Последици при спиране на регистърно (охранително) производство
Авторът
Иван Георгиев е асистент по Гражданско процесуално право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство и адвокат от Софийската адвокатска колегия.
1. Въведение
Сред основните положения на процеса е изискването към съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права – чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс[1] (ГПК). Защита е свързана с нарушените материални права и на нея са посветени производствата, които имат за цел да възстановят нормалното развитие на гражданските правоотношения. Процесът обаче се занимава и с производства за оказване на съдействие, когато реализацията на правата е дотолкова съществена, че изисква намесата на компетентен държавен орган, макар и в основата на тази намеса да не стои правен спор. Нещо повече, съдействието ще бъде осъществено само тогава, когато искането е правомерно и безспорно. Поради това и молбата за съдействие следва да се остави без уважение, ако се констатира наличието на спорни обстоятелства, които биха били пречка за осъществяване на заявеното право. Поради това и с основание тази специфична дейност на съдилищата се определя като безспорна администрация на гражданските отношения[2].
Съдействието, за което говори текстът на чл. 2 ГПК, следва да се разграничава от съдействието, което съдът е длъжен да окаже на страните за изясняване на фактическата и правната страна на спора (чл. 7, ал. 1 ГПК in fine). В първия случай става въпрос за характер на самото производство и търсената с него крайна цел, докато във втория случай се говори за едно от проявленията на принципа на служебното начало – да бъдат констатирани пороците на искането и да се подпомогне страната редовно да сезира съда със своите искания[3].
Безспорната администрация на гражданските отношения се развива в рамките на охранителните производства, като съществената тяхна особеност е не само правомерното упражняване на заявените права, но и едностранният характер на процеса. Това е така, тъй като поначало охранителният акт не би следвало да засегне чужда правна сфера[4], поради което и в тези производства няма насрещна и/или заинтересована страна. Ако в рамките на искането за съдействие се породи спор, този спор ще бъде причина за осуетяване развитието на охранителното производство[5].
2. Регистърни производства
Специфика на охранителните производства е и обстоятелството, че те могат да се развиват не само пред съда, но така също и пред други органи, на които е възложено постановяването на охранителни актове.
Регистърните производства са свързани с вписването на юридически лица, като понастоящем тези регистри се водят от окръжните съдилища (чл. 595, ал. 2 ГПК) или от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието – чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел[6] (ЗТРРЮЛНЦ). Преди създаването на търговския регистър, вписването на търговците по смисъла на Търговския закон[7] (ТЗ), воденето и съхраняването на тяхната регистрация, беше поверено отново на съдилищата[8]. Към настоящия момент на съдебна регистрация подлежат ограничен брой юридически лица, като адвокатски дружества, политически партии, религиозни общности и др.
Няма спор нито в теорията[9], нито в съдебната практика (дори и тълкувателна такава[10]), че регистърните производства са вид охранителни производства, доколкото вписването на акта в съответния регистър създава изгодни последици за заявителите, без да се засяга чужда правна сфера. Поради това, независимо от органа, който администрира процеса, следва да намерят приложение общите правила на охранителните производства, уредени в Глава четиридесет и девета ГПК.
3. Промяна в управителните органи на търговските дружества
През последните две години настъпи изключителна динамика в политическия живот на страната, което доведе и до постоянни промени в органите на изпълнителната власт. От своя страна, отделните представители на Министерския съвет и на Агенцията за публичните предприятия и контрол предприеха множество персонални промени в управителните органи на голяма част от търговските дружества с преобладаващо държавно или общинско участие в капитала или в които държавата или общините упражняват по друг начин доминиращо влияние. Разбира се, промяната в управлението на дружествата не е чужд процес и на частния търговски оборот, който заради икономическите процеси през последните години и въведеното в страната извънредно положение, също отбелязва значителен ръст на заявените молби за вписване на промени по партидата на търговците.
Описаните по-горе промени доведоха и до активно търсене на защита от лицата, които биха били засегнати от постановяването на бъдещия охранителен акт. Акцентирайки върху обстоятелството, че производството пред търговския регистър към Агенцията по вписванията има охранителен характер, потенциално засегнатите лица правилно се ориентираха към специалните правила на чл. 530 – 541 ГПК, за да търсят ред за защита на застрашените си права и законни интереси. Този ред, преди постановяването на крайния акт, дава възможност да бъде поискано и допуснато спиране на регистърното производство, докато бъде разрешен съществуващият материалноправен спор между страните.
4. Правна уредба на спирането на регистърното производство
Възможността за спиране на регистърното производство, макар и да представлява отклонение от типичното развитие на процеса, е необходим механизъм за защита при опасност от вписване на обстоятелства, които биха рефлектирали неправомерно в чужда правна сфера[11].
Прегледът на законодателството относно производството пред търговския регистър показва забележителен разнобой между обща и специална уредба.
Общата разпоредба на чл. 536, ал. 1 ГПК гласи, че охранителното производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; или по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата.
От друга страна обаче, специалният закон посочва, че регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, като „[в] този случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.“ – чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
Независимо от наличието на изричен текст за спирането на производството пред търговския регистър, ГПК прави конкретно препращане към тази разпоредба, като посочва, че определението на съда за спиране подлежи на обжалване – чл. 536, ал. 3 ГПК in fine.
Съществена особеност на производството по спиране е, че то има самостоятелен характер и се развива извън производството, в което съдът се произнася по самия материалноправен спор[12]. В този случай се образува отделно дело, което по своя характер е частно търговско – чл. 80, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Правилника за администрацията в съдилищата[13] (ПАС).
Смисълът на спирането на охранителното производство е съществуващият спор да бъде разрешен преди издаването на охранителния акт, а не охранителният акт да бъде основание за нов спор[14].
В допълнение към изложеното по-горе, следва да се посочи и въвеждането на специален срок за изчакване, уреден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, според който „[д]лъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго“.
Отдавна в теорията е известна идеята на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а именно – да се предпази дружеството от неправомерни вписвания по неговата партида[15]. В срока на изчакване заинтересованото лице би могло да поиска спиране на регистърното производство до разрешаване на спора относно действителността на промените, чието вписване се претендира[16].
5. Проблеми пред съдебната практика
Лаконичната законова уредба на производството по спиране предполага стабилна и последователна съдебна практика. В действителност обаче това не е така, като произнасянията на съдилищата показват разнопосочност или поне различни нюанси по повечето от въпросите, които се засягат при разглеждането на молбите.
На първо място, това е така, тъй като по исканията за спиране се произнасят окръжните съдилища. Освен това, на обжалване подлежат само определенията, с които производството се спира (по аргумент от чл. 536, ал. 3 ГПК in fine)[17], като въззивната инстанция постановява окончателен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ[18].
На второ място, „принос“ към противоречивата практика се явява и самата особеност на процеса, при който се иска от съда да постанови спиране на производство, което се развива пред несъдебен орган. При разглеждането на молбата съдът следва да извършва служебни справки в търговския регистър относно висящността на производството[19], а крайният акт, когато със същия се уважава молбата за спиране, следва да се обяви незабавно на Агенцията по вписванията, за да бъде спряно производството[20] – чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ.
На трето място, за разлика например от обезпечителното производство, при което ясно се посочват предпоставките за допускане на обезпечението (чл. 391 ГПК), при подадена молба за спиране на регистърно производство дори е налице спор относно това дали съдът следва да прецени евентуалната допустимост на образуваното преюдициално производство, или пък проверката се ограничава само до формалното констатиране на вече висящ процес. По този въпрос е образувано тълк. д. № 1/2022 г. по описа на Търговската колегия на ВКС, по който проблем произнасянето тепърва предстои[21].
6. Ефектът на спирането
Извън посочените по-горе проблеми обаче, струва ми се настрана остава въпросът за последиците от спирането на регистърното производство. Прегледът по партидата на редица търговски дружества, по които съдът е допуснал спиране, показва, че няколко дни след обявяването на съдебния акт се подава ново заявление за вписване на обстоятелства или обявяване на актове, което се разглежда от длъжностните лица по регистрацията на самостоятелно основание. Така например, при голяма част от публичните дружества (но не само при тях) може да се забележи заявено вписване, постановен съдебен акт за спиране, последващо идентично заявление за вписване на същите тези обстоятелства, които след изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вече са вписани[22].
Наистина ли възможността за спиране на регистърното производство е палиативна мярка, чийто ефект трае само няколко дни? И наистина ли последиците на съдебния акт за спиране могат да бъдат преодолени с подаването на нова молба за постановяване на охранителен акт? Струва ми се, че в случая законът се тълкува и прилага превратно от длъжностните лица по регистрацията, което води и до обезсмисляне на превантивната мярка по спиране на производството.
7. Спиране на производството и спиране на произнасянето по разглежданото искане
Заявленията по партидата на търговеца могат да бъдат най-различни, а няма пречка и да бъдат подадени последователно, без да се изчака първото вписване, доколкото следващите не се намират в условия на зависимост едно от друго. Поради това и в молбата за спиране на регистърното производство следва да се посочи кое конкретно заявено за вписване обстоятелство молителят иска да бъде спряно, като го индивидуализира по входящия номер на заявлението. Съответно на искането е и произнасянето на съда, който спира производството или оставя без уважение молбата, като в диспозитива на определението също следва да се посочи по кое конкретно вписване е произнасянето.
Изложеното по-горе обаче съвсем не означава, че в хипотезата на спряно производство заявителят може да генерира същото искане под нов входящ номер, което да подлежи на ново разглеждане от длъжностните лица по регистрацията. След като съдът веднъж се е произнесъл и е уважил искането за спиране, редът за защита на заявителя е чрез обжалване на определението (чл. 536, ал. 3 ГПК), а не чрез заобикалянето на закона. Така например, ако едноличният собственик на капитала на акционерно дружество вземе решение за освобождаване на членовете на съвета на директорите и определи нови, което решение е оформено в протокол по реда на чл. 232а ТЗ, и производството по вписване на промените в управлението на дружеството е спряно поради наличието на преюдициален спор, този спор няма да изчезне с формалното оформяне на нов протокол с идентично съдържание, респективно – с ново заявяване на вече заявените за вписване обстоятелства.
Съдът спира самото производство по вписването на конкретните обстоятелства, а не разглеждането на едно единствено заявление. Приемането на обратното становище ясно показва безпредметността на съдебното производство по спиране, доколкото явно е въпрос на време заявената регистрация да бъде вписана. В много от случаите спирането зависи и от преценката на съответния съдия, като не са рядкост произнасяния по едно и също искане, направени в рамките на два последователни дни, с различен краен резултат[23]. На практика, за засегнатите от заявеното вписване лица, производството по спиране се явява само временна опция, която е поставена в зависимост от поредица случайности и от упоритостта на заявителя. Още повече, че на безкрайната възможност на заявителя да сезира търговския регистър, кореспондира ограниченото време на засегнатото от искането за вписване лице всеки път да разполага само с трите работни дни, осигурени му от чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, за да организира защитата си. Не такъв обаче е замисълът на закона.
За разлика от съдебните производства, при които проследяването на идентичност на исковите молби е първоначално затруднено, то при търговския регистър всички заявления се подават по партидата на конкретен търговец или юридическо лице с нестопанска цел. Прегледът на постъпилите преди това заявления и на обявените актове (включително и на съдебните такива) дава ясна възможност на длъжностните лица по регистрацията да проследят последователността на подадените искания, както и на произнасянията по тях.
Ако приложим по аналогия правилата на исковия процес, едва ли бихме приели за нормално едно вече спряно исково производство да може да бъде „възкресено“ с подаването на нова искова молба. Напротив, второто образувано дело ще подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като спряното производство не губи характера си на висящо такова, и ще подлежи на възобновяване при отпадане на преюдициалната „пречка“ за развитието си. Впрочем, препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК посочва, че за правилата на охранителното производство се прилагат и общите правила на исковия процес, включително и тези за прекратяване на производството при вече висящ процес. Както новият номер на делото не сезира съда с нов спор, така и новият входящ номер на заявлението за вписване не представлява различна молба от вече заявената.
Прилагайки правилата на ЗТРРЮЛНЦ, второто идентично заявление по вече спряно регистърно производство ще се явява недопустимо и по него длъжностните лица по регистрацията ще следва да постановят отказ. Това е така, тъй като проверката на подаденото заявление включва не само наличието на формалните предпоставки по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, но и допустимостта на производството[24].
8. Последователност на разглежданите заявления
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ изрично посочва, че заявленията за вписване, заличаване и обявяване и актовете на съда се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Изискването за последователност при произнасянето налага съобразяване с евентуалното спряно вече производство, което изчаква възобновяване. Специалният закон не допуска оттегляне на подаденото заявление, а още по-малко пък едностранното възобновяване на производството по искане за заявителя.
Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране – чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ in fine. Преди наличието на тези предпоставки, длъжностното лице по регистрацията няма правото да се произнася по същото заявление, макар и направено post factum произнасянето на съда.
Съществуващата в момента практика не държи сметка на изискването за произнасяне по заявленията последователно, както и на изискването за представяне на доказателства, изискващи отпадане на основанието за спиране. Такова доказателство може да бъде само нов акт на съда, с който определението за спиране е отменено. Едва тогава производството пред търговския регистър подлежи на възобновяване. Доказателствата за отпадналото основание за спиране могат да се представят от всяко заинтересовано лице, което може да има качеството на заявител[25].
Ако длъжностното лице по регистрацията се произнесе по ново заявление и едва впоследствие спирането бъде отменено, ще бъде нарушено и изискването на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за поредност на разглежданите заявления по реда на постъпването им.
Спирането е временна мярка, отклонение от типичното и желано развитие на гражданския процес, включително и в рамките на регистърното производство, като целта е да се гарантира издаването на законосъобразен и безспорен краен акт[26]. Допускането на разглеждане по същество на ново заявление, преди регистърното производство да бъде възобновено, приравнява съдебния акт за спиране на отказ (прекратяване на производството) и отваря вратите пред заявителите за подаване на нови заявления. Такова тъждество обаче е недопустимо, а право на заявителя да подаде ново заявление за вписване, заличаване или обявяване на същото обстоятелство, съответно акт, е предоставено само при изрично постановен отказ[27].
9. Порочност на вписването
Разбира се, защитата срещу незаконосъобразното вписване не се ограничава само до възможността за спиране на производството. Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство – чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В този случай обаче вписването ще е породило своето действие и ще е засегнало правната сфера на ищеца.
Нещо повече, когато вписването е извършено без регистърното производство да е било възобновено, това вписване би се явило винаги недопустимо[28]. При това е без значение дали основанието за спиране на по-късен етап е отпаднало, тъй като произнасянето по същество ще е било постановено докато е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитието на процеса. Недопустимостта е порок, при който крайният акт на решаващия орган е валиден, но е постановен при липса на условия молбата за издаването му да бъде разгледана по същество[29].
Като последица на недопустимото вписване, същото подлежи на заличаване – чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
10. Ново искане за спиране
Разглежданият въпрос разкрива още един проблем. Може ли засегнатото от акта лице да поиска от съда да спре и новото вписване, на основание вече постановено определение за спиране на същото производство. Към настоящия момент практиката на съдилищата е последователна и новите молби се разглеждат по същество. Струва ми се обаче, че новообразуваното дело ще подлежи на прекратяване на основание чл. 540, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като същото лице отправя към съда искане за спиране на вече спряно производство. Както се посочи и по-горе, автоматично генерираният нов входящ номер на заявлението пред търговския регистър не означава, че молителят (заявител) цели издаването на нов и различен от вече заявения охранителен акт.
11. Заключение
Настоящият кратък анализ не претендира за изчерпателност на проблемите на охранителното производство, но цели да акцентира върху важните последици на спирането като основен превантивен механизъм срещу незаконосъобразно вписване. Разглежданата практика обезсмисля изрично уредената в закона възможност за съдебна намеса в рамките на висящо регистърно производство. Както стана ясно, стабилността на последващите вписвания също е поставена под въпрос.
[1] Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.
[2] Вж. Стамболиев, Огн. – в: Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2020, с. 54.
[3] Вж. Стамболиев, Огн. Принципи на гражданския процес. – Правна мисъл, 2008, № 1, 108-109.
[4] Вж. Стамболиев, Огн. – в: Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, Р. Иванова. Цит. съч., с. 1362.
[5] Пак там, с. 1362.
[6] Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г. с последващи изменения и допълнения.
[7] Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г. с последващи изменения и допълнения.
[8] Вж. Бобатинов, М. Регистърни производства и искове по Търговския закон. С.: Фенея, 1997, с. 22 и сл.
[9] Вж. Иванова, Р. – в: Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, Р. Иванова. Цит. съч., с. 1402.
[10] Вж. например т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК на ВКС, т. 9 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС.
[11] Вж. Петров, Ат. Спиране на регистърното производство пред търговския регистър – средство за защита на субективни права, но и за злоупотреба. – в: Предизвикай: Вписванията! С.: Сиела, 2021, с. 261-262.
[12] Вж. Маданска, Н., Б. Николова. Дружествени спорове и съдебни производства по Закона за търговския регистър. С.: ИК Труд и право, 2012, с. 235, Атанасова, Б. Процесуални и регистърни проблеми в практиката на съдилищата по чл. 25 от Закона за търговския регистър. – Търговско и облигационно право, 2013, № 11, с. 8, както и Пунев, Ан. Спиране на исковото производство. С.: Сиби, 2020, с. 34.
[13] Издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г. с последващи изменения и допълнения.
[14] Така и Драгиев, Д. Спиране на охранителното производство. – Търговско и облигационно право, 2017, № 12, с. 42.
[15] Вж. например Николова, Б. Защита срещу „кражба на фирма“ в Търговския закон. – Търговско и облигационно право, 2017, № 8, с. 16.
[16] Пак там.
[17] По този въпрос също е налице противоречива практика. Така например, в Определение от 04.08.2022 г. по ч. т. д. № 40/2022 г. на Окръжния съд – Кърджали се приема, че актът, с който се оставя без уважение молбата за спиране подлежи на обжалване, а в Определение № 2264 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1260/2022 г. на Софийския градски съд се посочва, че определението, с което се допуска спиране, не подлежи на обжалване.
[18] Вж. в този смисъл и Определение № 268 от 31.05.2016 г. по ч. т. д. № 970/2016 г., I т. отд. на ВКС.
[19] Висящото регистърно производство е задължителна предпоставка за допустимост на искането за спиране – вж. Петров, Ат. Цит. съч., с. 265.
[20] По този въпрос съдебната практика също не е последователна, като много често по партидата на търговеца се оповестяват актове, с които молбата за спиране е оставена без уважение – вж. например Определение от 08.07.2022 г. по ч. т. д. № 1246/2022 г. на Софийския градски съд, в което с изричен диспозитив съдебният акт се изпраща за публикуване на Агенцията по вписванията.
[21] В теорията се разглеждат и други проблеми на правилата на спирането на охранителните производства, като например приложимостта на общите разпоредби към хипотезата на спиране вписването на залог на търговско предприятие – вж. Георгиев, Г. Залогът на търговско предприятие. С.: Сиела, 2021, с. 349-350.
[22] Такива примери могат да бъдат намерени по партидите на „Напоителни системи“ ЕАД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ АД и много други.
[23] Вж. например Определение от 08.07.2022 г. по ч. т. д. № 1246/2022 г. на Софийския градски съд, с което искане за спиране на регистърно производство е оставено без уважение и Определение № 2264 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1260/2022 г. на Софийския градски съд, с което същото искане е уважено.
[24] Вж. Маданска, Н. Регистърната проверка в производството по вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър. – Търговско и конкурентно право, 2008, № 2, с. 14.
[25] Така и Атанасова, Б. Цит. съч., с. 9.
[26] Така и Драгиев, Д. Цит. съч., с. 43.
[27] Изрично в този смисъл вж. Маданска, Н. Цит. съч., с. 16.
[28] Аналогичен извод за характера на порока при незаконосъобразно продължаване на исковото производство прави Пунев, Ан. Цит. съч., с. 291.
[29] Вж. изрично т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС.
25
Коментирайте
„Така например, ако едноличният собственик на капитала на акционерно дружество вземе решение за освобождаване на членовете на съвета на директорите и определи нови, което решение е оформено в протокол по реда на чл. 232а ТЗ, и производството по вписване на промените в управлението на дружеството е спряно поради наличието на преюдициален спор, този спор няма да изчезне с формалното оформяне на нов протокол с идентично съдържание, респективно – с ново заявяване на вече заявените за вписване обстоятелства“. Новият протокол – от следваща дата е нов факт, колега! А ако в него има и разлика в част от поименния състав на… Покажи целия коментар »
Жълтопавитниците да четат, че те са тия дето са в розов балон
Благодаря за разяснението
Страхотно четиво за сутринта
Безспорно е изключително полезна статия.
Добре … спирането на вписването се допуска при нарушаване на изрични правила в закон по приемането на акта за публикуване или при евентуално засягане на материалното право на ищеца (по-скоро молителя в охранителното производство). Ако с вторият акт на собственика, са коригирани процесуалните грешки, допуснати в първото искане към ТР, то няма законен повод и причина да бъде постановен отказ. Обратното би блокирало естествения процес по управление на собствеността от собственика, реално се лишава от възможността за управление на собствеността, което си е в пълно нарушение на правото на ЕС. Що се отнася до евентуално засегнато материално право … Какво… Покажи целия коментар »
Колега, в статията се говори за спиране, а не за отказ. Пропуските в новото заявление, съобразно мотивите на ДЛР могат да се коригират при ОТКАЗ, а не при СПИРАНЕ. При спирането заявлението не е нередовно, та да се чакат указания…
Колега, хипотезата в статията е, че след влязъл в сила акт за спиране на вписване, се вкарва ново заявление, което се уважава и вписва. Авторът на статията изказва тезата, че внесеният втори акт следва да получи директен отказ, а не нов акт за спиране. Според мен бъркате последователността на статията и моят коментар. Първото е спиране на вписването, а след това ново заявление, което може да се впише или да получи отказ. Аз казвам ,че второто заявление, ако е съобразено със закона не може да бъде нито спряно, нито да получи отказ. За пълнота … Акта за спиране също се… Покажи целия коментар »
„Обратното би блокирало естествения процес по управление на собствеността от собственика, реално се лишава от възможността за управление на собствеността, което си е в пълно нарушение на правото на ЕС. “
Какво искате да кажете с това, че потърпевшите ще могат да съдят НС за приетия от него закон, противоречащ на ПЕС?
Аз като си казах, че нещата ще излязат извън контрол, никой не слуша, защото тази хипотеза е къде по-често срещана от казуса с ипотеката от АППК.
ДА, точно това казвам! НС пак може да си приема безумия, но ще плаща … от данъците на хората де. От 2010 до 2020 са приети безумно количество текстове от закони (лобистки текстове в най-лошата конотация), които нарушават директно правото на ЕС, любезното съдействие на гражданите за европейско развитие на България. Тепърва започва лавината от дела по ЗОДОВ срещу НС. ВКС има вече трайно изградена практика и присъжда в пълен размер понесени вреди + лихви. Скоро ще има Решение на СЕС, може ли съдът да прекрати дело срещу текст от подзаконов акт, който е изменен преди края на делото. Това… Покажи целия коментар »
Първо, за пореден път споменавам, че няма как НС да бъде осъдено по реда на ЗОДОВ. Трябва да се промени закона, че може би и Конституцията. Второ, практиката на ВКС не ми я хвалете, няколко поредни пъти пишат глупости – от поръчителството при „по-тежки условия“, до казуса с уволнението, докато шефът е в отпуск. Да не говорим, че КС почна да си променя тълкуването на законите, касционните съдии ли няма да го направят. Трето, делото за СЕС го знам, но е чл. 195 от АПК си пише изрично, че „последиците се уреждат от компетентния орган“, и то в кратък срок.… Покажи целия коментар »
Хубава статия, ясно и достаъчно подробно написана, отразявайки основните моменти от това охранително производство.
Този извод ми е леко неправилен:
„Лаконичната законова уредба на производството по спиране предполага стабилна и последователна съдебна практика.“
То е ясно, че всеки си има мнение независимо от нормативната детайлизация, но все пак по-общата е регулация отваря вратите за разнообразно тълкуване и позоваване на сума ти принципи, с които да си обосновеш становището..
До това което не се е докопала Агенция по вписванията, това не е опропастила!
Безспорен факт.
Ако тази практика на ДЛР наистина съществува, цялото ръководство на ТРАВ трябва да си подаде оставката.
Я си чекам бухало да се изкаже, каквото он напише, това е
😀 😀 😀
Възприемането на тази теза ще доведе до пълен блокаж на собственика на капитала. Нагледахме се на дивотии с държавните дружества. Колкото плаща, той поръчва музиката, той си избира управителни органи. Какви ли толкоз тежки пороци, дето да опорочават волята на ОС и да я подменят, могат да обосноват ситуация, при която да не се вписват новоизбрани управителни органи?!
Разбирам какво казваш и при охранителните можеш да подадеш ново заявление, но САМО ПРИ ОТКАЗ, а не при спиране. Тук авторът е прав, не може последиците при спиране да се приравнят на тези на отказ.
Той си го казва – спряното производство е висящо и трябва да се третира като такова независимо, че реално не се изпълнява към дадения момент.
Колегата е напълно право – всяка хипотеза, при която със съдебен акт можеш да си обършеш… там каквото си решил да си обършеш, е правно неприемлива.
Ако се отрече възможността за заявяване на вписване на последващо решение на ОС с идентично съдържание, трябва задължително да се отрече автоматизмът на спирането, тъй както го възприемат някои съдии в СГС – без въобще да се поглежда дори и отгоре-отгоре основателността на иска, сочен като основание за спирането и най-малкото относимостта му
Доколкото чувам натам върви произнасянето по тълкувателното, но да видим. Търговците обаче не ги чакай да се произнесат преди съдебната ваканция догодина. Дано не съм лош пророк
Е, докато се спират вписвания заради искове с основание „Кака Пена чистачката не ме цуна на изпроводяк по разпореждане на общото събрание“, тъй ще е
if the sole owner of the capital of a joint-stock company makes a decision to best ghostwriting services release the members of the board of directors and appoint new ones, which decision is formalized in a protocol according to the order of Art. 232a of the Civil Code and the procedure for registering the changes in the company’s management has been stopped due to a preliminary dispute. This dispute will not disappear with the formal drawing up of a new protocol with identical content, respectively – with a new statement of the circumstances already requested for registration.