Сигнал за противоречива практика на ВАС
Подлежи ли на съдебен контрол актът за възобновяване на производството по издаване на административен акт
Подлежи ли на пряк съдебно-административен контрол и в кои хипотези актът, с който се възобновява производство по издаване на индивидуален или общ административен акт? Този въпрос поставят на вниманието на Върховния административен съд (ВАС) от „Предизвикай правото!“, тъй като са установили, че по него е възникнало противоречие между върховните съдии.
Сигналът им (пълния му текст виж тук) е изпратен до Звеното за анализи и тълкувателна дейност във ВАС чрез съдията от Софийския районен съд Васил Петров, за да се прецени дали да бъде образувано тълкувателно дело. Причината – противоречията са между актове на петчленни състави и това е единственият начин да бъдат преодолени.
В сигнала се обяснява, че след като влезе в сила, индивидуалният или общият административен акт се стабилизира, но има възможност за възобновяване на производството по издаването му или за оттеглянето му, ако е порочен.
„Издаденият на мястото на отменения (оттегления) административен акт нов акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи и отказът на компетентния административен орган да възобнови производството, т.е. да оттегли (отмени) административния акт. В съдебната практика обаче съществува противоречие по въпроса подлежи ли на съдебен контрол актът, с който производството се възобновява, включително като се спира или прекратява действието на дотогава стабилния административен акт? Допустимо ли е да се атакува пряко (с жалба или прокурорски протест) този акт на административния орган?“, пишат от „Предизвикай правото!“
Според част от върховните съдии принципно актът за възобновяване на производството по издаване на административен акт не подлежи на пряк съдебен контрол.
Аргументите им са, че в чл. 103, ал. 3 АПК законодателят е предвидил процесуална възможност за обжалване единствено на отказа да се възобнови производството. От друга страна, съгласно чл. 104 АПК на обжалване подлежат издаденият след възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът за издаването на такъв. „Следователно при констатираната липса на изрична законодателна воля за обжалването му, след извършен систематичен анализ и per argumentum a contrario от нормата на чл. 103, ал. 3 АПК, се достига до извода, че положителният акт, с който е отменен предходен административен акт и е възобновено производството по издаването му, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този акт е част от процедурата по издаване на нов административен акт. За разлика от акта по чл. 104 АПК, актът за възобновяване на производството не поражда материалноправни последици, а единствено административнопроцесуални такива; той има само подготвителен характер. Проверката за законността му се прави инцидентно по повод оспорване на акта по чл. 104 АПК“, излагат мотивите за това становище от „Предизвикай правото!“.
Преди по-малко от месец в определение (пълния му текст виж тук) върховните съдии Николай Гунчев, Сибила Симеонова и Добромир Андреев изтъкват и допълнителни съображения и заявяват, че актът за възобновяване на производството не подлежи на самостоятелно обжалване дори когато с него се отменя предходният акт. И приемат, че той може да бъде обжалван само когато административният орган едновременно отменя предходния си акт и се произнася по същество и така пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия.
Миналата година обаче петчленен състав на ВАС застъпва обратната позиция – за обжалваемост на акта за възобновяване на производството. Върховните съдии Таня Радкова, Анна Димитрова, Любомира Мотова, Даниела Мавродиева и Тинка Косева първо изтъкват, че законодателят е допуснал възобновяване на производството при лимитативно изброените предпоставки в точки от 1 до 7 на чл. 99 АПК. И само когато те са налице и правото на възобновяване е упражнено в срок, може да се възобнови валидно приключилото административно производство и административният орган да се произнесе отново по вече решен от него въпрос. „Дали тези предпоставки са налице, както и дали правото на възобновяване е упражнено валидно в срок, може да се прецени само чрез обжалване на акта по възобновяване на административното производство“, заявяват петимата върховни съдии.
Те изтъкват, че действително, след като се развие ново административно производство на самостоятелно основание на съдебен контрол ще подлежи издаденият нов административен акт. „Но от друга страна решението …за възобновяване съдържа и волеизявление по същество за отмяна на стабилен административен акт. Последният е породил правни последици, той е благоприятен за страните-жалбоподатели… Ето защо те имат правен интерес от обжалване на решението…за отмяна на предхождащ акт и възобновяване на административното производство, като за процесното атакувано решение са приложими общите правила за оспорване на административни актове по съдебен ред“, се посочва в определението (пълния му текст виж тук).
Освен това петчленният състав подчертава, че по Конституция на обжалване не подлежат само изрично посочените в закон административни актове. „В случая липсва закон, който да отрича обжалваемостта на акт като процесния, поради което същият на основание общата клауза за обжалваемост по чл. 120 от Конституцията на Република България следва да бъде подложен на съдебен контрол“, заключават Радкова, Димитрова, Мотова, Мавродиева и Косева.
От „Предизвикай правото!“ обясняват какъв е практическият ефект от двете тълкувания.
Ако се възприеме становището за невъзможност за самостоятелно обжалване на акта за възобновяване, той е следният: „Заинтересуваните субекти и прокурорът следва да чакат приключването на новата (възобновена стара) административна процедура и да атакуват инцидентно акта на възобновяването в хода на евентуално съдебно оспорване на евентуалния бъдещ нов административен акт или отказ да бъде издаден административен акт. През висящността на новата (възобновена стара) административна процедура административен акт няма, не действа, той е оттеглен, заличен от правния мир, а субектите, които са се ползвали от разпоредените с акта правни последици, остават единствено с очакването евентуално новият акт по чл. 104 АПК да бъде със същите благоприятстващи за тях последици, както старият“.
Какво ще се случи, ако бъде възприета тезата за обжалваемост на акта за възобновяване? Ето какво се обяснява в сигнала: „Според второто становище през висящността на новата (възобновена стара) административна процедура административен акт може в определени хипотези да действа дори ако заедно с акта на възобновяването първоначалният стабилен акт е отменен. Доколкото винаги оттеглящият акт на възобновяването има същата природа както оттегления акт, то когато става дума за индивидуални административни актове, при които оспорването по съдебен ред спира изпълнението (чл. 166, ал. 1 АПК), ако в срок заинтересованите правни субекти атакуват по съдебен ред акта на възобновяване, то жалбата спира изпълнението на оттеглянето на стария акт. Напротив, при общите административни актове съдебното оспорване на акта на възобновяване не спира изпълнението и през висящността на новата (възобновена стара) административна процедура предишният общ административен акт, който е отменен (оттеглен) с акта на възобновяването, не действа (прекратено е съществуването му)“.
16
Коментирайте
За.мен трябва да се дава възможност за обжалваемост на акта за възобновяване на производството.
Добра работа.
До тук. Ще видим тълкувателното решение.
Колеги и проиятели. Трябва ВАС да образува тълкователно дело, но за мен втория вариант е далеч по-логичен.
Точно.
Още повече чл. 105. АПК Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.
Една проверка от страна на съда в повече няма да навреди.
Съгласен съм напълно.
Определено и двата варианта са много добре обяснени
Каквото и да си говорим не трябва да се оставя старата практика. Просто не бива.
Категорично е така
Сега би било добре ВАС да образува тълкователно дело
Съгласен!
Да се надяваме, че ще се изяснят тия въпроси и казуси.
Някой ден. Като зная как се бавят с тълкувателните.
Добри теми задават от „Питай правото“
Интересно
Безспорно трябва да се уеднакви тази противоречива практика.