Съдът за спора между Антон Тодоров и Валери Жаблянов:
Политиците да не се обиждат толкова лесно, пък било и за „фашист“
Политиците трябва да са доста по-толерантни един към друг, когато си разменят остри реплики, а свободата на изразяване на депутатите е особено важна и те не могат лесно да бъдат съдени, когато изразяват мнение.
Това са основните изводи, които могат да бъдат направени от решението на съдия Деница Цветкова от Софийския районен съд (СРС) по делото за непозволено увреждане, което бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров е завел срещу народния представител от БСП Валери Жаблянов. Искът на Тодоров е бил за 15 000 лева заради душевните болки и страдания от това, че било засегнато доброто му име в обществото, честта и личното достойнство. С решението си СРС е отхвърлил иска на бившия депутат и на свой ред го осъдил да плати 700 лева разноски на Жаблянов, но решението не е окончателно.
Повод за делото е горещата свада в парламента на 19 май м.г., когато първо лидерът на БСП Корнелия Нинова критикува правителството за неефективност и искаше оставката на вицепремиера Валери Симеонов, после Антон Тодоров чете декларация от името на ГЕРБ, в която каза, че БСП е наследник на комунистическата партия, избила стотици хиляди българи. Тогава думата взе и Жаблянов, който пък каза, че Тодоров е прочел фашистка декларация и призова председателя на парламента да прекрати подобни изказвания.
„Фашистите шестват не само в правителството, шестват и в парламента. Господин Тодоров трябваше да бъде отстранен от заседанието, да му бъде отнета думата, и да му бъде наложено наказание. Вие трябва да прекратите сами подобни изказвания. Това не е примитивният антикомунизъм на ранната десница. Това е възкръсналият български фашизъм“, бяха думите на Жаблянов. Именно те са засегнали Тодоров, който няколко месеца по-късно подаде оставка, след като си позволи да каже в ефир водещия на „Нова телевизия“ Виктор Николаев, че ползва „силни думи“, които могат да му „изядат хляба“.
Пред съда Тодоров заявил, че никога не е изповядвал фашистка идеология, расизъм, нацизъм, антисемитизъм и политическо насилие, поради което се почувствал огорчен и публично унизен от квалификациите по негов адрес. След изказването на Жаблянов дни наред трябвало да се обяснява, че няма фашистки убеждения, което му коствало много нерви и се потиснал. Показания в негова полза дал и Методи Андреев, който също е бивш депутат от ГЕРБ. По думите му, Тодоров никога не е бил фашист, а антикомунист и борец с корупцията. Заради обвиненията от Жаблянов обаче, Тодоров бил много афектиран и получил психически травми, свидетелства Андреев.
В решението си съдия Цветкова пише, че намеса в правото на свободно изразяване е допустима, когато то се използва за накърняване на правата на другиго, но това не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политици.
„Тъкмо напротив. Границите на допустимата критика са по-широки, когато се касае до политик, действащ в качеството си на обществена фигура, отколкото по отношение на обикновения гражданин, защото политикът неизбежно и съзнателно се поставя под щателно наблюдение на всяка своя дума и дело, както от страна на журналистите, така и от страна на обществото като цяло, и трябва поради това да показва по-висока степен на толерантност, особено когато прави публични изявления, допускащи критика“, пише съдия Цветкова.
Освен това тя подчертава, че Тодоров е чел декларация от името на ГЕРБ и именно нея Жаблянов определил за фашистка, което пък означава, че твърденията не са отправени лично към Тодоров, а към ГЕРБ.
„Предмет на клеветата могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство и са свързани с определена личност, поради което същите подлежат на доказване. Ако те са верни, деянието не е противоправно, дори и фактите да са позорящи. Клеветнически твърдения не могат да се извеждат чрез предположения, асоциации и интерпретации…Видно от изказването на ответника подобни твърдения не се съдържат по отношение на ищеца“, посочва още съдът, според който в изказването на Жаблянов няма и обидни за Тодоров квалификации.
Не на последно място съдия Цветкова подчертава, че Жаблянов е говорил като депутат. Тя се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който казва, че свободата на изразяване е особено важна за депутатите. Цитирано е и решение на ЕСПЧ срещу Великобритания от 17 декември 2002 г., в което съдът е стигнал и по-далеч, като приел за необходим имунитета на депутатите за клеветнически изявления, направени по време на парламентарни дебати.
Паралел с Огнян Донев и „Атака“
Съдия Цветкова цитира и решение на Софийския апелативен съд (САС) от началото на годината, с което е отхвърлен иск на бизнесмена Огнян Донев срещу бившия депутат от „Атака“ Димитър Димов и срещу партията му.
Този казус също е интересен, защото през пролетта на 2014 г. Димов цитира от парламентарната трибуна измислено интервю на Донев за списание „Форбс“ и каза, че в него собственикът на „Софарма“ се гаврел с българските работници. Оказа се, че „интервюто“ е публикувано в сайта „Бъзиклийкс“ и е измислица, но Димов го цитира от парламентарната трибуна.
На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) осъди Димов и „Атака“ да платят солидарно 4000 лева на Донев, макар той да претендираше за 100 000 лева. САС обаче отменя решението, отхвърля иска на Донев и го осъжда да плати разноски за близо 6000 лева.
В решението си САС защитава тогавашния депутат Димов, като подчертава, че се е изказал в качеството си на народен представител и също цитира решението на съда в Страсбург, според което депутатите трябва да имат дори имунитет за клеветнически изявления в парламентарни дебати. Според апелативните съдии Елизабет Петрова (председател на състава), Катерина Рачева (докладчик) и Елена Тахчиев, поведението на Димов не е противоправно, защото не е бил длъжен да си проверява информацията.
„Като депутат той няма задължение да проверява информацията си от различни независими източници. Неговите функции се свеждат до участие в публичния дебат и предизвикване на интерес на обществото към важни теми, каквато без съмнение е регулацията на разпространението, вноса и износа на лекарствени продукти в хуманната медицина“, пише в решението на САС. Отделно от това, съдът е категоричен, че изказването на един депутат не може да доведе до отговорност и на партията, от която той е избран.
Делото обаче още не е приключило окончателно, тъй Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване.
5
Коментирайте
Наистина за изказването на един депутат партията не може да носи отговорност, но все пак е редно депутатите да си мерят приказките.
„Неговите функции се свеждат до участие в публичния дебат и предизвикване на интерес на обществото към важни теми“. Ха, той така и Таско Ерменков предизвика интерес наскоро, че ни е замърсена водата.
Антончо не фашист, той е такъв, за какъвто му платят. Имаше и конкретна дума, ама не се сещам сега.
Не съм съгласен на депутатите да не може да се държи сметка дали говорят истина, или не. Това, само по себе си, звучи абсурдно. Но щом е позволено, защо тогава да се възмущаваме, че всички са маскари.
Правилно е решението, защото настъпват някакви мракобесни сили, които за една паница леща, са готови да съсипят всичко и всички.
Впрочем при такава нарастваща бедност, не знам какво да кажа повече.
Сега – в Английският парламент знаете какво се случва – викане, тропане, буквално, а тук трябвало моля ви се – да мълчим. Айде без тия, ако може.