Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата за 60 000 лева
Нови две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата, защото не успява да приключи разследването в разумен срок и то продължава вече 28 години, показа проверка на „Лекс“.
Делото срещу виновните за насилствената асимилация на мюсюлманите в България е и обречено, защото абсолютната давност за преследване отдавна е изтекла, но разследването не е прекратено, а само е спряно, защото още не са разпитани всички жертви, на което прокуратурата държи.
Затова пострадалите започнаха да завеждат искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане на делото в разумен срок.
Така наскоро Радост Бошнакова от Софийския градски съд (СГС) е присъдила обезщетение от 30 000 лева на бившия учител в село Горно Прахово Мюмюн Чолак, който е завел дело за 100 000 лева срещу прокуратурата. През 1985 г. той е бил уволнен от училището заради несъгласие с принудителната смяна на имената на българските мюсюлмани, а след това е пратен за две години в лагерите в Белене и Бобов дол, после е изселен в Кочериново, а накрая и в Турция, заедно с цялото му семейство.
До момента на първа инстанция са приключили четири дела на пострадали, които искат обезщетения заради проточилото се разследване на Възродителния процес и във всяко едно от тях съдиите са категорични, че няма основателна причина да се търсят и разпитат абсолютно всички жертви, а е достатъчно да са установени с имена, за да могат да бъдат уведомени в бъдещ процес и да потърсят правата си.
Още през 2003 г. вече са били издирени имената и адресите на 446 пострадали или техни наследници, като прокуратурата е разпитала и 312 от тях, но делото е спряно, защото не са били открити останалите 134.
Съдия Бошнакова пише, че делото е с фактическа, но не и с правна сложност и няма как да бъде оправдано забавяне от почти 30 години, което да надхвърли с 12 години абсолютната давност. Според съда преценката за нуждата от разпит на всички пострадали е на прокуратурата, а не на съда, който е върнал последния обвинителен акт през далечната вече 1998 г. Градският съд посочва още, че установяването на престъпление е обусловено от събирането на определен обем от относими доказателства, които да са достатъчни за изясняване на истината, а събирането на още по-голям обем не е нужно и дори може да доведе до забавяне, както е и в случая.
Съпругата, дъщерята и двама приятели на Чолак са дали показания, че това протакане на делото го е обезверило, защото се интересувал живо от разследването, но изпитвал и гняв, че отговорните институции не са изправили пред съда виновните за неговото страдание.
„Имайки предвид особеностите на разглеждания случай и че неспазването на разумния срок на продължителност на производството винаги увеличава вредните последици, както и съобразявайки значимостта на производството за ищеца, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени възлиза на 30 000 лева“, пише в заключения съдия Бошнакова, като преценява, че искът до 100 000 лева е неоснователен.
Отказът от правосъдие води до „Ефект на Зайгарник“
В началото на година СГС е осъдил прокуратурата да плати обезщетение от 30 000 лева и на Ремзи Бекиров, който през 1985 г. в Бургас е арестуван и обвинен за „изразено несъгласие и неодобрение“ с „възродителния процес“ и насилствената смяна на имената на българските турци. За него тогава е била издадена заповед да бъде пратен за 3 години в Белене и в Бойчиновци, затова че „отправял клевети по адрес на политиката на БКП и правителството на НРБ, агитирал е жителите на селото към указване отпор на мероприятията на възродителния процес“, противопоставяне на провеждането на мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи, като се явил подбудител и предводител на организирана тълпа, направила опит за създаване на безредици пред генералното турско консулство на 03.01.1985 год. в гр. Бургас“.
Бекиров също е завел делото по ЗОДОВ и настоява за обезщетение от 100 000 лева.
И в този случай прокуратурата настоява, че делото е с разумна продължителност заради фактическата и правна сложност, но съдия Маргарита Апостолова е категорична, че забавяне от 28 години е равнозначно на отказ от правосъдие. И този съдебен състав подчертава, че нито веднъж не е давано указание за разпит на всички пострадали от Възродителния процес, а това е било решение на военните обвинители.
С случая на Бекиров съдът е установил също, че той живо и активно се е интересувал от хода на разследването, включително и харчел пари затова, заради което дори имал конфликти със съпругата си. Съдия Апостолова пише още, че важен критерий за определяне на разумната продължителност на делото е и неговото значение за Бекиров. Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от значение е и възрастта на лицето – в случая Бекиров е бил на 46 години, когато е започнало разследването, а сега е на 74.
В делото по ЗОДОВ е била назначена и съдебно-психологическа експертиза, в заключението на която се казва, че при Бекиров се наблюдава „Ефект на Зайгарник“ – това е състояние на човек, който е обсебен от натрапчиви мисли за нещо недовършено, което се помни и много по-дълго време, отколкото свършената работа.
„Твърде дългото очакване и недочакване на справедливо според него приключване на следствените действия по т.нар. “Възродителен процес“ оказва особено силно влияние и служи като перманентно напомняне за случилото се. Така се подсилва депресивитета му и той не може да преработи свързаните с травмата от репресия спомени. При ищеца се наблюдава нужда от гаранции за бъдещето, би искал да има власт да раздаде справедливост, чувства се нещастен поради съпротивата, която среща, когато отстоява правата си –това предизвиква у него гняв и възмущение, но се чувства безсилен да бъде активен“, се казва в заключението на експертизата, възприето от съда.
Съдия Апостолова решава, че справедливият размер на обезщетението е 30 000 лева, тъй като то е само за неразумната продължителност на делото, а за осъществената спрямо него репресия Бекиров има право на обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Решенията не са окончателни и могат да бъдат обжалвани пред Софийския апелативен съд.
Там пък вече е делото, по което прокуратурата е осъдена да плати 40 000 лева на Сафие Юрдакул, за което „Лекс“ вече писа. Жената също претендира за 100 000 лева обезщетение, тъй като е била малко дете, когато баща ѝ е бил изпратен в Белене, името ѝ е било сменено, бил е забранен майчиният ѝ език, а накрая семейството ѝ е било принудено да се изсели в Турция.
Миналата година друг от пострадалите от Възродителния процес също осъди прокуратурата за проточеното разследване. Шукри Мехмед заведе частичен иск за 5001 лева по ЗОДОВ, а градският съд го уважи, като прие, че справедливото бъдещо обезщетение би било 30 000 лева.
18
Коментирайте
Прекалено високи обезщетения. Ще бъдат намалени със сигурност от САС.
Би било добре тези дела да преминат пред съд, за да може да се даде истинска оценка на позорната история за българската нация и държава в последния етап на официалния комунизъм в България (за да могат тези измъчени хора да намерят някакъв покой в съзнанието и душата си – очевидно, че виновниците за тези престъпления никога няма да бъдат осъдени от българския съд). Но би било също добре и ако влязат в сила постановените решения по тези дела, чрез законодателен акт да се предвиди правомощие на МП да определя обезщетения за неимуществени вреди при тези случаи – напр. над 10000… Покажи целия коментар »
Най-ужасния строй съществувал някога.
Не, най-човеконенавистния строй е бил Нацисткия!
Дали да не преброим жертвите на ГУЛАГ и комунистическата система в цял свят и тогава да се изказваме силно?! Тая простотия комунизмът тресе света цели 50 години, никакво място няма за сравнение с нацисткия режим!!!
И правилно съдят…уви. Имат си право. Държавата се отнася и сега комунистически. Заграбва частни бизнеси и поробва футболни клубове!
Айде стига с този „Левски“. Голма сага. Никой не ги иска, защото са гола-вода.
Нали разбирате, че подобна гавра с хората не е имало в никяо страна? И то във време, когато Турция е била далеч по-нормална от сега. Защото сега не е нормална заради Ердоган, с който обаче Борисов си е приятел!
А враг ли да си е ? Нали сам казваш, че е ненормален. Да го оставим да ни се ядоса и да ни нападнае ли?
Мислене на гербераст! Ще те нападне Турция. Ти си част от ЕС бе. Това значи да нападне ЕС. Ще го нападнел Ердоган… празна тиква
При някои хора изказът изпреварва мисълта.
Преклонена глава, сабя не я сече.
Приветствайте комунизма драги!
Сега ще си плащаме, като попове, защото отсъдените пари са наши
За кой ли път! Обаче няма да е за последен със сигурност да го отнасяме заради прикриватурата.
Интересна логика на комунистите, да премахнат едно население. Това никоя държава не е успявала.
И да е прекратено, и да е спряно – основание за искове по ЗОДОВ има и все ще са срещу прокуратурата. Това не може да се избегне при този резултат от делото и изтеклата давност. Може би по-чистият вариант е най-сетне да се прекрати
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Може би се е очаквала етническа бомба – по подобие на Косово. Апетитите за територията ни са от хилядолетия. Само фактът, че тук са се заселили първите Хомо сапиенс – говори само по себе си, че климатът ни е перфектен – много мека зима и ужасно приятни други сезони. Льосовата почва – която минава през България – това е един така да са каже – пояс – нещо като ръкав – който спира към Унгария, тоест плодороден земен нанос – това е. Сега – изпълнението е типично аграрен стил, но – имайте предвид какво е направил Стамболов – същото –… Покажи целия коментар »