Годишният доклад на прокуратурата показва:

Подслушването и следенето се връщат на мода в разследването

Няма нито едно дело в съда по сигнал на „Вътрешна сигурност“ на МВР

Lex News 14 май 2018, 16:11 2905 4

Исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) бележат траен и солиден ръст. Това показват данните в доклада на прокуратурата за изминалата година, от които става ясно, че през 2017 г. прокурорите са изготвили общо 2211 искания за използване на СРС, което е рекорд за последните пет години.

Статистиката показва, че подслушването, следенето и останалите чувствителни способи за разследване отново започват да гонят нивата отпреди пет години, когато исканията бяха масови, а съдебният им контрол клонеше към нула.

От 2211 изготвени искания през изминалата година, съдилищата са уважили 1769, а отказите са 441 (около 20%). За сравнение, през 2016 г. исканията са били 1866, от които 1572 са били уважени, а отказите са били 294 (15,5%). Увеличението спрямо 2015 г. е още по-голямо и от прокуратурата посочват, че ръстът е със 72%. Тогава прокурорите са отправили едва 1287 искания за използване на СРС, а съдилищата са уважили 1151 и са отказали 135 пъти (10,5%). Тенденция от предходните години е най-много искания да отправя Специализираната прокуратура (1340).

Миналата година от всички разрешени и използвани способи са изготвени 754 веществени доказателствени средства (ВДС), като 750 са били приобщени към съответното дело. Исканията до съда за разрешаване на достъп до трафични данни са 25 444, като отказите са 1394.

Докато исканията за използване на СРС се увеличават, работата на т. нар. контролни органи в държавата, които трябва да сезират прокуратурата за престъпления, е все така близо до нулата. Ако се съди, например, по работата на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, която би трябвало да разкрива корупция в полицията, то такава няма. През 2017 г. няма нито един осъден полицай по сигнал на „Вътрешна сигурност“ и това е естествено, доколкото няма и нито едно внесено дело в съда. Досъдебните производства пък са едва девет. Кръгли нули стоят и зад данните за внесени дела от Дирекция за национален строителен контрол и Агенцията за следприватизационен контрол.

По сигнали на контролни органи са образувани 950 дела, които са едва 2% от всички, посочват от държавното обвинение. Внесените в съда са 193, а осъдени по тях са 174 души. Най-много са делата по сигнали на Националната агенция за приходите и агенция „Митници“.

„Прокуратурата продължава да бъде сезирана за случаи, при които или липсват данни за престъпление, или са налице такива за нарушения, които би трябвало да се санкционират от самите контролни органи. В немалко случаи сигналите и материалите от последните се изпращат в прокуратурата без да са окомплектовани с нужните документи, както и са констатирани случаи на несвоевременно изпращане на изискани материали“, пише в доклада на прокуратурата за работата на контролните органи.

Обобщените данни за изминалата година показват, че в съда са внесени общо 16 936 обвинителни акта, 10 293 предложения за споразумения и 6313 предложения за освобождаване от наказателна отговорност. Осъдените са 33 778, като се запазва тенденцията те да са около 97% от всички предадени на съд.

От делата с висок обществен интерес, към които прокуратурата причислява над 22 000 производства, осъдените са 4894, а оправданите – 218, което е малко над 4%.

Най-много оправдани има по дела за корупция, злоупотреби с еврофондове и данъчни престъпления.

За поредна година прокуратурата изтъква в годишния си доклад, че са необходими промени в Наказателния кодекс, с които да не се наказва човек, който е дал подкуп и е съобщил доброволно за това, включително и когато не е бил изнудван. Отново се прави предложение за „внимателно обмисляне“ на възможността да отпадне отговорността за провокация към подкуп, както и за своеобразен имунитет за лица, които са разкрили тежки престъпления, в които сами са участвали.

Прокуратурата отново предлага да се върне и старата редакция на текста от Наказателния кодекс за военни престъпления, според който сега служители на МВР отговарят само ако са извършили престъпление във военно време. Именно тази поправка преди 4 години доведе до прекратяване на едно от делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Според прокуратурата с настоящата редакция „неоправдано е стеснено приложното поле на разпоредбата до деяние, извършено във военно време, бойна обстановка или участие в мисия“.

В доклада са изложени и предложения за декриминализация на загубили значение престъпни състави, като закана с престъпление извън убийство, издръжката, наемането на работа на непълнолетен, несъобщаване за намерена чужда вещ и т.н.