Ново тълкувателно дело на ВКС
Подлежи ли на обжалване спирането на делото заради преюдициално запитване на друг съд
Из Гражданския процесуален кодекс
чл. 229, ал. 1 Съдът спира производството:
- по съгласие на страните;
- в случай на смърт на някоя от страните;
- когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
- когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
- когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
- когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
- в изрично предвидените в закон случаи.
чл. 631, ал. 1 С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
ал. 2 Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.
Подлежи ли на обжалване определението, с което е спряно дело, заради отправено от друг съд преюдициално запитване. Това ще решат в общо тълкувателно дело (№2/2022 г.) Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
То е образувано по предложение на ръководителките на двете колегии Мария Иванова и Дария Проданова. А въпросът по него е формулиран по следния начин: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“.
В предложението (пълния му текст виж тук) за образуване на тълкувателно дело по него се сочи, че противоречията по прилагането на чл. 631, ал. 1 ГПК са в практиката и на Гражданската, и на Търговската колегия (разпоредбата, задължаваща съда, отправил преюдициално запитване, да спре делото виж в карето).
В него се напомня, че общата разпоредба на чл. 229, ал. 1 ГПК посочва хипотезите, при които исковите производства подлежат на спиране, а извън нея е специалната разпоредба на чл. 631, ал. 1 ГПК, която обаче регламентира необжалваемост на определението.
От предложението става ясно, че има противоречие в практиката по базисния въпрос дали заради отправено преюдициално запитване от друг съд въобще трябва да се спират дела, по които стои за разглеждане същият правен въпрос.
„Едни състави приемат, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК е приложима само спрямо делото, по което е отправено запитване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да е обуславящ изхода на спора и по други дела, производствата по тях не подлежат на спиране, поради необхващането им от хипотезите на чл. 631, ал. 1 ГПК и чл. 229, ал. 1 ГПК.
Други състави приемат, че ако правният въпрос, с който е сезиран СЕС, е обуславящ изхода на спора и по друго дело, производството по него подлежи на спиране. Някои квалифицират определението за спиране по чл. 631, ал. 1 ГПК, други – по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“, излагат проблема Иванова и Проданова.
Въпреки тези констатации, по тълкувателното дело не е формулиран въпрос за това дали заради преюдициално запитване, отправено от друг съд, трябва да се спре дело, за чийто изход е от значение произнасянето на Съда на Европейския съюз. Не е посочена и практика, за да се установи дали по него противоречието е във вижданията на върховните съдии или на долустоящите инстанции.
От така формулирания въпрос по тълкувателното дело (той може да бъде допълнен с други от комисията, която ще изготви проекта на тълкувателно решение) става ясно, че има различни виждания на състави на ВКС за това дали постановените определения за спиране подлежат на обжалване. То произтича от различната квалификация на определенията – дали са по чл. 631, ал. 1 ГПК или по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
„…съставите, квалифициращи определението по чл. 631, ал. 1 ГПК, разпореждат връщането им, поради необжалваемост на определението. Съставите, които квалифицират определението като такова по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, администрират движението на частните жалби“, обясняват шефките на двете колегии.
Те сочат, че са извършили допълнителна проверка за становищата на съдиите в Гражданската и Търговската колегии и са направили писмена анкета. „Становищата действително са противоречиви в съотношение 1:2. Това противоречие в становищата пряко рефлектира върху практиката на ГК и ТК на ВКС, което противоречие може да бъде отстранено по тълкувателен път“, се посочва в предложението.
Председателят на ВКС Галина Захарова е възложила изготвянето на проекта на тълкувателно решение на върховните съдии Камелия Ефремова и Здравка Първанова.
17
Коментирайте
Спирането по чл.631, ал.1 от ГПК, очевидно, е само за съда, който е направил преюдициалното запитване. Не са налице основанията нито по чл.631, ал.1 от ГПК, нито по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, за спиране на дела на друг съд. Ситуацията е почти същата, както в ТР № 8/2013 за тълкувателните дела на ВКС. Това всъщност е по-спорният момент. И ако се приеме, че все пак има основание за спирания, то много ясно че определенията по другите дела ще подлежат на обжалване, за да се прецени дали действително е налице преюдициалност. Иначе някой може да реши да спре всичките си… Покажи целия коментар »
Е, как ще подлежи на обжалване определението? Нали първо трябва да се произнесе другият съд.
Май пак ще променят Гражданския процесуален кодекс.
Любопитен казус.
Крайно време е да се уеднкви практиката.
Надявам се да бързо решение
Дано. Че по принцип ги бавят доста.
Ами как да не трябва да се спира, като има казус, по който трябва да се вземе решение преди да се пристъпи към решение
От предложението става ясно, че има противоречие в практиката по базисния въпрос дали заради отправено преюдициално запитване от друг съд въобще трябва да се спират дела, по които стои за разглеждане същият правен въпрос.
За мен трябва да се спират.
Съгласен съм напълно.
Глупост!
Чакаме с нетърпение решението
Интересен казус. Да.
„Това ще решат в общо тълкувателно дело (№2/2022 г.) Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).“ Ами да решат бе
Ще. Въпросът е кога.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Аз бих поставил по-съществения въпрос какво можем да направим, ако националната юрисдикция, която е последна инстанция, изобщо отхвърли искане за преюдициално запитване. Ако има произнасяне с писмено определение – разчитаме на друг състав от национални съдии да поправи неправдата. И ако не го направят?
Четох и ДЕС и ДФЕС, и статута на СЕС няма хипотеза да ги сезираш директно ако националните юрисдикции отхвърлят запитването. Задължението им да го уважат увисва във въздуха. Някой сблъсквал ли се е досега с такъв казус в практиката?