Още един кандидат за европейски делегиран прокурор се отказа от участие
Още един кандидат за европейски делегиран прокурор „отпадна“ от надпреварата. Шефът на районната прокуратура в Сливница Пламен Петков днес не се яви пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която втори ден изслушва участниците в подбора. Петков не е депозирал изричен отказ, а в телефонен разговор е уведомил кадровиците, че няма да дойде. Той е четвъртият кандидат, който „отпада“ по собствено желание, след изричните откази на зам.-шефа на окръжната прокуратура в Бургас Светослав Маринчев и съдиите Вилислава Ангелова и Галина Господинова-Стефанова.
Така тази сутрин бяха изслушани петима кандидати, а следобед предстои изслушването и на последните четирима.
Ирина Арменова от спецпрокуратурата и Милко Момчев от СГП за втори път участват в подбора.
Ирина Арменова отбеляза, че знае какви са предизвикателствата при изграждането на една нова структура, каквато е Европейската прокуратура (ЕПр) и това е така, защото от самото начало е част от Специализираната прокуратура. Тя добави, че владее три езика – английски, испански и гръцки, като последният би бил особено полезен в комуникацията с колегите от южната ни съседка.
Милко Момчев се спря на правомощията на Европейската прокуратура и на европейските делегирани прокурори. Той каза, че един от мотивите за създаването на ЕПр е, че разследванията в държавите членки за защита на финансовите интереси на съюза не се отличавали с прецизност. По думите му един от най-верните показатели на ефективността на ЕПр ще е конфискацията на средства, които ще се влеят в националните бюджети и в европейския.
Момчев заяви, че на ВСС му предстои трудната задача да подбере правилните хора за европейски делегирани прокурори. „Силно желая обществото да остане с впечатлението, че са избрани правилните кандидати за ЕДП, много е важно какви сигнали ще се отправят към хората – дали България има желание да провежда разследване, има ли желание виновните лица да понесат наказателна отговорност и да бъдат осъдени, България да се пребори със скептицизма на хората в тази насока“, каза Момчев.
Той изрази огорчението си от предишното изслушване, когато не получи нито един глас в своя подкрепа. „Това е право на всеки член на ВСС, но не разбрах в крайна сметка дали нещо от моята презентация беше погрешно, дали направих грешка в отговорите на въпросите. Участвам за втори път от уважение към себе си и към институцията на ВСС, а и в работата си съм така – започна ли нещо, обичам да го приключвам докрай“, посочи Момчев. Той заяви, че не приема за необходимо всеки кандидат да знае наизуст разпоредбите на регламента, от това нямало полза. „Едва ли има прокурор, който рецитира наизуст текстовете на НК и НПК. Основният въпрос е да се разбере как работи ЕПр“, каза още Момчев.
Мария Тодорова от окръжната прокуратура в Пловдив сподели, че интересът ѝ към Европейската прокуратура се е породил отдавна – още когато в медиите са започнали дебатите по нейното създаване. А с професионалния си опит и образование иска да допринесе за развитието на дейността на ЕПр. И именно заради интереса ѝ към структурата, функционирането и компетентностите на институциите и на съдебната система на ЕС е била приета в СУ „СВ. Климент Охридски“ като задочен докторант. И Тодорова обяви, че освен английски, владее и гръцки език.
Николай Русинов от СГП беше следващият изслушан кандидат. След като се представи, Йордан Стоев го попита за процедурата по прекратяване на наказателни производства по дела на Европейската прокуратура. „Когато делото е възложено или иззето от ЕПр, след съгласуване и координация с постоянната камара при наличието на основание за прекратяване – те са общо седем в регламента, европейският делегиран прокурор съгласува прекратяването първо с наблюдаващия европейски прокурор, изготвя се доклад, който се представя на постоянната камара, която дава насоки и разпорежда на ЕДП да предприеме действия по прекратяването“, отговори Русинов.
И днес пред Прокурорската колегия се яви съдия, който иска да стане европейски делегиран прокурор. Това е Карамфила Тодорова от СГС, която от осем години е командирована в Софийския апелативен съд.
Тъй като в началото на кариерата си е била прокурор, тя беше попитана за това какви актове е изготвяла и какви престъпления е разследвала. „Като прокурор от районна прокуратура съм ръководила разследване и изготвяла обвинителни актове за престъпни състави, които са от компетентността на районна прокуратура, най-вече престъпления срещу собствеността – кражби, измами, обсебване, грабежи, престъпления, които са типични за тази подсъдност. Те не се отличават със съответната тежест и сложност и не представляват особени предизвикателства. Основната ми компетентност, може да се каже, че е натрупана след това, макар и не като прокурор, но с достатъчен поглед върху целия процес, включително и върху прокурорската работа. Така че мога да кажа, че ми е познат този тип работа, макар и погледната от друг ъгъл, от гледната точка на съдия, отгоре, върху възприемането на цялостния вид работа – как е започнала, как се е развил, включително с всички достойнства и недостатъци, целият този процес“, обясни Тодорова. И добави, че като прокурор не може да се похвали много с пряко участие в действия по разследването.
Пред кадровиците съдията от окръжния съд във Варна Радостин Петров заяви, че би било добре за работата на Европейската прокуратура да има специалисти във финансовата и търговската област, защото „трудно се разследва нещо, което не си работил от другата страна“.
Самият той е работил в мултикултурна и мултинационална среда като съдия в Косово. Обясни, че по принцип е гледал граждански дела, но в Косово му се наложило да поеме наказателни. В отговор на въпрос дали би се справил с написването на обвинителен акт и защитата му пред съд, Радостин Петров изрази увереност, че ще се справи, защото е „юрист и има добри правни познания“. Сподели, че не е извършвал действия по разследването. „В Косово в досъдебното производство, освен прокурори, имаше и съдии. Съдията се разпределяше към конкретно дело и той го контролираше“, разказа Петров.
Станислав Стойков от СГП наблегна на опита си като законодателен експерт в ОЛАФ. Такъв е бил последните две години и обяви, че за него това е било голямо предизвикателство. „В ОЛАФ видях как едно изречение в една разпоредба може да има отражение върху всички държавни членки, видях какви дискусии се водят от всички за всяка дума. Работих в екип, който се занимава с очертаването на правната рамка, с хората, които са създали регламента за ОЛАФ“, каза той. Стойков добави, че е работил и по адаптирането на работата на ОЛАФ към работата на Европейската прокуратура. Посочи, че едва ли има български прокурор без опит в международно-правното сътрудничество – дали ще става дума за Европейската заповед за арест, или друго, всеки обвинител в един момент се сблъсква с международен елемент в работата си.
„Никога не съм бил по-подготвен за европейски делегиран прокурор“, заключи Станислав Стойков.
Зам.-шефът на Военно-окръжната прокуратура на София Стоян Лазаров пък каза, че е работил по много дела с фактическа и правна сложност и срещу лица, заемащи висши позиции. Едно от тези, с които се гордее, е това срещу бившия шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров за присвояване. Добави, че е работил и по други финансови и икономически престъпления – например за безстопанственост срещу кметове, докато е бил командирован в СГП.
Лазаров каза още, че може да работи в екип. Друго негово качество е да бъде независим – в работата си е доказал, че може да наблюдава и ръководи разследвания срещу извършители, които са заемали високи позиции, без да се притеснява от общественото им положение.
Стоян Лазаров заключи, че за него би било предизвикателство да работи с постоянните камари, в които влизат магистрати от различни държави, да ги убеждава, че решението, което предлага, е правилно.
Последният кандидат – Яна Николова от окръжната прокуратура в Шумен, заяви, че за резултатите от работата на българските делегирани прокурори ще се съди най-вече по броя дела, които те са разследвали и приключили. „От тук следва и изводът, че основните качества, които трябва да притежава европейският делегиран прокурор, са опитът и качеството да разследва този вид престъпления“, каза Николова.
Гласуването е насрочено за утре. България трябва да предложи още шестима европейски делегирани прокурори, като финалното одобрение е на колегията на Европейската прокуратура.
22
Коментирайте
Има много добри професионалисти. Дано този път изберат нужната бройка.
Всичко е в ръцете на ПК.
Да, има. От МВР директно прокурор в ОП.
Е, успех на всички. Да не се налага да правят избор трети път.
Карамфила Тодорова защо се пробва въобще. Та тя няма нужния опит.
Е що пък да не се пробва, като я влече…
След като я изслушах смятам, че няма К.Тодорова няма и нужния умствен капацитет.
Милко Момчев е прав да е огорчен от предишният път. Ама не му ли е ясно, че ПК избират отново свои хора.
Направо извикайте кака ви Лаура. Тя ще си избере читави хора.
Той отиде на изслушването, за да им сипе с големия черпак.
Не виждам как съдия ще стане европейски делегиран прокурор.
Ще бъде пълна пародия. Кьовеши пак ще ни резне.
Допада ми заявката на Ирина Арменова.
Това е начин да се махне от спецпрокуратурата. Нали ще я закриват.
Те от кога ги закриват спецовете, ама само на думи.
И тук има проблем с преброяването 🙂 все не излизат бройките
Пламен Петков да беше уведомил ВСС поне официално, а не да се налага да го търсят по телефона. Леко неуважение е това
А кого трябва да уважава там?
Дано вече да успеем да запълним квотата.
Нещата не вървят на добре и този път.
Камък ми падна от сърцето, като разбрах, че и с английския са на върхово ниво, както и с всичко останало, де! Добре, че беше изслушването!
Ей, на, имало програми за превод!
Може би Google translate?
Опитът като законодателен експерт няма нищо общо с опита да се разследва тежка престъпност. Ако го влече повече другото, защо се кандидатира.