Мотивите на съда:
Полфрийман не е опасен, по-нататъшният му престой в затвора е неоправдан
Политици реагираха остро на освобождаването на австралиеца
Христо Монов: Подигравка с българските граждани
Психологът Христо Монов, който е баща на убития студент, коментира пред „Дарик“, че с предсрочното освобождаване на Полфрийман държавата в лицето на съда се е подиграла на българските граждани.
„След днешния ден просто на човек да му се прииска наистина да се промени Конституцията и гражданите да си избират съдиите. Видя се, че най-големият проблем пред тази държава е съдебната система, и то не прокуратурата, а съдът. Аз вече съм спокоен. Спокойно ще ходя по улицата. Само че те как ще ходят по улицата и дали ние няма да им плащаме охраната“, заяви Монов по адрес на съдиите и добави, че още не е получил присъденото обезщетение от 600 000 лв.
Депутати също коментираха в същия дух определението на съда за освобождаването на Полфрийман.
„Като гражданин смятам, че председателят на този съдебен състав, най-малкото дължи отговор на близките на убитото момче за мотивите си при произнасянето на това съдебно решение„, посочи Красимир Ципов от ГЕРБ, но уточни, че мнението му е на гражданин, защото като юрист нямало как да коментира решение на съда. Според Ципов обаче нормалната практика в тези казуси била затворници да се освобождават предсрочно, едва когато им остават една, две или максимум три години до изтърпяването на присъдата.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък определи като „подигравка и позор“ определението на съда. Според нея това е „грозно решение на българския съд“.
„Като юрист би трябвало да кажа, че решенията на съда не се коментират, но като човек и като политик казвам, че това е подигравка с жертвите, с техните семейства, с мъките на тези хора, с чувството за справедливост и за възмездие на престъпници, убийци, изнасилвачи“, каза Нинова.
Остра беше реакцията и на „Обединени патриоти“. Депутатът Милен Михов коментира, че приели новината с „с изключителна болка и раздразнение“.
„Този човек заслужаваше своето наказание. Този човек трябваше да изтърпи своето наказание тук в България“, каза Михов и допълни, че мотивите на съда може би имали само някакво бюрократично основание.
Джок Полфрийман не е опасен за обществото, поправянето му в затвора е необратимо и по-нататъшният му престой там е неоправдан. До този извод е стигнал съставът на Софийския апелативен съд (САС), който вчера освободи предсрочно от затвора австралиеца, осъден за убийството на студента Андрей Монов.
Полфрийман беше задържан веднага след убийството през декември 2007 г. и оттогава е в затвора, а присъдата му влезе в сила през 2011 г. Той престоя зад решетките общо 11 години, 8 месеца и 21 дни, но от работа там му се приспадат 1 година, 8 месеца и 14 дни от наказанието и затова му оставаше да изтърпи още 6 години, 6 месеца и 25 дни.
Апелативните съдии Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдаличнева пишат в окончателното си определение, с което освобождават Полфрийман, че определеният от затворническите власти среден риск за обществото, ако той бъде на свобода, може да бъде изведен единствено от тежкото престъпление, за което е осъден. Относно оставащия срок от присъдата, съдът отбелязва, че той наистина не е малък, както подчертава и прокуратурата, но не може да бъде единствена причина за отказ от предсрочно освобождаване.
За сметка на това, всички останали доказателства по делото са показали, че Полфрийман се е поправил в затвора.
Пред съда той е казал, че има предложена работа, както в българска фирма, така и възможност да работи в родината си или в Германия. Той основа Българско затворническо сдружение, което се занимава с проблемите на лишените от свобода и казва, че това вече е негова страст, с която ще се занимава и в бъдеще.
„В случай че бъда пуснат, също ще продължавам с реформите на българската затворническа система, така че разликата е от коя страна на оградата ще бъда, но във всеки случай, това е вече моя страст и ориентация“, казва Полфрийман пред съда. В затвора той научил говоримо и писмено български език, завършил задочно и висше образование, помагал на затворници като пишел техни жалби, превеждал от английски на български и обратно.
„Аз съм единственият затворник в цяла България, който завърши висше образование и за тези 5 години, затворът не е признал тези работни дни въобще, така че ако искаме да бъдем реални, остатъкът от моята присъда е много по-малко отколкото е представено от затвора. Затворът не е признал моето обучение, аз получих шестици, успешни семестри на обучение и затворът не е признал абсолютно нищо“, казва още Полфрийман.
Според апелативните съдии зад решетките той не е имал и никакви криминални прояви, за които да е наказван, което също е натежало при решението да бъде освободен.
„Съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато. Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви. И по време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите в администрацията или за когото и да е друг, дотолкова, доколкото никоя от неговите прояви не разкрива криминогенен елемент, свързан с насилие или с незачитане на чуждите права или с незачитане на правилата в социума“, се казва в определението на съда.
Преди два месеца Софийският градски съд отказа да освободи Полфрийман, като се мотивира с предходни негови наказания в затвора, които макар да били заличени, трябвало да се вземат предвид, за да се прецени цялостното му поведение и поправяне.
Според САС подобно виждане е неправилно, тъй като формулировката на закона е ясна и Полфрийман се води ненаказван, тъй като санкциите му са заличени.
Апелативните съдии посочват, че до 2014 г. осъденият е имал 5 наказания, едно от които е за това, че злепоставял администрацията. Става въпрос обаче за пусната жалба, която е била изтълкувана като злепоставяне от страна на затворническите власти. Случаят е от 2012 г., когато австралиецът е бил наказан с лишаване от право да получава хранителни пратки в затвора за 3 месеца. Поводът е, че подал оплакване, че надзиратели са откраднали вещи на посетили го журналисти и се държали грубо. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото на свобода на изразяване на Полфрийман е нарушено и осъди България да му плати обезщетение от 3500 евро.
За да откаже предсрочно освобождаване на австралиеца, градският съд се позова и на това, че той не е изплащал обезщетението от 600 000 лева на семейството на Андрей Монов. Според САС това обстоятелство няма отношение към преценката за предсрочно освобождаване, но апелативните съдии посочват, че Полфрийман е превел на близките на Монов обезщетението от спечеленото дело в Страсбург.
Останалите му наказания в затвора не били свързани с физическа агресия, а едно от тях било определено като демонстративно поведение на осъдения пред Комисията за разпределение на лишените от свобода. За сметка на това, австралиецът имал общо 13 награди по време на престоя си в затвора.
Докладите на администрацията в последните две години пък били изцяло позитивни за него. За личността му били изтъкнати единствено и то много добри позитивни данни – че е с добри комуникативни умения, лидерска нагласа, толерантен към останалите, любознателен, с изявени интереси в различни области, активен, инициативен, последователен и упорит при реализация на целите си, сензитивен и реактивен към социалната среда, добронамерен и отзивчив като цяло, без расови и дискриминационни нагласи. Отбелязано е още, че е емоционално и социално зрял. Самооценката му била реалистична и балансирана, бил наясно със силните и слабите си страни, проявявал критичност към слабостите си. По време на престоя в затвора не се конфронтирал, избягвал противопоставяне, бил диалогичен, подбирал обкръжението си и бил устойчив на фрустрация.
„Всъщност заключението в последния доклад е, че лишеният от свобода „приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите“, че е мотивиран напълно за промяна към спазване на социалните норми и правовия ред. За това, че безусловно е постигната нужната корекция в тази насока, съдът отсъжда и по последния план за препланиране, видно в който в тази зона не е прието, че има какво още да се постигне“, пишат в заключение апелативните съдии.
40
Коментирайте
Мен са ме нападали няколко пъти – включително – като касиер на фирмата като бях – и освен пердах – нищо не помага.
За джобно ножче – в казармата ни дръпваха по 3 дена карцер. Арестът е доста гадна работа. Това – да извадиш нож -моментално идваше някой от офицерите и си дотам.
Тежко на този народ, при който популизмът и тълпата налагат волята си над правото и закона.
Тоя Христо Монов голямо л@*но ве, съдиите да заплашва. Що не му повдигнат едно хулиганство за това изказване.. Че и за пари зяпнал – май това му е голямата болка, а – че не му платиха 600 хил лв. нали? Така излиза, както го казва. Жалка картинка и лицемерен рев – за пари и мъст.
Че и разни други парламентарни боклуци му пригласят. Забравиха как преди няколко години полицията едвам ги спаси да не ги избие гневния народ.. Честно казано жалко че им се размина..
Възмутен съм от нивото на статиите по въпроса в медиите и от по-голяма част от коментарите, както и от изказванията на политиците.Как си позволяват да пишат и коментират журналисти,читатели и политици без грам познания в областта на наказателното право и процес. Как журналистите не намериха за нужно да искат мнение от някой специалист в конкретната правна материя, който да разясни института на условното предсрочно освобождаване, да обобщи съдебната практика по въпроса до момента, за да стане ясно дали конкретният съдебен акт е в отклонение на тази практика или я следва.Аз лично като юрист, който работи в областта на гражданското право,… Покажи целия коментар »
Навремето специалността Право се придобиваше – след като преминеш и през Наказателно право. И – не – няма тесен специалист по Гражданско право (освен по Църковно право), не и не. Наказателното право е част от общата подготовка на юриста и той – дори да не е специалист – винаги може да отвори книгите и да се подсети. Бягството от реалността е почти комичен сюжет. Случаят с Фриймън не е възможно да се предотврати – както и онова убийство в Студентски град, както Жоро павето и други. Въпросът е в профилактиката – първо – защо в България влизат отрепки – защо.… Покажи целия коментар »
И защо въобще наказаниата в затвора се заличават? Напротив, трябва да остават в досието му.
ССБ взима грантове от разни НПО.НПО иска Джок да е на свобода.Кой е шеф на ССБ?
Знаете ли, че във всички богати държави (богати откъм доходи на гражданите – както е САЩ, но не богати на усмивки – както е у нас), съдията е дотолкова свещен – че може да направи почти всичко. Тук си позволяват да коментират Калпакчиев – Калпакчиев е възможно най-свестният съдия, дори надминава Владимир Вълков по свежест на рефлексите – просто са на едно ниво. Въобще – някой дава ли си сметка, че в България не се работи на ниво – на ниво отпървом – на ниво бедност – това е първоначалното ниво – още Роналд Рейгън го е разбрал – в… Покажи целия коментар »
Ти не си наред, определено!
Агент Гогов да не знае много. 15 години отнеха от живота на този младеж, защото се отбраняваше от 16 души скинари. Единият от които се оказа син на агент от ДС. Кофти късмет
Депутатите у нас се чувстват безнаказани. И са такива. Ако беше нечие чуждо дете дали щяхме да чуем изобщо какво е станало? Дали щеше да лежи с ефективна присъда толкова време? Дали съдът нямаше да отчете фактите, че е бил сам срещу 16 души и е бил в хипотеза на неизбежна отбрана? Заслужава не само да го пуснат, но и съставът, който го е осъдил да му се извини.
както е казал един френски монарх, юристите разтягат и закръглят законите съобразно изискванията на своите дела, както обущарите обтягат и обръщат кожата
Кои закони – защото има много подзаконови норми – но те са изцяло политическа игра (Закон за боклука, Закон за магистралите от и до Банкя, Закон за вилите в Барселона – общо взето последните 10 – на години държавата се управлява на укази – Пиночетска формула). Наказателният кодекс – който е майката на всички правила – свещен закон е спечелил именно в Италия – на Конференцията през 1968 година е спечелил първа награда – за най-обран и смислово точен закон.
Нашият Наказателен кодекс няма една единствена грешка.
Излиза, че има всички основания за УПО. Интересно ми е какви мотиви могат да бъдат изведени, за да се откаже, защото в случая на СГС, те не са издържани.
Ципов, Нинова, Михов, като юристи нищо не можете да кажете, вие нищо и не разбирате, а като политици сте на същото ниво. Мотиви има, вече са ясни, можете да сте съгласни с тях или да не сте, но първо ги прочетете. Така би направил един юрист преди да се изходи по темата.
Ще го видим на свобода колно е сензитивен и реактивен към социалната среда. За всеки случай да си заминава.
Дано успее да стигне до летището достатъчно бързо…
Дано. По-добре да не го срещаш, нали.. хихихи Като гледаме резултата до момента.. Неочаквано недосегаемото копеле си получи заслуженото
Бай Христо, точно ти да ги бълваш тия е и смешно, и жалко. Ти и като млад не си имал смелостта да се изправиш срещу един истински мъж и да го погледнеш в очите даже. Подлеците освен да нападат на глутница друго не могат, сами сте – мъж, докато не завали дъжд.
А за сина ти – Господ си знае работата, както се видя. Това че не го признаваш не променя фактите.
Мъж е човек – който опазва челядта си – мъж не е онзи който се изправя пред друг муньо с нож – това е тъпанар – срещу тъпанар.
Мъж е Роналд Рейгън, мъж е Рузвелт, мъж е Чърчил, това са хората – които са ни превели по полето, дето се вика. Ножове има всеки – можем свободно да се разпищолим.
В крайна сметка – мъж е – този – който успее да хване влака и други неща, които явно не са известни – но истинските мъже ги знаят.
Пази Боже! Този ще се занимава с реформите на българската затворническа система. Сигурно вече няма да си сглобяват пистолети вътре, а направо ще им ги доставят с куриер.
Българската съдебна система има нужда от доста сериозна реформа. И ако си мислите, че реформата се нуждае от мнението на някакви пишман законодатели, разкарващи се из центъра на София с личните си шофьори и черните си служебни лимузини, повече, отколкото от мнението на човек, който е лежал в затвора, то има нещо сбъркано в начина ви на мислене.
Калпакчиев и за статистик не става. Как точно изчисли риска. Позор за правосъдието ни.
Калпакчиев е блестящ юрист. Моля без личностни нападки!
Ами явно не се занимавате с наказателно право – вътре по закон има такива оценки, изготвени от психолози и социални работници КЪМ ЗАТВОРА . Не ги изчислява съдията. Изложихте се. Коментирате нещо, което не разбирате.
Калпакчиев е доказано добър и направо работлив юрист.
Как пък един може да коментира като юрист, а друг- не. Явно не му стиска. Поздравления за позицията на Нинова.
Не мисля, че Нинова е чела изобщо юридическа литература – по скоро приглася. Да е жива и здрава – но все пак – можеше да се посъветва. Има Генерална превенция на наказанието – има специална превенция – екзекуциите са минало – включително и в Китай вече ги намаляват.
Няма смисъл да хабиш живот, при положение, че и България застаряваме и се намаляваме и на практика изчезваме.
Това цинично казано е така – разбира се има боклуци сред хората – но какво да ги правим.
При това становище на администрацията на затвора дали сега близките да искат позиция не от съда, а от Дани Кирилов? Все пак неговите хора са казали, че затворникът е „супер“. И ако това е истина и отговаря на всички други условия за предсрочно защо да го държат. Освен това сако работи ще може и да започне да плаща обезщетението на близките, защото иначе няма да получат и лев, а това е единственото, което може д аим се предложи, защото за съжаление нищо не може да върне детето им
Тоя рев за пари е абсолютен цинизъм, дотам ли паднахте? Ако сте толкова гладни да ви купя баничка
не мога да се съглася, че дългият оставащ срок от присъдата не е самостоятелно основание да се откаже УПО! Да, трябва да е изтърпял поне половината от наказанието, което е факт, но е факт и че повече от 1/4 от присъдата остава. Можеше да изкара още една година и тогава да го освободят…
Не може да го държат, само защото му остават 6 години. Фактите се преценяват в своята съвкупност, а не само годините. Явно иска да се поправи. Между другото малко са тези затворници, които се стремят да се поправят.
Какво значи „само“? Шест години хич не са малко.
Като не можеш да се съгласиш, промени НПК – 439а, ал 3 – Неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Безспорно, ако не течеше предизборна кампания, по този повод такъв истеричен вой не би се чул ! И без това е ясно: Лозан Панов и Калин Калпакчиев са трън в петата на мутренската олигархия, която управлява раята. Рая, която се мисли за народ и не разбира нито се случва, нито какво предстои да ю се случи.
Нито ще гласувам срещу олигархията – нито ще си променя убежденията, нито Христо Иванов е стожер на промяната, нито е промяна – нито нищо – един Пинокио на Костов на въженце. Олигархията е в паника – защото не се знае – и те си имат проблеми – както и най-добре защитената крепост.
Раята много добре знае какво иска – просто чакаме някакъв ясен сигнал да се втурнем към прогрес.
„Българите са развили до съвършенство изкуството да оцеляват, но забравиха защо оцеляват“ (Иво Андрич). „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат“……„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша“ (Петко Славейков)
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Kалпакчиев се осра окончателно,и би било добре да го изгонят