С преюдициално запитване на съда в Луковит
Парадоксът шофирането на кола без регистрация да е и престъпление, и нарушение стигна до Люксембург
Въпросите до СЕС
- Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност?
- В случай, че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на правото на ЕС?
- Процесуалната възможност съдът да оправдае лицето по обвинението в извършено престъпление като му наложи административно наказание, представлява ли достатъчна гаранция срещу произволно приложение на закона?
- Наказанието лишаване от свобода до една година съразмерно ли по смисъла на чл. 49, т. 3 ХОПЕС за престъпление, извършено чрез управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред?
От няколко години в българското законодателство съществува един парадокс – шофирането на кола, която не е регистрирана, е и престъпление, и нарушение. Разлика в двете деяния – в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), няма. Няма и критерии, по които административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай като нарушение или престъпление.
В опит за разрешаване на това положение Районният съд в Луковит отправи преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС).
Стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, съдия Владислава Цариградска поставя въпроса: Допуска ли правото на ЕС национална правна, която за едно и също деяние, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност? (всички въпроси виж в карето).
Колизията на норми, заради която тя решава да се обърне към съда в Люксембург, е между чл. 345, ал. 2 от НК, който предвижда до една година затвор или глоба от 500 до 1000 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, според който с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Един мотоциклет без номера
Съдът в Луковит отправя преюдициалното запитване заради дело на мъж, спрян през май 2020 г. за проверка от полицията в града, защото управлявал мотоциклет без номера. Справка в системата на МВР установила, че той е неправоспособен водач, а моторът не е регистриран в централната база „Контрол на автомобилния транспорт“. На шофьора били съставени два акта за установяване на административно нарушение, един от които за това, че управлява превозно средство без табели.
Същевременно срещу него било образувано и бързо производство по чл. 345, ал. 2 от НК. При разпита си пред прокурор той съжалил за постъпката си и заявил, че не би шофирал мотора без табели, ако знаел, че това е престъпление. Той не е осъждан, няма криминални регистрации, нито противообществени прояви. Три пъти му е била налагана глоба за нарушения на ЗДвП. Прокурорът внесъл постановление в съда, с което предлага наказателната отговорност да бъде заменена с административно наказание (по чл. 78а от НК).
Така делото отива при съдия Цариградска, която установила, че за деянието на мъжа е предвидена и наказателна, и административна отговорност и няма критерии, по които да се определи дали деянието му е престъпление, или нарушение.
Проучването на съдийката показало, че това законово положение е довело до изключително разнопосочна практика в съдилищата в цялата страна.
Мотивите за преюдициалното запитване
„Според съображенията на Директива 2014/45/ЕС и Директива 2014/46/ЕС регистрационният режим на превозните средства и прегледите за проверка на техническата им изправност са част от мерките на Съюза, гарантиращи, че превозните средства се поддържат в безопасно състояние по време на използването им, както и гаранция, че разрешението за използване в пътното движение, когато превозното средство представлява непосредствен риск за пътната безопасност, може да бъде временно отнето. Първоначалната регистрация осигурява административно разрешение за началото на експлоатацията на превозното средство в пътното движение. Това разрешение може да бъде отнето, когато техническото му състояние представлява риск за движение“, пише съдия Цариградска в запитването си и отбелязва, че тези правила са транспонирани в българското законодателство.
Тя сочи, че липсата на регистрация може да бъде в резултат на различни действия или бездействия – липса на първоначална регистрация, прекратена такава – по заявление на собственика, служебно или временно отнета регистрация. И добавя, че служебно прекратяване на регистрацията може да бъде извършено, когато: за колата няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“; при наложена принудителна административна мярка за определени нарушения; когато новият собственик не е пререгистрирал автомобила в 2-месечен срок от придобиването му.
Каквато и да е причината, шофирането на МПС без регистрация изпълнява състав и на престъпление, и на нарушение.
„Налице е пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и на престъплението. Според чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В текста на чл. 345, ал. 2 от НК се регламентира състав на престъпление по транспорта, съгласно който наказанието по ал. 1 (лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева) се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Вътрешното право не предвижда каквито и да било обективни критерии, които да позволяват да се определи степента на обществена опасност, въз основа на която едно конкретното деяние да бъде квалифицирано като нарушение или като престъпление. Не се отчитат и различните хипотези, при които се налага извод, че регистрацията не е надлежна – липса на първоначална регистрация, служебно прекратена регистрация, временно отнета поради технически неизправности, изтекъл срок на временна регистрация и прочее“, обяснява съдия Владислава Цариградска пред Съда на Европейския съюз.
И посочва, че за други нарушения на правилата по транспорта в българското законодателство има ясни критерии. Например – управлението на автомобил след употреба на алкохол е нарушение, ако количеството му в кръвта на водача е от 0,5 до 1,2 промила, а ако е над над 1,2 промила – вече е престъпление.
„Липсата на яснота кои обстоятелства завишават обществената опасност до степен, че деянието от нарушение да се приеме за престъпление, води до разнопосочна съдебна практика“, казва съдия Цариградска. И обяснява, че могат да бъдат откроени три групи съдебни актове – такива, в които съдилищата приемат тезата на прокурора, че извършеното е престъпление; такива, в които съдилищата оправдават подсъдимите по повдигнатите обвинения, приемайки, че деянието не е престъпление, а нарушение, за което им налагат предвиденото в ЗДвП наказание; такива, по повод на жалби срещу наказателни постановления, с които на лицата са наложени административни наказания за извършени нарушения и от които е видно, че наказателните постановления са издадени след прекратяване на наказателното производство от прокурор.
Разнопосочната съдебна практика
Съдия Владислава Цариградска дава серия от примери за противоречиво тълкуване на разпоредбите от колегите ѝ.
Районният съд в Сливница например е оправдал обвиняем по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление на мотопед без регистрация и е приел, че става дума за нарушение, а не за престъпление. Съдът отчита серия от обстоятелства – че мотопедът е с ограничена кубатура и не може да развие висока скорост, водачът е карал бавно и с поведението си не е застрашавал другите участници в движението, а самият той е с чисто съдебно минало и има само две нарушения на пътя.
По друго дело Софийският окръжен съд е стигнал до подобни заключения по казуса на българин, купил автомобил от Австрия, който 5 дни след внасянето му е спрян за липса на регистрация и е обвинен по чл. 345, ал. 2 от НК. Съдът приема, че има по-ниска обществена опасност на деянието, заради краткия срок, в който е осъществено, а и човекът има един месец, за да уреди въпроса с табелите. Освен това е безработен, има три малолетни деца и седнал зад волана, „за да задоволи образователните им, здравословни и др. нужди“.
Върховният касационен съд (ВКС) обаче е на друго мнение. По делото на селски кмет, управлявал автомобил без табели, наскоро внесен от чужбина, върховните съдии отменят оправдателна присъда и връщат делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. ВКС заявява, че всички граждани трябва да имат поведение, съобразено с правото и само по себе си спазването на това поведение не е основание за премиране. Като кмет е познат на хората в региона и разпознаваем за служителите на реда и това не дерогира задължението за управление на регистрирано МПС. „Да се приеме обратното би изключило необходимостта познатите на контролните органи лица да извършват въобще действия по регистриране на собствените си и управлявани от тях МПС, което очевидно е неприемливо. Липсата на състоятелна причина, налагаща личното управление на напълно нередовно за движение МПС, като ирелевантна за преценката на обществената опасност е категорията на пътя, по който е извършено движението, също не допринася за снижаване, до степен както е подходил въззивният съд – изключване на каквато и да е възможност за засягане на защитимите с престъплението обществени отношения, свързани с правилното и безопасно функциониране на транспорта“, посочва ВКС.
И добавя, че изискванията към поведението на подсъдимия са завишени заради положението му – кмет на населено място, и неспазването им води до широк отзвук в обществото в сравнение с останалите граждани. „Преценено в този аспект, с оправдаването му по чл. 345, ал. 2 от НК, постигане целите на генералната превенция е съществено компрометирано, защото предпоставя преценка за безнаказаност и създава условия за неспазване на правовия ред“, посочва ВКС и добавя, че смекчаващи вината обстоятелства, като чисто съдебно минало, своевременно признание и ниска обществена опасност на дееца не могат да заместят или подменят обстоятелствата, че е шофирал кола без табели.
Съдия Владислава Цариградска отбелязва, че при идентични обстоятелства хора само са били глобявани. Районният съд в Монтана е намалил от 500 на 300 лв. наложена на шофьор глоба за управление на мотопед без табели и без книжка. Съдът е отчел, че човекът е безработен и е съжалил за стореното.
Районният съд във Варна пък е отменил наложена на човек глоба по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото регистрацията е била прекратена, но той не е знаел за това. Според съда „нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл“.
На противоположно мнение е Административен съд-Бургас, който приема, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП може да бъде извършено и непредпазливо. В решение от 28 август 2020 г. съдът сочи, че чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се приеме нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. „Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината“, заявява АдмС-Бургас.
Софийският апелативен съд пък отмени решение на СГС, с което обвиняемият Николай-Емил Шопов беше признат за виновен по чл. 345, ал. 2 от НК, но е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба от 1000 лева.
СГС прие, че обществената опасност в случая е завишена до степен деянието да представлява престъпление, а не нарушение, защото е минало много време от вноса на мотоциклета до извършване на деянието, водачът е демонстрирал трайно неспазване на законния ред в страната; бил е неправоспособен; предизвикал е пътно транспортно произшествие; липсвала застраховка „Гражданска отговорност“, а освен това Николай-Емил Шопов е бил кандидат за депутат, което предполага завишени изисквания към поведението му.
САС обаче го оправдава като прави сравнение между чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Съдът посочва, че за едно и също деяние е предвидена наказателна и административна отговорност, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на извършеното. САС е установил, че при приемането на чл. 345, ал. 2 в НК, законодателят не е посочил конкретни мотиви, които да налагат обявяването на административно нарушение за престъпление. Освен това в НК липсват каквито и да е критерии, които да позволят разграничение на престъплението от нарушението по степен на обществена опасност или други утежняващи деянието или дееца признаци. САС стига до извод, че става дума за „привидна (негодна) криминализация на нарушението, свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.
„В случая се касае за приемане на нов наказателен закон, чието прилагане би довело до нееднакво третиране на еднакви случаи, а това е в противоречие с принципа за равнопоставеност на гражданите, установен в чл. 6 от Конституцията на РБ и основните принципи на правото на Европейския съюз, като принципът на правната сигурност, защита на оправданите правни очаквания, принципът на пропорционалността. Всички тези принцип са обвързващи за Република България на основание чл. 6, параграф 3 от ДЕС. Те са част от правния ред на Съюза и служат за тълкуване освен нормите на правото на ЕС, но и за определяне на „законосъобразността” както на актовете на институциите, така и на държавите членки. Едновременното прилагане на съставите на престъплението и административното нарушение за едно и също деяние ще доведе до нееднаквото третиране на извършителите, доколкото спрямо тях ще бъде приложена различна по интензитет репресия в зависимост от волята на длъжностното лице по установяване на нарушението или прокурора. В закона липсват обективни разграничителни елементи, поради което гражданите не са в състояние да предвидят последиците от извършеното деяние, което е в противоречие с принципите за правната сигурност и оправданите правни очаквания. Липсата на съответствие, изведено от закона, между обществена опасност и престъпния характер на деянието, е в нарушение на принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията и за пропорционалност, доколкото при едни и същи обстоятелства едно деяние може да бъде едновременно престъпление и административно нарушение, а това води до несъответствие между тежестта на деянието и строгостта на предвидената санкция“, посочва САС.
По делото има особено мнение на член на състава, според когото съдът е длъжен да прилага закона такъв, какъвто е.
Практиката на съдилищата в Люксембург и Страсбург
След този преглед на разнобоя в практиката съдия Цариградска заявява, че изпитва съмнение дали българското законодателство, което предвижда наказателна отговорност за управление на превозно средства без регистрация, съответства на принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и на изискването за пропорционалност. А тези съмнения, уточнява съдийката, се базират на практиката на ЕСПЧ и на СЕС.
Тя цитира две решения на съда в Люксембург. По едното (Advocaten voor de Wеreld VZW C-303/05) СЕС напомня, че „принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието (nullum crimen, nulla poena sine lege), който е част от общите принципи на правото, залегнали в основата на общите конституционни традиции на държавите-членки, е провъзгласен и в различни международни договори, и по-конкретно в член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Този принцип изисква законът ясно да определи престъпленията и наказанията за тях. Това условие е изпълнено, когато от редакцията на приложимата разпоредба и при нужда чрез тълкуването ѝ от съдилищата правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност („Coëme и др. срещу Белгия“)“.
В другото решение (по дело С-492/18 РРU) през 2019 г. съдът в Люксембург тълкува изискванията за яснота и предвидимост като посочва, че целта на гаранциите на свободата (закрепени както в чл. 6 от Хартата, така и в чл. 5 от ЕКПЧ) е защитата на лицата от произвол. „Следователно, за да съответства на тази цел, изпълнението на мярка за лишаване от свобода трябва в частност да е лишено от всякакъв елемент на недобросъвестност или измама от страна на властите… правото му на свобода, то е обвързано със спазването на стриктни гаранции, а именно наличието на правно основание, което да го обосновава, като това правно основание трябва да отговаря на изисквания за яснота, предвидимост и достъпност, за да се избегне всякакъв риск от произвол, както следва от точка 58 от настоящото решение“, казва СЕС.
Районният съд в Луковит посочва, че ЕКПЧ поставя критерии за законността на всяко лишаване от свободна и те са следните: да е предвидено в закона; националното право да отговаря на изискванията на конвенцията за качество (да е достатъчно установимо и сигурно) и прилагането на закона да в съответствие с общите принципи на конвенцията и лицата да са защитени от произвол.
Съдия Цариградска напомня и за решението на съда в Страсбург по делото Medvedyev v. France, в което Голямата камара посочва, че стандартът за законност „изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.
В съда в Люксембург вече е образувано дело по запитването.
23
Коментирайте
Казусът, считам,че следва да се реши на база основните принципи на наказателното право-прилага се благоприятния за лицето закон.
Изводи:
1. Прилага се само и единствено административната санкция.
2. Лица,, които са осъдени, следва делата да бъдат възстановени, и оправдани. Но няма да бъдат административно санкционирани-защото очевидно ще е изтекъл срокът.
Егати, аз виждам тук само противоречие във вътрешното право, което няма никакво отношение към правото на ЕС, ама явно всичко може да се докара до преюдициално запитване.
Браво към съдията!
Де и по делата с ОПГ Топлофикация и другите ОПГта, да имаха смелост да пускат повече преюдициални въпроси за нарушаване на Правото на ЕС.
Е, кога ли у нас ще се спазва стандартът за законност?
Този парадокс е от няколко години. Но дано сега нещата се изяснят.
Не ми се ще да го казвам, но това е много шум за нищо
Подкрепям решението.
Да ви кажа не смятам, че има казус и трябва да се бие камбаната. Тия казуси са толлкова абстрактни, че са само за кеф на юристите
Вместо да бием камбаната и да очакваме да ни помогнат отвън, можеше просто да си променим нормативната уредба.
Изобщо не са абстрактни! Мой съсед бе обвинен по НК, че триколката му не е с регистрация и го глобиха 1000 лева. А той е пенсионер с ниски доходи и определено от незнание не го бе регистрирал това мотопедче.
НЕ съм сигурен, че разбирам терминологията.
Категорично интересна статия
НЕ виждам къде е казусът. Разбира се, че ще бъдеш в нарушение, като управляваш не регистрирано превозно средство. Нали утре така може да идеш да обереш банка бе
Казусът е, че това е нарушение, за което извършителят трябва да бъде санкциониран, а не наказателно преследван.
Е, да! Обаче докато не си я обрал си просто нарушител, а не престъпник.
Именно, въпросът е дали е НАРУШЕНИЕ или ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и за липса на разграничение, а да не кажа, че ги минават и по двата закона!
Има разлика между нерегистрирано превозно средство и с липсваща табела ,поради техническа неизправност! Ами ако те удари някой пиян и ти хвръкне табелата и не си и рязбрал в шока,кво….!?
Е какво чудно има в това?
Съдът в Луковит отправя преюдициалното запитване заради дело на мъж, спрян през май 2020 г. за проверка от полицията в града, защото управлявал мотоциклет без номера. Справка в системата на МВР установила, че той е неправоспособен водач, а моторът не е регистриран в централната база „Контрол на автомобилния транспорт“.
Добре е за всяка глупост да се допитваме до Люксембург, Лихтенщайн, Страсбург и прочие…
Като не можем да се оправим сами, така ще е.
Велико
Пропускаме най важното…кой и как сътвори това безумие….МВР…за да можело да отчитат повече образувани бързи производства…
Има и друг подобен казус: чл 123 ал 1 от Закона за акцизите е напълно идентичен с чл. 234 НК. Абсолютна шарлатания е кога е маловажен случаи. Така не се законодателства, човешки съдби не могат да бъдат решавани от това дали прокурорът субективно, понеже звездите му говорят решава дали случаят е маловажен. Дори съдебната практика е противоречива. 400 лв маловажен случаи ли е -при акцизните стоки, а 200 лв, а 700 лв? Е отговорът е-спорт тото. Не си и помислям,че отговорът е в ДМС-то, което лице би дало ,за да се отиде на администратимна санкция. Сумата трябва да е точно… Покажи целия коментар »