанския акт за раждане, за целите на прилагането на българското семейно и наследствено право, понеже установяването на произхода по смисъла на семейното право е от изключителната компетентност на държавите-членки” (т. 91[53])[54].
2. За да може да изведе втория най-ключов въпрос по делото: дали същото разбиране е приложимо, „когато исканият на основание на правото на Съюза акт може действително да промени националния институт или националното разбиране и по този начин да навлезе в изключителната компетентност на държавите-членки в съответната област. Такъв може по-специално да е случаят, когато става дума за правилата, съставляващи самия предмет на разбирането, което държавата-членка възнамерява да защити по линия на националната си идентичност” (т. 95).
3. Почтеността на анализа на генералния адвокат Кокот не може да не бъде подчертана изрично и с академична признателност. Както и да бъде оставена без въпроса: защо Съдът не възприема същия подход? Той, разбира се, е напълно свободен да не следва заключенията на своя генерален адвокат, но в случая го прави почти без никакви мотиви – при това по съвсем несъмнено кръстопътен за делото въпрос…
4. А генералният адвокат прави изключително важно (било и невярно според Съда) заключение: „следователно, що се отнася до такъв основен израз на националната идентичност, степента на контрола трябва да се ограничи, за да може извън[55] приложното поле на правото на Съюза да останат области на материалноправна компетентност, запазени за държавите-членки” (т. 96)[56]. Г-жа Кокот е категорична: „настоящото дело чудесно илюстрира тази необходимост” (т. 97) – необходимостта властта на ЕС, респ. обхватът на контрола на СЕС, да не се простират по отношение за изключителните компетенции на ДЧ, поне не извън някои особени случаи за защита на „единството, ефективността и примата на правото на ЕС”[57].
5. Тя дори настоява, че „поради липсата на компетентност на Съюза в тази материя националното семейно право по принцип не подлежи на контрол в светлината на Хартата (също аргумент, оставен без никакъв анализ от Съда! – б. м.), тъй като държавите-членки не прилагат правото на Съюза в тази област по смисъла на чл. 51, § 1 от нея[58] (повече от очевидно е, особено след делото Coman, че Съдът не възприема такова разбиране… – б. м.). С оглед на особената чувствителност и на основополагащото значение на тази материя, тя дори може да попада в обхвата на националната идентичност по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС, което предполага, че правото на Съюза зачита различията в ценностите и разбиранията” (т. 98)[59].
6. И накрая потвърждава разгледания по-горе сякаш незаобиколим аргумент: „…би се стигнало до положението цялото национално семейно право (иначе запазена национална компетентност – б. м.) да бъде приведено в съответствие” с правото на ЕС (т. 99-100).
В обобщение не можем да не установим с учудване: СЕС практически оставя без анализ въпроса за значението на изключителната компетентност на държавите-членки, задоволявайки се само да припомни, че дори в тези материи ДЧ трябва да спазват правото на ЕС (т. 38), фактически обезсмисляйки самата идея за граници на приложното поле на правото на ЕС и за ролята в това отношение на режима на компетенциите на ЕС.
И по-общо значението на иначе „запазения и зачитан от ЕС” суверенитет на държавите-членки…
[1] CJUE (Голям състав), 14. 12. 2021, Pancharevo, C‑490/20.
[2] Въпрос, силно вълнуващ доктрината открай време – виж напр. Loïk Azoulai, La formule des compétences retenues devant la Cour de justice de l’Union européenne – in: E. Neframi (dir.), Objectifs et compétences dans l’Union européenne, Bruylant, 2013, p. 341. Виж и Heidi Kaila, The Scope of Application of the Charter of Fundamental Rights of the European Union in the Member States – in: Pascal Cardonnel, Allan Rosas and Nils Wahl, Constitutionalising the EU Judicial System : Essays in Honour of Pernilla Lindh, Oxford, Hart Publisher, 2012, p. 291-315.
[3] Правилата за придобиване и изгубване на гражданство на ЕС разбира се са определени от правото на ЕС – но тези правила (чл. 20, § 1 от ДФЕС) отново препращат към …националното гражданство, което се придобива и изгубва единствено по националните правила! Подробно виж в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
[4] СЕС признава: „чл. 9 от Хартата предвижда, че правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права” (т. 51).
[5] СЕС препраща към решенията си CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08, т. 39 и 41, и CJUE, 12. 3. 2019, Tjebbes et a., C‑221/17, т. 30.
[6] Подробно виж в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, Институт по Европейско право, С., 2017, спец. „Дял ІІ. Фундаментална доктрина за европейската интеграция”, стр. 19 и сл.
[7] В българския превод абсурдно „предоставят области на компетентност”. Не само защото „области” не може да се предоставят… А защото в английския оригинал четем „confer competences”, респ. във френския: „attribuent des compétences” – просто „предоставят компетенции” и никакви „области”! И именно затова е необходимо уточнението след това в чл. 4 и чл. 5.
По отношение на текста на решението на СЕС говоря за „българския превод”, въпреки че езикът на производството е българският, тъй като е добре известно, че актовете на Съда на ЕС се изготвят на френски език като работен език на Съда, а на тази основа се превеждат както на „езика на производството”, така и на останалите официални езици на ЕС за нуждите на публикуването в Сборника на практиката на Съда и в Официалния вестник на ЕС (когато подлежат на публикуване) – поради което става дума именно за особености на българския превод в сравнение с оригинала на акта. И намирам повод отново да подчертая, че всеки, свързан с ЕС текст, трябва да се чете в поне още една езикова версия, вкл. – ако не и на първо място – правните актове на ЕС и актовете на СЕС…
[8] В българския превод „принципът на предоставената компетентност”…
[9] Това е уредбата на принципа на целесъобразност – друга рамка на компетентността на ЕС, респ. на приложното поле на ПЕС.
[10] А след това и отново в Декларация № 18 относно разграничаването на компетенциите (в нашия превод отново нелепото „областите на компетентност”).
[11] В българския превод „статут”. Продължавам да настоявам да се осмисля съществената разлика между „статус” (положение, вкл. правно – „правен статус”) и „статут” (устав, правна уредба). Този въпрос е изяснен ясно и блестящо от чл.-кор. Нено Неновски в Нено НЕНОВСКИ, За точния смисъл на термините „статус” и „статут”, Бюлетин на Съюза на юристите в България, 1983, № 1, стр. 69-71, но все още масово не се разбира, а е и предмет на неточна редакция дори в норми на Конституцията (чл. 100, ал 3 и чл. 133)…
Статут има напр. СЕС (и смятам, че трябва да се превежда като „Устав на Съда на ЕС”, в Протокол № 3 към ДЕС и ДФЕС). Статут има и Европейската централна банка (в Протокол № 4, където също смятам, че на български език трябва да е „Устав”) – но тя има и правен статус: самостоятелно юридическо лице (чл. 282, § 3 от ДФЕС).
Затова гражданството на ЕС е основен/фундаментален статус на гражданите на държавите-членки.
[12] В българския превод „е предвиден да бъде основният статут”, което е двойно невярно, а и нелепо се различава от българския превод на същия израз в други решения (в т. 31 на решението Grzelczyk, C‑184/99 е преведено като „е създаден, за да бъде”).
Първо, не е „статут”, а „статус”, изяснено по-горе…
Второ, никой никога не е предвиждал/създавал гражданството на ЕС да бъде какъвто и да било статус (и на СЕС никога да не му е минавало през ум да определя защо институтът/статусът е създаден), поради което се налага през 2001 г. (едва в решението Grzelczyk, виж сл. бел.) СЕС да определи, че то представлява (е годно да бъде, има призвание/предназначение да бъде – le statut de citoyen de l’Union a vocation à être – фр., the status of citizen of the Union is destined to be – англ.) – и на нито един друг език не се превежда като „създаден” или „предвиден”, става дума за какво е „предназначен” или „годен”… Затова смисълът на израза отразява годността на гражданството на ЕС да действа (се прилага) като основен/фундаментален правен статус на гражданите на ДЧ на ЕС.
И трето, пълният член е нелеп – става дума за основен, а не за „основният”, защото несъмнено основният правен статус на гражданите е националното им гражданство, а гражданството на ЕС – доктринално известно и несъмнено отдавна – е допълнително, „надстроечно” (de superposition) гражданство, което СЕС очевидно поставя като основен статус, редом с този на националния гражданин. Подробно виж в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
[13] СЕС припомня основополагащото за това разбиране решение CJСE, 20. 9. 2001, Grzelczyk, C‑184/99, т. 31 и CJUE, 15. 7. 2021, А (Soins de santé publics), C‑535/19, т. 41.
[14] И припомня решение CJUE, 2. 10. 2019, Bajratari, C‑93/18, т. 26 и цитираната практика.
[15] В българския превод „съответните”. Това е паразит, който често се използва извън всякакъв смисъл, в случая не става дума за никакво съответствие, а за „дадени”, „конкретни”, „определени” случаи (анлг.: where appropriate, фр.: le cas échéant, което е точно „в даден случай”).
[16] Като припомня знаковото в материята решение CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Coman et a., C-673/16, т. 31 и цитираната съдебна практика.
[17] „Изцяло вътрешни” са ситуациите, които нямат никаква връзка с правото на ЕС и спрямо които то не се прилага, вкл. няма никакво въздействие – виж в предходна публикация Приложното поле на ПЕС – изискване връзката да е „реална” – Lex.bg News и подробно в Атанас СЕМОВ, Приложното поле на Правото на ЕС, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2022.
[18] Виж подробно в Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ., горецитирано, стр. 73-82 и нататък.
[19] Кавичките са използвани от самия СЕС, тъй като се позова на българското законодателство.
[20] Това е стара и проблемна тема, виж и преди години в Vlad Constantinesco, Valérie Michel, Compétences communautaires, Répertoire Dalloz de droit communautaire, № 140 et s.; Francette Fines, Le champ d’application, reflet des compétences communautaires ?, Revue des affaires europeennes, 2003-2004, p. 37, spéc. p. 38.
[21] По отношение на режима на имената на лицата виж делата CJCE (Пленум), 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02 (съобразяване на националното право със съюзното), но и CJCE, 12. 5. 2011 г., Runevič-Vardyn et Wardyn, C‑391/09 (зачитане на националната конституционна идентичност чрез неприлагане на съюзна правна норма).
[22] Още от CJCE, 7. 1. 2004, KB, C-117/01, т. 30-34.
[23] CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08, т. 41: „обстоятелството, че дадена област е от компетентността на държавите-членки не означава, че в положения, които попадат в приложното поле на Правото на Съюза, съответните национални норми могат да не са в съответствие с това право”.
[24] Още по делото CJUE, 15. 9. 2011, Gueye et Salmerón Sánchez, C‑483/09 и C‑1/10, т. 69, и много знаково веднага след това в CJUE, 21. 12. 2011, N. S., C-411/10 и 493/10.
[25] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02, т. 25.
[26] CJCE, 12. 7. 2005, Schempp, C‑403/03, т. 19 и CJCE, 14. 2. 1995, Schumacker, C-279/93, т. 21.
[27] CJCE, 28. 4. 1998, Kohll, C-158/96, т. 17 и 19.
[28] CJCE, 16. 5. 2006, Watts, C-372/04, т. 92.
[29] CJCE, 11. 9. 2007, Schwarz, C-76/05, т. 70; CJCE, 23. 10. 2007, Morgan, C-11/06, т. 24; CJCE, 11. 9. 2008, Commission/Allemagne, C-141/07, т. 23 и 25.
[30] Виж в този смисъл CJCE, 24. 11. 1998 г. Bickel et Franz, C‑274/96, т. 17.
[31] CJCE, 7. 1. 2004, KB, C-117/01, т. 30-34.
[32] И то по отношение на толкова чувствителна материя, като националната сигурност – CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, La Quadrature du Net e.a. contre Premier ministre e.a., C-511/18, French Data Network, C-512/18 et C-520/18, където настоя, че „съгласно постоянната му практика, дори да е в компетентността на ДЧ…, това няма да е достатъчно, за да доведе до неприложимост на ПЕС и да освободи ДЧ от необходимото спазване на това право” (т. 99, където дори напомня своите решения CJUE, 4. 6. 2013, ZZ, C‑300/11, т. 38; CJUE, 20. 3. 2018, Commission c/ Autriche (Imprimerie d’État), C‑187/16, т. 75-76 и CJUE, 2. 4. 2020, Commission c/ Pologne, Hongrie et République tchèque (Mécanisme temporaire de relocalisation de demandeurs de protection internationale), съединени дела C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, т. 143 и 170). Абсолютно същият подход СЕС приложи и в решението си от същия ден по делото CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, Privacy International, C-623/17.
[33] CJUE (Опр.), 7. 9. 2017, Demarchi Gino, C-177/17 et C-178/17 и преди това CJUE, 30. 4. 2014, Pfleger, C‑390/12, т. 30.
[34] CJUE, 10. 7. 2014, Julián Hernández et a., C‑198/13, т. 32 („с оглед на Хартата Съдът трябва да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената на последния компетентност”). Виж по този въпрос Mаrek Safjan, Areas of Application of the Charter of Fundamental Rights of the European Union: Fields of conflict?, European university institute, Working paper LAW 2012/22, www.eui.eu, p. 11.
[35] CJUE, 8. 11. 2012, Iida, C‑40/11, p. 79, и CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, 206/13, т. 37.
[36] CJUE, 10. 7. 2014, Julián Hernández et a., C‑198/13, т. 32, където се позовава на CJUE, 5. 10. 2010, McB, C-400/10 PPU, т. 51; CJUE, 15. 11. 2011, Dereci, C-256/11, т. 71, както и CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, 206/13, т. 20 и дори (в т. 33) на CJUE, 26. 2. 2013, Åkerberg Fransson, C-617/10, т. 18, което иначе е знаково за широкото разбиране на приложно поле на ПЕС решение…
[37] CJUE, 10. 7. 2014, Julián Hernández et a., C‑198/13, т. 35, където препраща към CJCE, 13. 6. 1996, Maurin, C‑144/95, т. 11 и 12 и отново CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, 206/13, т. 26 и 27.
Проф. Платон подозира СЕС в опит за „задържане” на практиката, въведена с делото Akerberg, и сравнява съюзния съд с „пожарникар-пироман”!… – Sébastien Platon, Applicabilité et inapplicabilité de la Charte des droits fondamentaux aux Etats : la ligne jurisprudentielle sinueuse de la Cour, Journal d’actualité de Droits européennes, 7.5.2014, http://jade.u-bordeaux.fr/?q=node/754, spéc. p. 9. Ще се изкуша да цитирам още: „трябва да кажем, че на съдията от Люксембург се налага да слаломира между грижата да не остави Хартата „да излезе от леглото си” и грижата да осигури ефективна защита на основните права във всички ситуации, подчинени на правото на Съюза. Дори тези грижи да са съвсем легитимни, съвсем не е сигурно, че правната сигурност и предвидимостта на правосъдието печелят много от тази промяна между топъл и студен душ в изказа на СЕС” – ibid.
[38] CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, 206/13, т. 36. Според СЕС в този смисъл са решенията по делата CJUE, 2011, Gueye et Salmerón Sánchez, C‑483/09 и C‑1/10, т. 55, 69 и 70, както и CJUE, 2012, Pringle, C‑370/12, т. 104, 105, 180 и 181.
[39] CJEU (Голям състав), 11. 11. 2014, Dano, C‑333/13, т. 89-90. В т. 86 СЕС „припомня”, че „в преюдициалните производства по чл. 267 от ДФЕС Съдът е овластен да тълкува правото на Съюза единствено в пределите на предоставената на Съюза компетентност (и напомня решението по делото CJEU, 19. 9. 2013, Betriu Montull, C‑5/12, т. 68 и цитираната съдебна практика).
[40] Julianne Kokott, Заключения по дело В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България, C-490/20.
[41] В българския превод „степента на упражнявания от Съда контрол” – не е неточно (на други езици: the intensity of the review, l’intensité du contrôle, intenzitet nadzora).
[42] Виж CJСE, 9. 12. 1997, Commission с/ France, C‑265/95, т. 33 и 34; CJСE, 11. 9. 2008, Commission с/ Allemagne, C‑141/07, т. 46 и CJСE, 8. 9. 2009, Liga Portuguesa de Futebol Profissional et Bwin International, C‑42/07, т. 69.
[43] „…Вкл. основният израз на различията, които Съюзът зачита по силата на чл. 4, § 2 от ДЕС” (като елементи от националната конституционна идентичност – б. м.).
[44] Където посочва като пример решенията CJUE, 22. 12. 2010, Sayn-Wittgenstein, C‑208/09, т. 83 и 84; CJUE, 12. 5. 2011, Runevič-Vardyn et Wardyn, C‑391/09, т. 86 и 87 (по отношение на Литва); CJUE, 16. 4. 2013, Las, C‑202/11, т. 26 и 27; CJUE, 2. 6. 2016, Bogendorff von Wolffersdorff, C‑438/14, т. 65; и CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Coman et a., C-673/16, т. 43 и сл.
[45] В българския превод крайно нелепо „противопоставим на нея”, което граматически предполага, че е противопоставим на „клаузата” (единствена дума в женски род), от която произтича. Абсурдни работи…
[46] В българския превод недъгавото „принципът на предоставяне на компетентност”, дали наистина българските преводачи в СЕС никога не са отваряли български учебник или научен труд по право на ЕС?…
[47] В българския превод „да спадат към”, докато на английски език е may fall within the scope of national identity, а на френски език susceptibles de reliever (годни да изразяват)…
[48] As set out (англ.), но в нашия превод „както фигурира” – идентичността фигурирала в норма…
[49] Още един аргумент, че „националната идентичност” по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС, винаги е конституционна (както настоявам в Атанас СЕМОВ, Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз, Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2021).
[50] Е, нямаше да е лишено от всякакъв смисъл, но щеше да загуби значителна част от смисъла си на рамка на властта на ЕС…
[51] Подчертаването с италик е на самата г-жа Кокот!
[52] Генералният адвокат цитира CJСE, 20. 2. 1979, Rewe-Zentral, 120/78, т. 14; CJСE, 14. 12. 2004, Commission c/ Allemagne, C‑463/01, т. 75 и CJUE, 10. 10. 2019, Krah, C‑703/17, т. 55.
[53] ГА уточнява: „тези участници приемат, най-малкото негласно, че тази компетентност не може да бъде поставена под въпрос със съображения, свързани с правото на жалбоподателката в главното производство и нейната дъщеря на зачитане на личния и семейния им живот по силата на чл. 7 от Хартата или с висшия интерес на детето, закрепен в чл. 24, § 2 от нея” (т. 91).
[54] Позволявам си само деликатно да споделя въпроса необходимо ли е ДЧ да реагират, когато СЕС се произнася в очевидно противоречие с тяхно колективно (и в качеството им на съюзен конституционен законодател!) разбиране – и ако да, какъв е възможният механизъм…
[55] Дори да приемем, че редакциите и на другите основни езици не са напълно ясни (in order to preserve the existence of areas of substantive powers reserved for the Member States within the scope of EU law – англ.,, afin de préserver l’existence de domaines de compétences matérielles réservés aux États membres dans le champ d’application du droit de l’Union – фр.), българският превод не трябва да се разбира буквално – смисълът е запазените за ДЧ компетенции да останат именно извън приложното поле на Правото на ЕС! И следващото изложение на Генералния адвокат много ясно потвърждава това.
[56] Г-жа Кокот се позовава на блестящите и изключително важни по темата Заключения на Генералния адвокат Poiares Maduro по делото CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08, т. 24 и 25.
[57] Съгласно формулата на СЕС по делото CJUE (Голям състав), 26. 2. 2013, Stefano Melloni contre Ministerio Fiscal (Melloni), C‑399/11, т. 60.
[58] За приложното поле на ХОПЕС – вкл. като произтичащо от приложното поле на цялото право на ЕС – виж много подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020.
[59] …Ce qui implique que le droit de l’Union respecte les différences dans les valeurs et conceptions – в българския превод обаче е „предполага, правото на Съюза да зачита”, сякаш става дума за право на самия ЕС да зачита (респ. възможност да не зачита)…
51
Коментирайте
леле, не завиждам на студентите на проф. Семов, на които се налага да си пълнят главите с тези локуми -ама така, ама онака, ама май и аз, проф. Семов, не знам какво да кажа, ама нали съм професор ще пиша, пък ако някой не разбира, нека си мисли че не разбира понеже съм много учен, и нивото му не позволява 🙂 Абсолютно кухи приказки – ми мн.ясно че в СЕС няма се се съобразяват с някакъв си кмет на някакво си село на някаква крайно бедна държава на Балканите, щом ЕС има генерална политика да признава еднополови бракове – ето… Покажи целия коментар »
Трудно е да се обясни на хора, които смятат критиците си за „джендъри“! А тук – в този форум, се любуват на „антиджендърите“. За право дори не се говори! А тази статия е повече от едностранчива и в явно противоречие с постулатите на общностното право.
Обяснете защо е в противоречие с Договорите, след като в тях е ясно разграничението между компетентност на ЕС и на държавите членки. Моля, понеже ние, юристите, дето цял живот се занимаваме с право на ЕС, не ви разбираме гениалната мисъл.
Сега, да ви го обясня просто,че прф.Семов както винаги дрънка много, аказва малко – за да имаш “конституционна идентичност“, трябва да имаш преди това “финансова идентичност“ – България няма , зависи финансово то ЕС, и ще прави каквото й кажат…останалото са словоблудства и философстване, от които, както виждате, полза няма
Ганьо, моля те кажи ми, че не си учил право
А ти учил ли си :)?
Как мислиш? Това, което казваш за финансовата независимост вероятно е фактически вярно и даже съм сигурен, че е, но: 1. един юрист не може да си позволи да поставя финансовия потенциал на едната страна пред закона и така да оправдава отказ да се бори или да се примири и да стане послушен – то 2. България може и да не се слави висок стандарт на живот, но това не означава да се навеждаме и да приемаме всичко от ЕС дословно за някой друг лев. 3. Всички са наясно, че дори и в рамките на ЕС има игра по надлъгване, целта… Покажи целия коментар »
Цветът на българската „ентелигенция“ се изреди да дава становища по Решението на КС за пола, в огромната си част реакционни и еснафски. Щом СЕС изобщо не го коментира е ясно как го оценява.. Семов трябва да се засрами и да възприеме, че „конституционната идентичност“ не е противопоставима на правото на детето на правна сигурност и достойнство. Той ли ще му обяснява, че няма право на родители, защото върхът на българската правна мисъл го въприема като „неидентичен“ и юридическа грешка?
Предлагам да отидете да защитавате Емили Тротинетката, която се бори срещу репресията на държавата и демонстративно не спазва правилата за движение по пътищата. Ако сте достатъчно съвестен, може да Ви уредят и място като сервитьор в KFC – типична американска кариера, която Ви кара да се чувствате свободен.
Moже би харесваш на Емили мъжа, затова й завиждаш 🙂 ?
Тук, сякаш, се възхваляват схващания срещу „соросоидите“, „джендърите“, либералните идеи – дори се породиха едни „проскубани“ мисли как някой щял да „се поправи“ пред българското общество, ако заемал антилиберална, т.е. анти СЕС, ЕС, антиевропейска теза. И на никого не му прави впечатление в какво се превръща антилибералното общество?! Апропо, да поясня за тези, които още не знаят, но путинската пропаганда изнамери тези термини: „гейропа“, „джендър“, „еврогей“, „соросоид“. Та, да попитам – защо конституционен съдия на държава с демократично, вкл. либерално управление (зачитащо правата на всички граждани без разлика в… – чл. 6 КРБ) се „противопоставя“ на решение на ЕС, с… Покажи целия коментар »
Какво е дете на родители от един и същи пол?
Не сме в начално училище, но само за Вас ще поясня: „Дете, като всички други – с двама родители!“ (щом две лица от един и същи пол са признати за съпрузи в Норвегия, напр., как българският съд ще наруши правата на детето в България?!). Очевидно обаче, трябва да се пояснява, вкл. и за конституционни съдии. И както вече казахме, Решението на КСРБ (за пола) няма никакво значение за правоприлагането – то обслужва само някакви популистки тези (да удовлетвори общественото мнение), а те винаги са вредни за обществото. Гледам току-що един конституционен съдия на честванията на Апостола в Карлово (по телевизията),… Покажи целия коментар »
Да не изкарате и Левски хомосексуален или трансджендър, щото не е имал деца, а? Успокойте топката и идете да си купите смути с парите от Америка за България.
То Боко Тиквеника като има деца от всякакви долнопробни манекенки, явно за теб е свръхмъжествен 🙂
Дете, чието законови родители имат един и същи пол. 😉 Отговорът е във въпроса ти. И да припомня, става въпрос не за биология, а тук се движим в сферата на правото.
Например при осиновени деца, родители също не са биологичните, а тия, които за родители по закон. При уреждане на правни отношения не се пита, как аджаба са го получили това дете. Как, не е интересно, интересно е че го имат и по закон е тяхно.
В испанския акт за раждане е установено, че е тяхно, на еднополови родители.
Нищо не сте разбрали и от двете статии, ако въобще сте ги прочели.
Значи статията като цяло става. Интересна метаморфоза на проф. Семов, от върл защитник на ПЕС и негов апологет, започва да осъзнава либерстката когнитивна познавателна матрица на съдиите в СЕС и ЕСПЧ. Ако продължава в този дух, може и да изкупи вината си пред българското общество, участвайки като кандидат президент, издигнат от партията на Я.Янев.
В Китай правораздаването вече се извършва от изкуствен интелект. Тенденцията е изцяло извеждане на хората от правораздаването.
И не е въпрос на бъдеще-въведено е-в момента съдията е длъжен да пита изкуствения интелект какъв да е съдебния акт, с близка перспектива изцяло да няма хора-съдии. А изкуствения интелект ще съди.
https://it.dir.bg/tehnologii/izkustven-intelekt-shte-opredelya-prisadite-v-kitay
Тази тенденция обсъждахме с колеги магистрати от други страни още през 2018г. – как разрешаването на делата ще става от машини под администрирането и контрола на съдията, до степен напълно да се елиминира съдията при някои видове дела.
Идеята е, че и служител, а не магистрат, може да попълва данните от молбата или преписката в предварително зададени полета, въз основа на което машината взима решение.
Има и друга тенденция – на по-кратки, ясни, необъркващи читателя съдебни решения. Знаем каква е практиката у нас, дълги, понякога теоретични, решения.
И още един служител, който ще следи дали първия въвежда правилно данните. После още двама да следят втория, и поне трима за поддържа на машината и ъпдейт на софтуера! Така на всяка инстанция! Да ви е честит изкуствения интелект!
Брилянтен както винаги.
Те ЕС като цяло и без това не го наплюват Семов. Затова отказаха него да вземат за генерален адвокат, а избраха проф. Евгени Танчев.
Именно затова не го взеха. Защото правата и свободата на определени групи се превърнаха в слободия и злоупотреба. И Семов го казва и то правно издържано, а други папагалстват в името на кариерата си. А да кажеш такова нещо ако си в сърцето на ЕС е равносилно на престъпление и кощунство. Добре, че тук все още е останала глътка свобода и джендърите още не са ни направили пълен фейсситинг. Ама докога…
Именно. Феодалните старци от комитета по чл. 255 ДФЕС не могат да си позволят някой с подобен начин на разсъждение по отношение на правото на ЕС да поразчупи стомната на „нежната диктатура“ на Съда. Не знам дали коментиращите тук разбират идеята на Семов, а тя е проста – всичко е компетентност на ЕС, без значение дали е заложено в Договорите или не. Съдът разширява до безкрайност приложното ѝ поле, което е в грубо противоречие с договореностите между държавите членки.
Авторът започна вече да досажда! Особено със „скритата“ идея да се „реабилитира“ решението на КРБ относно пола. От първия път разбрахме тезата на автора, защо трябва да ни го натрапва постоянно. Още 50 статии по тази тема да напише, решението на СЕС е правилно и трябва да се прилага в България. Наистина, конституционните съдии не са „магистрати“ по своите функции, но трябва да имат изградено съдийско мислене – да не защитават толкова пристрастно една теза, а и да се подчиняват на задължителни за националните юрисдикции решения на СЕС и ЕСПЧ.
Гоше, ти ли си бе?
Що не си гледаш пенсията?
Искам да чуя какво общо има тази статия с решението на пола, което е съвършено издържано и правилно, но няма общо с темата за разширяването на приложното поле на правото на ЕС?
Не е сериозно върховни или конституционни съдии да пишат статии по актуални правни проблеми. Те са част от институции, които по правило трябва да говорят само чрез актовете си.
Пълни глупости!
Точно обратното!
В момента например учените-конституционалисти трябва да се изкажат в защита на Конституцията и на народния суверенитет, тъй като имаме правителство в оставка с прекратени пълномощия след гласуван вот на недоверие (чл. 111, ал. 1, т. 1 КРБ), което върши много повече от това да изпълнява „функциите“ си до избирането на нов Министерски съвет (чл. 111, ал. 3 КРБ), разбирай да се занимава с рутинни, крайно необходими или безспорно дела.
Къде са (даже кои са) обаче тия учени-конституционалисти.
Няма смисъл да се тълкува нещо, което не съществува. Няма право и факти, има само интереси и фактори.
Г-н професоре, май най-накрая и вие разбрахте, че СЕС и ЕСПЧ са соросоиди и платени палячовци, на които правото и националната конституционна идентичност им е последната грижа.
И аз се чудя защо трябваше да влизаме в ЕС. Само негативи от тогава.
Семов: Ще уволня Съда на ЕС!
Прочетох предишната статия на Семов по решението и човекът с право е бесен. Въпросът е сложен и деликатен и се очаква разум в него да внесе именно СЕС, вместо това – като кучето на нивата. Дали това се дължи на бягство от отговорност? По-скоро да, а това е страшно за институция като СЕС.
Понякога се чудя защо сме в ЕС
За ад отнасяме глоби. 🙂
СЕС направо си демонстрира пълно незнание
ццц
Липсва на компетентност на Съюза в тази материя националното семейно право
Интересен анализ
Безспорно!
Винаги е истинско удоволствие да чета съдия Семов
Не запърви път съдът на ЕС си противоречи
Решението на съда в Люксембупг не казва НИЩО
Щом нещата опрат до преюдициалното запитване до СЕС, всичко се усложнява
Тоя човек наясно ли е с развитието на правната философия в сферата на правата на малцинствата след ВСВ ? Всички коментирали по-надолу също искам да ми отговорят на тоя въпрос. Защото ако такива базисни неща не се знаят от мнозинството юристи в България, значи имате много по-сериозен проблем от просто едната хомофобия или трансфобия.