След решението на ВКС
Подсъдимите за убийството на Чората вече са в затвора, но това може да не е краят на делото
Бившите полицаи Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков, които бяха окончателно осъдени на по 7 години затвор за убийството на Ангел Димитров-Чората, вече са в затвора, но това може и да не е края на сагата, която продължава вече 14-а година.
От Върховния касационен съд (ВКС) днес публикуваха решението по делото от 19 април, с което петимата подсъдими бяха окончателно осъдени, след като от прокуратурата са изпратили уведомление, че са предприели действия по изпълнение на наказанията. Арестите на бившите полицаи започнаха още през уикенда и така стана ясно какво е решението на ВКС, като до днес в затвора бяха четирима от тях, тъй като Янко Граховски беше в Германия.
От решението на състава на ВКС (Ружена Керанова-председател, Валя Рушанова-докладчик и Невена Грозева) става ясно обаче, че то може и да не слага край на делото.
Това е така, защото върховните съдии от една страна са длъжни да решат делото, тъй като два пъти вече са го връщали на Военно-апелативния съд (ВоАпС), а от друга, са се видели принудени да действат и като въззивен съд, защото са констатирали толкова сериозни недостатъци в решението на военните съдии, които са обезсмислили мотивите му. Затова ВКС пише, че когато при касационната проверка се констатира необоснованост на съдебните актове, налагаща извършване на дейност по събиране, проверка, анализ на доказателствените материали, респективно приемането на различна или допълнителна фактология, рефлектираща и на приложимото право, касационният съд следва да упражни въззивни правомощия, тъй като освен като инстанция по правото, следва да действа и като инстанция по фактите.
В тези случаи постановеният от ВКС съдебен акт подлежи на проверка чрез възобновяване на делото. Такова искане могат да направят както осъдените, така и главният прокурор. Още преди да бъде задържан в събота, Мирослав Писов вече каза, че адвокатите на петимата осъдени ще пишат жалби до Сотир Цацаров.
За да действа като въззивен съд, ВКС се е обосновал с множество пороци в решението на състава на Военно-апелативния съд с председател полк. Стойко Спасов и докладчик – майор Величка Влашева. Според върховните съдии, мотивите в решението на ВоАпС са обемни, но хаотични, с ненужни повторения, вътрешна противоречивост, неяснота и взаимно изключваща се аргументация. Затова ВКС казва, че „е невъзможно да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по релевантните за отговорността на подсъдимите въпроси“.
Миналата година военните съдии измениха първоинстанционната присъда, с която Писов беше осъден на 18 години затвор за извършено с особена жестокост убийство на Чората, а колегите му получиха наказания от по 16 години. Военно-апелативният съд обаче реши, че те са причинили смъртта му по непредпазливост с бездействия по оказване на помощ, а давността за това престъпление вече е изтекла и така полицаите оставаха ненаказани.
По този повод ВКС пък пише, че военните съдии са приели нови фактически положения и са се произнесли по непредявено обвинение. Според военните съдии, петимата са причинили смъртта на Чората в съизвършителство при несъзнавана непредпазливост, защото всеки един изпълнявал поставената му задача – да сложат белезници, да сломят съпротивата на Димитров, макар да няма данни да се е съпротивлявал и т.н.
Подобно тълкуване според ВКС обаче е невъзможно..
„Предложената от съда правна конструкция за извършено непредпазливо престъпление (по чл.122, ал.1 от НК) от петимата подсъдими, действали в съучастие като съизвършители, не може да бъде утвърдена, тъй като почива на сериозно непознаване на основни институти на материалното право“, пишат върховните съдии и напомнят, че съучастие е възможно единствено при умишлените престъпления, а не и при непредпазливите, при които може да има евентуално „независимо съпричиняване“ и „независимо извършителство“.
„Затова крайно нелогична е предложената от въззивния съд аргументация по този въпрос, тъй като тя се отнася не до непредпазливи, а до умишлено извършени престъпления. Нещо повече –тя е създала и непреодолимо вътрешно противоречие в мотивите до такава степен, че да не е ясна волята на съда по отношение на субективното измерение на деятелността на подсъдимите“, мотивира се още ВКС.
Така върховният съд се вижда принуден да действа като въззивна инстанция по първоинстанционната присъда на Софийския военен съд. Според нея пък Чората е починал от получена черепно-мозъчна травма след жестокия побой, продължил около 15 минути и нанесен му от петимата подсъдими.
Причината за смъртта на Чората доведе до няколко съдебно-медицински експертизи, като едната заключи, че той е починал от черепно-мозъчна травма, а другата беше категорична, че се е задушил. Задушаване беше и окончателното заключение на арбитражната експертиза, но то е било резултат от притискането на Димитров към земята.
Именно на това заключение се доверява и ВКС, като подчертава, че „контактът на подсъдимите с пострадалия не е преустановен при задържането му, като въпреки виковете му през повечето време, че се задушава, те не са преустановили насилието над него, а са продължили с ударите дори и когато е спрял да вика“.
Анализът на доказателствата по делото след толкова години, ВКС описва като предизвикателство, защото е констатирал сериозни недостатъци в разследването и събирането на доказателства в най-ранния негов момент. За тези пороци писа в решението си и съдът в Страсбург, където близките на Чората осъдиха България, след като веднъж полицаите бяха оправдани от друг състав на върховния съд. Именно осъдителното решение на Страсбург пък доведе до възобновяване на процеса, за да се стигне до днешните присъди.
За да реши делото, ВКС се доверява на показанията на приятелката на Чората и сестра ѝ, които са наблюдавали през прозореца на жилището си побоя над него. Минути преди това той паркирал пред блока им и разговарял с тях, а след потеглянето е бил спрян от колата на полицаите, които го извадили от автомобила му и започнали да го бият. Двете жени чували виковете му, че не може да диша, а полицаите го били дори и след като спрял да вика. Съдът се доверява на показанията, защото впоследствие се оказва, че именно задушаване е причината за смъртта на Димитров. Освен това жените се обаждали два пъти в полицията през повече от 10 минути, през които е продължавал побоят над мъжа. Показанията на двете жени били потвърдени и от съсед, който видял лежащ по корем човек, с белезници на ръцете, поставени зад гърба му, като главата му е била покрита, а около него имало хора с маски.
„Подсъдимите са извършили система от действия по умъртвяването на пострадалия, в която система се включва съчетаването на удари по тялото и главата му и натискането на снагата му към терена“, казва в заключение ВКС, според който невъзможността да се конкретизира точно кой колко удара е нанесъл не означава, че липсват доказателства за стореното. Според окончателното решение на съда полицаите не са целели пряко умъртвяването на Чората, но съзнателно са допускали настъпването на смъртта му, като им било безразлично дали ще умре. За умисъла, съдът прави изводите си от това, че Чората няколко пъти е викал, че не може да диша, а подсъдимите продължили да го бият дори и след като вече не издавал звуци и агонизирал в конвулсии.
Въпреки че съдът оправдава полицаите по обвинението, че са извършили убийството с особена жестокост, минималното наказание за извършеното остава 15 години затвор. ВКС обаче приема, че и минималното наказание се явява прекомерно тежко заради проточилото се толкова години дело.
„Затова на петимата подсъдими се дължи компенсация за обстоятелството, че процесът срещу тях е продължил извън разумната си продължителност за подобен вид престъпление, а като компенсаторно средство съдът намира възможността да приеме, че неразумната продължителност на наказателния процес спрямо тях представлява изключително смекчаващо наказателната им отговорност обстоятелство“, пишат още върховните съдии.
5
Коментирайте
До там води полицейския произвол.
Каквото и да се случи от сега нататък, никой не може да отрече, че полицаите са проявили нечовешка жестокост.
И с цялата си наглост ще се жалват на Цацаров.
За пореден път някой трябва да мете след безумните решения на Военно-апелативния съд.
Няма значение колко време се е проточило делото. Не може немарливостта на съд или прокуратура да е извиниение за ненаказване в пълнота на тия лица, доказано извършили убийство при това по толкова жесток начин.