Параметри на допустимата законова делегация
Актуалният проблем със сроковете по делата
Може ли въпросът сроковете по кои дела продължават да текат по време на извънредното положение да не бъде уреден изрично в закона, а да препраща към решения на двете колегии на Висшия съдебен съвет. Това се оказа един от основните спорни моменти в предложенията на депутати от ГЕРБ за промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Както „Лекс“ писа, той раздели във вижданията им не само депутатите, но и председателите на двете върховни съдилища.
Очаква се днес парламентарната правна комисия да реши какъв подход ще възприеме.
В статия за „Лекс“ конституционният съдия проф. Атанас Семов дава недвусмислен отговор какво трябва да се направи, като разяснява смисъла и разума на основния закон за това кога една законова делегация е допустима.
Законът е източник на базова правна уредба на обществени отношения. Несъмнено е, че дори един широкообхватен закон не може – и не е необходимо – да урежда абсолютно всички правни аспекти на материята, предмет на регламентация. Някои от тях могат – и понякога е по-целесъобразно – да бъдат уреждани на подзаконово равнище.
Когато обаче Конституцията изрично изисква конкретен правен режим да се определя със закон, това изискване предполага съответният закон да урежда всички основни и съществени елементи на обществените отношения, попадащи в обхвата на този режим.
Конституционният съд е имал възможност да прогласи (решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по к.д. № 13 от 2010 г.), че когато Конституцията изисква дадена материя да се урежда със закон, Народното събрание е длъжно да регулира съответните обществени отношения и не може да делегира на други държавни органи, вкл. на изпълнителната или съдебната власт, свои, установени в Конституцията правомощия (същото разбиране е постоянна практика: Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2 от 1996 г.; Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4 от 1998 г.; Решение № 10 от 2003 г. по к.д. № 12 от 2003 г.; Решение № 4 от 2010 г. по к.д. № 1 от 2010 г.). По този начин, като изрично „резервира“ материя, чиято правна уредба трябва да стане само със закон, Конституцията запълва с конкретно съдържание възприетата от самата нея формула за разделение и баланс на властите и за ролята на закона в правовата държава.
Преценката на законодателя кои елементи от правната уредба на дадени обществени отношения трябва да бъдат уредени със закон и кои – с подзаконов акт на изпълнителната власт – трябва да се направи с оглед принципа на разделението на властите (чл. 8 от Конституцията) и принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) (арг. от решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по к.д. № 13 от 2010 г.).
Народното събрание не може да се отказва от правомощието си единствено сред държавните органи да приема закони и да възлага напр. на изпълнителната власт уредбата на съществени елементи на едно обществено отношение, още по-малко на едно основно право. Прехвърлянето на законодателна власт на друг орган би означавало нарушаването на балансите и равновесието между властите. По този начин принципът за разделението на властите не само не допуска волята на законодателния орган да бъде променяна и подменяна (Решение № 12 от 1995 г. по к.д. № 15 от 1995 г.), но и не допуска възможността той да се отказва сам от свои правомощия и да възлага тяхната уредба на друг орган. Прехвърляне на правомощия от един конституционно установен държавен орган на друг би било оправдано единствено дотолкова, доколкото би имало своето основание в Конституцията, защото само тя е в състояние да определи конкретните параметри на балансите във властта. Доколкото нашата Конституция не съдържа подобни правила, изводът е, че тя отхвърля делегираното законодателство и правото на конституционно установените държавни органи сами да се отказват от предоставената им компетентност.
От друга страна, когато се преценява дали дадена материя да се уреди на законово равнище и съответно какви да бъдат границите на законовата уредбата и кои аспекти на материята да бъдат възложени за доуреждане с подзаконов акт, трябва да се държи сметка, че в правовата държава щом дадена материя изисква – предвид своето естество и още повече в случаи на изрично конституционно предвиждане – да бъде уредена със закон, тя трябва да бъде уредена именно и само със закон (респ. от Народното събрание). И с други правни актове на подзаконово равнище могат да бъдат уредени само тези аспекти на материята, които не се нуждаят непременно от законодателна уредба. Във всички случаи обаче конституционно необходимо е законът да зададе параметрите на обществените отношения, до които се отнася, и свързаните с тях правни институти, както и да очертае тяхното основно съдържание, а не да прехвърля тяхното уреждане на изпълнителната власт.
На следващо място, отново с оглед преценката за разпределението на правната компетентност да се издава нормативен акт, самата Конституция не допуска подзаконовите актове да дават първична правна уредба. Обратно, те имат вторичен характер в смисъл, че се издават въз основа и в изпълнение на закона (чл. 114 от Конституцията), т. е. при две кумулативни изисквания, които категорично определят техния характер. Самата природа на подзаконовия акт следователно предпоставя наличието на съответни правила в закона, а не създаване тепърва на тези правила с подзаконовия акт. Законът е общ нормативен акт с най-висок ранг в йерархията на нормативните актове, тъй като урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите (чл. 3 от Закона за нормативните актове). Поради това правната уредба, която се съдържа в закона, трябва да бъде пълна и не би могло той да има „рамков характер“. На същото основание не е допустимо от подзаконов акт да се очаква да запълва пропуски в уредбата на закона, още по-малко когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за решаването му да се търси в подзаконовия акт, а позоваването на закона да е без значение или невъзможно поради празнота.
Народното събрание е длъжно да осъществява законодателната власт, което включва невъзможност да делегира на други държавни органи правомощия да уреждат по същество въпроси, които се отнасят до закона, нито да избягва пълното уреждане на отношенията, прехвърляйки уредбата им на подзаконов акт. Недопустимо е сам законът да предписва в подзаконов акт да се съдържат правила, които не го развиват и допълват, не да дават насоки за изясняване на неговите текстове, а всъщност представляват елемент от базовата правна уредба. Това е опасно, защото създава условия за нестабилност на правната уредба, възможност правилата да се променят по съображения от конюнктурен характер извън политическия дебат, който се развива в Народното събрание.
Ако разпоредба на закона е формулирана твърде лаконично, неясно и/или общо, тя фактически делегира другиму правомощията за създаването на същинското регулативно съдържание чрез издаване на подзаконов акт. Не е допустимо материя, която трябва да се урежда със закон от Народното събрание, да се урежда с друг нормативен акт, от друг орган, защото те имат по-ниска юридическа сила в сравнение със закона (решение № 4 от 31 март 2010 г. по к. д. № 1 от 2010 г.).
20
Коментирайте
Като теория – безупречно представена, но живота се състои от реални действия и дейности, при които самото „Народно” събрание по известни причини, делегира правомощия за уреждане на обществени отношения на търговски дружества. Безспорен пример в това отношение е делегираното с чл. 150 от Закона за енергетиката правомощие на търговското дружество „топлопреносно предприятие”, което отгоре на всичко реално не съществува, да предложи общи условия за уреждане на обществените отношения свързани с продажбата на топлинна енергия. С тази делегация, от 20 години обществените отношения свързани с консумацията на топлина се уреждат на основание неистински документ „общи условия за продажба на топлинна енергия”,… Покажи целия коментар »
Е, какво ново се казва по въпроса ? Еклектичен сбор от изводки от решения на КС и най-вече от знаковото решение на КС № 11/10 г., с което бе обявена противоконституционността на множество разпоредби от Закона за кариерното развитие на академичния състав
в РБ, но представяни в преобладаваща си част както свои.
Всички загрижени – успокойте се! Никаква делегация и препращания няма да има. Производствата ще бъдат изброени като приложение към закона.
Нищо ново не научих. Написано като лекция за първокурсници по Право. Тук обаче има и друга аудитория. Загубих си времето.
Поздравления за статията за проф. Семов. Всичко ясно, точно! Няма какво повече да се каже.
В контекста на законовата делегация и на овластяването на различни ограни, да попита дядо ви адвокат – къде в закона нашата съдийска колегия видя да има право да хлопва кепенците на съдилищата в България? Ако някой ми намери относимата разпоредба в ЗСВ, печели две ракии за борба с Ковида от мене!
Хаха, дядо, като съдия много ме хваща яд, че няма да мога да пия адвокатска ракия, трябва да проверя и Етичния кодекс дали ми дава, но да ти кажа – няма, но и няма кой друг да свърши тази работа
Законът трябва да я свърши, момче. Ето ти една подходяща законова делегация за изпълнението на противоепидемичните мерки в съдебната власт, ама я няма. Видяло се е, че във времена на социална изолация, ще си пия ракията сам 🙂
ВСС оглавява и е админ.орган на една от трите власти в РБ. ( Друг е въпросът какво прави прокуратурата в съдебния орган,щом самата тя е една само от двете спорещи пред съда страни).И сякаш по- резонно нещо от това. с а м а. да решава кои дела да гледа и кои не, няма.Но въпросът тук е в другото съждение : Щом НС има задължение и право по КРБ да твори закони.И щом може да делегира частично права и на другата,специална власт, да се произнася само по реда на разглеждането на дела в извънредно положение, то не е ли това част… Покажи целия коментар »
Днес ли ще решава комисията? Не е ли неделя? То стана бетер извънредно…
Искам да поставя друг на практика преюдициален въпрос, въпрос пред скоба, когато говорим въобще за този закон – Редно ли е въобще да бъде изменян по отношение на сроковете? За мен категоричният отговор е НЕ! Колкото и лошо да е написан, той е временен закон с лимирирано във времето действие. Дава ли си някой от законотворците сметка какво ще сътворят с промяната в чл. 3?! Едни сркове са спрени, послед насред извънредното положение, както те пишат 3 дни след обнародванет на измененията, ще продължат да текат, други ще са спрени през цялото време, трети ще са текли… Пълен хаос! За… Покажи целия коментар »
Хаос, който ще се стовари на клетата адвокатска глава, заедно със стотици решения, които се канят да избълват съдилищата след края на положението. Не съм вярвал, че ше го кажа, защото за мен Лозан Панов е недоразумение като председател на ВКС, но това недоразумение се оказа най-адекватно в момента. Моля модераторите да не ми изтриват коментара, защото това не е обида, а оценка за качествата на публична личност на отговорен пост.
Искам да поздравя проф. Семов. С тази статия показа ролята на правника в полза на обществото, която е още по-важна в такъв труден момент. Колко от изявените представители на правната наука прочетохте да са допринесли за качеството на този т. нар. закон за извънредното положение?
Не бих упрекнал депутатите, освен за това, че поне сега, когато правят ревизия на закона, за която имаха 10 дни, не събраха водещите процесуалисти и конституционалисти, за да изпипат разпоредбите.
какво става с поставения на трупчета съвет по законодателството?
Спорде интервюта на председателя на съвета проф. Герджиков, е направил многобройни опити да получи адекватен отговор.
Съветът съществува, обаче възлагането на задачи не зависи от професора.
Причините са голяма загадка. Всъщност- малка загадка…
Прав сте колега, сега е времето да се поработи на полза роду, както се казваше. Сега този израз дори е изчезнал от езика ни. Всеки да помогне с каквото може – а юристите със знания.
Трябваше мозъчен тръст от университета, ВКС и ВАС да пише тези разпоредби. Не симпатизирам на нито една от партиите в този парламент, те са отдавна провалени, но ще кажа, че бяха изоставени! Да се критикува отстрани е много лесно. Дайте правилното разрешение, бе, дами и господа. Ето, сега Семов, колкото го допуска позицията му в КС, опитва да спре една тотално противоконстит. глупост. Други?
нека да добавимкъм конституционалисти и процесуалисти и представители на административното право! В момента точно детайлите в този отрасъл – административно право са нужни.
Прав е колегата- никой не ги събира, никой не ги търси- спазва се „изолацията“ вероятно …?!
Проблемът идва от това, че де факто изпълнителната власт с нейните десетки органи и органчета законодателства от години, а НС е просто гумен печат. Депутати се явяват формални вносители на закони, които не са чели, камо ли осмислили и разбрали ефекта от тях. Разбирам извънредността на ситуацията, безспорна е, никой не иска за дни или за часове да създадат перфектния закон, но толкова брутално противоконституционен граничи с национално предателство
Даааа, оказва се, че трябва да връщаме не само депутатите, но и членовете на ВСС в първи курс и да си изясняваме базови въпроси. Зашото е ясно, че именно от тях дойде това уникално предложение извънредният закон да препраща към тяхно решение.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
може би е необходимо да подсетим автора, че съществува Закон за нормативните актове и там за „широкообхватен закон“ и за „изискване конкретен правен режим да се определя със закон“ не става дума и ясно е определено какво уреждат законите.