„Пандемичните“ изменения в Наказателния кодекс – преглед на съдебната практика
Преди малко повече от две години чухме за първи път за наличието на новооткрито заразно заболяване, поставящо под опасност човешкия живот. Постепенно, епидемията от COVID-19 се разпространи, като причини най-голямата световна пандемия от близо век. През март 2020 г. бяха констатирани и първите случаи на заразени на наша територия. Държавната реакция, макар и леко закъсняла и не особено адекватна и прецизна, се състоеше в създаване и прилагане на различни мерки, обхващащи разнообразни сфери от обществения живот, които бяха „подплатени” със съответните законодателни изменения и допълнения.
Българският законодател прецени, че за част от обществените отношения в новите условия е необходимо да бъдат защитени с най-силното оръжие на държавната политика – наказателното право. Затова през пролетта на 2020 г. бяха направени някои изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК), пряко свързани с предотвратяване развитието на пандемията и преодоляване на нейните последици[1]. За целта в диспозициите на три члена от НК бяха предвидени нови изпълнителни деяния и (или) повишена наказуемостта чрез създаване на квалифицирани състави. Променени бяха законови текстове, свързани с престъпленията против стопанството, опазването на общественото спокойствие и недопускането на паника, и разбира се, такива, създадени за защита на народното здраве. Скоро след обнародването на измененията и допълненията в НК публикувахме в lex.bg две кратки статии с анализ на промените и някои предвиждания по приложението им[2].
Оттогава минаха почти две години. По някои от новите, изменени или допълнени членове на НК бе създадена сериозна по обем съдебна практика. Именно нейният анализ и съпоставянето ѝ с направените в публикациите ни предположения са основната задача на настоящото изследване.
І. Съдебна практика по чл. 225, ал. 6 от НК[3]
Законът, в действащата си оттогава до сега редакция, гласи:
Чл. 225, ал. 1 Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. …
ал. 6 Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
От историята знаем, че големите стихийни и обществени бедствия в комбинация със страха и човешката алчност, създават предпоставки за израждане на икономиката и пораждане на спекула. Поради което, поне на пръв поглед, това законодателно изменение не бе лишено от смисъл. Въпреки това, когато публикувахме статията си за промените в НК, свързани с извънредното положение (цит. по-горе в бележка под линия „Какво всъщност се промени…“), изразихме силно съмнение относно приложимостта на този законов текст в условията на пазарна икономика.
За да бъде съставомерно едно такова деяние, е необходимо на първо място да съществува някакъв механизъм, чрез който да се определят „законно допустими цени“, след което да бъдат определени такива за дадени стоки и услуги. Което противоречи на принципите на свободния пазар, който се стремим да постигнем. Действително, макар да сме свидетели на засилени инфлационни процеси, изследването не откри съдебни производства пред наказателните съдилища с такъв предмет. За подобни дела липсват данни в достъпните източници, включително публикации в националните медии. Непосредствено след въвеждане на извънредното положение в медиите имаше съобщения за повишена активност на прокуратурата и полицията, изразяваща се в множество проверки в аптечната мрежа и хранителните магазини. Дали това беше имитация на дейност, или изигра положителна роля в превенцията на този вид престъпност, е трудно да се прецени.
От обективна страна по-тежко квалифицираният състав на ал. 6 на чл. 226 НК изисква наличие на обявено по съответния ред извънредно положение. Това означава, че повишената наказуемост по тази алинея не може да се прилага след отмяната му, т. е. за деяния, извършени след 13 май 2020 г. Действително, след този период непрекъснато сме в състояние на обявена извънредна епидемична обстановка, но тя е нещо „различно“ от извънредното положение, а наказателният закон не може да се тълкува разширително в ущърб на обвиняемия.
ІІ. Съдебна практика по чл. 326, ал. 2 от НК[4]
След измененията от март 2020 г. съставът придоби следното съдържание:
Чл. 326, ал. 1 Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
ал. 2 Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Тук за прилагане на утежнената наказуемост по втората алинея не е задължително нито наличието на обявено извънредно положение, нито на извънредна обстановка, пандемия или епидемия. Квалифициращият белег са единствено настъпилите тежки последици. От което следва, че обвинения по този текст може да бъдат повдигани неограничено напред във времето, винаги, когато такива са налични, до евентуалната бъдеща отмяна или промяна на закона.
Още когато коментирахме промените в статията от април 2020 г. отбелязахме, че видно от съдебната практика до момента, съществуващата норма по основния текст – ал. 1 на чл. 326 НК е „непригодна” за ролята, която се опитва да ѝ придаде законодателят с направените изменения и допълнения. Според българския съд, за да бъде едно деяние престъпление по посочения текст, същото „следва да бъде с насоченост към нарушаването на защитаваните от закона блага (реда и общественото спокойствие, д. м.)…”[5], а невярното повикване (заблуждаващите знаци за помощ) или накратко апелиращият сигнал „в контекста на защитаваните обществени отношения следва да бъде приет като конкретна информация за осъществено събитие, което се отразява обективно неблагоприятно за неопределен брой трети лица, т.е. би довело до смут и безпокойство в неопределен брой български граждани и по този начин би засегнало общественото спокойствие и ред. Тази информация … трябва да е конкретна, т.е. да съдържа твърдения за настъпили факти (за случили се в действителност събития, които са съществуващи и обективно проверени), а не съждения, оценки, субективни тълкувания и т.н., свързани с възприемането на дадено събитие от страна на подаващия информацията и възможните му последици в обществения живот.”[6] Причините за коментирана непригодност са синтезирани и в част от едно интервю на проф. Асена Стоименова[7] (сега Сербезова): „Да се приравни даването на обективна информация… към неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, означава грубо погазване на принципите залегнали в закона…“.
Впоследствие се появиха индикации, които дават основание за съмнения, че промените в чл. 325 от НК са създадени с цели, съвсем различни от посочените. Не за защита на реда и спокойствието на населението, а като средство за „запушване на устите” на хората, които вследствие своята работа и компетенции изнасят реални данни, в които показват съществуващите проблеми и алармират за грешки на управляващите, допуснати във връзка със защитата на населението от пандемията. Критериите за привличане към отговорност бяха твърде неясни, но сякаш винаги насочени срещу критиците на властта. Чрез обвинения по чл. 326 от НК (част от които доста нелепи, а някои направо смешни) бяха преследвани понякога обикновени граждани, но също и лекари, алармиращи за недостиг на защитни средства, както и известни публични личности[8]. Всички тези обвинения се провалиха „с гръм и трясък” в различните фази на наказателния процес.
Най-ярък пример в тази насока е образуваното наказателното производство срещу проф. Асена Сербезова, тогава председател на Българския фармацевтичен съюз и бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, днес министър на здравеопазването. Тя бе обвинена и предадена на съд по този текст заради изнесени от нея обективни данни за възможен недостиг на определени лекарства в две интервюта пред БНР и БНТ на 7 април 2020 г. Според публикации, освен наказателното преследване, срещу нея са били използвани и други инструменти на властта, като проверки от НАП, ревизии и пр. Делото против проф. Сербезова премина през различни перипетии. Взетата ѝ мярка за неотклонение бе отменена, делото по същество бе връщано от Софийски районен съд (СРС). При последното му гледане там тя бе оправдана[9], но последва протест от прокуратурата. По случайност или не, след проведените избори за народни представители и смяна на властта, протестът вече не беше поддържан в производството пред Софийски градски съд (СГС). В крайна сметка тя бе окончателно оправдана от СГС с основния аргумент, че „съобщаването на обществено значима и вярна информация не представлява знак за тревога, а е обществено полезна дейност по информиране на обществото за събития (макар и неблагоприятни), свързана с най- висшите блага в съвременното общество“[10]. Напротив, решаващият съд достига до извода, „че изначално обвинението срещу обв. Сербезова е несъставомерно от обективна страна и същата не е осъществила състав на престъпление срещу установените в Р. България обществен ред и спокойствие, а напротив – изразите, инкриминирани по делото, са довели до информираност и обществена дискусия по значим проблем, т.е. поведението ѝ е полезно в едно демократично общество“.
ІІІ. Съдебна практика по чл. 355 от НК[11]
Действащата редакция на тази разпоредба е:
Чл. 355, ал. 1 Който наруши наредба правила или мерки, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
ал. 2 Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
ал. 3…
Промените в чл. 355 НК търпят доста сериозни критики, при това с чисто редакционен характер в основната им част. Въпреки това, неговият текст се оказа най-жизнеспособен и към момента на изследването в ПИС „Лакорда” са налични публикувани над 150 съдебни акта постановени във връзка с измененията от пролетта на 2020 г.
За разлика от чл. 225, ал. 6 от НК, квалифицираният състав на чл. 355, ал. 2 НК се прилага не само при извънредно положение, а винаги при наличие от обективна страна на пандемия или поне епидемия, свързани със смъртни случаи по хората. И понеже тя не е отминала, разглежданите дела са с предмет по втората алинея на текста. Как точно ще се установява, че са налице визираните обективни условия след отпадане на извънредната обстановка, е въпрос на бъдеща съдебна практика. Засега не е трудно да се докаже наличието на елементи и от субективната страна относно знанието на дееца за наличието на епидемия със смъртни случаи, защото с обявената извънредна епидемична обстановка наличието на „заразната болест става общоизвестен факт, който не се нуждае от доказване”[12].
Непосредствено след приемане на промените в чл. 355 НК, обвинените по този текст твърде често сключваха споразумения за приключване на наказателните производства по реда на Глава двадесет и девета от Наказателно-процесуалния кодекс. Тези съдебни актове не са преминали инстанционен контрол, поради което не представляват интерес за изследването и няма да бъдат обсъждани тук.
Най-сериозни общественоопасни последици биха могли да настъпят при неспазване на мерките свързани с изолиране и карантиниране по чл. 61 и чл. 61а от Закона за здравето. От което можем да предположим, че чл. 355 НК би следвало да се прилага основно във връзка с тяхното неспазване. При анализ на практиката на съдилищата впечатление правят няколко особености. Първата от тях е, че почти всички производства са за деяния, свързани с нарушаване на мярката „задължителна карантина” по чл. 61, ал. 2 от ЗЗ и то основно по предл. второ на този текст – от лица, влезли от територията на друга държава. Същевременно, производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за неспазване на тази мярка (чл. 215б ЗЗ), практически липсват (в ПИС „Лакорда“ е публикувано само едно)[13]. Което означава, че за правосъдните органи почти всяко нарушение на карантината е престъпно. А това отношение е логична последица от отсъствието на ясни разграничения между административна и наказателна отговорност.
Дела за нарушаване на изолация също почти не се срещат. Но докато при карантинираните е само възможно да са заразени, при изолираните лица става въпрос за такива, които са със сигурност заразни и вероятността да разпространяват заболяването са много по-високи. Следователно нарушаването на тази мярка заплашва в много по-висока степен общественото здраве и би следвало да се преследва много по-строго и последователно. Защо тогава се постига такъв нелогичен резултат в съдебната практика?
Едното възможно, ала малко вероятно, обяснение е, че или изолираните са прекалено болни, за да излизат, или всички те проявяват изключително високо ниво на обществено съзнание. Много по-логично обаче звучи версията, че причината за това положение се дължи на недостатъчен контрол върху спазването на тази мярка от страна на правоохранителните органи и здравните власти. Докато установяване нарушенията на карантината от лица, влизащи от друга държава и тяхното доказване е елементарно. Защото неспазването на мярката най-често се проявява, когато се напуска страната с обратния с полет, определен преди изтичането ѝ. Което провокира предположението, че контролът на спазване на мерките не е всеобхватен, а върви по линията на най-малкото съпротивление, правеше се не това, което е нужно, а това, което е лесно.
Друга особеност, която се забелязва, е известната диалектика в квалифицирането и наказването на престъпленията по чл. 355 НК от съдилищата. Могат да се обособят два основни периода. Първият от тях е от началото на извънредното положение през пролетта на 2020 г. до края на лятото на същата година. В този период всяко нарушение на карантинна мярка се счита за престъпно и винаги се налага наказание лишаване от свобода и глоба в размер близък до максималния. (Пр 26001/01.07.2020 г. по НОХД 314/2020 г. РС Търговище; Пр 26007/31.08.2020 г. по НОХД 4261/2020 г. РС Пловдив; Пр 64/28.05.2020 г. по НОХД 1061/2020 г. РС Ст. Загора; Пр 32/28.07.2020 г. по НОХД 694/2020 г. РС Кюстендил и др.).
След този момент подходът се променя. В преобладаващата част от случаите, когато обстоятелствата по делото го позволяват, се прилага чл. 55 от НК и се налага наказание „пробация” с някои от задължителните пробационни мерки, наказанието глоба е рядкост (Пр. от 29.10.2020 г. по НОХД 284/2020 г. на РС Берковица; Пр. 260004/05.11.2020 г. по НОХД 231/2020 г. на РС Левски; Пр. 260002/06.01.2021 г. по НОХД 432/2020 г. на РС Плевен, Пр. 260000/18.01.2021 г. по НОХД 432/2020 г. на РС Враца и др.). Възможното обяснение е чисто психологическо. В началото сведенията за заболяването бяха по-оскъдни, а неизвестността плаши повече. Но резултатът, до който се стигна, е нежелан от правото. За едни и същи деяния и идентични други особености, подсъдимите получаваха твърде различни по вид и тежест наказания, което е в противоречие с принципите на справедливостта и еднаквото прилагане на закона.
Не може да се отрече обаче, че дори и в този период нашите съдилища са отчитали правилно някои изключения на съответните Заповеди, например за шофьорите в международния транспорт и са оправдавали подсъдимите[14].
Предвид разпоредбата на чл. 35 от НПК, първоинстанционното разглеждане на делата по чл. 355 НК е винаги от съответния районен съд. Вследствие на което производства с такъв предмет попадат сравнително рядко пред ВКС. Все пак са публикувани няколко решения на нашия Върховен съд. В тях[15] ВКС правилно пояснява, че възражения, свързани с оспорванията на валидността на издадени административни актове е недопустимо в наказателния процес, тъй като, за разлика от ГПК, в НПК не съществува възможност за инцидентен контрол върху актовете на администрацията. Макар да не решава въпроси по същество, най-голямо значение за изследването има Решение 193/13.01.2021 г. по НД 806/2020 г. на ІІ НО, защото в него ВКС изяснява множество аспекти на престъпното деяние по чл. 355 НК и създава дефиниции на определени термини, свързани с него. В него отново се подчертава, че „предмет на наказателното производство не е отмяната на конкретни заповеди на министъра, а установяването на общественоопасно деяние и неговото авторство, както и санкционирането на виновния извършител”[16]. Според обсъжданото решение, нормата на чл. 355 от НК е бланкетна и препраща към нормативни актове, когато правилата и мерките са регламентирани с него, като чрез тях са били въведени от по-рано нормативни изисквания или такива на общ административен акт, а не чрез индивидуален административен акт (ИАА), целящи недопускането или ограничаването разрастването на заразата на хора на територията на страната или на определен район (като трябва да уточним, че съдилищата правилно се ориентират, че ИАА, чиято нищожност е обявена по предвидения от АПК ред не създават основания за дирене на отговорност поради неспазването им – Пр № 260010/27.01.2021 г. по НОХД № 383 /2020 г. , IV с-в на РС- Дупница).
Така ВКС ясно показва, че държи на създадената съдебна практика, според която „бланкетните норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт (Решение № 31 от 07.03.2017 г. по н. д. № 1252 / 2016 г. на ВКС, І НО). Съдът уточнява също така, че попълването на бланкета е възможно единствено с текстове от „конкретни, действащи, правни актове, с които са въведени правила или мерки със специално предназначение – против разпространението или появяването на заразна болест по хората”. По този начин стъпва на нашата утвърдената юридическа традиция, освен правилото (мярката или пр.) да е било действащо към момента на извършване на деянието, при определени случаи отмяната на акт, попълващ бланкет на наказателна норма да води по прилагане на по-благоприятния закон в съответствие с чл. 2, ал. 2 от НК и прекратяване на производството, евентуално оправдаване на подсъдимия[17], защото деянието е загубило противоправността си.
Нашият върховен съд приема, че престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК е формално и за да се изпълни неговият състав, не е нужно да се проявят някакви вредни последици, като е достатъчно „от обективна страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората.”
В същото решение върховният съд дефинира някои от понятията, свързани с обективната страна на деянието в съответствие с тяхното общоупотребимото значение и разбиране. Значението на термина „заразен“ според ВКС е: 1. Който се поражда, предизвиква от зараза; инфекциозен. Заразна болест. 2. В който или когото е проникнала зараза; инфектиран. Заразен от малария. Заразена кръв. Значението на термина зараза е: заболяване, болест, която се предава от един организъм на друг. „Карантинирането” се определя като „поставяне под карантина”, а „изолирането”, като отделяне при което не се допуска досег с други хора. По идентичен начин е изяснено значението на термините „карантина” и „изолация”, дефинирани съответно като „временно принудително изолиране на хора, животни, стоки и др., които са или е възможно да бъдат носители на заразни болести” и „отделяне, откъсване от другите, от заобикалящата среда; уединение, усамотяване”. Последните две понятия обаче имат своето легално определение в §1, т. 46, 47 от ДР на ЗЗ, като според т. 46 „изолация” е „действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест”, а според т. 47, карантината съставлява „действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.”. При положение, че са налице законови дефиниции на тези понятия, от които се извежда съдържанието на дължимото правомерно поведение, общото им значение би могло да има отношение единствено за по-ясното им разбиране и прилагане.
От Решение № 60114 от 06.07.2021 г. по н. д. № 438/2021 г. на ВКС, ІІІ НО можем да изведем белезите, които придават малозначителност на деянието по чл. 355 НК (чл. 9, ал. 2 НК). Освен изискващата се ниска обществена опасност на самия деец, върховният съд съобразява причината за нарушаване на съответната мярка и поведението на извършителя – взетите лични предпазни мерки, избягването на контакт с трети лица, периода, в който мярката не се е изпълнявала[18]. Преценявано е също дали деецът е развил симптоми на заболяването[19], което е логично, защото в такава ситуация сериозно се увеличава създадената опасност за общественото здраве.
ІV. Други
Непосредствено след установяване на проникването на епидемията от КОВИД 19 в България, една от наложените мерки за справяне със ситуацията при обявеното извънредно положение бе забраната за напускане от гражданите на населените места[20]. Такова бе разрешено само при наличие на някакви „ неотложни нужди”, които се доказваха документално или с декларация по образец. Някои представители на администрацията и държавното обвинение обявиха тогава, че всички декларации ще бъдат проверявани и за неверни такива ще се търси отговорност по НК за документни престъпления. В една от нашите статии в lex.bg (цит. по-горе „Пандемията. Заповеди, декларации и наказателна отговорност”) изложихме подробни аргументи за изначалната несъставомерност на тези деяния по посочената Глава девета от НК и съответно за несъстоятелността на тези намерения на властта. Впоследствие, властимащите очевидно се убедиха в това и като резултат, съществуващите преписки (ако изобщо е имало такива) бяха прекратени. В крайна сметка, изследването не откри наказателни производства с подобен предмет, стигнали до съдебна фаза. Същевременно обаче, се потвърди предположението, че въпросните декларации биха могли евентуално да се ползват като доказателство в процеса относно дирене на отговорност по чл. 355 от НК (О № 1144/ 24.07.2020 г. по ч. н. д. № 3859/2020 г. на V с-в на РС- Пловдив).
Със Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.10.2021 г., за извършване на множество дейности на закрито се въведе изискването за представяне на валиден документ за направена ваксинация срещу КОВИД 19, преболедуване от такава болест или на отсъствие на такава болест, който придоби гражданственост като „зелен сертификат”. Непосредствено след това в масмедиите излязоха множество съобщения за създаване и предлагане на фалшиви сертификати и предприемане на действия от правоохранителните органи във връзка с това. Но към датата на изследването все още не са налице публикувани данни за приключили съдебни производства по такива случаи. Те най-вероятно ще се развиват с оглед ангажиране на отговорност на виновните за престъпления по Глава девета от НК.
Заключение
Кога и дали изобщо ще приключи епидемията от КОВИД 19, е въпрос, който все още не е получил своя отговор. Всички се надяваме това да се случи максимално скоро. Но водещите световни учени и най-светлите умове на човечеството са единодушни, че изобщо не сме застраховани от нови пандемии на различни заразни болести и правят предвиждания, че ще има още много такива. А това означава, че човечеството трябва да е подготвено за тях. Което включва, освен всички останали мерки и подходящо законодателство, което да обхваща и най-сериозното юридическо оръжие на държавата, наказателния закон.
Направеният анализ, колкото и да е скромен той по своя обем и съдържание, позволява да бъдат направени някои препоръки в тази насока.
На първо място, разбира се е, да не се върви по течението, а контролът на мерките против епидемиите, осъществяван от здравните власти и правоохранителните органи да се разшири и задълбочи.
Много е важно и да се подготви адекватно наказателно законодателство, като поне се редактира и прецизира съставът на чл. 355 от НК.
Чрез разумно нормотворчество или по тълкувателен път трябва ясно да се разграничи наказателната от административната отговорност.
И в никакъв, ама наистина никакъв случай не следва да се допуска наказателният закон да се ползва за „лов на вещици”, разправа с неудобните публични личности и политическите противници. Както и за излъскване имиджа на обвинителната власт и разследващите органи и подобряване на тяхната статистика.
[1] За хронологията и естеството на законодателните промени в НК оттогава вж. по- подробно Германов Г. „Какво всъщност се промени в НК заради извънредното положение” 27. 04. 2020 г. в LEХ. ВG, достъпна на https://news.lex.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb/ , както и посочената в статия литература, нормативни и общи административни актове.
[2] Цитираната в предходната бел. под л. статия, както и „”Пандемията. Заповеди, декларации и наказателна отговорност, достъпна на https://news.lex.bg/guestpost/%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%ba/
[3] Вж. цит. „Какво всъщност се промени…”, т. І. 2.
[4] Вж. пак там, т. І. 3.
[5] Вж. Р по ВЧНД 5257 от 2016 г. на СГС.
[6] Пак там.
[7] Вж. по-долу в текста.
[8] Вж. информация по темата при Гергинова Г. и др. „Преглед и анализ на дейността на прокуратура в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка и анализ на
административно- наказателните и наказателните дела, свързани с пандемията от COVID-19”, синтезирана в нарочна глава, достъпна на http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Prosecution_Covid-19.pptx.pdf
[9] НАХД No 14 938 по описа за 2020 г., СРС, НО, 23 състав.
[10] Вж. Р 87 от 28. 07. 2021 г. по ВНАХД от 2021 г. на СГС НО ХІV възз с-в.
[11] Вж. . цит. „Какво всъщност се промени…”,, т. І. 1.
[12] Р от 17.03.2021 г. по в. н. о. х. д. № 232 / 2020 г. на ОС Видин.
[13] Вж. по- подробно Германов Г. Нарушения на противоепидемичните мерки – анализ на съдебната практика по чл. 209а от ЗЗ в ЛЕКС. БГ, достъпно на https://news.lex.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bc%d0%b5/
[14] Вж. напр. Пр №243/ 08.09.2020 го. от РС- Видин по НОХД №592/2020 г.; Р от 04.12.2020 г. по в. н. о. х. д. № 175 / 2020 г. на ОС- Видин; Пр.. от 30.06.2020 г. по НОХД № 286 / 2020 г. , РС- Разград; Пр. от 18.05.2021 г. по н. о. х. д. № 153 / 2020 г. на I с-в на РС- Белоградчик и др. Това разбиране се споделя по късно и от ВКС, вж. напр. Р № 34/ 08.03.2021 г. по к. н. д. № 71 / 2021 г. ВКС.
[15] Р № 60139/21.09.2021 г. по н. д. № 525 / 2021 г. , І НО /Р №60114/06. 07. 2021 г. по н.д. №438/2021 г., ІІІ НО, .
[16] Вж. аргументи относно преценката на констатиращия орган относно действието на ИАА и в Решение № 1747 /10.02.2021 г. по адм. д. № 11463/2020 на ВАС.
[17] Долапчиев Н. Наказателно право Обща ч. София-Издателство на БАН, 1994 г., с. 82-84. Вж. там в бел. под линия съответно 2 и 1 препратки към творчеството на други имените юристи, споделящи тезата.
[18] Относно малозначителността по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН вж. множество решения посочени в цит. „Нарушението по чл. 209а…”.
[19] Р № 60139/ 21.09.2021 г. по н. д. № 525 / 2021 г. на ВКС, І НО.
[20] Вж. цитираната статия „Пандемията. Заповеди…”.
24
Коментирайте
Всеки случай на нарушена карантина трябва да се преценява отделно. Не може човек, който е под карантина заради контакт, излязъл към 1 ч. посред нощ с кучето да поеме глъка въздух, когато няма никой по улиците, да се приравнява на онези случаи, в които карантинираните бягат, за да ходят по софри с родата
Е, по това време надали някой ще те провери.
Все по-трудно е човек да мисли за важните неща в живота.
Чудесно написано.
Отново е трудно да се говори за право. Дори сега е още по-трудно, защото по време на пандемията просто се променяха закони и можеше все пак да се говори за нея, но сега, в лицето на войната, правото не е важно сякаш. Не го мисли никой.
Всеки си има приоритети.
Да, ама НК се използва точно за лов на вещици. На Гешев това му дай
Чудесна статия. Да четат и да се учат.
Изключително полезна е.
Гешев нахлу в ковида като Путин в Украйна. Не му се получи, дано и с онзи така стане.
От друга страна, може би и заради това, че стана жертва на политико-прокурорския режим тогава, тогавашната Стоименова, сега Сербезова, е министър.
„Правеше се не това, което е нужно, а това, което е лесно“. Точно така, колега, само с миналото време не съм съгласен. Това ни е национална особеност.
А какво е трябвало да се направи?
Пише го в статията, става дума за липсата на проверки на изолираните и оттам липса на дела, за сметка на лесно констатираните на границата нарушения на карантината.
Проверяват. Но просто нямат ресурси.
Нашият прокурор може да чете НК и НПК като дявола евангелието, няма страшно – корабът потъва бавно, но славно
Класика в жанра.
Браво на колегата, макар с тази война ковидът да ни изглежда като детска игра, е важно да се работи на полето на правото
Абсолютно е така. Войната е по-страшна от Ковид. Всички заехме, че има и далеч по-страшни неща от Ковид, докато се борехме с него. Вероятно поради тази причина и много хора, предимно нискоинтелигентни неглижираха пандемията.
Все още има такива, които не вярват, че има Covid.
Несравними са двете неща.
Не очаквах, че ще спрем да говорим за Ковид, когато започне война. Очаквах, че ще спрем да говорим за Ковид, когато света измисли лекарство. Но не, джуджето Путин решило да си „защищава страната от нацисти“. Ненормалник. И има хора и тук и в Руися, които се връзват на думите – Нацисти в Украйна. Какви нацисти бе, Зеленски е евреин.
Трудно е. Трудно е да се придържаме към правото. Защото виждаме какво се случва и всякакво право е потъпкано.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Естествено, че трябва да има създаване и прилагане на различни мерки. Въпросът е как това се спазва.