Поглед отвътре в един военен съд
Или как той остава без съдии, а поделения - без военни
Възможно ли е съд да остане без съдии, а военни поделения – без военни? Оказва се, че е възможно и това се случва в района на Военен съд-Сливен.
Там работят двама магистрати. Съдебният район обхваща цяла Източна България – Русе, Силистра, Варна, както и Бургас, и Ямбол.
Като свидетели по дела във ВС-Сливен се явяват военнослужещи от поделенията в тези райони. За да стигнат до Сливен, те трябва да изминат поне 300 км. Това отнема няколко часа, а понякога и цял ден. Така на практика в малките военни формирования не остават хора, което пък на свой ред нарушавало бойната готовност.
Ако пък един от двамата военни магистрати в Сливен е в отпуск или болен, а другият е в командировка, тогава самият ВС-Сливен остава без дежурен съдия и няма кой да осъществява административната дейност.
Тази ситуация е описана в концепцията на полк. Георги Георгиев, който кандидатства за втори мандат като председател на ВС-Сливен и засега е единствен желаещ за този пост.
Ето какво пише той за военните поделения: „Основна група от свидетелите по делата са от съответните военни формирования и те пътуват от посочените по-горе градове (Русе, Силистра, Варна – б.а.) и отсъстват от военните формирования по няколко часа, а понякога и през целия ден и на практика в някои по-малки военни формирования почти не остават хора, с което се нарушава и нормалната им дейност, а това касае и бойната готовност… На всички тези свидетели и вещи лица се заплащат и съответните пътни и дневни разноски“.
Полк. Георгиев обяснява, че след закриването на военния съд във Варна, магистратите от Сливен провеждат заседания на пункт във Варна, Шумен, Бургас и Ямбол.
„Магистратите от Военен съд-Сливен заедно със съдебните секретари, шофьор и съдебни заседатели пътуват до тези градове. При командировки извън седалището на съда, съставът пътува от час до три-четири часа в едната посока, често извън работно време в зависимост от мястото, където ще се разгледа делото. Пътуването при зимни условия на състава на съда до Варна, Шумен или Бургас понякога също е проблемно“, отбелязва той.
И добавя, че за миналата година двамата с колегата му са имали между 60-70 командировки, за да заседават на пункт. „Когато единият магистрат е в командировка, ползва годишен отпуск или е в отпуск по болест, или по други причини отсъства от седалището на съда, а другият магистрат е в командировка, съдът остава без дежурен съдия и няма кой да осъществява административната дейност“, отбелязва полк. Георгиев.
Нещо повече, ако при отсъствие на единия съдия за по-продължителен период от време във ВС-Сливен постъпи дело, което неговият колега не може да гледа по определени причини, тогава е невъзможно и спазването на законоустановените срокове за насрочването му и разглеждането му.
Не само това, но се и нарушава принципът на случайно разпределение на делата, когато единият военен съдия отсъства или си е направил отвод по някое производство.
Полк. Георгиев обяснява още, че във ВС-Сливен председателят на съда не може да изпълни някои свои законови задължения, защото при наличието само на двама магистрати, няма как да се свика и да проведе общо събрание.
Проблеми има и със съдебните заседатели. Тъй като се избират на случаен принцип от военните поделения в Ямбол, Варна, Бургас и Шумен, често се налага тези от Ямбол или Сливен да участват в дела в Бургас или Шумен и обратно. „Това създава проблеми, свързани със своевременното им придвижване и явяване в съдебно заседание. Увеличават се и разходваните финансови средства за тях“, отбелязва полк. Георгиев.
За да се справи със ситуацията, съдът има нужда от назначаването на още един съдия, посочва кандидатът и обяснява, че трябва да се вземат предвид не само натовареността, но и специфичните особености на района.
Съдийската колегия на няколко пъти е спорила за тази бройка в Сливен. Някои членове на съвета настояват такава да бъде разкрита, а други защитават обратната позиция. Неотдавна пък СК на ВСС реши да започне подготовка за евентуалното закриване на още две военни съдилища предвид изключително ниската натовареност в тези специализирани органи. Всъщност най-натоварен е именно съдът в Сливен – на един магистрат се падат по около седем дела месечно. В Пловдив са петима военни съдии като средно годишно на един човек се падат по 3.6 дела, а в София при седем души щат се падат по две дела от общ характер годишно на човек.
В концепцията си полк. Георгиев не коментира решението на СК на ВСС за евентуално закриване на още две военни съдилища, а се спира на предложенията за законодателни промени, с които да се промени подсъдността на някои видове дела, за да се увеличи натовареността на военните магистрати. Например те да гледат дела за престъпления, извършени от служители във всички органи от системата на националната сигурност, както и на граждани, когато обект на посегателство е лице, служещо в тези органи при и по повод изпълнение на службата или функциите му. „Поддържам и предложението подсъдни на военните съдилища да бъдат и деянията, когато предмет на престъплението е имущество на органите за сигурност. По този начин ще се увеличи натовареността на военните съдилища и ще се разтоварят цивилните съдилища“, изтъква полк. Георгиев.
Той посочва, че военните съдилища не са извънредни, а традиционни, но и специализирани, със специфична дейност, която е свързана с националната сигурност на страната.
12
Коментирайте
Защо още ги бавят? Те са за закриване.
Войска отдавна няма…
Ще се разплача – 7 дела на година , че и се оплакват . Вместо да се разширява подсъдността на военните съдилища , трябва същата да се намали до абсолютния минимум . „Тежкият товар“ ще се поеме от окръжните съдилища по места , а в цяла България ще има само един военен съд , заради тъпото решение на Конституционния съд . Закриването на военни съдилища няма реална алтернатива . Предложения от типа “ военен съд да гледа разводи на военни“ са по-скоро за вестник „Стършел“……
Само седем дела годишно имат. Да дойдат да видят как е в СРС. Колегите изнемогват.
Айде стига вече. Методи показа, че може да се работи и ускорено, щом си приключи прашния доклад за по-малко от месец. СРС не е единствения натоварен съд в тази държава.
Като прочетеш решенията на Методи, ще видиш как се е справил….Акта не се чете (не се разбира) отмяна на наказателното постановление на КАТ и ДАИ….нали тия не ги обжалват може всякак….А така може и по 40 дела на ден да се пишат
„Колегите изнемогват“ – никой не ги държи насила там. Оправяйте се, големи хора сте – проблемът е при вас, толкова години вече …
Предложението за законови промени само и само военните съдилища да продължат да функционират е необосновано имайки предвид броя на военнослужещите. На всички е ясно, че военните съдилища губят смисъла си с всяка изминала година. Нещата отиват към закриване, което рано или късно ще стане факт.
Имаш грешна информация. Тепърва се купуват нови самолети, кораби, бронирана техника. Нуждата от военни съдилища тепърва ще се усеща…
Каква бойна готовност, какви пет лева. Голи сме като пушки, ама без пушки.
Учудва ме оптимизмът на полк. Георги Георгиев. Само двама магистрати за цяла Източна България. Наистина делата на военните съдилища намаляха рязко, но все пак…
По-скоро концепцията му е много правилна. И въпреки прекрояването на съдебната карта ще е нужно за отваряне на още един щат в съда.
Просто тези дела е крайно време да се влеят в общите съдилища. Толкова е просто.