Парламентът позволи до 300 часа извънреден труд на година – спасяване на бизнеса или бърнаут за работниците
24 май става ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Работниците да могат да полагат двойно повече извънреден труд, ако това е уговорено в колективен трудов договор (КТД) на отраслово и браншово ниво. Това приеха днес депутатите, като позволиха с КТД извънредният труд да достига 300 часа, вместо определените в Кодекса на труда (КТ) 150 часа.
Изменението е в чл. 146 от КТ, където беше приета нова ал. 2, която предвижда: „С колективен трудов договор по чл. 51б може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година“.
За нея гласуваха 99 депутати, а 55 бяха против.
Дебатът в пленарната зала беше изключително разгорещен – председателката на парламента Цвета Карянчева се върна към работата на инженер си в производството, говори за машини и некачествена стомана, други също си припомниха битието си отпреди парламента, като се стигна до връщане до ленинските съботници и бригадите.
Сблъсъкът между управляващите, които предлагат възможността с КТД да се уговори по-продължителен извънреден труд, и опозицията, която се противопоставя на това, беше основно за това дали промяната е в полза на работниците или уврежда интересите им.
„Това е една възможност и тя ще може да се използва само ако и работниците чрез техните синдикални организации са съгласни на ниво бранш или отрасъл“, заяви Светлана Найденова от ГЕРБ.
А Караянчева излезе на трибуната, за да подкрепи по-дългия извънреден труд като „инженер и човек, който е работил в производството“. „Това предложение защитава правата на работниците. Вие не знаете какви форсмажорни обстоятелства възникват в производството. Намира се поръчка и ще ви разкажа за епизод от моя живот – след 10 дни обработка се оказва, че стоманата е дефектна, но има срок продукцията да излезе, за да плати клиентът и да има пари за заплати, осигуровки, ток. Самите работници влизат в положение. Те искат да продължат работа. Първо, този труд се заплаща. Те съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако не изработят със собствените си ръце тази продукция“, каза тя.
Отговорът на опозицията дойде незабавно – хората се съгласяват да работят извънредно поради ниското заплащане на труда си и високата безработица, а освен това за справяне с подобни ситуации като описаната от Караянчева са достатъчни и предвидените в момента 150 извънреден труд на година.
Георги Гьоков от БСП пръв взе думата, като подчерта, че също е инженер и е работил в производството и съобщи, че 300 часа извънреден труд на година, означават реално увеличение на работното време от 8 часа на 9 часа и 12 минути. Той посочи, че работниците наистина ще се съгласяват да работят повече извънредно, както сочат управляващите.
„Докарали сме хората до там да не мислят за здравето си, а как да изкарат малко повече пари. Нали съзнавате, че ако запишем, че неползваният отпуск може да се плати на края, те няма да го ползват, не защото нямат нужда от почивка, а са докарани до там да жертват здравето си“, каза той.
Съпартийката му Надя Клисурска изтъкна друг аргумент – сега в кризата, когато безработицата се увеличава, вместо да се стимулират бизнесите, които имат нужда от работна ръка да наемат още хора, се дава възможност да използват наличните си служители докато те прегреят, т.е. случи се т. нар. бърнаут.
„Да напомням ли за акушерката, която след 24-часова смяна преби бебе, инцидентът в Хитрино след огромен извънреден труд в БДЖ? Търсим начин как да работим повече с по-малко хора и те да полагат робски труд“, заяви тя.
Лекарят от Обеднени патриоти Калин Поповски обаче заяви: „С тази поправка помагаме и на големите болници. „Разрешаваме на акушерките да имат две платени дежурства в месеца по 12 часа – за годната са малко по-малко от 300 часа. Те искат тези дежурства, защото те са двойно платени. Казвате, че трябва да се наемат нови хора, а как се обучават?“.
Хасан Адемов от ДПС пък заяви, че проблемът не е в 300-те часа, а в парите за извънреден труд. И напомни, че той се заплаща с 50% отгоре в работни дни, със 75% през уикенда и двойно на официален празник. „Ако можем да променим тези проценти, веднага ще решим проблема с извънредния труд“, каза Адемов.
Идеята му веднага беше прегърната от Георги Свиленски от БСП и двамата се обявиха за незабавна промяна в чл. 262 КТ, която регламентира заплащането, но досега никой от управляващите не е дал знак, че подкрепя идеята им.
От БСП напомниха и друго – с колективен трудов договор може да се уговарят само по-благоприятни условия за работниците от тези в закона, а в случая няма да е така.
„Извънредният труд не е означава, по-високи заплати. Той е огромен риск от натоварване на здравето. Това е отнемане на трудови права. Някой замисли ли се за междуседмичната почивка, за семейния живот или решаваме, че основното нещо, което трябва да правят хората е да работят. Запомнете днешния ден – днес е датата, в която българските работници се превръщат в роби“, заяви Надя Клисурска.
Дебатът стигна до там управляващите да дават пример с Германия, където няма таван на извънредния труд и той се заплаща само с 20% отгоре, а от опозицията да питат дали минималната почасова ставка в България е 9,35 евро, както е в Германия.
Беше направена и ретроспекция на ограбването на държавно имущество при социализма, като Христиан Митев напомни и за ленинските съботници и бригадите, при които на работниците не се плащаше.
След кратко повторение на дебата от първото четене на законопроекта с обвинения кой служи на български и кой на чужди интереси, депутатите гласуваха, че 24 май вече няма да е Ден на българската просвета и култура и славянската писменост, а ще е Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Това беше прието с 86 гласа „за“, 43 „против“ и 4 „въздържал се“.
Депутатите отхвърлиха предложението в КТ да се предвиди, че нощният труд се заплаща с увеличение от не по-малко от 35% от договореното възнаграждение. Остава правилото, че ставката се определя от Министерския съвет и догодина тя ще е 1 лв. на час. Около 400 000 работници в България полагат труд през нощта.
В чл. 352 КТ беше предвидено, че за трудов стаж се признава времето, през което работодателят не е предоставил подходяща работа, според предписанията на органите на медицинската експертиза, на бременна служителка или на трудоустроен.
Депутатите дадоха определения в Кодекса на труда и за това какво са системни нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя и системни нарушения на трудовата дисциплина от работника.
Системни нарушения са налице, когато са „извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени в с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години“, гласи първото.
Системни нарушения на трудовата дисциплина са „три или повече нарушения на трудовата дисциплина , извършени в период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред“.
20
Коментирайте
Хем разрешават повече часове извънреден труд, хем няма пари.
Това си е грабеж направо. Не стига че ще работя повече, ами и няма да ми платят заслуженото.
Много инжинери в това НС.
Като ги гледам какви са депутати, кой знае какви инжинери са били.
То па щот като беше ограничено до 150 часа, сякаш хората не са работили в повече и не е имало бърнаут… Имайте предвид, че това е за „отчитания“ извънреден труд, а колко неотчитан има такъв, само господ знае…
Аз през почивни дни и през уикенд не работя. Да иска каквото иска шефа. Фирмата си е негова, не е моя. Като направя моя ше рсботя извънредно
Напълно съгласен. От заплата богат не се става, а особено, ако и това, че се влагаш допълнително, не се оценя – няма защо да им работиш извънредно. Частикът си е друга бира, там се иска да поемеш риск, да си надъхан и да бачкаш като вол за себе си 🙂 повечето хора това не им е по силите и да си заплатаджия си е добра опция.
Цвета Карянчева повлече носталгия по старото време.
Поредната гавра с хората, които и без това вземат малки заплатаи средно за Европа
И туй го решават депутати дето никога не са работили извънредно
Изтоди
А заплащне двойно за извънредния труд
А те па като плащат. И да ги задължиш е все тая. Почват всеки по лично да се разправя с рсботника. Айде сега нямаме пари, айде сега не знам какво си. Че даже ако питаш за допълнителни пари за работа уикенда и може да почне да ти се сърди началника. Едва ли не ти за пари ли идваш тука
А не бе. Щото е много хубав. За това ходя на работа
Е то ако може да му даваш ти пари, че работиш е най-добре
А, не бе! За черните му очи.
По принцип е редно да е така.
Така им давате право да издевателстват над служителите си
Бърнаут категорично
Герберастия.