Питат съдиите дали да отпаднат заповедите по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед
Да отпадне ли издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея? По този въпрос иска да чуе мнението на всички районни и окръжни съдии в страната членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Даниела Марчева.
Тя го поставя, тъй като е ръководител на проекта за реформа на заповедното производство, по който ВСС е партньор на “Ърнст енд Янг България”, като препредава молбата за допитване на съдиите на членовете на работната група. Целта е то да се модернизира и първата стъпка за това е пълната му дигитализация, като повечето категории заявители ще бъдат задължени да подават заявления единствено по електронен път. Другата цел е заповедните производства да се разпределят централизирано между всички районни съдилища в страната, за да се изравни неравномерното им натоварване.
Затова Марчева иска първо да се установи каква е позицията на районните и окръжните съдии за това дали някои от заповедните производства по чл. 417 ГПК следва да бъдат изключени от централизираното разпределение. Става дума за тези по заявления по чл.417, т.3, 6 и 10 ГПК, т.е. въз основа на:
- нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
- договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
- запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Причината да се поставя въпросът за точно тези заявления по чл. 417 ГПК е свързана със задължението на съдията да направи проверка от външна страна за редовността на съответния документ. „При централизираното разпределение на заповедните дела възниква въпросът дали проверката за редовност от външна страна на документите, визирани в чл.417, т.3, 6 и 10 ГПК, непременно изисква физически достъп на съдията-докладчик до хартиения носител на съответния документ (нотариален акт, спогодба договор с нотариална заверка на подписите, договор за залог, ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; запис на заповед, менителница и др.), или тази проверка е възможна и на снетия електронен образ, предвид разпоредбите на чл.360ж, ал.1-4 ЗСВ и факта, че всички съдилища ще разполагат с необходимите висококачествени скенери за пълно и точно съответствие на снетия електронен образ със снетия оригинал“, обяснява въпроса Марчева.
Тя обаче поставя и друг въпрос на съдиите – дали въобще да не отпадне чл. 417, т. 10 ГПК и когато основанието за издаването на заповедта е запис на заповед, менителница или облигация, да се издава заповед по чл. 410 ГПК.
Като мотиви за това предложение се изтъкват честите случаи на злоупотреби. Ето какво обяснява Марчева в анкетата, която предлага да бъде изпратена на съдиите: „Заповедните производства въз основа на документи по чл. 417, т. 10, ГПК по преобладаващо мнение поставят най-сериозни предизвикателства относно верификацията на хартиения носител и съответно относно централизираното разпределение на заповедните дела между съдии от цялата страна. Също така, в част от правните среди съществува мнение, че в сегашните социално-икономически условия записът на заповед и приравнените на него ценни книги са обезпокоително често предмет на злоупотреба с правото за бързо и ефективно снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника“.
Дали да бъде проведено допитване сред съдиите ще реши утре Съдийската колегия на ВСС.
32
Коментирайте
Проблемът е в началото на това производство, от което ползата е никаква. Само у нас има развитие от заповедно в исково. В Европа има ли възражение, прекратяват заповедното и ищецът да си води исково. А тук понеже слугуват на банки и олигарси, заради някаква такса от 2 %, никога нищо няма да се промени, може единствено да стане по-зле. И сега идва най-интересното. Въззивът, особено някои в СГС, се изживяват като последна инстанция, а актовете им са меко казано неграмотно написани, щото искали да блеснат какви непознания имат. И връщат ли връщат дела на клетниците от СРС да издават заповеди.… Покажи целия коментар »
Все тая дали ще се махне този или онзи член, хората масово се подлъгват за кредити, имаш и семейство, това е проблема – високите лихви и доста е сложно. Все пак – дела масово се печелят на 422 ГПК, както и под всякаква друга форма, всичко е до подготовката на адвоката , тук трябва наистина и умения.
Има недостатъци, но те работят и в полза и на двете страни.
Най-малкият проблем. Махнете простотиите, дето сътвори Манолова
Според мен следва да отпадне, но поради простото съображение, че няма същия „незабавен“ ефект както при останалите документи по чл. 417 ГПК – възражението в този случай спира незабавното изпълнение. Е, какъв е смисълът от такава „специална“ заповед за незабавно изпълнение, когато същата е приравнена на обикновената такава по чл. 410 ГПК, щом възражението осуетява незабавното изпълнение? В България в 99,9% от случаите длъжникът възразява. Понякога основателно, понякога – не чак толкова основателно, като в последния случай ще си понесе и разноските от опита си за тарикатлък. Едно време ми допадаше концепцията ДСИ да издават заповеди за изпълнение, а не… Покажи целия коментар »
ДСИ не могат да издават заповеди за изпълнение, защото това е правораздавателна дейност, а тя по КРБ се осъществява само от съда.
ДСИ ги правят съдии по заповедно производство, приравняват ги на магистрати. Така се увеличава съдийската бройка без бавните конкурси, получава се специализация, към която уж се стремим, намалява се натовареността на гражданските и наказателните състави. Изпълнението отива при ЧСИ изцяло. Стига с тази боза – ЧСИ и ДСИ едновременно. И хоп – нито модел 4, нито който и да е друг е нужен.
И как се правят съдии? Ей така, по право? Що за глупости.
Пълна еклектика – това е част от търговските сделки, както и да е – направо да ги забранят, но хората са като река – ще намерят начин да пробият.
Иначе – аз се кефя на идеята за централизирано заповедно – просто си получавам заповедта и не се разкарвам, дано.
Не е ли време – с право да се занимават капацитети, примерно аз веднага виждам в перспектива недостатъците, но – не се натискам.
Крайно време беше…
Доста смислени въпроси. Дано намерят обоснован отговор.
Браво за тази идея! Радвам се, че се работи за централизираното разпределение на заповедните дела. Това е смислено, а не тъпотията модел 4 на Борянка. То май не е и нейна, а на слугинажа около нея от времето, когато беше председател на окръжния съда. Тя е изключително посредствен юрист и твърде мързелива, за да измисли каквото и да е.
Кукувица! Друго няма да измисли…. Само тъпотии
А оставка на ВСС в цялост?
Да попитат КС, защо банките са в превилигировано положение наравно с държавата.
Нищо му няма на записа на заповед. Има проблем в слабата правна култура на подписващите го и на абсолютното желание да минат тънко, вместо да питат някой адвокат дали да подписват или не. Толкова е просто.
Да отпадне
Най-добре ще е да отпадне чл. 417, т. 10 ГПК.
Така е.
Защо да е най-добре?
А що да не отпадне самото заповедно производство! Светът не започва с реламентирането му, та да се чудим как да обърнем системата с хастара навън, само свещената крава „заповедно производство “ да бъде запазена. И не ми излизайте с номера, че ЕС изисква да имаме заповедно производство! ЕС изисква сума ти други процедури, но не ги въвеждаме. Спомнете си чл.237 и чл254 от ГПК(отм.)! И нямаше струпване на дела. Ако обаче се върнем на стария режим, няма да има бюджетни разходи за финансово обезпечаване на „новото“ производство. Прочее това е идеята: държавата да харчи луди пари да анахронично производство, а… Покажи целия коментар »
Съдилищата ще разполагат с необходимите висококачествени скенери. Най-накрая!
Това не значи обаче, че самият хартиен носител е истински.
Така е. На колко възрастни хорица им продадоха апартаментите чрез фалшиви документи.
Много хора пострадаха и това е абсолютен факт.
Еми дано
Обаче няма как да се избегне физическият достъп на съдията-докладчик до хартиения носител.
Не е болка за умиране.
Би било много добре заповедните производства да се разпределят централизирано между всички районни съдилища.
Със сигурност! Въпросът е какъв софтуер ще измъдрят този път. Да не е отново бъг до бъг.
Уви, много възможно е да е точно такъв.
Аз не знам. Нещо не доглеждат нещата ли, дават им зор на програмистите ли, какъв точно е проблема не схващам. Но програмистите в България са добри. Имаме и внос на такива. Не може с толкова развит IT сектор в страната да не може да се направи качествен продукт за държавния сектор.
Ако искате да има заповедно производство, махнете чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Някой тук е писал, че 90% от длъжниците възразявали. Нищо подобно – 90% от длъжниците се укриват и не отварят на призовкарите /преди някой да каже, че призовкарите не ходят – ходят, сложиха им GPS tracker-и/. После като дадеш указания по чл. 415 ГПК на заявителите осъмваш със 100 нови искови дела с особени представители, които поради липса на друга възможност оспорват всичко – от подписите, през предоставянето на сумата/услугата до осчетоводяването. Вещите лица трудно се навиват да работят за под 200 лева, така че при една… Покажи целия коментар »