На 73-годишна възраст почина известният столичен адвокат Марин Марковски.

Той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. и около година работи като съдия в Елин Пелин.

От 1975 г. е адвокат.

В активната си кариера на адвокат Марковски се е занимавал с едни от най-тежките наказателни дела у нас – за престъпления против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела, свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.

Сред най-емблематичните от тях са тези за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше сочения за физически убиец на бившия премиер Александър Русов, а по „Белнейски“ единствения подсъдим Лазар Колев.

„Въпросът с кариерата на адвоката не е свързан до толкова голяма степен с политическото положение в държавата, както е при останалите хора в републиката. Работех професионално и отговорно, защото си обичам професията и преди 10 ноември, работех активно и след 10 ноември. Което беше изключително душевно вълнение за мен е, че станах адвокат на Мила Гешева, след като внукът на Тодор Живков – Тодор Славков беше обвинен в изнасилване. Малко преди 10 ноември 1989 г . (когато ходех в полицията, тъй като съм се занимавал  с отговорни дела) виждах в кабинетите на служителите на ДС и следователите как ги няма портретите на Тодор Живков. Но въпреки това никой не предполагаше какво ще се случи, освен тези, които са били много навътре в нещата. Не знаех, че ще стане такъв рязък обрат. Царят и султан Тодор Живков и неговият внук изведнъж се оказва подсъден и аз съм негов противник в съда. Това е събитие, което се помни професионално“, разказваше Марковски.

Марин Марковски беше известен с философския си подход към най-тежките деяния, а в пледоариите си разкриваше богатата си обща култура.

Проявявайки пословичното си чувство за справедливост, той обичаше да казва: „Аз съм защитавал престъпници, които са непоносими като хора. Виждал съм очите на майката на жертвата, знам болката от престъплението, виждал съм я. Ако се остави правосъдието в ръцете на пострадалите, те ще кажат „искаме да го одерат жив“. Правосъдие от хора, които изживяват мъката, не може да се получи“.