Още една жертва на Възродителния процес осъди прокуратурата заради 28-годишното дело
Тогава Сафие Юрдакул е била малко дете, но съдът я обезщети с 40 000 лева
Още една жертва на т.нар. Възродителен процес осъди прокуратурата заради безпрецедентното разследване, което продължава вече 28 години.
Съдия Валерия Банкова от Софийския градски съд (СГС) присъди обезщетение от 40 000 лева на Сафие Юрдакул, която е била малко дете, когато баща ѝ е бил изпратен в Белене, името ѝ е било сменено, бил е забранен майчиният ѝ език, а накрая семейството ѝ е било принудено да се изсели в Турция.
Жената е завела иск за 100 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след като не може да се конституира като граждански ищец в наказателното дело, тъй като то не е в съда, а заявлението ѝ за обезщетение за бавно правосъдие до Инспектората към ВСС било върнато, защото, за да бъде разгледано, делото трябва да е приключило.
В исковата си молба Сафие Юркадул разказва, че до 1985 г. е живеела с родителите си в разградското село Киченица. Дотогава имала щастливо и безгрижно детство, но първо променили името ѝ, което много разклатило детската ѝ психика и намирала упора само в разговорите с баща си. През пролетта на 1985 г. обаче той бил задържан и пратен в Белене. Семейството разбрало къде е едва след 6 месеца, а момичето видяло баща си отново, година след ареста му. В заповедта за задържането му пък се казва, че „при проведените мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи се е противопоставял на органите на властта, като се е държал грубо и предизвикателно“.
Пред съда са разпитани и трима свидетели, които са дали показания за преживяното от дъщерята, докато баща ѝ е бил в Белене. Сред тях е и мъж, който е бил с него в затвора. Той разказва, че при едно свиждане, когато се връщали от работа, момичето, тогава около 8-годишно, нямало как да прецени обстоятелствата и при вида на баща си, се хвърлило да го прегърне. Тогава детето било грубо изблъскано от надзирателя, а за наказание бащата бил лишен от право на свиждане.
В следващите месеци и години майката започнала да работи и вкъщи, за да издържа семейството, но заболяла. Бащата също се разболял в затвора и бил пратен във видинското село Руженци, където пак бил затворник. Заради влошено здраве, тежко семейно положение и преценка „за настъпилите положителни изменения в поведението“, мъжът е освободен да се прибере вкъщи през пролетта на 1988 г., а на следващата година милиционер връчил на семейството задгранични паспорти и им казал, че до 12 часа трябва да напуснат страната. Така Юркадул се озовала в Турция само с ръчен багаж и двама болни родители.
През тези години тя обвинявала и баща си за случилото се, защото мислела, че е сторил нещо лошо, щом е бил пратен в затвора. Едва преди да почине през 1998 г., бащата вече разказал историята на порасналата си дъщеря и в следващите години тя започнала живо да се интересува от процеса в България срещу виновните за Възродителния процес. В Турция участвала активно и в дейността на сформираното Сдружение за правосъдие на пострадали от Възродителния процес, а изготвена медицинска експертиза по делото е установила, че и до днес е депресирана и с явна психическа травма от случилото се и несбъдналия се процес.
В решението си градският съд пише, че вредните последици от това престъпление се изразяват в засягане на основни човешки права и затова дъщерята на затворника от Белене се явява не само наследник на пострадал, „но тя е материално правно легитимирана да претендира вреди и на собствено основание, доколкото в общ смисъл резултатът от разследваното престъпление е настъпил в собствената ѝ правна сфера“.
Съдът приема, че делото срещу виновните за Възродителния процес наистина е с фактическа и правна сложност, но пък няма как да бъде оправдано забавяне от 28 години за внасянето му за разглеждане в съда. Още повече, че давността отдавна е изтекла и това изключва наказателното преследване, и дори да бъде внесен обвинителен акт, то той ще доведе само до прекратяване на делото.
В решението си съдия Банкова казва, че взема предвид всички действия на държавата срещу семейството, в което ищцата тогава е била малко дете и приема, че те са разклатили чувството за идентичност и стабилност, нужни за нормалното протичане на детството на всеки човек и нанасят вреди, които са толкова очевидни, че не се нуждаят от специално доказване. Според съда, особено травмиращ за психиката на Сафие Юрдакул е бил случаят с грубото ѝ отстраняване от прегръдките на баща ѝ по време на посещението в Белене и лишаването от право на свиждане. Съдия Банкова преценява преживяното от ищцата, за да оцени и вредите, които тя понася от забавеното дело.
„Колкото по-значими за личността са засегнатите блага, толкова по-големи са вредите, нанесени от нарушаване правото на лицето от разглеждане на делото за наказването на извършителите в разумен срок. Когато става дума за блага от най-висша ценност като свободата, правото на име и на етническа идентичност, на майчин език, забраната за намеса в семейния живот и за насилствена асимилация, то чувството за липсата на справедливост за потърпевшите е толкова силно, че подкопава доверието им в устоите на правовата държава като цяло“, мотивира се съдия Банкова. За да не уважи иска до 100 000 лева, съдът оценява все пак, че Сафие Юрдакул не е била сред пряко арестуваните и пратени в затвори заради противопоставяне на държавната политика.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Миналата година друг от пострадалите от Възродителния процес също осъди прокуратурата за проточеното разследване. Шукри Мехмед заведе частичен иск за 5001 лева по ЗОДОВ, като част от общата сума от 100 000 лева, която би претендирал. Градският съд уважи частичния му иск, но прие, че справедливото бъдещо обезщетение би било 30 000 лева.
От решението на СГС тогава стана ясно, че още през 2003 г. прокуратурата е признала, че разследването е приключило и се чакат само показанията на всички свидетели, каквито били указанията на върховните съдии. Според градския съд обаче, в тези указания се казва само, че трябва да бъдат изброени имената на пострадалите, за да могат в бъдещ процес да бъдат уведомени и да търсят правата си, а не да бъдат разпитвани всички в хода на разследването. Затова съдът прие, че след 2003 г. забавянето на делото от прокуратурата е неоправдано.
Прокуратурата обаче държи на разпитите и делото отново беше спряно миналата година, докато бъдат открити в Турция и разпитани още 35 свидетели, за което се чака отговор от четвърта поред молба за правна помощ.
Историята на делото помни две внасяния на обвинителен акт в съда – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми останали Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов, обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.
21
Коментирайте
Позор за правосъдието!
Това едно от малкото неща на комунягите, което одобрявам. Който има небългарско самосъзнание – друм! Свят широк, да ходи някъде другаде.
В Латвия има процес на насилствена смяна на руските имена с латвийски-това се случва в момента, в държава от ЕС. линк : https://lenta.ru/news/2016/03/14/mirons/ ЛИЦЕ, ОТ РУСКИ ПРОИЗХОД С ИМЕТО Miron Antonov Е ВЪЗРОДЕН, СЪОБРАЗНО ЛАТВИЙСКАТА ИМЕННА ТРАДИЦИЯ, И ИМЕТО МУ Е НАСИЛСТВЕНО СМЕНЕНО НА Mirons Antonovs . ТОВА Е КАЗУСЪТ ГЛЕДАН ОТ ЕСПЧ, И ЕСПЧ ОТКАЗА ДА ОСЪДИ ЛАТВИЯ!!!! Нито ЕС, нито НАТО, нито САЩ нито европейски правозащитни организации намират за нещо лошо случващото се в Латвия-принудителната смяна на руските имена с латвийски окончания! За ЕС е напълно демократично смяната на руските имена в Латвия, дори и когато се възрши… Покажи целия коментар »
Този процес беше неизбежен. Просто не ае направи по подходящия начин. Може ли човек, който десетилетия е носил турско име изведнъж да се прекръсти.
В БГ е така. Като не им изнася, да си заминават. В Щатите Иван става Джон, ама не ходи да им руши църквите. Защото помня как по Родопите турците правиха точно това.
Да напомня-турците, преди 1989г можеха да влизат в университетите БЕЗ КОНКУРС-по точката за развитие на регионите. Тази възможност почти не беше достъпна за българин(дори и да идва от слаборазвит регион)-това беше точно начин хора от малцинствата да влязат в университет без конкурс, българите трябваше да ходят на изпити(естествено това не важи за синчетата на деца от политбюрпо-но те поне трябваше да имат тройка на изпита, за да влязат, а по точката за развитие на реегионите си имаше сквоти от окръзите за малцинствата). Лица от известна партия, бяха приемани за студенти по този начин(видно от разкритите досиета). Местата в университетите тогава… Покажи целия коментар »
Но тогава не се оплакваха. А това си беше чиста дискриминация срещу българите.
Всички съседни държавни издвършииха възродителен процес към българските малцинства , живеещи там. И никъде в тези държави нито са се извинили, нито са позоволили връщането на българските имена, нито пък има кампания на помия към собствените си държави. Българите в Турция-в Одрин, Лозенкрад(Къркларели), Булгаркьой, селата в турската част на източна тракия-там всички българи , които не са прогонени, са с насилствено, ибли доброволно сменени имена. Тези българи знаят български език, знаят български фолклор, голяма част от тях са мюсулмани(християните са прогонени при геноцидът срещу българите след 1915, особено след 1916г), и нямат право на български имена. Тоест тези хора са… Покажи целия коментар »
Това, че някой друг е извършил престъпление, оневинява ли самия теб? Това да не ти е реторсия – един ударил шамар, друг го напсувал. Става дума за много по-глобални проблеми
В междунсардоното право си е точно реторсия. Осигуряваш на малцинствата такива права, каквито съседните държави са дали на лицата от твоя етнос. Няма съседна държава, която адекватно да зачита правата на българските малцинства. Но България е дала на своите малцинства огромни права, за каквито българите в съседните държави дори и не смеят да мечтаят-право на свободен избор на име, обезщетения-за смяната на имената в миналото(нито турция, нито гърция, нито румъния са платили една стотинка на българите със дсменени имена там), обучение на майчин език(нито една държава не го е дала на българските малцинства), медии на малцинствен език, обучение на малцинствения… Покажи целия коментар »
„Проведените мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи“….Тези са били изроди на всяко ниво и във всеки смисъл.
Не зная какво разбират под „настъпилите положителни изменения в поведението“. Празни приказки.
По скоро е имало изменение в здравословното му състояние. Бшагодарение на тях, разбира се.
Помня голямата екскурзия, как съседите ни взеха каквото могат, натовариха семействата си на москвичите и поеха към Туция, за която им казаха, че е тяхна родина, въпреки че са родени и живели в България. Помня празните къщи и репортажите по единствената телевизия, които внушават, че те искат да си отидат. Не искаха. Сега са просто машина за печелене на избори за ДПС.
Не само давността е изтекла хората търсещи справедливост измряха
дете изтръгнато от прегръдките на баща, тежко болен… това е звярът на комунизма
Така е, а ние какво направихме, за да го убием – нищо – нито лустрация, нито наказание за виновните за икономическата катастрофа, нито по дело №1, ако ше да сме малцина, които помним, че имаше такова дело. Не само не убихме този звяр на комунизма, а и сега добре дегизиран го разказват и показват на децата ни в реклами и какво ли още не – със салама от едно време, киселото мляко от едно време. Позволяваме да промиват мозъците на децата ни със соцносталгия. Ето това беше социализЪмът, деца. Това щеше да ви се случи, ако се казвахте Мехмед или… Покажи целия коментар »
Покъртителна история, но най-ужасното е не, че се е случила, а това, че същото са преживели стотици деца по време на „възродителния“ процес! Това е един от случаите, в които с ясно съзнание, че тези пари ги плащаме всички ние, не кипя от гняв заради тях, малко са, за да овъзмездят страданията, които е причинила тоталитарната държава. И ако ЗОДОВ остава последният възможен начин за възмездие, нека да е, нека новата неспособна демократична държава да плати!
Господи, нима има още такова дело! При това с изтекла давност?!
Тук в кюпа са всички и ВКС, и прокуратурата. Но тя е вечният ответник по тези дела. Не че всяка една институция не се явява процесуален субституент на държавата, но като прокурор не мога да не припомня, че именно ВКС с ТР го определи и на практика насочи всички искове по ЗОДОВ срещу прокуратурата
Това решение не е В името на народа. Айде постановилата го да помисли малко и за общия ефект на делото и дали с това решение е спазила клетвата, дадена по закон в при встъпването в длъжност съдия