Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли искането на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) да бъде отменено решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той постанови, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация от общо претендираните от нея 52,2 млн. лева.

Така се слага край на спора за арбитражното решение (повече за него виж тук) след проточило се една година производство във ВКС по отмяната му. От решението на върховните съдии Боян Балевски (председател на състава), Кристияна Генковска (докладчик) и Анджелина Христова става ясно, че държавата в лицето на АППК е направила всичко възможно да осуети този изход на делото (пълния текст на решението на ВКС виж тук).

Първо, по искане на АППК по него беше сезиран Конституционният съд (КС) в опит да бъде „възкресено“ отменено преди повече от 5 години основание за отмяна на арбитражни решения – поради противоречието им с обществения ред на Република България. Както „Лекс“ писа, КС единодушно отказа да допусне искането за разглеждане (повече за решението на КС виж тук). А сега самите върховни съдии в решението си признават, че дори КС да го беше уважил, това нямаше да възстанови в българския правен ред несъществуващото правно основание, на което АППК базира искането си за отмяна на арбитражното решение за БМФ.

От решението на ВКС става ясно, че след като през юли 2022 г. КС „отряза“ искането е последвало ново от АППК – този път за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Голяма част от акта на ВКС е посветена на това да обясни защо по спора не е относимо правото на ЕС и съответно не е необходимо да бъде сезиран съдът в Люксембург.

„…предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в главното производство. В случая се касае за производство по отмяна на арбитражно решение. То е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА и са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение, като е изключена преценката на материалната му законосъобразност. В това съдебно производство не се решава спор по същество, поради което и няма как да бъде приложена материалноправна норма, дори и правото на ЕС да я предвижда по отношение на спора, решен от арбитражния съд. Спрямо процесуалноправните норми приложение намира принципът на процесуална автономия, според който всяка държава членка е свободна да урежда сама процесуалното си право, стига то да не прави приложението на общностното право по-трудно в сравнение с приложението на националното право (принцип на равнопоставеност) и да не прави защитата на правата, произтичащи от общностното право, практически неосъществима или прекалено трудна (принцип на ефективността) – така дела С-78/98, С-126/97, С-168/05“, обяснява ВКС.

Той сочи, че изследването дали е налице връзка между фактите по спора и норма на правото на ЕС трябва да стане при обсъждането на самото основание за отмяна на арбитражното решение, което се твърди от АППК – недействителност на арбитражното споразумение (чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА).

Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради недействителност на същото, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е неоснователен, постановява ВКС. И обяснява, че за да бъде отменено арбитражно решение на това основание, трябва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение. Освен това възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба.

ВКС сочи, че АППК е направила възражение за неарбитруемост на спора пред АС на БТТП и то е било обсъдено и отхвърлено от арбитрите. Ето какво пишат върховните съдии в решението си: „Защитаваната от ищеца (АППК – бел. ред.) теза предполага преди всичко приложимост на правото на ЕС към фактите по главния спор, с който е сезиран арбитражният съд съгласно процесния договор, защото само в този случай би могло да се стигне до тълкуване и прилагане на правото на Съюза. Самият ищец хипотетично, без да сочи конкретна приложима норма твърди, че материята на приватизационните договори е предмет на регулация от правото на Съюза. Такава норма не може да бъде установена и от решаващия съд. Освен това фактическата обстановка по настоящия казус е изцяло вътрешнонационална – не разкрива наличие на общностен елемент: спорно е вземане, породено от сключен и с действие в държава членка, между равнопоставени субекти на правото на същата държава, договор за приватизационна продажба на акции от капитала на търговско дружество, регистрирано в тази държава, като споровете по същия договор по волята на страните се отнасят за разрешаване от арбитраж със седалище в посочената държава. Следователно дори и да е налице общностна норма, тя не би била приложима към конкретното дело.

ВКС отхвърля и искането за отмяна на арбитражното решение поради произнасяне на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора, като подробно обосновава защо това не се е случило предвид спецификата на защитата при предявен отрицателен установителен иск.

Делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като АППК предяви неустойката и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД заведе отрицателен установителен иск. Купувачът твърди, че не дължи исканите от агенцията 52,2 млн. лева, включително е навел доводи, че уговорената в договора за приватизация неустойка е нищожна, а и при всички случаи е изпълнил далеч повече от това, което агенцията е зачела.

Както е известно, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ АД през 2008 г. С договора за приватизация купувачът поема за срок от 10 години 13 групи задължения, сред които: за запазване на основната дейност и статут на дружеството (запазване предмета на дейност; недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност; забрана за преобразуване; ограничения за промяна на акционерното участие и за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството); задължения за инвестиции в придобиването на кораби; задължения, свързани с трудовоправни и социални въпроси (поддържане на предложената от купувача средносписъчна численост на плавателния състав и повишаване нивото му на заплащане); задължения, свързани с притежаваните от дружеството кораби (поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT, осигуряване не по-малко от 60%  от общия тонаж на корабите да плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП; средната възраст на корабите, които плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП, да бъде намалена под 20 години) и т.н.

През 2008 г. започна една от най-големите икономически кризи за последните 50 години, която засегна сериозно международния фрахтов пазар. Кораби на възраст над 15 години бяха отхвърлени от пазара – отказвани да бъдат наемани и застраховани. Същевременно, повече от 50% от корабите на дружеството, при приватизацията, са на възраст над 25 години, а близо 75% от тях, са на възраст над 15 години. През този период купувачът – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, успява да подмени голяма част от корабите на „Параходство Български морски флот“, като купува съвременни и високотехнологични кораби, за да осигури конкурентността си на пазара. С това, преизпълнява инвестиционната си програма и освен това средната възраст на корабите се намалява на 10 години.

Спорът между купувача и агенцията, обаче е за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, за срок от 10 години.

21
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
terraria
terraria
27 декември 2022 10:53
Гост

There are many blogs on the Internet. But I can definitely say that your blog is amazing. It has all the qualities a perfect blog should have. terraria

Адвокат
Адвокат
21 декември 2022 18:48
Гост

С две думи – лъжицата се е оказала непосилна за новите собственици и са почнали да търсят оправдание, както и да е – така или иначе сме вече в Третият свят и така ще си караме и без кораби даже. Доста труд юридически са изписали, вече нямам нерв да се възмущавам, как извъртат икономическата криза като форсмажор, понеже на някой не му се купуват от евтините пури, това и аз го владея. Просто не знам, държавата дава всичко наготово, ама какво да си говорим, то и смешно е даже, ще те изкарат някакъв политически уклон, аз некадърници не ми харесват,… Покажи целия коментар »

Чочо
Чочо
21 декември 2022 16:39
Гост

Разгеле! След една година производство във ВКС.

Чавдар
Чавдар
21 декември 2022 16:54
Гост

Както знаем, те не са от най- бързите.

кривият макарон
кривият макарон
21 декември 2022 16:04
Гост

Добре е да се отбележи, че БТПП, понеже избира хора, които освен добри юристи с дългогодишна практика, познават и бизнеса, е взел едно соломоновско решение. Очевидно след това за него е търсено под вола теле и вместо да вземат милионите от Домусчиев на секундата, са извъртели десет врътки. Подобно поведение обезсмисля основното предимство на арбитража – бързината. Затова инвеститорите подписва арбитражни клаузи – за да не чакат с години, защото на държавата й е през… и може да води дела без край, но предприемачите не могат и не искат да си го причиняват

Адвокат
Адвокат
21 декември 2022 18:55
Гост

Най-голямата корупция е в БТПП, но те са слепи бизнес-котки и винаги остават недовършени нещата, връткат решение, привидно издържано, те умеят, това е йезуитщина, после ние – майорите се оправяме де.

Добре поне, че не са много в час как да направят мръсно, то – черното не може да разбере добрината. Както и да е – философски камък.

Хонорарите на адвокатите са взети, таксите платени, портиерът на БТПП спи, какво искаме повече.

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:39
Гост

Страшна излагация, че не са взети

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:38
Гост

„Така решението на арбитража влиза в сила след проточило се една година производство във ВКС по отмяната му“. Решението на арбитражния съд е влязло в сила с връчването му – чл. 41, ал. 3 ЗМТА. Защитата по чл. 47 ЗМТА е такава срещу влязло в сила решение, като за разлика от тази по чл. 303 ГПК се осъществява с иск, което пък отразява договорния характер на основанието на арбитража.

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 17:59
Гост

Веднага оправиха това в статията. Грешка в бързината.

Нина
Нина
21 декември 2022 15:36
Гост

Много пари са това.

Кирилов
Кирилов
21 декември 2022 15:35
Гост

Чакай да ги вземем…

Mишев
Mишев
21 декември 2022 15:35
Гост

Всеки знае какви са ни подкупни органите. Тия дето трябва да вземат решение за плащане на тези пари и тези, които трябва да отчетат, че са взети, винаги могат да бъдат подкупени. Така лицето, което трябва да плати 25 милиона може да се размине и с 10 милиона за рушвети

Луканков
Луканков
21 декември 2022 15:34
Гост

Ето тези далавери е добре да спрат ДБ и ПП, а не да се говорят празни приказки и накрая да вземат мерки за увеличение на държавния бюджет, като примерно се намалят заплатите в държавния и общински сектор. От това няма да спечелите много, но виж от крадене и опрощаване на ей такива задължения към хазната ще спечелим много всички. Както и затварянето на очите, когато има да се прави проверка на някоя фирма на „големец“ в страната от НАП.

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:39
Гост

То това е лошото. Че жълтопаветниците, които гласуват за тези две партии ще се кефят точно на такова решение – да намалим заплатите в общини и държавни институции, че те там служителите само си клатят краката. Да де ама познавам хора по такива институции и мога да кажа, че си вършат работата м ного съвестно, а напрежението никак не е по-малко от частния сектор. Още повече ако говорим за инфлуенсърки, като Цветана Бонева, която е виден гласоподавател за Промяната и ДъБъ. Значи работата на хората в държавния сектор е в пъти по-натоварена от това, което тя прави по цял ден… Покажи целия коментар »

срамът е общ
срамът е общ
21 декември 2022 15:33
Гост

Искането до Конституционния съд беше дъно и самият ВКС го изкопа, няма какво да се дистанцира сега. Не се ли усети още като го писа, че като прогласиш за противоконституционна отменителна норма нищо не постигаш? Голям срам беше това. КС ги попиля

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:33
Гост

За Домусчиеви ли говорим или не? Защото не става ясно от статията кой е тоя мним собственик?

Сташев
Сташев
21 декември 2022 15:36
Гост

То затова и никой не харесва Лудогорец. Защото собствениците им са страшни тармъци. Домуса искаше пари от държавата за да обнови стадона в Разград. Нищо, че има милиарди и нищо нема да му стане ако плати 5 милиона, а не 3 и да иска 2 от община Разград.

Анонимен
Анонимен
22 декември 2022 14:25
Гост

Естествено , че за Киро Гела говорим. Толкова юридически врътки, само Св.Синод не е питан за становище…..право с мирис на пари …..многооо пари.

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:32
Гост

Има си хас да не дължи

Анонимен
Анонимен
21 декември 2022 15:24
Гост

че малко ли са 25 милиона, да плащат и да се приключва

тъй, тъй
тъй, тъй
21 декември 2022 15:17
Гост

Когато държавата хитрува, никой не може да я надмине