След решение на Конституционния съд

Отхвърлени кандидати за ръководители на прокуратури се връщат в „играта“

Lex News 12 февруари 2018, 7:43 2217 коментирайте

Двама кандидати за ръководители на прокуратури, сочени за „вечни началници“, се връщат в „играта“. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет обяви, че в сряда ще преразгледа решенията си, с които преди време не допусна до участие в конкурсите за административни ръководители на АП-Варна Владимир Чавдаров и на РП-Силистра – Петър Петров.

Причината за това е решението на Конституционния съд от 30 януари т.г. за тълкуване на чл. 129, ал. 6 от основния закон. В него най-общо се казва, че Конституцията не ограничава съдиите, прокурорите и следователите до два началнически мандата в системата през цялата им кариера. Т.е. те могат да са ръководители цял живот, стига да не е на едно и също място.

В края на миналата година, позовавайки се именно на чл. 129, ал. 6 от Конституцията, Прокурорската колегия спря Чавдаров и Петров от участие в надпреварата за нови началнически постове.

Тогава в мотивите към предложението за Владимир Чавдаров Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС заяви следното:

„След като се запозна с данните в кадровото досие на магистрата, Комисията констатира, че кандидатът в процедурата не отговаря на изискванията на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на РБългария, съгласно която административните ръководители се назначават на длъжност за срок от пет години с право на повторно избиране. Нормата касае заемането на длъжността „административен ръководител “ не само в един и същи орган на съдебна власт, а такава, заемана през целия професионален стаж на магистрата. Тълкуване, в обратния смисъл, като право на повече от два мандата на ръководната длъжност дори и в различни органи на съдебната власт, би се явило в противоречие със смисъла и целта на конституционната разпоредба да ограничи мандатността на административните ръководители до максимум два мандата, както и да не се откъсват административните ръководители от пряката работа като магистрати“.

Нататък КАК изрежда и началническите длъжности, които е заемал Чавдаров. От 10 януари 2005 г. до 10 януари 2010 г. е бил шеф на Военно-окръжната прокуратура във Варна. Девет дни след изчитане на мандата му е назначен за ръководител на Окръжната прокуратура в града, а на 21 юли 2015 г. встъпва за втори мандат на същата длъжност. „Следователно назначаването му за административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Варна би се явил за него четвърти мандат, което с оглед конституционната норма се явява недопустимо“, изтъква тогава КАК.

Мотивите за недопускането на кандидатурата на Петър Петров в конкурса за шеф на районната прокуратура в Силистра са сходни. Петров е два мандата началник на РП-Дулово и ако бъде избран за шеф на РП-Силистра, това би било негов трети мандат.

В този случай има особено мнение на члена на КАК Пенка Маринова. Според нея чл. 129, ал. 6 от Конституцията не ограничаване мандатите до два изобщо.

„Повторното назначаване според Конституцията е това, което може да се извърши за втори път на същата ръководна длъжност. Кандидатстването и назначаването на друга ръководна длъжност е друго назначаване и то не е повторно… Много колеги магистрати, сега заемащи ръководна длъжност, са били преди това по два мандата също на ръководна длъжност, но в друг орган. Няма как да се обясни защо при тях е това е допуснато, а в момента КАК-ПК отказва да допусне до участие колегата Петров… Ограничителното тълкуване би довело до поставяне в дискриминационно положение едни магистрати, по отношение на други“, обяснява Маринова.

Така или иначе Прокурорската колегия обяви, че в сряда ще преразгледа решенията си, с които не допусна Чавдаров и Петров до участие в конкурсите, за да съобрази решението на КС. Тълкуването на конституционните съдии обаче само отваря възможността на двамата да участват в надпреварата за началнически пост, но не им гарантира, че отново ще заемат ръководна длъжност. Това, както самият Конституционен съд пише в мотивите си, зависи от Висшия съдебен съвет (в случая от Прокурорската му колегия), който е „натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“.

Около Владимир Чавдаров възниква още един казус. Освен него, за шеф на АП-Варна кандидатстват двама обвинители от същата тази прокуратура – Вилен Мичев и Стефка Якимова.

А в чл. 169, ал. 1 от ЗСВ се казва: „За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164“.