Постановяване на мерки за неотклонение при епидемия – опитът по света
С обявяването от Народното събрание на извънредно положение на територията на Република България, считано от 13 март 2020 г., във връзка с пандемията от COVID-19[1], в обществените отношения настъпиха множество промени.
Правомощието на парламента по въвеждане на извънредна ситуация е уредено в чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България (КРБ), според който: „Народното събрание обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет“.
При българския модел за обявяване на извънредно положение (чл. 57, ал. 1 КРБ) е налице неотменимост на основни конституционно гарантирани права[2]. Сред неотменимите права е и правото на предаване на съд на обвиняемо лице в законоустановения срок (чл. 31, ал. 1 от КРБ). В тази насока се пораждат въпроси, свързани с наказателното правораздаване по време на извънредно положение и в частност с вземането на мерки за неотклонение в съдебната и досъдебната фази на наказателния процес.
Световният опит очертава два законодатели подхода при регламентиране на извънредно положение – наличие на вече съществуващ закон за извънредните ситуации, който урежда стъпка по стъпка действията при обявяване на извънредно положение или приемане на нов закон за конкретния случай. У нас, поради липса на действащ закон за извънредното положение, беше приет специален Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обнародван в ДВ, брой 28 от 24 март 2020 г.[3]
Поради наличието на непълноти и неясноти в първоначалната уредба се наложи изменение на закона (ДВ, брой 34 от 9 април 2020 г). На законово ниво, в Приложение към чл. 3, т. 1 от ЗИДЗМДВИП[4], изчерпателно са изброени 21 вида наказателни производства и дела, по които сроковете не спират да текат, сред които са и тези по първоначално вземане и по съдебен контрол на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното и съдебно производство (делата по чл. 64, чл. 65 и чл. 270 от НПК).
В условията на всеобщи усилия за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19 необходимите и обществено оправдани, с оглед защита на общественото здраве, отклонения от типичното провеждане на съдебните заседания – от разстояние, при лично участие на страните, находящи се в помещение, различно от съдебната зала, в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии, е в пълно съответствие с основополагащите начала на процеса за непосредственост и устно извършване на наказателното производство (чл. 18 и чл. 19 НПК).
Несъмнено провеждането на открити съдебни заседания по мерки за неотклонение в ситуацията на обявено извънредно положение поставя множество предизвикателства пред съдебните състави. С изменението на ЗМДВИП (чл. 6а, ал. 2)[5] е предвидена възможност за провеждането на заседания от разстояние, чрез виртуално участие на страните в процеса. Още преди законодателните промени в някои от съдилищата бе създадена организация за разглеждане на делата с използване на електронна видеовръзка чрез скайп. Тук следва да се отчетат няколко момента. Първият е чисто техническото изпълнение – инсталиране и поддържане на връзка от съдебната зала, кабинета на участващия по делото прокурор, осъществяване на скайп връзка от адвокатска кантора със защитник на обвинено/подсъдимо лице, видеоконферентната връзка със следствените арести и затворите, при спазване на изискванията за социално дистанциране, съобразно мерките за борба със сполетялата ни световна пандемия.
След като приемем, че тези чисто технически изисквания са спазени, следва да се обърне внимание на някои процесуални въпроси. На обвиняемия трябва да бъде дадена възможност за връзка с неговия защитник, както преди съдебното заседание, така и по време на него, като по този начин не се накърнява гарантираното му от Конституцията и закона право на защита.
Интересен е въпросът как по време на съдебно заседание с видеовръзка може да се осъществи доверителна комуникация между защитник и обвинено лице и може да се спази адвокатската тайна. Едната опция е чрез заглушаване на звука за прокурора и съдебния състав, докато задържаното лице обсъжда доводите си със своя защитник. Друг, може би по-удачен вариант, който в по-голяма степен гарантира адвокатската тайна, би било прекъсване на заседанието за времето, през което обвиняемият и защитникът обсъждат чрез видеовръзка възникналите нови въпроси по отношение на изграждане на защитната теза. Немалки усложнения биха възникнали при по-тежки производства с множество подсъдими, представлявани от повече от един защитник. В този случай видеоконферентен процес би бил затруднен от чисто технически съображения, както и от трудности на процесуалния развой и комуникацията между страните. Гарантирането на правото на обвиняемия да се запознае с доказателства (чл. 55, ал. 1 от НПК)[6], представени в съдебното производство, също би довело до затруднение на провеждане на процеса. При възникването на такава ситуация, съдебният състав следва да отложи заседанието и да даде възможност за физическото предоставяне на документите на обвиненото лице и неговия защитник за запознаване с тях.
Безспорно видеоконферентните връзки и провеждането на съдебни заседания от разстояние не са неудачни и се утвърждават при наказателния процес. Налице е и първа осъдителна присъда по скайп в Република Сърбия[7]. Видеоконферентната връзка предоставя редица предимства и с оглед обезпечаване на изискванията на сигурността при конвоиране на особено опасни лица от местата за лишаване от свобода до съдебните сгради, ангажиране на ресурс за охрана по време на съдебните заседания. Ето защо, може да бъде прилагана не само в условията на извънредно положение, предвид и недостатъчната пригодност на някои съдебни сгради по отношение на сигурността. Такъв подход при разглеждане на мерките за отклонение не следва да се приема като нещо необичайно и нестандартно за българската практика, така и за световната юриспруденция.
Провеждането на съдебни заседания чрез видеовръзка може да се възприеме и в административното правораздаване по дела по реда на ЗОДОВ и ЗИНЗС, водени от лишени от свобода. Множество сгради, помещаващи административните съдилища, не са напълно съобразени с изискванията за конвоиране и престой, чрез осигуряване на специални помещения, на изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Ежедневното явяване в съдебна зала, изчакването в коридорите на съда до началото на съдебното заседание, заедно със страни по други дела, представлява сериозен проблем при конвоирането, при което не биха могли успешно да се неутрализират и евентуални опити за бягство.
Следва да се изходи от опита на другите държави при разглеждането на мерки за неотклонение в извънредно положение. Както бе изяснено по-горе, налице са два законодателни подхода – Съединените американски щати и Русия имат постоянно действащи закони за извънредното положение, докато Испания, Франция, Италия и Великобритания приеха нарочни закони, които го регламентират.
Законът за коронавируса (Coronavirus act 2020)[8], приет във Великобритания, допуска възможност за разглеждане на мерки за неотклонение от разстояние. В част III от цитирания закон, касаеща протичането на наказателното производство, е направена законодателна промяна, като е предвидено, при налагане на наказание лишаване от свобода или задържане под стража, изслушване на обвиненото лице посредством видеовръзка. Приет е изцяло нов Раздел „Живи връзки в наказателните изслушвания”, в който подробно са регламентирани различни процедури, провеждащи се чрез видеовръзка.
Обърнато е специално внимание на въпросите, които не следва да се пренебрегват при протичане на производството – степента на възможност на лицето да чува и да вижда, което би касаело възприемането на факти в процеса. Задържаното лице може да участва посредством видеовръзка на живо, а на страните е предоставена и възможност за писмени становища (глава „Разширяване на живите връзки при предварително изслушване съобразно за Crime and Disorder Act 1998”)[9].
Единствената забрана при провеждането на процес от разстояние е даването на показания от обвиненото лице. Налице е и забрана за изслушване на свидетели по делото, но е предвидена възможност да дават показания от разстояние, ако страните изрично се съгласят. Следва да се отбележи, че съдът е задължен да даде указания на всички лица, участващи в процеса, преди започване на връзката.
При протичането на един такъв „виртуален процес“ се поставя въпросът за неговата публичност, поради което с приемането на Закона за короновируса е възложено да се обособят специални помещения, в които да се провеждат заседанията. Възможно е публично излъчване, ако някои от гражданите желае да се запознае със съдебния процес. Дадено е и легално определение на термина „видеовръзка на живо” – „телевизионна връзка на живо, която позволява на лицето да вижда и чува всички други лица, участващи в процеса, които не са на същото място“.
Подобни мерки е предприела и Италия. С приетия на 17 март 2020 г. Закон за мерките за подобряване на Националната здравна служба и икономическа подкрепа за семейства, работници и предприятия, свързани с епидемиологичната авария, причинена от COVID-19[10] е предвидено спиране на повечето срокове по наказателните дела. Съдебните дела, за които не е възможно отлагане, се провеждат по график, като се ограничава физическият контакт. Едно от изключенията, за които не е предвидено отлагане, са делата на задържаните лица и възможността за жалба на наложената им мярка за неотклонение (чл. 83, ал. 3 „а”).
С разгара на епидемиологичната обстановка обаче Съюзът на италианските магистрати излезе с декларация за нуждата от провеждане на изцяло дистанционни заседания. Министърът на правосъдието на Италия подготви спешни изменения в гласувания закон, предвиждащи утвърждаване на провеждането на процесите по електронен път. Заложена е възможност за провеждане на изслушвания с ИТ системи не само в случаи на изключителна спешност (със задържани лица), но и по всички други дела. Преди гласуването на този закон в съдебните окръзи на Неапол и Милано е постигнато споразумение между съдии, прокурори и защитници за провеждането на съдебни процеси относно „валидиране на арестите”, с което е налице възможност за разглеждане на делата чрез видеоконференция. При изрично искане от обвиненото лице да присъства лично на делото, същото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните.
Сега тези правила се прилагат за всички италиански съдилища. Така провеждането на процес, чрез видеовръзка вече няма да бъде изключение, а ще се превърне в норма. Нещо повече – Школата за магистратура[11] е започнала спешни обучения на магистрати за провеждане на процес от разстояние посредством компютърни технологии.
И в кралство Испания е предприет подобен подход като с Кралски указ 463/2020, обявяващ извънредно положение, причинено от здравната криза с COVID-19[12] не са спрени процесуалните сроковете, касаещи задържанията. Дадена е и възможност за преценка на съдията по отношения на срокове, касаещи разследването, които поради спешния си характер не могат да бъдат отложени.
Най-твърди мерки за ограничаване достъпа до съдилищата от страните в ЕС предприема Франция. В Закона за справяне с епидемията COVID-19[13] е предвидено задържаните лица да не се явяват пред съдия при продължаване срока на наложена мярка в досъдебното производство. Срокът на задържането може да са удължи автоматично с два, три или шест месеца в зависимост от извършеното престъпление. Налице е възможност компетентният съд служебно или по инициатива на задържаното лице да постанови спиране на задържането, като производството ще се провежда без изслушване на задържаното лице.
Тези законодателни изменения доведоха до множество дебати във Франция. Беше отбелязано, че за пръв път от Закона за заподозрените по време на терора от 1793 г[14]. е предвидено продължаване на срока на задържането по силата на закон, а не с решение на компетентния съдия. Поставят се множество въпроси относно презумпцията за невиновност на задържаните лица в досъдебното производство. Следва да се отчете, че при приетата законодателна рамка може да се разсъждава за нарушаване на ЕКЗПЧОС, поради липса на достъп до съд (чл. 5, §4 от ЕКЗПЧОС) и постановяване на задържане от несъдебен орган, без ефективно право на защита (чл. 5, §3 от ЕКЗПЧОС). Аналогични мерки в Европа са предприети единствено от Русия.
Руската федерация има приет закон за извънредното положение[15], като при настъпването на извънредното положение по повод епидемията с коронавируса се извършиха само няколко изменения от 31 март 2020 г.[16] в съществуващия закон. При обявяване на извънредно положение се удължава срокът на задържане на лица, задържани по подозрение за извършване на тежки престъпления или тероризъм, за целия период на извънредното положение, но с не повече от три месеца (чл. 12ж от Закона за извънредното положение).
САЩ приемат подобен подход, като имат постоянно действащ Национален закон за извънредните ситуации[17]. Извънредното положение бе обявено от президента Доналд Тръмп с декларация[18] от 13 март 2020 г. Никъде в закона и декларацията от 13 март 2020 г. обаче не са регламентирани специални процедури, предприемани в производство при постановяване на мерки за неотклонение. Върховният съд предприе мерки, ограничаващи епидемията, като отложи откритите заседания, а при насроченото закрито заседание за допускане на обжалване е възможно съдии да участват дистанционно чрез телефонна връзка[19].
В заключение, при възникналата ситуация се създадоха множество затруднения за протичането на производствата по постановяване на мерки за неотклонение. Засягането на фундаментални права, регламентирани в КРБ и ЕКЗПЧОС правят невъзможно отлагането на тези дела за по-късен етап, поради което съдилищата са принудени да правораздават в изключително екстремна ситуация.
След приключване на извънредното положение следва да се анализира обстойно създадената организация за протичане на съдебни заседания от разстояние, както в България, така и в другите страни от ЕС, да се отчетат ползите и негативите от провеждането им и да се инициира сериозен дебат за тяхното по-широко навлизане в НПК.
[1]https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=B61F6F106FBC8D333DC8AFA9155E92A2?idMat=146931
[2] Чл. 57, ал. 1 „Основните права на гражданите са неотменими от Конституцията на Република България.”
[3] https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147150
[4] https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147391
[5] Чл. 6а, ал. (2) До отмяната на извънредното положение откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса, съответно производството. За проведените заседания се изготвя протокол, който се публикува незабавно, а записът от заседанието се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола. Съдът, съответно Комисията за защита на конкуренцията уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние.
[6] Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
[7] https://news.lex.bg/%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%b1%d0%b8%d0%bd-%d0%b1%d0%b5%d1%88%d0%b5-%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d0%be-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%b9%d0%bf-%d0%bd%d0%b0-3-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8/
[8] http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2020/7/pdfs/ukpga_20200007_en.pdf
[9] http://www.legislation.gov.uk/ukpga/1998/37/contents
[10] https://www.gazzettaufficiale.it/eli/id/2020/03/17/20G00034/sg?fbclid=IwAR2BLnBHpy3AB2y5afuLuO1U9-_xGC4w9yk2BifhiciR4guZrbwvfQMEnl4
[11] https://www.scuolamagistratura.it/
[12] https://www.boe.es/eli/es/rd/2020/03/14/463
[13]https://www.legifrance.gouv.fr/affichTexte.do?cidTexte=JORFTEXT000041746313&categorieLien=id&fbclid=IwAR1RmkoVhNEnDqo_ZFptN43gngahkNx8YHJbEJFthvrwqve1DutpqPTerp8
[14] https://fr.wikisource.org/wiki/D%C3%A9cret_du_17_septembre_1793_relatif_aux_gens_suspects
[15] http://docs.cntd.ru/document/901788501
[16] http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202004010072
[17] https://www.govinfo.gov/content/pkg/STATUTE-90/pdf/STATUTE-90-Pg1255.pdf#page=1
[18] https://www.whitehouse.gov/presidential-actions/proclamation-declaring-national-emergency-concerning-;novel-coronavirus-disease-covid-19-outbreak/
[19] Голдстийн, Т. Провеждането на открити съдебни заседания в условията на пандемията от COVID-19
29
Коментирайте
Чудесна статия! Полезна информация. Благодаря!
В потрес съм от мерките предприети във Франция.
У нас на фона на цялото беззаконие, няма и закон за извънредното положение.
Не съм съгласен въобще. Имаме си закони. Е, някой имат нужда от сериозни корекции. Обаче не се спазват.
Смятам, че е необходимо приемането на Закон за извънредното положение, който да урежда устойчиво обществените отношения и да е постоянно действащ, а не такъв, който да е ad hoc, при това с непълноти и неясноти. Поради последното и за адресатите на всички актове, издадени при така възникналата криза, са неясни, както нововъзникналите задължения, така и ограничаването до определен обем на съществуващите им права. Естествено, който и да е закон, ще е необходимо да се осъвременява според актуалната обстановка, така че в най-голяма степен да урежда правата и задълженията на гражданите, правомощията на административните органи, статута на юридическите лица.
ей,помощник, пиши си делата, какво даваш акъл тук
Опазване на конфиденциалността на информацията при миграция на данни е задача на киберсигурността, респ. на информационната сигурност. Този въпрос би следвало да се изследва в дълбочина и едва тогава да се направят съответните изводи и да се предприемат необходимите действия. Би следвало всеки съд да създаде нова позиция -DPO / ако вече не е създадена/ и тя да бъде изпълнена с реалното си съдържание, вместо да се явява куха структура в органограмата на съда.
Добра дописка с много полезна информация да си сверим часовниците. Добре е.
Много качествен материал. Благодаря.
Ей, напишете и следете по-внимателно случая с Кристиан убил Цветков. Защото всякакви съдии и кой ли не се упражнява да говори какво се случва и какво ще се случи. Може ли да се покаже, че дрогата е дизайнерска, че колата е била счупена, че едва ли не той не е карал и всякакви глупости.
Ами работа ги чака ама да не разглеждат мерки за неотклонение на тъмно!
Не искам да съм гаден, но съдъ в България ще има много работа. То не е Сидеров, то не е тоя наркоман дето шофира коли със 100 км, то не е майка му, то не са и всички напуснали София за да идат да пукат месо и ракия по празниците и излъгали в декларацията си!
Сега да не започнат от 100 кладенеца вода да носят и да се окаже, че могат да закрият заседанията и да не стане ясно с какви мотиви се оправдава това леке дето уби Цветков?
Чета за Англия – Възможно е публично излъчване, ако някои от гражданите желае да се запознае със съдебния процес. А така! Само да ви питам колко мерки за неотклонение се разгледаха от 13 март скрито-покрито? Не се публикуват и протоколи от заседанията!
Ще видим ли сега репортажи от мярката за неотклонение на надрусания младеж, който уби Милен Цветков?
ЗМДВИП задължи с последните промени съдилищата за незабавно публикуване на протоколите от заседанията. Да видим какво ще направи СГС. От специалните досега нищо не сме видели
Специализираните работят по собствени закони и правила и неведнъж са го доказвали, за съжаление тяхната цел е да са обслужващ персонал на Инструмента
Аз искам да се излъчва на живо!
Скайп е абсолютно остарял и несигурен начин за свързване. Никой експерт няма да ви препоръча да провеждате чувствителни разговори с него. Има разработени сериозни програми, които няма да посочвам, за да не правя реклама, които криптират връзката и е нелепо съдебната система да използва продукти отпреди 20 години за такива дейности
Изумена съм от Франция. Да вървят в тандем с Русия и да нарушават човешки права.
И мен това ме впечатли. Италия и Испания, които пострадаха по-тежко, не си позволяват такива действия, а Франция го прави
Ми като гледам ние не сме толкова зле. Французите направо ме изумиха, нямах идея, че са приели подобно законодателство. Това в люлката на европейската демокрация!
истината е, че ако ВСС не се беше мотал и не беше настоявал непрекъснато за отлагане на сроковете, поне от една година България щеше да има действащо електронно правосъдие и нещата щяха да стоят по съвсем друг начин. но правилото остави днешната работа за утре, както винаги е водещо за всяка администрация
ВСС се мота повече от година. И като че ли целта беше кой ще прилапа кокала, т.е. парите от проекта, а не бързото въвеждане на е-правосъдие
Онзи ден предоставих защита в СРС по мярка задържане при използване на скайп. С една дума скапана работа. Не можем да се чуем от маски и предпазни шлемове. Микрофонът далече, поради наредените пейки. Задържаният сподели трагедията в ареста: нямат сапун, а надзирателите без маски, чорапи, бонета,
Напълно сте прав, колега. Пускат няколко минути преди заседанието, нямаш достъп до делото, никаква комуникация с подзащитния си, протоколите не са публикувани, липсва информация за администрирането на делото до горната инстанция (защото и СГС не я публикува на сайта си, което пък е толкова лесно – кои дела ще се гледат през деня, поне номер на делото от предходната инстанция, кои адвокати следва да се явят, което те го имат на списъци!, час, защото може да е сменен – СРС насрочва по инерция за 10 часа, но СГС започва да работи тогава!). Участваме в пародия на процес!
Би било удачно, защита да е в помещението при задържания или в собствения офис, откъдето да се свърже по скайп за участие в заседанието, както и да може да се свързва самостоятелно със задържания.
Е, остава и затворите да пламнат. Толкова ли не могат да отделят пари за елементарни консумативи.
Естествено! Интереса клати феса.
Може би трябваше да се маркира наличието на постоянно действащ Закон за бедствията?