Пламен Георгиев за имотите си: Данъчните оценки в нотариалните актове са неточни
Председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев отхвърли твърденията, че е купувал имоти на цени под данъчните им оценки. В позиция до медиите той най-общо обясни, че и за двата апартамента, които е купил със съпругата си, данъчните оценки не са точно отразени в нотариалните актове (виж актовете по-долу).
Тризонетът и голямата тераса
Според медийни публикации през 2017 г. Пламен Георгиев и съпругата му са купили изгодно апартамент на ул. „Проф. Георги Павлов“ (срещу зала „Универсиада“) в столицата. Твърди се, че Георгиев е обявил в имуществената си декларация новата придобивка като „апартамент с тераса 48 кв.м“ с обща площ 156 кв. метра. В нотариалния акт обаче било написано, че става дума за жилище на три етажа. Първият е 156 кв. м, вторият е 16 кв. метра и 186 кв. метра тераса, а третият – 33 кв. метра. Според нотариалния акт данъчната оценка на жилището е 452 785.70 лв., а Пламен Георгиев е платил 293 374.50 лв.
В позицията, която днес шефът на антикорупционната комисия разпространи до медиите, се обяснява разминаването в сумите и квадратурите на жилището.
Георгиев казва, че със съпругата му са платили 150 000 евро (293 374,50 лв.) за апартамента. Част от парите – 189 500 лева, са от отпуснат кредит от Първа инвестиционна банка. Другата част – 103 874.50 лева, са от продажбата на наследствен апартамент от 103 кв. м в кв. „Люлин“ (за 129 084 лв.).
Пламен Георгиев посочва още, че в общата данъчна оценка на апартамента му е включена и оценка на „тераса на второ ниво“ с площ 186.57 кв. метра на стойност 197 479.70 лева. Тази тераса обаче не била част от жилището на Георгиев, а „представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици“, се казва още в позицията.
Шефът на антикорупционната комисия казва, че Върховният касационен съд има константна практика, че покривът на сградата, „включително и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика“.
Затова за Пламен Георгиев е очевидно е, че тези над 197 000 лева, на които е оценена терасата, трябва да се приспаднат от данъчната оценка на апартамента му.
„При това положение данъчната оценка на имота, представляваща сбора от оценките на елементите, формиращи придобитото жилище, всъщност е 255 306 лв., т.е. значително по-малка от договорената и заплатена продажна цена в размер на 293 374.50 лв. Това е цената, върху която са заплатени дължимите за прехвърлянето данъци и такси, съгласно чл.46, ал.2, т.1 от Закона за местните данъци и такси“, се казва още в позицията.
А на твърденията на Лора Георгиева от Антикорупционния фонд пред бТВ, че реалната пазарна цена на имота не е 293 000 лева, а 670 000 лева, Пламен Георгиев отговаря, че е готов веднага да ѝ продаде апартамента на „тази реална според нея цена“.
Апартаментът с двете паркоместа
Неверен размер на данъчната оценка в нотариалния акт е обяснението, което Георгиев дава за другия апартамент, който със съпругата му купуват през 2012 г. Той е от 99 кв. м в новопостроена кооперация до алея „Яворов“. Заедно с апартамента той придобива и две паркоместа.
Цената на апартамента и паркоместата според нотариалния акт е 106 000 евро (като 70 000 евро от тях са от ипотечен кредит), а данъчната оценка, която е посочена е 264 310,30 лв., т.е излиза, че Георгиев ги е купил за 50 000 лв. под данъчната оценка.
Днес шефът на КПКОНПИ заяви: „Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв. (според Удостоверение за данъчна оценка ДСЛ19-ГР94-10/28.03.2019г.), при което е очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка“.
Освен това той припомня, че през 2012 г. паркоместата още не бяха възприети като годен обект на право на собственост. Това стана едва през 2015 г. с промените в Закона за устройство на територията , когато беше създадена нова ал.4 на чл.37.
„При което гражданите заплащаха за такива на собствен риск, за да обезпечат нуждата си за паркиране на собствените си моторни превозни средства. …Следователно, към онзи момент по принцип би било оправдано закупуване на паркоместа на цена, по-малка от данъчната им оценка, тъй като от формално правна гледна точка такива договори са имали невъзможен предмет. Както стана ясно обаче, за предмета на сделката от 2012 г., включващ апартамент и 2 бр. паркоместа, съм заплатил цена, значително надхвърляща данъчната оценка на обектите“, обяви Пламен Георгиев.
В позицията си до медиите той определя изнесените данни за разминавания между обявеното в имотните му декларации и действителната му собственост като „активно мероприятие“, което цели да го дискредитира като председател на КПКОНПИ. Георгиев твърди, че това е „част от ответна реакция, организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации“.
По думите му срещу него се води целенасочена компроматна кампания. Като не посочва поименно от кого, но завява: „По делата на комисията ще ги разпознаете“.
8
Коментирайте
А тези „тераски“ по 100-250 кв.м които уж са „обща“ площ ….като си ги „остъклят“и усвоят данък кой плаща?
Ако трябва да сме честни има ТРАЙНА ПРАКТИКА на ВКС , че покривната тераса е обща част . Без значение е какво му пише в нотариалния акт , защото нормите за общите части са императивни . Иначе човекът е подозрително богат и би трябвало да подаде оставка , защото не би могъл да има толкова много имоти бидейки в съдебната власт и държавен служител . С какви очи гони другите за незаконни доходи при такова несъответствие ???????
Този човек е явно галеник на съдбата. Падат му се като бонуси тераси, паркоместа. Дай, Боже всекиму.
Интересно, как не си е оправил нещата в нотариалния акт. Или така просто му изнася.
След като терасата е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, може ли комшийте му да я ползват.
Не могат да я ползват , но въпреки това е обща част , защото за него е под , а за тези под него е таван . Виж практиката за покривна тераса .
Но в случая под терасата се намира той самият.
Тоя ще ИСКА и да му върнат парите надвнесени като данък придобиване