Севдалин Мавров:
Отпадането на съкратеното съдебно следствие ще доведе до по-големи разходи по делата
Кадровици поискаха съдействие от Данаил Кирилов за бързо въвеждане на видеоконферентните връзки, ако трябва и увеличение на бюджета
След „отпадане“ на съкратеното съдебно следствие за умишлени убийства, ще се увеличат разходите по тези дела. Това прогнозира членът на Висшия съдебен съвет Севдалин Мавров на днешното заседание на Пленума му.
За да се преодолеят по-големите харчове, той отправи апел към министъра на правосъдието Данаил Кирилов да съдейства за по-бързото въвеждане на видеоконферентни връзки по делата. Чрез тях, посочи Мавров, ще може да се разпитват вещи лица и свидетели като по този начин няма да се плащат пътни. По думите му видеоконферентните връзки ще помогнат и за по-бързото приключване на делата. И добави, че е наясно, че Министерството на правосъдието е бенефициент по проект във връзка с вещите лица. Но „за да вървят нещата по-бързо“, призова да не се разчита само на този проект, а да се заложат допълнителни средства в бюджета на съдебната власт за въвеждането на видеоконферентните връзки.
Правосъдният министър обеща да съдейства. Той напомни, че при обсъждане на промените в Наказателно-процесуалния кодекс за съкратеното съдебно следствие е била изнесена статистика, според която за последните четири години от около близо 600 дела за умишлено убийство, в ¼ от случаите подсъдимите са се възползвали от съкратеното съдебно следствие.
„Има логика в това, което казвате, че с около 25% от всички дела за убийства преминат по по-дългия ред. Действително може да се очаква забавяне във времето и кумулация на по-големи разходи“, каза още Данаил Кирилов.
И каза, че крайният срок за приключване на проекта за вещите лица е декември 2019 г., но поясни, че това е един от 14-те проекта на МП, по които има забавяне и вероятно ще се иска удължаване на срока.
„Апелирам да обединим усилията си с ВСС и МВР, които са ни партньори. Убеден съм, че има възможност за оптимизация на разходите, включително и в частта за съдебната охрана, която също е претоварена в случаите, в които има отлагане или удължаване на съдопроизводството.
Поставя се остро въпросът и за изисквания за лицензиране към вещите лица, при положение че интересът е нисък, тази теза и този въпрос, който е обсъждан и в работни групи, трудно ще получи развитие. Но пък разчитам на вашето участие да намерим ефективни форми на мотивация и стимулиране на качествени вещи лица във всички съдебни дела. Знам, че е проблем. Разчитам вие да посочите пътя и формата, а изпълнителната власт да се опита да я осъществи“, каза още Кирилов.
„Всичко опира до заплащането, а и разходите и време, което използват вещите лица, за да отидат на делата, вместо да си работят в кабинетите. Проблемът не е лесен за решаване“, заключи Мавров.
Евгени Диков, който е координатор на проекта за вещите лица, обясни, че още през лятото са били предложени серия от изменения в процесуалните закони, за да се въведат видеоконферентните връзки по делата. И призова правосъдния министър, ако може тези предложения да бъдат придвижени по-бързо.
Данаил Кирилов напомни, че законодателните идеи трябва първо да минат през вътрешна процедура в МП, както и да бъдат обсъдени от Съвета за съдебна реформа. Но пое ангажимента това да стане по най-бързия начин и нещата да се случат преди „коледното прекъсване“ на Народното събрание.
Тенденция за намаляване на приходите на съдебната власт
Дебатът за увеличаване на разходите се проведе докато съветът обсъждаше отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт за първите осем месеца на тази година.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който е и председател на бюджетната комисия, заяви, че от началото на годината има тенденция за намаляване на приходите на съдебната власт.
По план за първите 8 месеца приходите трябвало да бъдат 66 667 000 лв., а реално са 62 429 000 млн. лева.
За приходите от други дейности, като глоби и конфискации, е заложено да са 10 666 000 лв., а са 10 324 000 лева.
Същевременно пък разходите се движели в добра посока, коментира Магдалинчев. По план до края на август те трябвало да бъдат 473 604 000 лв., а реално са 445 937 000 лева. За заплати са дадени 274 284 000 лева, при заложени 285 284 000 лева.
Ръст бележат другите възнаграждения – като тези за облекло и обезщетения. Заложени са 41 368 000 лв., а са похарчени 51 539 000 лева.
За издръжка са предвидени 41 881 000 лв., а са изплатени 34 217 000 лева.
Най-много „спестени“ средства има за капиталови разходи. В бюджета са заложени 19 695 000 лв., а до края на август са похарчени едва 5 870 000 лева. Затова Магдалинчев призова за по-бързи действия по усвояването на парите за ремонти.
На финала той каза, че средната заплата в съдебната система е 2 458 лева.
Защо НАП продължава да не събира вземанията на съдебната система
Възползвайки се от присъствието на правосъдния министър, Олга Керелска постави друг наболял от години въпрос. Цитирайки данните от изпълнението на бюджета, тя посочи, че за първите осем месеца на годината Националната агенция за приходите (НАП) е събрала едва 1.59% от вземанията на съдебната власт.
„Нисък резултат се отчита не за първи път. Трябва да се активизира дейността и приходите от вземанията да се увеличат. Тези вземания имат погасителна давност и когато не се предприемат мерки, те ще се погасяват по давност и съдебната система губи тези средства. Това има демобилизиращ ефект и по отношение на длъжниците, тъй като за суми, които са присъдени на държавата, тя не предприема действия да бъдат събрани“, заяви Керелска. И попита Кирилов дали правосъдното ведомство предприема някакви мерки или дали ще го направи за в бъдеще, за да събере НАП вземанията на съдебната система.
Данаил Кирилов заяви, че не е работа на министерството да дава указания на НАП. „Знаете, че този въпрос не се обсъжда за първи път, стои от дълги години назад във времето. И знаете, че тук проблемът не е само на изпълнителната власт, а по принцип касае института за събиране на държавни вземания във връзка с наказателни постановления на съдилищата. Не искам да звуча неангажирано, но изцяло във вашата власт е да предложите законодателни изменения и тези вземания да се събират не от НАП, а от друг орган – дали от ДСИ, или както прецените. В Народното събрание се е обсъждал вариант да се възлагат и на ЧСИ“, каза Кирилов.
И добави, че инициативата би следвало да бъде от страна на съдебната система. „Не мога да дешифрирам пред вас сега какво се крие зад този 1.59% като събираемост, като периодика на изпълнението. Поемам ангажимент, ако НАП съдейства, да ви представя подробна справка. За кратката давност съм съгласен с вас, но тези действия зависят и от волята на взискателя“, заяви още Кирилов.
Всъщност през 2016 г. с промяна в Закона за съдебната власт беше дадена възможност вземанията на системата да се възлагат за събиране на държавните съдебни изпълнители. Още предишният състав на ВСС пък сключи споразумение с Камарата на частните съдебни изпълнители, които приеха без да събират предварително такса от взискателя – съдебната власт, да събират сумите, които се дължат на съдилищата.
18
Коментирайте
Мавров е абсолютно прав! Видеоконферентните връзки са крайно наложителни, особено като се има предвид закриването на териториални съдилища!
Те му говорят за законодателни промени, той говори за волята на взискателя. Не е в час напият министър.
Много ме дразнят хор, които говорят много, но празни приказки. За един министър говоря.
Да чета стенограми от изказвания на Данаил Кирилов и за мен е болезнено. Така че разбирам.
Средна заплата в съдебната система 2 458 лева. Не ви е зле!
Всъщност средната магистратска заплата е много по-висока. Тук тя е изчислена с тези на служителите 🙂
Е, не е ли крайно време след 30 години да разберете, че правосъдието и демокрацията са скъпо „удоволствие“ ?! Не че сега живеете в демокрация и правосъдието е на европейско ниво, но когато вашия Султан-мутра и престъпната му шайка отидат в политическото небитие (а после и в затвора), все някоя политическа коалиция ще бъде принудена най-после да реформира почти всичко и разбира се на висока цена.
Проблемът с вещите лица е изключителноп сериозен. И докато не им вдигнат възнагражденията, нещата няма да се променят.
Обаче и самото оборудване за тези видеоразговори ще е доста скъпо.
Бихте ли били по-конкретни. А и тези вложения ще се възвърнат с течение на времето.
E, освен тогава да започнат с видеочатове през скайпа или фейса.
Между другото, може би се шегувате, но знам, че в прокуратурата използват скайп, за да общуват с чуждестранните си партньори и така много по-бързо се стига до обмяна на документи.
Така се прави в много държави. Добре, че премахнаха съкратеното, та и нашите да се сетят.
ако става въпрос за около 600 дела за убийство за 5 гдоини и 160 от тях са минали по съкратеното, а сега ще се гледат по общия ред за какви толкова разходи говорим?! това не отменя адекватността на настояването на Мавров
Две години от мандата минаха и още сме на ниво , „питах човека и той каза : Ще видим…“
Така ще е докато не изтрещи съвсем и бойко не го махне. Какво да се прави, няма материал.
Съдия Мавров принципно е прав, няма да са кой знае какви разходи, но пък видеоконференцията ще реши много проблеми не само финансови, но и с отлагането на делата заради пътешествия на вещи лица из цялата страна, заради разпит на свидетели от другия край на страната. Това трябваше отдавна да се случи! Натискайте Кирилов!
Приятелю с псевдоним „Ехх“, вече не се дразня нито Барни ръбъла, нито Боко-тиквата и „вся осталая сволоч“. Дразни ме падението на това робско племе, което претенциозно се нарича народ. Същото което Славейков някога нарекъл мърша: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат“……„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша“. И на 27 този месец тази сурова, но справедлива оценка ще се потвърди.