Министерският съвет поиска тълкуване на Конституцията
Питат КС: Жив ли е в практиката премахнатият през 1991 г. общ прокурорски надзор за законност
Кабинетът одобри предложенията за по-ниски наказания за обида и клевета към длъжностни лица
Относими разпоредби
Из Конституцията
Чл. 126, ал. 1 Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
ал. 2 Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
чл. 127 Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
- ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
- може да извършва разследване;
- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
- упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Оспорените разпоредби от ЗСВ (почерненият текст)
Чл. 145, ал. 1 При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
- да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;
- лично да извършва проверки;
- да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали;
- да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
- да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
- да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
Проверките във всички сфери на управление и на всички нива, които възлага главният прокурор, на практика „възкресяват“ отменения през 1991 г. с новата Конституция общ надзор за законност. До този извод стига Министерският съвет и поиска тълкуване на основния закон от Конституционния съд (КС), което да разясни дали тази практика на държавното обвинение отговаря на действащата Конституция.
Искането е за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в частта „надзор за законност“ във връзка с чл. 127 от основния закон (разпоредбите виж в карето) и се поставя следният въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.
Искането обаче не се ограничава само до тълкуване на основния закон, а се иска и обявяване за частично противоконституционни на две разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Става дума за чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 6 (виж карето). Там са уредени правомощията на прокурора и министърът на правосъдието Крум Зарков, който е автор на искането до КС, сочи, че в атакуваните частично разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в Конституцията от 1971 г., но не и в тази от 1991 г.
„Законовата разпоредба на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ говори за възлагане от прокурора на проверки не само при данни за незаконосъобразни актове, но и за незаконосъобразни действия, с което разширява изключително правомощията на прокуратурата. По този начин вместо последващ, надзорът, упражняван от нея, се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по своя характер дейности на изпълнителната власт“, заявява Зарков в искането си.
А за правомощието на прокурора по чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ – да приложи предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено друго закононарушение, пише: „…в теорията се посочва, че „това предполага прокуратурата да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление, включително дейността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за преодоляване на закононарушенията“ . Това правомощие се определя и като превантивно правомощие на прокуратурата, на чиято плоскост „следва да преценяваме сигналната функция на прокурора по вече отменения чл. 184 НПК“ .
В искането се посочва, че според правната доктрина и двете правомощия са характерни за общия надзор за законност. „В правната литература общият надзор се определя като един от видовете надзорна дейност, осъществявана от прокуратурата в миналото, наред с надзора върху разследването на престъпленията, съдебния надзор (в наказателния и гражданския процес) и надзора върху местата за задържане. Общият надзор се характеризира със специфичния си обект – твърде широк по своя обем, тъй като обхваща дейността на различни органи, длъжностните лица и гражданите, средствата, чрез които се постига осигуряване на законността, и принципите при неговото упражняване“, обяснява Зарков.
Според него нито едно от правомощията на прокуратурата, предвидени в Конституцията, не предполага прокурор да упражнява надзор или да надзирава дейността на всеки правен субект в държавата или в общините, а още по-малко – да упражнява превантивно правомощие да предотвратява закононарушения. В искането се заявява, че прокуратурата има правомощие да упражнява надзор само върху законосъобразното провеждане на разследването, върху изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и на незаконосъобразни действия.
Министърът на правосъдието дава серия от примери за това как вместо последващ, надзорът на прокуратурата се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт. Сред тях са проверка в Благоевград за спазване противоепидемичните мерки – контрол за „носенето на маски, спазването на социална дистанция, извършването на задължителна дезинфекция“; проверка, възложена от Върховната административна прокуратура на БАБХ, вследствие на което са извършени 463 проверки в цялата страна за спазването на нормативните изисквания за безопасността на сладоледа (по нея са възбранени 1671,77 кг сладолед); проверка, възложена от Софийската градска прокуратура на куриерските фирми в столицата за начисляваните от тях такси; проверки, възложени от Окръжна прокуратура-Пловдив за предотвратяване на продажбата на хранителни продукти в магазините и в аптечната мрежа на спекулативни цени.
Що се отнася до искането за тълкуване на Конституцията и поставения въпрос за разпореждането на проверки от главния прокурор в различни сфери, Крум Зарков се спира на предходни решения на КС и стига до извода, че изглежда тези проверки надвишават „основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт“.
В искането са дадени множество примери за проверки, разпоредени от различни главни прокурори. Сред тях са да се изиска информация от всички районни полицейски управления и областни дирекции на МВР за хората, които имат разрешителни за притежание и носене на оръжие, изискване на преписка по случай с ведомствено жилище на пенсиониран военен, проверка в Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК „Олимпик“, проверка на размера на изплатените през 2018 г. субсидии на политическите партии, проверка за актуалното състояние на комплексните и значими язовири в страната, проверка на пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища на територията на страната.
По-ниски наказания за обида и клевета към длъжностни лица
Министерският съвет днес е приел и предложенията на правосъдното министерство за промени в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане само на глоба за обида и клевета на длъжностно лице.
Тези промени бяха предложени от бившия правосъден министър Надежда Йорданова през пролетта и бяха в отговор на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се констатира, че често налаганите в България наказания за тези престъпления на практика „затварят устите“ на хората, които сигнализират за нередности или критикуват властта (пълния текст на проекта виж тук).
Сега НК предвижда, че когато обидата и клеветата са нанесени на „орган на власт“, освобождаването от наказателна отговорност е невъзможно. Причината за това е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, която въвежда изключенията, при които е недопустимо освобождаване от наказателна отговорност. Едно от тях е, когато „престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“. Новото предложение е да се предвиди изключение на изключението за случаите, в които обект на обидата и клеветата е орган на власт. Освен това проектът предвижда да се премахне квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК, който предвижда, че за обида, а съответно и за клевета, на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му се налагат от 3000 лв. до 10 000 лв. глоба и обществено порицание. Сред предложенията е отпадане на долната граница на санкциите за обида и клевета, които сега са 1000 лв. за обида и 3000 лв. за клевета. Предвидено е и намаляване на долната граница на наказанието за квалифицираните състави на обида и клевета, като глобата за обида да е от 500 лв. до 10 000 лв., а не от 3000 лв. до 10 000 лв., а квалифицираните случаи на клевета да се наказват с глоба от 1000 лв. до 15 000 лв.
„България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека заради това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки граници“, обясни днес Зарков и добави, че по-ниските глоби целят да не се използват наказанията като инструмент за цензура. Служебният кабинет е подготвил и промени в НПК за повече гаранции за правата на деца, които са заподозрени в извършено престъпления или обвинени в наказателни производства.
28
Коментирайте
МНОГО ПРОЗД ТОЗ ДАРКОВ БЕ
видВидно от НОХ дело №522/98г.РС Враца / противоправно оставено в сила с ВНОХ дело №358/99г.ОС Враца/,съпругата ми е разпитана,като мой свидетел по дозн. №872/96г. на РСлС Враца по жалба от н-к ГРАО при общ Враца №1573 от10.4.96г. до РП Враца срещу двама ни .,което е видно от протокол от 22.8.1996г. на РСлС Враца за разпит на единствената ми свидетелка . Присъдата ми ЛОС е произнесена без произнасяне от прокурор и съд по двата й гр.иска срещу н-к ГРАО .,Което е умишлено за да немога да докажа невинността си,й от което съм лишен.Видно от ОА срещу мен в полза на н-к… Покажи целия коментар »
Зарчо, защо след като си такъв умник просто не заимства терминологията на чл. 1 от ЗОДОВ и така да замажеш желанието си да орежеш правомощията на главния прокурор? Да припомня чл.1 от ЗОДОВ : „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, …“ Като не искате разширена компетентност и „злоупотреба“ от страна на Гешев, защо просто не обвърза незаконосъобразните актове и действия, като поставиш вторите във функционална зависимост от първите, т.е. прокуратурата да се намесва само… Покажи целия коментар »
Е, при социализма прокуратурата, когато работеше по Съветски образец, имаше право да те задържи за 15 години, още преди съдията да те е осъдил.
Личи липсата на какъвто и да било практически, а и юридически опит у министеро.
„Законовата разпоредба на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ говори за възлагане от прокурора на проверки не само при данни за незаконосъобразни актове,
но и за незаконосъобразни действия, с което разширява изключително правомощията на прокуратурата.“
Титан на правната мисъл е Зарков, радвам се, че имаме такъв министър на правосъдието, който може да бъде достоен конкурент на Н.Йорданова. За първи път осъзнавам, че незаконосъобразните действия, не могат да бъдат престъпления, а това важи само за противоправни актове.
Божкей, доживяхме нов Барни Ръбъл, в случая Зарчо Крумов да твори на наш гръб…
И като се замисля Барни Ръбъл поне беше написал нова конституция за 7 дни. А Зарчо Крумов завършил някаква Сорбона и ни разсмива с тоталната си некадърност.
ВУЗ-ът който си завършил е предпоставка за съобразителност и добри професионални качества, а не гаранция за интелектуален капацитет и умения.
Харесва ми, когато имитатори (вкл.и с псевдонима) започват да нападат на базата на личност, а не с реални аргументи. Това отличава политическите тролове, които подскачат рефлекторно, ако някой засегне „промянаджийската“ мантра, от юристите с истински интерес към правото и разрешаването на възникналия казус.
Иван Гешев например не е завършил престижен ВУЗ, но има изключителен интелектуален капацитет и умения. „Промянаджийската“ мантра, че бил слаб юрист и умишлено не разследвал предполагаеми престъпления на Бойко Борисов е изцяло на базата на неговата личност, без наличието на каквито и да е реални аргументи. Имитаторите никога не могат да достигнат тяхната класа.
Да не говорим, че самата дума „акт“ означава действие, ако е употребена в стандартния си смисъл, а не виждам в ЗСВ да е използвано определението „юридически акт“, за да се знае точно какво се има предвид.
Чакаме решението. Не че това ще се случи много скоро.
Не бива да се допуска проверките да надвишават основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт.
За мен трябва да има извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление.
Добре е, че са приложили реални примери
Да, показателни са.
Олеле Малеле, както вика моя гей началник!
Наистина голяма каша стана в тая страна с тая конституция.
Ще чакаме КС да видим как ще се произнесе.
То и тия са едни бързи та бързи.
Ами хубаево е, че някой се е досетил за това нещо
В момента единствено писмата и разпорежданията на прокуратурата карат контролните органи понякога да работят. Без нея-никакъв шанс чиновник да си размърда задника.
Но за съжаление прокуратурата нищо не може да я накара да си размърда з@дника …
Прокуратурата не надзирава вече никой. Надзор за законност прокуратурата упражняваше при старата Конституция, тогава прокуратурата упражняваше и надзор за законност и над…съдилищата. Единствените надзиравани днес са самите прокурори*-в Конституцията, чл 126 пише,че Главния прокурор надзирава подчинените му прокурори*. Ролята на прокурорите на надзорник са в миналото, и никога няма да се върне**! Считам,че КС може директно да откаже тълкуване, предвид ясния текст на Конституцията-вече има решение на КС,че ясните текстове на Конституцията не подлежат на тълкуване. Намирам обаче, че е обидно МС да отправя въпроси които са ясни-все пак имаме демократична Конституция, надзор за законност упражнява прокуратурата в тоталитарни държави,… Покажи целия коментар »
Изнеси ни лекция с какво тогава се занимават днес прокурорите
Еми да, има нещо такова
Надявам се на успех.
Другарки и другари, в допълнение-писмата, изпращани от прокуратурата до институции, на основание някакъв си надзор за законност са беззаконие и превишаване на власт. И то по смисъла на …закона, ведомствения им закон, наречен конекс. Прокурор не може да дава акъл, съвети, наставления, напътствия, предписания, указания на никой в тази държава-в това число и на администрацията-поне докато не бъде върнат стария текст от старата Конституия от 1971г, подобна дейност е незаконна, и напомням-превишаването на власт -поне според кодекса е …нетолерирано! Ако законодателя счита,че администрацията се нуждае от напътствия-да измени Конституцията(безплатна Консултация-ама трябва ВНС-на основание старо решение на КС-ама това сложни работи… Покажи целия коментар »
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Много прозд тоз Заркоф бе