От днес невъзможността на адвоката да се яви ще отлага делото – промяната в ГПК е в сила
Измененията в ГПК и в Закона за медиацията са обнародвани в извънреден брой на Държавен вестник
От днес е достатъчно адвокатът да има уважителна причина, поради която не може да се яви на заседанието, за да бъде отложено делото. Вече е в сила промяната в чл. 142, ал. 2 в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която ревизира действалото от 2008 г. правило, че делото се отлага, ако и страната, и пълномощникът ѝ не могат да се явят.
Както „Лекс“ писа, тя беше направена заедно с мащабните изменения в ГПК, посветени на електронизацията на заповедното производство. Но за разлика от всички разпоредби, свързани със заповедното производство, които влизат в сила от 1 юли 2024 г., промяната в чл. 142, ал. 1 ГПК действа от днес.
Причината е, че депутатите предвидиха, че тя влиза в сила от деня на обнародването ѝ в Държавен вестник, а в днешния му извънреден брой е публикуван законът за изменение и допълнение на ГПК (пълния текст на измененията виж тук).
Така от днес правилото, което ще се прилага по гражданските дела, гласи: „Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ, или само пълномощникът, и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани“.
В сила от днес е и още една нова разпоредба в ГПК. Тя се отнася до връчването на адвокатите. Както „Лекс“ писа, тя връща стария ред за връчване, за да се избегнат проблемите в прочита на някои съдии на вече старата редакция, че може да се връчва само лично на адвоката, а не и на негов колега или сътрудник в кантората. Затова по искане на председателите на върховните съдилища Галина Захарова и Георги Чолаков и на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев чл. 51 ГПК беше изменен. Той вече предвижда следното:
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.
(2) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.
(3) Връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2.
По отношение на действието на измененията в чл. 51 и чл. 142, ал. 2 ГПК следва да се отбележи, че има още една разпоредба – §24 от ЗИД на ГПК, която предвижда „По дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила“.
Тя е предложена между първото и второто четене на законопроекта от Надежда Йорданова от ДБ и Стою Стоев от ПП. Към онзи момент проектът съдържа само изменения, свързани с електронизацията на заповедното производство. Впоследствие обаче по предложение на „Възраждане“ се приемат и измененията в чл. 51 и чл. 142, ал. 2 ГПК. Като изрично по настояване на Цвета Рангелова от „Възраждане“ пленарната зала гласува влизането в сила на чл. 142, ал. 2 ГПК да е незабавно. Влизането в сила на §1 (относно чл. 51 ГПК) е предложено още в доклада на правната комисия.
Така е приет §25, който гласи: „Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Нито в правната комисия, нито в пленарната зала някой коментира как правилото на §24, замислено само по отношение на електронното заповедно производство, се отнася към незабавното влизане в сила на промените в чл. 51 и чл. 142, ал. 2 ГПК. Така е възможно да се стигне до различно тълкуване на съдилищата и едни да прилагат влезлите в сила две разпоредби по всички дела, а други – само по образуваните след влизането им в сила на 2 февруари 2023 г. дела. По време на заседанието на правната комисия председателят на Върховния административен съд изрично коментира чл. 51 ГПК и сочи, че съществува проблем с действащата му към онзи момент редакция, който трябва да бъде разрешен от депутатите. Зам.-министърът на правосъдието Юлия Ковачева напомня, че министерството също предлага това в друг законопроект. Т.е. търси се разрешение без да се отграничават вече образуваните от бъдещите дела.
Както стана ясно, основните изменения в ГПК, са съвсем други – с тях се въвежда централизирано разпределение на заповедните производства в цялата страна и се дава възможност производството – от подаването на заявлението до издаването на изпълнителен лист, да се развива по електронен път. За тях обаче законодателят предвиди близо година и половина vacatio legis.
Причината за това е, че трябва да бъде завършена доработката на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), защото именно чрез него ще се подават заявленията за издаване на заповед за изпълнение, заедно с приложенията.
Правилото е, че всеки ще може да избере дали да подаде заявление електронно или на хартия.
Странната ал. 5 на чл. 410 ГПК
В ГПК трябваше да бъдат предвидени изключения за лица, които ще подават заявения само в електронна форма. Гласуването на измененията на второ четене в пленарната зала обаче беше истински хаос и както „Лекс“ писа, се стигна до там правната комисия да предлага един текст на разпоредба, но депутат да иска промяна в редакцията ѝ по вносител, която не е одобрена от комисията, и точно тя да бъде приета.
Това се случи с новата алинея 5 на чл. 410 ГПК. И както „Лекс“ прогнозира, приложената законодателна техника е довела до доста странно нейно съдържание.
Обнародваният в Държавен вестник неин окончателен текст на чл. 410, ал. 5 ГПК гласи: „Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, с изключение на търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма“.
В чл. 50, ал. 5 ГПК са изброени следните юридически и физически лица кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители. А в чл. 52, ал. 2 са държавните учреждения и на общините.
От редакцията на чл. 410, ал. 5 ГПК, която ще влезе в сила от 1 юли 2024 г., обаче излиза, че от списъка на задължените да подават заявления за издаване на заповед, трябва да бъдат извадени всички търговци. Т.е. от изброените в чл. 50, ал. 5 ГПК остават само нотариусите и ЧСИ. Остават и държавата и общините. Но пък стига само да си упълномощят адвокат и за тях ще отпада задължението да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение в електронна форма.
Това тотално обезсмисляне на въвеждането на подобно задължение не отговаря нито за предложението на вносителя – предишният министър на правосъдието Надежда Йорданова (вече депутат от ДБ, но по време на чийто мандат в МП са писани промените), нито на одобреното в правната комисия.
Първоначално се предлагаше ал. 5 на чл. 410 ГПК да гласи: „Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, както и лицата, представлявани от адвокат, подават само по електронен път заявления за издаване на заповед за изпълнение“. След възражения, че не всички търговци имат електронен подпис, правната комисия възприе следната редакция: „Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма“. Както се вижда, смисълът е доста различен от публикуваното в Държавен вестник.
До странната редакция се стигна, тъй като на 25 януари 2023 г. по време на обсъждането в пленарната зала на промените в ГПК Бранимир Балачев от ГЕРБ реши да поправя отхвърлената от комисията редакция, а и мнозинството от депутатите реши да се съгласи с него.
Следва да се посочи, че след 1 юли 2024 г. всеки ще може да подава заявление за издаване на заповед за изпълнение в който и да е районен съд. Изключения са заявленията за издаване на заповед по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10. Те ще се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.
И промените в Закона за медиацията вече са в Държавен вестник
Освен измененията в ГПК, в Държавен вестник са обнародвани и промените в Закона за медиацията (пълния им текст виж тук). Те също ще влязат в сила от 1 юли 2024 г.
С тях се предвижда провеждане на задължителна първа среща по медиация по шест вида дела и възможност за напътване към нея по 12 вида дела (кои са те виж тук).
Както „Лекс“ писа, по настояване на Висшия адвокатски съвет беше отменена санкцията за бойкотиране на процедурата от някоя от страните – тя да плаща разноските, независимо от изхода на делото.
За да започне да се провежда медиация по висящи дела, ще трябва да бъдат изградени центрове за медиация към районните съдилища. С тази мащабна задача тепърва ще трябва да се заеме Висшият съдебен съвет. Той ще трябва да изработи и правилата за подбор на медиаторите в тях, като депутатите приеха, че те задължително трябва да са юристи.
37
Коментирайте
Голяма грешка е това с отлагането.
Отново без обществено обсъждане, както винаги – това е фундаментална промяна и другата – също – аз направо мисля да назначат примерно някой банкер – да ни казва – „Вие сте простолюдие“, не говорим за референдум на законодателството, защото това е възможно в Швейцария, но там са по-примитивни нещата. Първо – това е глезотия – като си поел 1 дело – бягаш по тази писта, няма спортист, освен в Многобоя – да тъчеш на ден по 2 дела е абсурд, всяко дело трябва концентрация – както и да е. Съдиите не са придирчиви – на конвейер, но – какво да… Покажи целия коментар »
Както се казва – хубава работа, но българска. За къв к..р са ни новите чл. 51 и чл. 142, след като по заварените висящи дела няма да се прилагат съгласно § 24. А това, че щели някога да се прилагат /по новообразувани дела/, кого топли.
Ей така се пишат безмозъчно законите. Пфу…
Дело № 6/ 2023 г. на КС:
Предмет на искането – Даване на задължително тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията с въпроса: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“
https://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/634
Предлагам- Висшия адвокатски съвет** да покаже последователност, и с максимален приоритет да оспори пред КС задължителната медиация*. И то аргументирано и обосновано, и добре защитено, а не по начин и със слаби аргументи и КС да отхвърли оспорването. Задължителната медиация***е- Неземна простотия, която оскъпява процеса, удължава го, усложнява го, представлява посегателство над чуждата воля-страната не желае да преговаря, или пък преговаря, но не чрез посредник -медиатор, и й се натрапва как и по какъв начин да води преговори. В един граждански процес самата сама следва да реши как да защити интереса си, дали да преговаря, а не държавата да решава… Покажи целия коментар »
Въвеждането на задължителна медиация е правен абсурд, правна перверзия. По дефиниция медиацията е доброволна. Но ще се презапределят чуждите пари, средства усилия, ще се извършва посегателство над чуждата воля заради чуждия кеф-медиатори на заплата, дали ще преговяраш или не е личен избор, как ще го преговаряш-е личен избор и лешение, но не -депутаториума реши да наложи задължителна медиация(КОЙТО Е ПОДКРЕПИЛ ЗАДЪЛЖИТЕНАТА МЕДИАЦИЯ ДА НЕ ЧАКА МОЯТ СКРОМЕН ГЛАС НА ИЗБОРИТЕ-не че има значение, и не ,че изборите решават каквото и да е било…). Нетърсените медиатори ,част от тях стават чиновници на заплата. Само ще ви напомня,че обучението за медиатор е… Покажи целия коментар »
Поправката „Матеев“ от ПП и поправката „Балачев“ от ГЕРБ… Юридически диаманти. Пълен потрес като техника, логика и най-важното – тази на Матеев направо взривява процеса.
Лекс, отново леко сте се объркали. Пропуснали сте коварния § 24 – „По дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила“. Демек – целият ЗИДГПК няма да се прилага по висящите в момента дела. Това се отнася и до § 1 и § 2 относно чл. 51 и чл. 142 – законодателят е проспал това и не е направил за тях необходимото изключение в § 24, което значи, че новите редакции на чл. 51 и чл. 142 ще се прилагат само за производства, които са започнали в първата инстанция на и след 2.02.2023 г. За образувани… Покажи целия коментар »
Не съм си купувал нов кодекс от 5-6 години, а някой разпоредби ги карам в редакции отпреди доста повече години, че и по стария ГПК, така че в моята зала – моят ГПК… And Justice for all! Винаги, когато съм преценявал, че защитата на страната не може да се реализира без адвокат – ако е първо съдебно заседание по сложен спор, ако се разпитват важни свидетели, приема се спорно заключение и т.н., дори и да няма причина за страната да отсъства, а да има само молба от адвоката, съм отлагал делото. Ако не е нужен адвокат, разбира се, си го… Покажи целия коментар »
Броят се на пръстите съдиите като Вас. Прави ви чест и се надявам да продължите така.
Изключително добре ще постъпите, ако продължавате да карате по старите редакции на ГПК, и директно да бойкотирате тази простотия неземна- задължителна медиация. Значи страните правят опит да се разберат, не постигат съгласие, отиват на съдебна делба-тоест цивилизовано дасе реши спора от съдията, минава се втората фаза(в превод- трудното-кирливите ризи, оспорвания на произход, тайни на осиновявания, разсиновявания и тн случки отпреди десетки години са изяснени), и там ти се казва-хайде марш 1-2 години да ходиш на задължителна медиация, а и ще си платиш, нищо,че не я искаш. Та молбата към съдебните състави е -директно да не прилагате тази простотия -задължителна медиация,… Покажи целия коментар »
Пишете абсолютни глупости. Даже не сте прочели закона.
Често „Унуфрий“ прави едни заключения – обобщаващи: за съд, за законодатели, за кого ли не, но и често прави погрешни фактически или правни изводи. Трябва да е малко по-смирен, не ли?!
Има обаче и параграф 25 – какво ли гласи пък той?!
„Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, с изключение на търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма“
Това само от бързина или от някакви субстанции се е получИло?
От „гениалния“ адвокат Балачев, но то не са достатъчни само такива гении. Явно мнозинството това са му възможностите.
Процесът става все по-бърз и по-бърз, хвала на такИвИ дупетати.За 15 години успяха да забавят и гражданския, и наказателния процес поне двойно и тройно..
Няма ли най- накрая да се намерят качествени нормотворци. А не да кърпят постоянно законите ни.
Е, ако един адвокат не може да си намери уважителна причина…
Все едно на мен като не ми се ходи на работа, да не мога да си взема болнични. Особено с тези вируси сега.
Уважителни причини за отлагане на заседание, уважителни причини за отлагане на натрапеното задължително медиационно заседание. Два живота няма да стигат за да се приключи делба с много съделители.
Само при медиация с много съделители отлаганките позволяват всичко да се разточи за години.
Поредният повод да се протакат делата.
То и без това правосъдието ни е тромаво.
Крайно време беше да се въведе централизирано разпределение на заповедните производства в цялата страна.
Защо? Така ли е в Европа и в нормалните държави?
Щом така са решили. Кой ни пита
Излагат се с подобни решения. Хората се чудят как по-бързо да приключват делата, тук ще ги бавим с още повече
Поредното отдалечаване от нормалната държава, а не приближаване към нея
Ще породи бая спорове
За тази глупост вече писаха всички. Стига едно и също
А не е ли редно да се вземе предвид защо му е невъзможно да се яви
Еми глупости
Ама пълни.
Важното е да се протака делото
Нали го писахте това, че ще стане
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
I have learned many useful things from the information you share. Thank you for that. mapquest directions