Парите за ранг на съдебните служители да се увеличат от догодина като заплащането за най-ниския от тях – пети, да се обвърже с минималната работна заплата (МРЗ) и да стане 10% от нея, т.е. 60 лева, а всеки следващ да бъде с по 50 лева върху тази сума. Така за първи ранг, който е най-висок, сумата ще стане 260 лева. Такова предложение са направили членовете на Висшия съдебен съвет и председатели на ресорните комисии „Съдебна администрация“ към двете колегии – Гергана Мутафова и Боряна Димитрова, става ясно от отговор от ВСС на запитване на „Лекс“.

Основните мотиви за това са завишените отговорности на съдебните служители, изискванията към длъжностите и частично компенсиране на изоставането на заплатите им, натрупано през годините, сочат председателките на двете комисии.

В предложението е направен преглед как са се движили сумите за ранг през годините. Такъв е въведен през 2003 г., като най-високият е първи ранг и сумата за него тогава е била 50 лева, а за най-ниския пети ранг са предвидени 10 лева.

Към онзи момент минималната заплата е била 110 лева, т.е. най-ниският ранг е бил 9.09% от МЗР, а най-високият – 45.45 на сто.

През 2005 г. ВСС е увеличил парите за ранг, като хората с най-висок такъв са получавали 200 лева върху заплатите си, а тези с най-нисък – 25 лева. Към онзи момент минималната заплата е била 150 лв., т.е. пети ранг е бил 16.66 % от МРЗ, а първи – 133.33 % от МРЗ. Най-ниската заплата за съдебни служители през тази година е била 240 лв. и заедно с парите за пети ранг става 265 лв., което е със 76.66 % повече от МРЗ.

От тогава размерът на ранговете на съдебните служители не е променян, а заплатите за длъжност нарастват с общия процент, с който се актуализират възнагражденията в органите на съдебната власт. Изключение има само през 2018 г., когато основните възнаграждения по класификатор нарастват само с 2.5%“, напомнят от ВСС.

Мутафова и Димитрова посочват, че през тази година минималната заплата е 560 лева, следователно най-ниският ранг е 4.46% от МРЗ, а най-високият – 35.71% от МРЗ. Съответно най-ниската заплата на съдебен служител – 560 лв. плюс 25 лева за ранг, става 585 лв., което е едва с 0.44% повече от минималната работна заплата.

Председателите на двете комисии „Съдебна администрация“ посочват, че за 16 години МРЗ за страната е нараснала 5 пъти, а най-ниската заплата на съдебните служители – по-малко от 3 пъти. „Същевременно в годините са завишени отговорностите на съдебните служители и изискванията за заемане на длъжности от класификатора. Например, при започване на работа към настоящия момент съдебен деловодител в прокуратура на апелативно, окръжно и районно ниво получава работна заплата 621 лв. и 25 лв. ранг, което е 646 лв. – около 15% повече от МРЗ. Съдебен деловодител и секретар в съдилищата от втора и трета група получава същото възнаграждение, а в съдилищата от първа група – 654 лв. заплата и 25 лв. ранг, т.е. около 679 лв.“, обясняват от ВСС (Първа група са съдилищата, в които работят 50 и повече магистрати, втора – от 6 до 49, а трета – до петима магистрати).

Предвижда се до 2020 г. минималната работна заплата да стане 610 лева.

Предвид това се предлага да се направят необходимите разчети за следващата бюджетна година и да се предвиди актуализация на таблицата за определяне на ранговете на съдебните служители като се акцентира на скалата на тяхното нарастване, за да се компенсира частично изоставането на заплатите на съдебните служители, натрупано през годините“, аргументират се Гергана Мутафова и Боряна Димитрова.

Ако тяхното предложение бъде прието, сумите за ранг за съдебните служители през 2020 г. ще бъдат:

I ранг – 260 лева (сега 200 лева)

II ранг – 210 лева (сега 150 лева)

III ранг – 160 лева (сега 100 лева)

IV ранг – 110 лева (сега 75 лева)

V ранг – 60 лева (сега 25 лева)

Бюджетната комисия е възложила на председателките на двете комисии да сформират работна група, в която да се обсъди предложението им.

Напомняне: Заплатите на съдебните помощници са обвързани с тези на младшите магистрати

Гергана Мутафова и Боряна Димитрова са предложили и конкретизиране на възнагражденията на съдебните и прокурорските помощници, което ще бъде обсъдено утре от съдийската и в сряда от прокурорската колегия.

Идеята е да се укаже на административните ръководители, че текстът на чл. 247 от Закона за съдебната власт е специален по отношение на съдебните и прокурорските помощници и разпоредбата на чл. 348 от ЗСВ не трябва да се съблюдава при определяне на заплатите им.

Чл. 247 от ЗСВ гласи: „Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност“.

В момента възнаграждението на младши магистрат е 2044 лв., което означава, че заплатата на съдебен или прокурорски помощник може да е до 1839 лева.

В чл. 348 от ЗСВ пък е записано следното: „Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор“. А заплатата на съдебния администратор е 80 на сто от основното възнаграждение на съдия от съответния съд (чл. 357, ал. 9 от ЗСВ).

Съдебните и прокурорските помощници са и служители и ако трябва да се спази ограничението по чл. 348 от ЗСВ, излиза, че заплатите на тези, които са на районно и окръжно ниво, никога няма да достигнат размера до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност, посочват Гергана Мутафова и Боряна Димитрова.

Съдебните служители на тези длъжности в окръжните и районните прокуратури имат задължения, равни, а в много случаи и по-големи от тези на колегите им в апелативните прокуратури, затова е редно и възнагражденията им да са адекватни на положения труд“, сочат от ВСС. В тази връзка Гергана Мутафова и Боряна Димитрова предлагат в следващите класификатори на длъжностите в прокуратурата и съдилищата да бъде изрично разписано, че чл. 247 от ЗСВ е специален по отношение на съдебните и прокурорските помощници и следва да се спазва ограничението, наложено от него.

По отношение на прокурорските помощници трябва да се съобрази и разпоредба от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ, които са утвърдени със заповед на главния прокурор от 28 април 2015 г. Във въпросната разпоредба се казва, че „прокурорските помощници получават основно месечно възнаграждение в размер от 70 до 90  на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската прокурорска длъжност“, т.е. в диапазон от 1430 до 1839 лева.

 

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
11 февруари 2019 17:58
Гост

Масова практика е съдебните и прокурорските помощници да получават по-малко отколкото пише в закона. Как тогава ще привлекат кадри, които да подпомагат работата на съдията, не ми се мисли.

не го мисли тогава!
не го мисли тогава!
12 февруари 2019 8:01
Гост

Не се грижи за това. Съдебен и прокурорски помощник и сега се става с гранд връзки и шуробаджанващина. По правило децата на магистрати, преди да бъдат инсталирани като магистрати стават помощници-за времето на следващия магистратски конкурс. Вклч и без конкурс-с врътката „до обявяване на конкурс“. Че до станеш помощник се изискват по-големи връзки, от това да станеш съдия.

Анонимен
Анонимен
11 февруари 2019 17:55
Гост

През последните години съдебните служители действително са ощетени. А не мога да си представя съдия да работи без секретар или без деловодители. Според мен предложението е в правилна посока. Ако можеше и заплатите да им вдигнат още малко, щеше да е добре.

prok
prok
11 февруари 2019 17:54
Гост

Смешни суми за хората, които влачат всичко в системата. Но ВСС винаги мисли само за магистратите, но не могат без служителите. Вместо благодарност нерядко ги навикват като падари и ги имат за прислуга