Ползват ли се с привилегия от първи ред дължимите, но неплатени авансово от взискателя такси
Тълкувателното дело за разпределението
Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство? Това гласи единият от четирите въпроса, свързани с разпределението в изпълнителното производство, на които предстои да отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в тълкувателното си дело №2/2021 г. (повече за делото виж тук).
В настоящата статия своя отговор дава частният съдебен изпълнител Георги Дичев, като изразената от него позиция съвпада и с представената от Камарата на ЧСИ пред ВКС.
I. Преди да се отговори на този въпрос трябва да обърнем внимание, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ (ТТРЗЧСИ) и аналогичната ѝ такава по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) не попадат в неговия обхват. Това е така, тъй като въпросните такси не се дължат авансово, а се начисляват чак след като по изпълнителното дело е събрана изцяло или частично дължимата сума, респективно същата е платена след образуване на изпълнителното производство директно на взискателя от длъжника.
Съгласно т. 29 от ТТРЗЧСИ взискателят внася авансово всички такси, с изключение на таксата по т. 26., тоест тази такса не е дължима авансово и не е предмет на поставения въпрос. Безспорно е, че таксите по изпълнението са част от разноските по него, съответно таксите по т. 26 и т. 53 от двете тарифи на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и държавните съдебни изпълнители (ДСИ) се ползват с привилегията по т. 1 на чл. 136 ЗЗД, защото те не се дължат авансово и при тях няма как да се приложи принципът, че само платените такси представляват разноски. Това е изключително важна особеност на уредбата на принудителното изпълнение у нас и задължително трябва да бъде отчетена. Смисълът на въведената през 2006г. такса за изпълнение на парично вземане или „такса успех“, както я наричат, е да накара съдебните изпълнители да преследват крайната цел – изпълнението на съдебното решение и удовлетворяването на взискателя, а не извършването на множество действия без да са довели до резултат, за които само да се събират такси. Затова и тази такса е пропорционална и в сериозен размер, но тя се дължи само при пълно или частично удовлетворяване на взискателя, не и авансово.
II. Общ поглед върху системата на ЧСИ, съответно на таксите, които се събират при тях
Принудителното изпълнение е проявление на държавна власт, изключителна държавна функция, никой друг освен овластените от държавата органи, каквито бяха съдия-изпълнителите, няма право да изпълнява съдебните решения и то против волята на длъжника. Когато през 2005 г. Република България въведе ЧСИ по подобие на множество други европейски държави, тя със закон (ЗЧСИ) овласти частни лица да извършват тази дейност от нейно име и под неин контрол, но за тяхна сметка. Тъй като държавата не заплаща нищо на тези лица, а дейността изисква сериозни инвестиции и разходи, тя определя с тарифа таксите, които се дължат на ЧСИ, за да могат те да поддържат кантори, квалифициран персонал, деловодни програми и т.н. Всяка една такса представлява стойността, цената на конкретното изпълнително действие, тъй като тя трябва да възстанови направените разходи за него от органа по изпълнението.
Таксите като цяло представляват „цената“ на принудителното изпълнение и имат двояка функция – от една страна, да обезпечат не само дейността, но и нейното високо качество и ефективност, т.е. да покриват инвестициите и разходите на канторите, и от друга – да осигурят адекватен доход на ЧСИ, без който тази тежка, отговорна и изключително важна за правовия ред функция не би могло да се извършва от частни лица по чисто икономически причини. Тоест таксите по изпълнението представляват насрещната престация, цената, която взискателите заплащат, за да ползват „услугата“ съдебно изпълнение, независимо дали ще изберат ЧСИ или ДСИ – и в двата случая дължат еднакви по размер такси.
По силата на чл. 79 ГПК таксите са за сметка на длъжника, който е принудил взискателя да търси намесата на ЧСИ или ДСИ, вместо да изпълни доброволно задължението си преди да започне принудителното изпълнение. Главната функция на определените от държавата такси в системата на ЧСИ е да се гарантира, че тази публично-правна дейност, извършвана от частни лица, ще може да се самоиздържа и то по начин, който да осигурява нейното високо качество и ефективност.
Простите такси са разходоориентирани, те не формират възнаграждение, а целят само да възстановят разходите на ЧСИ или на съда (при ДСИ) за съответното действие. Така например, таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество е в размер на 5 лв. Тази сума трябва да възстанови освен труда на няколко човека – на съдебния изпълнител, който разпорежда тя да се извърши, съответно впоследствие подписва искането, на деловодителя, който изготвя документа, на призовкаря, който носи писмото в общината или КАТ, но и канцеларските разходи по документооборота. След като се върне отговорът на справката, той пък се завежда от деловодител и се докладва на юрист или на СИ за вземане на решение какво и как да се предприеме по делото. Отделен въпрос, е че таксите в двете тарифи са приемани на база икономически анализ от 2005 г. и отдавна не покриват реалните разходи за съответното действие, тъй като „цената“ му се е увеличила многократно.
При изпълнение на парични вземания, които представляват основния процент от делата, единствено таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ изпълнява в някаква степен и възнаградителна функция за ЧСИ. Но тя не се дължи авансово, тя е резултатна такса и е обвързана само и единствено с това доколко съдебният акт е изпълнен и е удовлетворен взискателят. При изпълнение на което и да било парично вземане и двете тарифи предвиждат само една пропорционална такса (по т.26, съответно т. 53), тъй като таксата за опис се приспада от тях (тя е изнесена напред част от пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане), а такса за публична продан изобщо не е предвидена. Само в случаите, когато след публична продан се стигне до постановление за възлагане, за неговото издаване се дължи такса, но тя е за сметка на купувача и с таван от 3000 лв.
Малко известен факт е, че около 30% от делата се финансират със собствени средства от ЧСИ, тъй като по предложение на Камарата на ЧСИ Народното събрание през 2017 г. прие изменения в чл.81 ЗЧСИ, с които се премахнаха субсидираните такси, плащани от бюджета на съда и взискателите по вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и по публични държавни (в това число и тези на съдилищата) и общински вземания.
Друг малко известен факт е, че, противно на икономическата логика, от 2012 г. насам таксите на ЧСИ непрекъснато се намаляват, като им се поставиха всички възможни тавани.
III. По същество на въпроса:
1. За да се отговори правилно на поставения въпрос, първо трябва да се даде отговор на това представляват ли таксите по изпълнителното производство разноски по изпълнението, тъй като чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД поставя в първи ред на привилегиите вземанията за разноски по принудителното изпълнение?
Безспорно е че таксите по изпълнението представляват част, и то основна такава, от разноските по изпълнението, наред с разходите за адвокат, вещи лица, ключари, пазачи, пощи и т.н.
А) Общата уредба на разноските в исковия процес е в чл. 78 ГПК, който посочва, че разноски са таксите, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е ищецът е имал такъв. За разноските в изпълнителният процес е предвиден специален текст в ГПК – чл. 79 „Разноски по изпълнението“, както и други норми в ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ. Глава седма от ЗЧСИ е озаглавена „Такси и разноски по изпълнението“, като чл. 78, определя основанието, размера на таксите и вида на разноските като препраща към ТТРЗЧСИ, а ал. 3 постановява, че „ЧСИ могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.“ От този текст на закона категорично става ясно, че таксите, които са в размерите, посочени в тарифата представляват разноски по изпълнението. ТТРЗЧСИ също недвусмислено посочва, че таксите са част от разноските, като в няколко раздела урежда различните видове такси и посвещава един цял раздел VI, озаглавен „Допълнителни разноски“ на разходите за вещи лица, пазачи, транспорт и т.н., т.е. таксите, посочени в раздели от I до V представляват основните разноски, а тези в раздел VI са допълнителни такива.
Също така следва да се има предвид, че всеки длъжник може по всяко време да оспори всяка една такса, която СИ претендира и събира от него, като подаде жалба до Окръжния съд на основание разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, която му дава право да обжалва не таксите, а разноските по изпълнението. Не ни е известен нито един случай, в който съдът да е отказал произнасяне по същество на основание, че в закона е използван терминът „разноски“, вместо „такси“. Стотици решения са постановени по такива жалби и всички съдии единодушно приемат, че таксите по изпълнението са част от разноските и като такива подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435 и следв. ГПК.
Таксите на ЧСИ винаги представляват разноски по изпълнението, защото се дължат по всяко едно изпълнително производство независимо, дали са платени, или не. Изпълнителният процес никога не може да приключи, ако не са събрани таксите по изпълнението, това правило от правната доктрина е разписано изрично и в чл. 433, ал. 2 ГПК: „Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“
Б) В огромната си част съдебната практика е категорична, че всички такси, включително и неплатените, представляват разноски по изпълнението, събират се от длъжника по силата на изричната разпоредба на чл. 79, ал. 2 ГПК и като такива се ползват с привилегията по т. 1 на чл. 136 ЗЗД.
Колебанията, които се забелязват, са в отделни съдебни решения и произтичат от принципа, залегнал и в т. 1 от ТР № 6/2012г. на ВКС: „Разноските са направените от страните разходи по водене на делото“, тоест щом една такса е дължима авансово, но не е платена, тя не представлява разход, съответно и разноски. Но както посочихме по-горе, уредбата на таксите в изпълнителния процес, както и като цяло на разноските по изпълнението, на които е посветен специален чл. 79 ГПК, е особена, различава се от тази в исковия и обезпечителния процес, което изключва подобно тълкуване на закона. Принципът е същият, но само доколкото се отнася до вземане на страна (в изпълнителния процес това може да бъде само взискателят) за разноски, това вземане на взискателя ще бъде с първа по ред привилегия само ако таксите са платени от него. В случаите когато таксите не са платени, взискателят не е направил разходи и съответно няма вземане за разноски.
Това вземане за дължими, но неплатени такси обаче е в полза на органа по изпълнението, когато производството се развива пред ЧСИ, и в полза на съответния районен съд, когато орган по изпълнението е ДСИ. Именно защото вземането е в полза на органа по изпълнението, който е положил усилия и е извършил разходи за реализиране на успешния изпълнителен способ, и те заедно са довели до паричните постъпления, в тяхното разпределение това вземане следва да е в първия ред на привилегиите.
Абсурдно е органът по изпълнението да е направил разходи по изпълнителни действия, които да не му бъдат възстановени от събраните от него вследствие на същите тези разноски и действия суми, а постъпленията да се разпределят изцяло между кредиторите, ползващи се именно от резултата от тези действия и разноски. Вземането на органа по изпълнението е за извършени вече от него разноски по изпълнението и то не може да бъде поставено на последно място, след всички кредитори. Както посочихме по-горе, всяка такса представлява стойността на направените разходи за конкретното изпълнително действие от органа по изпълнението и когато тези разходи не са заплатени авансово, следва от постъпилата сума първо те да се възстановят като разноски по изпълнението. Това, че при ДСИ вземането за тези такси е публично държавно, а при ЧСИ – частно, няма никакво значение, защото и в двата случая става въпрос за разноски по изпълнението, които се ползват с първа по ред привилегия.
Следва да се посочи, че в т. 19 от същото ТР № 6/2012 г. ВКС постановява, че „понятието „разноски по прехвърлянето на имота“ по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариалната такса“.
Видно от гореизложеното, всички такси по изпълнителното производство са част от разноските по изпълнението и като такива се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
2. В ТР № 2/2013 г. в т. 11 ВКС постановява, че „изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.“ А в мотивите към т. 11 приема, че съществуват известни различия в правната уредба на таксите на ЧСИ и ДСИ, които произтичат главно от това, че дължимите на ДСИ такси са публични вземания, докато дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител – кредитор. Никъде обаче ВКС не е коментирал ползват ли се с привилегия таксите по изпълнението, съответно, че от различния правен режим следват и различни привилегии. Изцяло подкрепяме съждението в ТР, че вземането за такси при ДСИ е публично, а това при ЧСИ – частно, т.е. в единия случай вземането принадлежи на съответния районен съд, а в другия на ЧСИ като орган по изпълнението. Това обаче изобщо няма значение при определяне в кой ред следва да попаднат. Повечето вземания, посочени в привилегиите по чл.136 ЗЗД, са частни, включително и по т. 1 на ал. 1. Видът на вземането публично или частно не е определящо в случая, а това какво е естеството на това вземане – представлява ли то вземане за разноски или не.
При ДСИ дължимите такси по изпълнителното производство, въпреки че са публично вземане, при разпределението винаги се включват в първи ред на привилегиите по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, защото представляват разноски по изпълнението, те са разходите, които районният съд е направил по изпълнителния способ, довел до разпределение на постъпления. Ако водещо е точно това определяне на вземанията (като публични или частни), би следвало ДСИ да ги включват в точка 6 – като вземания на държавата, но там се поставят само публичните вземания, посочени в удостоверението на НАП по чл. 191 ДОПК. След като таксите са част от разноските по изпълнението, след като чл. 79, ал. 2 ГПК изрично постановява, че дори неплатените авансово такси се събират от длъжника, очевидно питането дали само платените представляват разноски не е уместно. Още повече, че в разпределението не участват суми (такси, хонорари и т.н.), а вземания. Въпросът по тълкувателното дело не е коректно зададен, тъй като в единия от случаите – когато таксите са платени от взискателя, те безспорно представляват негово вземане за разноски, но в другия – когато по някаква причина таксите частично или изцяло не са внесени авансово от взискателя, те представляват вземане на районния съд, съответно на ЧСИ като орган по изпълнението. Коректният въпрос според нас трябва да бъде – „Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД вземанията на районният съд, съответно на ЧСИ, за авансово дължими, но неплатени от взискателя такси по изпълнението?“
Питането може да бъде отнесено към всички такси по изпълнението, включително и към пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 53, съответно т. 26 от двете тарифи, въпреки че съдебната практика, включително и на ВКС, по отношение на тези две такси няма никакви колебания и е категорична, че тъй като те не се дължат авансово, винаги се ползват с първа по ред привилегия като разноски по изпълнението.
Отговорът според нас категорично може да бъде само един – вземането за такси по изпълнението в полза на съдилищата, респективно на ЧСИ винаги представлява вземане за разноски по смисъла на чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД.
Правилният въпрос от гледна точка на разпределението е не дали са платени таксите, или не (те винаги са част от разноските и попадат в т. 1), а дали са действително дължими с оглед извършване или не на действието, за което се претендират и дали са относими към изпълнителния способ, вследствие провеждането на който са постъпили сумите предмет на разпределението. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл. 73а, ал 3 ГПК, според която „в случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“ В тези случаи дори взискателят да е заплатил авансово таксите, те пак няма да се превърнат в разноски. Това решение на законодателя показва, че при отговора на този въпрос не трябва да се изхожда от това дали са платени, или не таксите, това обстоятелство не е определящо за тяхното място сред привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Единственият въпрос, който е меродавен в случая, е представляват ли таксите по изпълнителното производство разноски по изпълнението.
Друг аргумент в подкрепа на разбирането, че плащането на таксите не е определящо при решаване на въпроса за тяхната привилегия се извежда от разпоредбата на чл. 81 ЗЧСИ: „Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“ Около 30 % от изпълнителните дела попадат в предметния обхват на чл. 81, т.е. по всяко трето дело ЧСИ е длъжен да провежда изпълнителния процес без авансови такси (камо ли доход или възнаграждение), като сам поема разходите и единствената възможност да си ги възстанови е при условията на чл. 79, ал. 2 ГПК, като ги събере от длъжника. Само че това ще се случи само ако длъжниците имат доходи и имущество на свое име. Практиката сочи, че у нас около 70 % от вземанията са несъбираеми по причини, на които няма да се спираме – най-вече ниският икономически стандарт, сивата икономика и възможностите за избягване от отговорност, които предоставя правната ни уредба. Фактите сочат, че само в около 30 % от случаите ЧСИ ще могат да си възстановят разходите, в останалите те остават за тяхна сметка.
Очевидно законодателят, когато е въвеждал института на ЧСИ у нас, както и впоследствие, не изхожда от разбирането, че едни частни лица ще извършват държавна дейност за своя сметка без да получават доход от нея, какъвто ще е крайният ефект, ако всички такси по изпълнението не се ползват с първа по ред привилегия, така както другите разноски в изпълнителния процес. Напротив, разпоредбите в ЗЧСИ и ГПК ясно показват засилената защита, която законодателят дава на финансирането на дейността, което става именно чрез таксите по изпълнението (чл. 78, ал.3, чл. 79, ал. 3, чл. 80, чл. 84 ЗЧСИ, чл. 79, чл. 433, ал. 1, т. 6 и чл. 433, ал. 2 ГПК). С оглед на изложеното отговорът на поставения въпрос следва да бъде, че таксите по изпълнителното производство представляват разноски по изпълнението и винаги се включват в първия ред на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД, независимо от това дали са платени авансово от взискателя, или не. Когато са платени, те се включват като вземане на взискателя, когато не са – като вземане на съдилищата, респективно на ЧСИ. В този смисъл са и мотивите към т. 11 от ТР № 2/2013г.: „дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител – орган, който определя и събира таксите“.
3. Предвид всичко гореизложено, категорично не можем да подкрепим тезата, че тъй като несъбирането на авансовите такси представлява дисциплинарно нарушение при ЧСИ, съответно нарушение и при ДСИ, който е продължил процеса без да е събрал дължимата се ДТ, това е основание несъбраните авансово такси да не се ползват с привилегия.
След като всички такси по изпълнителното производство са част от разноските по изпълнението, след като органите по изпълнението са направили разходи за извършване на изпълнителния способ (всяка една такса остойностява съответния разход за извършеното действие), довел до разпределение на постъпилите суми, то въпросът дали органът по изпълнението е допуснал нарушение, или не с несъбирането на таксите е без значение за тяхното отнасяне към първата по ред привилегия. Чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е ясен и категоричен – вземанията за разноски по принудителното изпълнение се ползват с привилегия и то първа по ред. Единственото, което законът изисква, е вземането да представлява вземане за разноски, други условия за включване на вземания в първи ред на привилегиите не са поставени. За своите неправомерни действия и ЧСИ, и ДСИ носят отговорност, но този въпрос е извън обхвата и няма никакво отношение към разпределението.
Несъбирането на авансови такси може да се дължи на различни причини – пропуск, грешка, неотложност на изпълнителните действия или умисъл. Случаите са различни, винаги индивидуални и именно затова в мотивите към т. 11 по ТР № 2/2013 г. ВКС прие, че следва да се съобразява субективното отношение на ЧСИ към неговото поведение и да се извършва преценка за тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено същото и поведението на частния съдебен изпълнител и то във всеки отделен конкретен случай. Следва да се отчитат и спецификите на изпълнителния процес и на системата на принудителното изпълнение с наличието и на ЧСИ в нея. В повечето случаи бързината на процеса, особено при налагане на обезпечителните мерки е от огромно значение за успешното изпълнение на съдебния акт. Именно това отчита и ВКС като в решение от 20.01.2016 по гр.д. 391/2015 г. на 4-то ГО, постановява, че „за да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса. За да не увреди интересите на взискателя, обаче, ЧСИ е длъжен да предприеме извършването на поисканото изпълнително действие и в случаите, когато взискателят все още не е внесъл дължимата за него авансова такса, ако това изпълнително действие не търпи отлагане. Такива нетърпящи отлагане изпълнителни действия по принцип, са имащите и обезпечителна за принудителното изпълнение функция действия…“.
Когато ЧСИ действа при условията на чл. 18 ЗЧСИ, той е не само овластен, но и длъжен да определя способите за изпълнение и то по начин, който в максимална степен да защити интереса на взискателя, тоест следва възможно най-бързо да проучи имуществото на длъжника и да наложи обезпечителните мерки върху него. Ако не стори това своевременно и длъжникът се разпореди с активите си, съответно взискателят остане неудовлетворен, ЧСИ ще трябва да понесе последиците на имуществената отговорност спрямо взискателя.
В изпълнителния процес има случаи, в които СИ трябва да предприеме определени действия независимо дали е внесена авансовата такса за тях, или не. Така например, когато трето лице представи обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, ЧСИ е длъжен да спре същото и да прати съобщения на страните, независимо че за връчването им се дължи и то авансово такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Още по-показателен е случаят със самото разпределение: ЧСИ е длъжен винаги да го изготви, когато са настъпили законовите предпоставки – наличието на постъпления и недостатъчност те да удовлетворят всички взискатели (чл. 460 ГПК). ЧСИ не може да откаже да извърши разпределение заради това, че не му е внесена авансовата такса по т. 13 от тарифата. Нещо повече, съгласно чл. 462 ГПК СИ предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определения ден, тоест следва всички лица, посочени по-горе, да бъдат надлежно уведомени за деня на предявяване на разпределението. За връчването на тези призовки се дължи авансова такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ. ЧСИ е длъжен както да извърши разпределението, така и да го предяви в определен ден, като за целта връчи призовките и то без да може да поставя извършването на тези действие под условие – някой взискател да му внесе таксите за тях.
Видно от гореизложеното, причините довели до това някоя авансова такса да не е платена са различни, във всеки отделен случай индивидуални и невинаги това съставлява неправомерно поведение, поради което от факта, че някои такси не са събрани авансово, не може да се извлече общоважащ принцип, който да се отнесе към разпределението. Още повече, че чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД не поставя каквито и да било условия към първия ред на привилегиите – щом едно вземане представлява разноски по изпълнението, то се включва именно в него.
4. Изключително важен е принципът, че таксите при двете системи на съдебното изпълнение у нас – частно и държавно, трябва да са еднакви, за да има равнопоставеност между страните при ЧСИ и тези при ДСИ. Тази равнопоставеност трябва да е и спрямо самите органи ЧСИ и ДСИ, защото в противен случай се поставя въпросът за наличието на нелоялна конкуренция, респективно оказване на недопустима държавна помощ при ДСИ.
По повод на различния данъчен режим на ДДС, който беше въведен само спрямо ЧСИ, ЕК образува наказателна процедура срещу РБ за нарушение на чл. 226 от Договора за европейската общност, след която ДСИ влязоха в режима на ЗДДС (чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „о“ от ЗДДС).
От принципа на равнопоставеност следва, че не може вземането за такси при ДСИ да се приеме за привилегировано по чл.136, ал. 1, т.1 ЗЗД, а това на ЧСИ да не е такова, вземанията трябва да се третират еднакво с оглед на мястото им сред привилегиите.
5. Таксите в изпълнителния процес винаги представляват разноски по изпълнението, породи което следва да имат еднакъв правен режим като цяло, недопустимо е някаква част от тях да се ползва с привилегия от първи ред, а друга да се подрежда след всички привилегировани вземания.
Ако се приеме друго тълкуване, неплатените такси почти никога няма да се съберат и ще остават за сметка на органа по изпълнението, а чл. 79, ал. 1, ГПК постановява друго – „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника“.
Разпределение се извършва, когато събрана сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, неплатените такси никога няма да се удовлетворят, ако не се ползват с първа по ред привилегия, тъй като те винаги ще се поставят най-накрая и за тях суми няма де се заделят. Ако взискателите имат късмета длъжникът да притежава и друго имущество, което да се осребри, при новото разпределение неплатените такси от първото разпределение отново ще се поставят в последния ред и така до изчерпване на имуществото. Само ако се погасят вземанията на всички взискатели, вземането на органа по изпълнението за такси би се удовлетворило, което обаче практиката сочи, че се случва рядко.
6. Не може да не се обърне внимание и на факта, че тълкуването в посока, че неплатените такси не се ползват с привилегия ще доведе до изключителни тежки последици. От една страна ще се лиши от сериозен приход бюджетът на съдебната власт, от друга – би могло да се интерпретира впоследствие от съдилищата по начин, че и пропорционалната такса по т. 26 то ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия, което в изключително кратък срок ще доведе до фалит канторите на ЧСИ. Както изтъкнахме по-горе, таксите са единственият източник на приходи за ЧСИ и ако те се поставят в последния ред, поради това, че в много голям процент от случаите няма да могат да бъдат събрани, ще се спре издръжката на канторите на ЧСИ, съответно те няма да могат да функционират и ще са принудени да затворят.
В заключение, според нас правилният отговор на поставения въпрос е, че всички такси по изпълнителното производство представляват разноски по изпълнението и като такива се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Платените такси представляват вземане за разноски на взискателя, а неплатените – вземане за разноски на органа по изпълнението.
45
Коментирайте
Чак пък да има наплив от желаещи… То, че има хора, които искат на баницата мекото ясно, ама не знам да има някой уважаващ себе си юрист, който дава мило и драго да, с извинение, затъпее от вършене на монотонна работа, която не създава предпоставки за кой знае какво интелектуално развитие.
Всеки СИ е различен в отношението към себе си като професионалист, но все пак.
Много ви е страх от въпроси конкурс ще има ли…..Еййй да не би да се разкрие алчността ви 🙂
А „съдийте“ се научете как се пише (брутална неграмотност показвате, но много сте компетентни за неплатените авансови таксички и тяхната дължимост)
Всъщност, има и съдебни решения, съобразно които извършването на действия от ЧСИ при невнесена дължима авансово такса представлява дисциплинарно нарушение. Казусът е подобен на тоя в исковия процес – присъждат се разноските , които действително са сторени, а не в размера , който е дължим. В принудителното изпълнение поне няма спор, че тия разноски трябва да бъдат събрани, просто няма да се ползват с привилегия. Апропо, като не събирате авансово тия вноски в момента, в който са дължими,как се оправяте с ДДС, как определяте датата на данъчното събитие ? И не е ли това несъбиране на таксите, които се дължат… Покажи целия коментар »
Най-смисления коментар. Поздравления
Ма бягай сади картофи, като не ти отърва … Никой не те държи насила …
Таксите в двете тарифи били приемани на база икономически анализ от 2005 г. и отдавна не покриват реалните разходи! И на мен не ми е вдигната заплатата от тогава, ама никой не ме пита.
Не ти е вдигана заплатата от 2005г. досега ама друг път. Тогава минималната беше 150 лв., сега е 650 лв.
вярно ли Лазаре? айде тогава ела да ми работиш в кантората за 300 лева, а? спрямо 2005 г. е дора заплата! за Коледа ще ти дам бонус 100 лева, да си подредиш трапезата по цените от 2005 г…
Ей селски бек (пардон чси)
Като си го толкова окъсал, че таксите са ти основен проблем, що не вземеш да се откажеш от тази трудна и неплатена дейност и да отидеш такси да караш.
Желаещи ще се намерят да те заменят … Ей там един по-рано пита за конкурси за чси … И той иска да работи на загуба явно …
В кое село е кантората, проявявам интерес
Ако не са платени авансово, това не беше ли дисциплинарно нарушение на ЧСИ-то по тълкувателното на Белазелков?? Доста е нагло да ги слагаш в първи ред. Има логика и справедливост да са от първи ред, само по „субсидираните“ дела – за трудово възнаграждение, издръжка, деликти и предаване на дете. Държавата и общините да си плащат, защото са равнопоставени субекти в гражданското право или да си ги събират чрез публични изпълнители и ДСИ-та. Останалото е несправедливо и нелогично. Дават рушвети, за да вземат определени дела от общини например, общините не дават лев такси, но таксите платени от ЧСИ да са от… Покажи целия коментар »
Докато законьт е такъв, че общините са освободени от тези такси, е логично ЧСИ да си събере първо тях за да си покрие разходите по започването на това ИД.
Въобще прочете ли статията или само спамиш? таксите по т. 26 не са авансови, уведомленията не са авансови, когато разпределяш, нито една такса не е авансова по трудови, семейни и дела на НАП. Значи или отменете привилегиите на работници, майки, нап и др. и да си внасят всички авансови такси, или постановете че са с прилилегия. Ама тогава като ми дойдете с лист в кантората, ще внесете едни 500 лева авансово, че да има за съобщения, справки, оценки и т.н. и тогава да видиш вой от адвокатите какъв ще се надигне!
Не, че се заяждам, но съм обикалял с изпълнителен лист за предаване на дете, и накрая кацнах при ДСИ. Както от няколко години става и с изпълнителните листове срещу банки, колектори и Топлофикация. Присъдят ни разноски в исков процес, пускам им писмо , дано ми спестят ходенето, а на себе си да спестят разноски, ама в 80 % от случаите уви. В интерес на истината , банките плащат доброволно, с колекторите и Топлофикация е проблема. А таксите при ЧСИ си ги плащам , когато са дължими, и не надигам вой. Но въпреки това, си има една категория дела , като… Покажи целия коментар »
Без да му чета докрай писанията на този г-н, хвърлих око на първите редове – сигурен съм, че се опитва да изкара неплатените авансови такси за привилегировани – не са платени, ама да се възстановят от Длъжника, и разни такива бисери – ама ще има да взема 🙂
Както обикновено длъжникът го отнася.
А конкурс за ЧСИ кога??
Някой ден…
Би било добре да е по- скоро.
Време е да си оправи приоритетите.
Брех, сиромаси станаха и съдебните изпълнители. Т Ясно се, че простите такси не са актуализирани и сега се опитват под този предлог да си набутат привилегировано събиране на тези по т.26. Господинът малко си противоречи обаче: „Простите такси са разходоориентирани, те не формират възнаграждение, а целят само да възстановят разходите на ЧСИ или на съда (при ДСИ) за съответното действие. Така например, таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество е в размер на 5 лв. Тази сума трябва да възстанови освен труда на няколко човека – на съдебния изпълнител, който разпорежда тя… Покажи целия коментар »
Да не говорим, че когато става въпрос за таксата по т.26, тя е с цел насърчаване на ефективното и бързо събиране на дължимите суми. Няма как да са събрани примерно 10 000 лв., в тях, най-отгоре, СИ да си е сложил пропорционалната такса и да се води, че е събрал задължение в размер на 10 000 лв. Причината за възнаграждението по т.26 на СИ е, че е възстановил баланса в отношенията между страните като е събрал дължими между тях суми. С други думи първо си свърши работата, в цялост, а после искай поощрение. Хитро е да се намърда и той… Покажи целия коментар »
Логически е правилно да си вземе поощрението за свършената работа. Събрал е 10 ооо лв. и си взема пропорционалната такса за тях. После събира още 10 000 лв. и пак си я взема и така докато се изплати цялото задължение. Напълно нормално и правилно.
За СИ може и да е логично. Ако ще се нарежда първи, той няма никакъв интерес длъжникът да си плати, а ще вегетира върху него, наред с взискателите. Колкото повече се влачи изпълнението и дългът е висящ заради лихви, толкова по-голям интерес има СИ, който винаги ще си взема своето първи. Банките стигат да превръщат кредитополучателите в дойни крави, Вие искате и СИ да го правят.
Малко извън темата, но, колеги , не ви ли прави впечатление, че никой никога не говори за нотариалните такси? Съдират ти кожата за изповядване на сделка и за всякакви други пълномощни, които се бълват на конвейер и за какво? ЧСИ ги псуват, разнасят и накрая ти носят пари в повечето случаи. Нотариус да си в този живот. Сладка служба, чакат на опашка при теб и ти им вземаш парите. При сложна сделка 90% от тях издишат и не могат да се оправят. Както и да е, бъдете здрави!
Е вие от къде падате? Някой да говори за такси? Да си отрежат таксите.
Повечето студенти по право се надяват един ден да станат нотариуси. Но пропускат светлият момент, че това е изключително трудно.
Простите такси на ЧСИ не са високи. Електронни запори това онова… Нали четохте колекторите какво правят. Кое предпочитате ЧСИ или тез хубусници, ясно, че нито едно от двете и е малко като Сцила и Харибда, затова по-добре си плащайте в срок и не задлъжнявайте бадева
Предпочитам да сазвам правилото на Уорън Бъфет – от всяка заплата харчи това, което ти остава след спестяванията, а не обратното – да спестяваш останалото ти след харчене и угаждане на всички прищевки. Така ще имаш пари за черни дни.
А знаете ли, че много хора изнемогват финансово. Камо ли да спестяват
Предпочитам да спестявам пари, когато мога и да не опирам до нито едно от двете.
Спорен е въпросът за размера на таксите. Може и да не се увеличават, но за някои хора са непосилно високи. Същевременно не бива да бъде и за сметка на кредитора. Сложна работа
А таксите по делата? Те не трябва ли да бъдат намалени, особено по ГПК
Добре би било
Държавата минава като валяк през всяко съдебно изпълнение или май по-скоро като комбайн, щото ожънва всичко, което може и после… останалите да се оправят. Само да не набутат като първа привилегия и такса смет, че ще стане мазало. Иначе Дичев е прав за разноските по СИ и не вярвам ВКС да реши друго
Ще изразя мнение, за което предварително съм наясно, че ще бъда оплют в този форум, но истината е такава: Без ЧСИ целият оборот ще бъде блокиран. Помните ли как беше при стария ГПК и ри изцяло държавно съдебно изпълнение? ЧСИ изкуствено бяха превърнати в мразени от Андрешковците бирници, защото народът беше свикнал да не си плаща. Събирането на вземанията отнемаше години и това беше правилото, а не изключение. Има ли недобросъветсни сред тях – абсолютно. Знаят ли адвокатите кои са те и да не насочват клиентите си към тях – абсолютно. Та, по-внимателно с разноските, ако ме разбирате
Мая Манолова не харесва това. А сигурно и Корнелия, гледам, че тя иска да стане новата Мая, но на първо време се е заела с колекторите. Впрочем за последното е крайно време
Контролът му е майката. Ясно разписа регламент и стриктен контрол, съдебен, иначе колекторите ще продължат да дерибействат
Тя, когато говори за тези отношения, имам чувството, че не знае, забравя или изпуска нарочно момента, че все пак защитава длъжници, а не единствено клети граждани, на които някой се опитва да вземе парите. Не съм чул какво мисли за някой клет гражданин, който се опитва да си получи дълга.
Абе така е, ама да ме тормозят някакви келеши по цял ден за 100 лв. И то заради скапани правила за връщане на кредит. От Бяла Карта едвам се отървахме. И процедурата да я върнеш, когато си си изчистил дълга е умишлено крайно утежнена. Трябва да пишеш писма, да ги носиш лично на място, по ел. път не става. Е няма как да се случи да я поддържам тая карта. Плюс това аз трябва за един месец да им платя цялата сума от 400 лв, не може по 100 лв за 4 месеца. Може обаче всеки месец по 50 лв… Покажи целия коментар »
Корни добре нареди колекторите. Време беше. Ма не може д аплащаш на дължима сума от 0.20 стотинки – 400 лв заради лихви. Айде стига глупости.
Какво ги е наредила? по нейния проект се изключват банковите цесии, а те са 98% от всички цесии. Май някой е захлебил
Тук безспорно си свърши много добре работата.
Прави впечатление, че всички критикуват от позиция – абе на тия са им много парите, я да ги орежат, че да им гледаме сеира. После някакви мишленца подпитват във форума – абе кога ще има нови конкурси? Значи никой не може да формулира принципна позиция по въпроса, който коментира колегата Дичев, ама няма ли някак да се пъхнем при тия и да лапкаме и ние? Да ама не! Лапкането е съмнително, разходите са убийствени, нервите много и доста тарикати се забиват в злоупотреби, за да постигнат така желания стандарт и после ги лишават от права и следва прокурор. За съжаление… Покажи целия коментар »