Особености при сключването и съдържанието на договора за потребителски кредит – част I
Анализ на практиката на българските съдилища и на Съда на ЕС
Анализът
„Лекс“ публикува първата част от анализа на практиката на българските съдилища и на Съда на Европейския съюз по договорите за потребителски кредит на съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд.
Анализът обхваща тълкувателните проблеми от материално и процесуално естество, които се срещат при постановяване на съдебните решения във връзка с разрешаване на дела по Закона за потребителския кредит. Тези проблеми се отличават със спецификата, че са свързани с тълкуване и прилагане на Директива 2008/48 и практиката на СЕС, която очертава тенденциите и перспективите за единно приложение във всички страни членки на правилата на защита на потребителя, доколкото българският закон имплементира нейните разпоредби. В този смисъл са изследвани конкретните проявления и взаимодействия на практиката на българските съдилища и практиката на СЕС по тълкуване и прилагане на уредбата на потребителския кредит и ефективните гаранции за защита правата на потребителя.
Защитата на потребителите по закона за потребителския кредит е разгледана в три основни направления.
Първо, правата и задълженията на страните при водене на преговори преди сключване на договора и последиците от тяхното неизпълнение.
Второ, изисквания към задължителното съдържание на сключения договор и последиците от липсата и/или неправилно посочване на информация в договора.
Трето, типични клаузи, които са нищожни или неравноправни, в договорите за потребителски кредит и правомощията на съда във връзка с тях.
I. Правата и задълженията на страните при водене на преговори преди сключване на договора и последиците от тяхното неизпълнение.
1. Във всеки случай преди сключване на потребителски договор за кредит кредиторът следва да предостави предварителна информация, която да ориентира потребителя в основните параметри на договора. Това е годишният процент на разходите (ГПР) – той включва всички лихвени и нелихвени разходи и общия размер на дълга на потребителя. Всички тези данни се представят по ясен и кратък начин чрез представяне на стандартизиран европейски формуляр, който е част от приложенията към Директива 2008/48. Предварителната информация следва да бъде предоставена достатъчно време преди сключването на договора, за да може потребителят да се информира адекватно за параметрите на договора. Тази информация следва да бъде разяснена на потребителя, за да може той да направи осведомен избор и да прецени дали даден кредит съответства на интереса и възможностите му.
Изискването за предварително предоставяне на информация могат да се изведат от съображенията в Директива 2008/48. Те са водещи тълкувателни правила и служат за допълване и изясняване на действителния смисъл на залегналите нормативни правила. По тази причина в решенията си СЕС базира на тях голяма част от своите изводи. В случая, за да се тълкува правилно съдържанието на това задължение, следва да бъдат взети предвид съображения 19, 24, 32 в Директива 2008/48 [1] от които се извеждат особените цели на изискванията за предоставяне на предварителна информация. Българският законодател е предвидил тези изисквания в чл. 5 и 6 ЗПК. Правилата в българския закон са подробно разписани и считам, че съответстват на изискванията на директивата в тази част.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Реалният проблем е как се гарантира прилагането на тези разпоредби, защото простото им буквално възпроизвеждане като текстове на разпоредби от директива във закон не води до реално регулативно действие. Такива примери за абсолютно неработещи разпоредби могат да се дадат с чл. 6 ЗПК, в който е декларирано задължение на кредитора да разясни преддоговорната информация[2], както и с разпоредбата на и чл. 27 ЗПК, в която е посочено изискването за рекламата на кредите, но в самите норми липсват процедурните гаранции за тяхното реализиране, което се изисква от Директивата.
На следващо място проблем е, че в българския закон липсва ефективна материалноправна санкция за нарушаване на предвидените правила. Административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 5 и чл. 6 ЗПК е неефективна, тъй като за ангажирането ѝ отговарят председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) или оправомощени от него лица (чл.42, ал. 2 ЗПК), като те я осъществяват за нарушения, извършени в цялата страна. Самата процедурата по налагане на отговорността също е неефективна, а предвидените санкции са в минимален размер. Т.е. липсва ефективна административна процедура и персонална, организационна и техническа обезпеченост на контролиращия орган.
По този начин е поставена под въпрос ефективността на цялата уредбата и нейното реално прилагане, а закононарушенията са множество, видно от анализа на съдебната практика.
В практиката често се среща заобикаляне на изискванията на преддоговорния етап, като в договора само фиктивно се сочи, че е спазен чл. 5 ЗПК и потребителят е предварително запознат с нужната информация, като е получил стандартен европейски формуляр. Ефективното приложение на уредбата е от съществено значение за подобряване на услугата в България и е важен елемент от изискването за насърчаване на отговорното кредитиране, които са цели, залегнали в Съображения 7 и 9 на Директивата за добре функциониращ вътрешен пазар на потребителските кредити. Тази ефективност може да се гарантира най-добре с предвиждане на реална санкция, която да има материалноправни последици, така би се осъществил регулативен ефект върху кредитора. В допълнение на това следва да се предвиди и административно, нормативно, техническо и персонално подпомагане на КЗП. Всичко това е наложително да се случи, тъй като в съда контролът е последващ – на вече настъпили негативни правни последици, а логиката е Общите условия (ОУ) и предварителната информация да се контролират от ефективен административен орган и да не се допускат закононарушения. В България се случва точно обратното и закононарушения се констатират и изясняват от съда в множеството съдебни производства, което е неефективно, тъй като макар и делата да са многобройни, огромен процент от казусите изобщо не стигат до съда.
2. На следващо място, кредиторът има задължение да извърши проверка на кредитоспособността на потребителя преди да се сключи договор, което се налага с оглед целта на Директивата да се постигне отговорно предоставяне на услугата на територията на целия ЕС, която да се ползва с висока степен на доверие.[3] Това правило е залегнало най-общо в чл. 16 ЗПК, но ясно задължение или последици от неизпълнението му в закона липсват. Следователно то остава правило без реален регулативен ефект. Вярно, че е скрепено с административна санкция, но поради многобройността на случаите, тя се оказва неефективна. На практика в България задълбочена проверка на кредитоспособността чрез събиране на доказателства и разяснения не се прави. Обичайно проверката се оставя на твърденията на потребителя и с това тази фаза приключва формално, без да се изискват никакви доказателства и без да се правят проверки в достъпните бази данни.
От практика на СЕС[4] и от Съображения в Директива 2008/48/ 26, 28 и 29[5] може да се изведе същинското задължение за отговорна проверка за кредитоспособността, а от сравнителните образци на закони, имплементиращи Директивата, може да се изведат и модели за реално ефективно гарантиране на изпълнение на това задължение.
Важна част от проверката за кредитоспособност, която се базира на данни и доказателства от потребителя, са дадените от него разяснения, които трябва да са във връзка с извършената проверка и с данните от нея. Самите разяснения следва да са отнесени към конкретния потребител и предпочитания от него кредит.
Липсата на материалноправна санкция води това, че в България няма насърчаване за отговорно кредитиране, няма и последици за безотговорното кредитиране.
Затова предлагам констатираната непълнотата в закона да бъде отстранена чрез законодателно изменение. Да се предвиди изрично в разпоредба, че при непредоставяне предварително на информация или при неизвършена проверка за кредитоспособност целият договор е недействителен. Удачно е нарушението на чл. 5 и чл. 16 ЗПК да се предвиди в хипотезата на чл. 22 ЗПК.[6] Тази санкция би имала реален стимулиращ, въздържащ, съответен на изискването на правото на ЕС ефект. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че и аналогичните закони в други държави го предвиждат като основание за недействителност. Изведено е правилото, че съдът следи за спазването на тези изисквания служебно, като възлага в тежест на ищеца да предостави доказателства за това, че е извършил реална проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора. В този смисъл е изрично и практиката на СЕС.[7]
В обобщение следва да се посочи, че задълженията на кредитора на етапа преди сключване на договора са съществени за постигане на общата цел на директивата и имат за предназначение да намалят броя на лошите кредити, като по този начин да повишат удовлетвореността на всички участници на пазара, което ще повиши и доверието в него, като същевременно ще гарантира по-високо ниво на защита на потребителите.
II. Съдържание на договора
Българският закон въвежда задължителни изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит. Те са въведени с императивни разпоредби, които имплементират директивата за потребителския кредит в основната ѝ част. Нещо повече, в тази си част директивата предвижда пълна хармонизация, тоест не допуска други изисквания към съдържанието на договора.[8]
По приложението на отделните изисквания и кога те са изпълнени в практиката обаче възникнаха множество тълкувателни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. Като изходна позиция следва да се посочи, че за правилното тълкуване на националния закон е важно да се тълкуват директивата и съображенията за приемането ѝ. Съображенията са изключително ценен и важен източник на тълкувателни знания в тези случаи. Следва да се подчертае, че задължение на националния съд е да извършва конформно тълкуване[9] на закона, като съобрази целите на директивата и само ако има съмнение или неяснота как се тълкува правото на ЕС, да отправи преюдициално запитване.[10] Преюдициално запитване не се отправя, когато съюзната разпоредба е ясна („значението и смисълът на разпоредбата или на акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение”) или изяснена („произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда”)[11].
Основният проблем идва от това, че директивата не предвижда нарушенията на кои нейни норми следва да се санкционират и по какъв начин. Затова тези въпроси са оставени на националния законодател и на националната практика, което изрично е посочено в съображенията към директивата.[12]
В чл. 23 от директивата са поставени изискванията за пропорционалност, ефективност и възпиращ ефект на използваните санкции.[13]
В практиката на СЕС са изведени примери[14] за това кои нарушения са съществени и кои не, но това е само примерно изброяване.
Българският закон въвежда като санкция недействителност на договора при липса на изрично посочени изисквания, като се предвижда, че по кредита не се дължат лихви и разноски, а само следва да се върне главницата.
Следва да се посочи, че предвидената санкция по принцип е стандартна за страните от ЕС и отговаря на изискванията на Директивата в чл. 23, съгласно практиката на СЕС.
Практиката на СЕС определя ясно за кои нарушения такава санкция не отговаря на критериите в чл. 23 от Директивата. Що се касае до налагането ѝ поради липсваща информация, която е посочена в Директивата като задължително съдържание на договора, следва информацията да е съществена за избора на потребителя дали да сключи сделката, или не. Т.е. липсата на тази информация трябва да е от естество да засегне правото на потребителя да формира пълната и вярна икономическа представа за сделката.
В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и чл. 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.
А чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Българският закон изчерпателно е изредил съществените изисквания, които ако бъдат нарушени, ще се стигне до недействителност на целия договор с последиците по чл. 23 ЗПК.
Първото изискване е всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Следва да се посочи, че това изискване важи за ОУ и всички приложения към договора, защото нерядко в тях се съдържа съществена информация, а и по правило те се считат за неразделена част от договора. При съмнение, съдът и служебно може да допусне експертиза с цел да установи спазено ли е това изискване. По принцип в тежест на кредитора е да докаже, че е спазено. Това оригинално изискване към съдържанието на договора и съответно основание за неговата недействителност дължи появата си на особености на българския кредитен пазар, при който се допускаше тенденциозно някои неизгодни клаузи да са с изключително дребен шрифт, който затруднява потребителя да се ориентира в текста на съответната клауза. В част от съдебната практика се приема, че това изискване противоречи на пълната хармонизация на директивата, поради което не следва да бъде прилагано, тъй като в директивата такова изискване не е предвидено. [15] Това мнение не може да се сподели, тъй като директивата действително предвижда пълна хармонизация на съдържанието на договора, но не и на формата му и на основанията за недействителност. В този смисъл, българският закон е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е въведена писмена форма със специални технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя.
Ясната формулировка на основанието обаче не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като държи сметка за това, че освен шрифта, решаващо значение има и стилът, на който е изписан текстът на договора, тъй че на съда остава преценката за това дали е съществено нарушението, което да води до недействителност на договора.
Съществува и практика, според която всяко отклонение от шрифт 12 надолу води до нищожност, без значение дали така текстът е четим.[16] Това крайно виждане не може да бъде споделено, защото следващата се санкция е съществена и съдът трябва да я налага само в случаи на закононарушения, които водят до невъзможност или значителна затрудненост потребителят да се ориентира в текста на договора. Следователно, трябва да се съблюдава принципът за пропорционалност на санкцията, а това значи във всеки случай нарушението да се оценява и по критерия същественост, а не преценката на съда да се формализира.
В практика съществува различно виждане по въпроса дали когато към договора за кредит има сключен и договор за застраховка заедно с общи условия към него, който е неизменна част от условията по договора за кредит, следва и договорът за кредит и ОУ към него да са с посочения шрифт, или за него се прилага Кодексът на застраховането, в който такова изискване за шрифт няма[17]. Считам, че целта на разпоредбата на закона е да важи за всички свързани договори, които са от съществено значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради това приемам, че всички свързани договори с договора за кредит трябва да са с шрифт не по-малко от 12.[18]
Второто изискване е договорът да е написан на разбираем език. Този критерий е въведен от българския законодател, но той може да бъде изведен и от съображенията на директивата за потребителския кредит[19]. В същото време, в практиката на СЕС това изискване е изведено като общ критерий за това следва ли клаузите от договора да се проверяват дали са неравноправни. Ако дадена клауза е от основния предмет на договора, тя не подлежи на проверка за неравноправност, но ако е съставена на неясен и неразбираем език, тогава подлежи на проверка[20].
В България изискването е целият договор да е на ясен и разбираем език и е въведено като условие за валидност. Трябва да се посочи, че е справедливо нарушението му да води до недействителност на целия договор.
За да бъде определено нарушението като такова водещо до недействителност на целия договор, то трябва да води до това, че не са ясни основната цел и смисълът на договора и потребителят не би могъл да се ориентира изобщо от текста му за съдържанието на правата и задълженията по него. Тоест нарушението трябва да засяга съществено основния предмет на договора. В останалите случаи недействителността евентуално ще засяга само отделна клауза от договора, която е на неясен и неразбираем език. По тази причина това основание практически твърде рядко намира самостоятелно приложение като основание за недействителност на целия договор.
Следва да се тълкува на следващо място какво значи на ясен и разбираем език. Част от практиката приема, че изискването е спазено, ако договорът е на български език, който е разбираем за юристи.[21] Изразът обаче трябва да се тълкува съобразно целта на директивата, а не формално, като следва да се приеме, че изискването за ясен и разбираем език в уговорките в договора ще е спазено, ако те са изразени по такъв начин, че да са ясни действието на договора и икономическите последици от него, като това се преценява спрямо средния потребител и е общовалидно изискване към всички каузи в договора.[22]
Третото изискване е да са посочени общият размер на кредита и условията за усвояване. Това изискване не създава проблеми. Общият размер на кредита по дефиниция означава горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит. Трябва да има правилно посочване на сумата, която подлежи на получаване. Това е чистата сума, която се изплаща реално на потребителя и в нея не следва да се включват такси и разноски, които се приспадат авансово. Трябва да е посочено как се изплаща – в брой или по сметка, и кога.
Четвърто изискване е, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга или при свързани договори за кредит, да се посочи стоката или услугата и нейната цена в брой, тоест когато имаме свързан с договора за кредит договор за продажба на изплащане;[23]
При закупване на стока и услуга те трябва да се индивидуализират, като се посочи тяхната цена в брой. Целта е да се направи явна съпоставка за каква стока при каква цена в брой се сключва договор за разсрочено плащане и колко ще струва при този начин на плащане, съпоставено с плащането в брой. Идеята е потребителят да направи икономическа преценка за себе си, преди да избере да сключи този договор.
Петото изискване е да са посочени лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В първата си част изискването е ясно и не създава проблеми в практиката. Когато лихвеният процент е фиксиран, е достатъчно да се посочи точният процент, за да се счита, че изискването е спазено. Относно втората част на изискването има създадена практика на СЕС[24] и ВКС[25], която ясно посочва какви трябва да са условията и процедурите, разписани в договора за изменение на лихвения процент.[26] Втората част на изискването се прилага само в случай, че размерът на лихвата подлежи на изменение, не и в случаите на фиксиран размер[27].
Шесто изискване е прието от националния законодател. То не присъства отделно в Директивата и е свързано с методика за определяне на референтен лихвен процент.[28] Тази информация е съществена за потребителя, но тя вече е посочена в основни линии в предходното изискване[29]. Информацията в методиката е специфична професионална информация, която не е пряко относима към избора на потребителя, доколкото той няма нужните знания да се ориентира в сложната материя. Това е свръхинформация[30]. Съществено е колко се дължи, колко е ГПР, колко е лихвеният процент и как може да се променя, ако не е фиксиран, както и колко е сумата, която ще получи, и общата сума, която ще връща. В този смисъл нарушението на това изискване самостоятелно не може да доведе до недействителност на целия договор,[31] тъй като въвеждането му противоречи на пълната хармонизация, извършена с директивата за потребителските креди. Тя не позволява на националния законодател да добавя нови изисквания към съдържанието на договора, нито да санкционира страните при тяхната липса с най- тежката санкция.
Доколкото има смисъл в това изискване, то е за пояснение към предходното изискване[32] и да се подчертае неговата значимост за прозрачност, публичност и предвидимост на формирането и изменението на лихвените разходи. Целта е да се утвърди разбирането, че методиката обвързва кредитора и той сам едностранно не може да я изменя, тъй като тя става част от договора. Лихвеният процент не може да се променя на основание субективни фактори, а промяна е възможна само при обективни обстоятелства, които са посочени предварително в методиката.
[1] (19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
(24)Необходимо е на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не.
(32) С цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва договорът за кредит.
[2] Чл.4 параграф 6. От Директивата Държавите-членки гарантират, че кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници дават подходящи пояснения на потребителя, за да бъде потребителят в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние, ако е необходимо чрез разясняване на преддоговорната информация, която следва да се предостави в съответствие с параграф 1, съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичния ефект, който могат да имат върху потребителя, включително последиците от просрочените плащания за потребителя. Държавите-членки могат да адаптират начина, по който такава помощ се предоставя, както и това от кого се предоставя тази помощ, спрямо конкретните обстоятелства, при които се предлага договорът за кредит, лицето, на което се предлага той, и какъв вид кредит се предлага.
[3] Решение от 27 март 2014 година по дело C‑565/12
40 От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
42 Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити
[4] Решение от 18 декември 2014 г. по дело C‑449/13 на СЕС, в което е прието следното: Разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 :април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че:
-
от една страна, те не допускат национална правна уредба, съгласно която доказателствената тежест за неизпълнението на предвидените в членове 5 и 8 от Директива 2008/48 задължения се носи от потребителя, и
-
от друга страна, те не допускат задължение за съда да приеме въз основа на типова клауза, че потребителят е потвърдил пълното и точно изпълнение на преддоговорните задължения на заемодателя, тъй като така тази клауза води до разместване на доказателствената тежест за изпълнението на посочените задължения, което може да осуети ефективното упражняване на признатите с Директива 2008/48 права.
2)Член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че допуска оценката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на предоставената от него информация, при условие че тя е в достатъчен обем и че обикновените изявления на потребителя са придружени от доказателства, и от друга страна, че не изисква от заемодателя да извършва систематична проверка на предоставената от потребителя информация.
3)Член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че макар да допуска възможността заемодателят да предостави подходящи разяснения на потребителя, преди да е извършил оценка на неговото финансово положение и на потребностите му, може да се окаже, че оценката на кредитоспособността на потребителя налага промяна в предоставените разяснения, които трябва да бъдат съобщени на потребителя своевременно, преди подписването на договора за кредит, без обаче това да предполага изготвянето на специфичен документ.
[5] (26) Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи от кредитното правоотношение, като вземат предвид специфичните особености на своя кредитен пазар. Тези мерки могат да включват например предоставяне на информация и образоване на потребителите, включително предупреждения относно рисковете от просрочените плащания и свръхзадължеността. В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин.
(28) За да се оцени кредитният статус на потребителя, кредиторът следва също да направи справка в съответните бази данни; обхватът на тези справки може да варира в зависимост от правните и фактическите обстоятелства. С оглед предотвратяване на нарушаването на конкуренцията между кредиторите следва да се гарантира, че кредиторите имат достъп до частни или публични бази данни с информация за потребителите в държави-членки, в които не са установени, при недискриминационни условия в сравнение с кредиторите в тези държави-членки.
(29) Когато решение за отказ на искане за кредит се основава на справка в база данни, кредиторът следва да информира потребителя за този факт и за сведенията в базата данни, в която е направена справката.
[6] Подобни текстове има в Член L 311‑9 от френския кодекс гласи:
„Преди да сключи договора за кредит, заемодателят проверява кредитоспособността на заемателя въз основа на достатъчно данни, включително информацията, предоставена от последния по искане на заемодателя. Заемодателят извършва справка с предвидения в член L. 333‑4 файл съгласно условията, предвидени в постановлението, посочено в член L. 333‑5“.
Член L. 311‑48, втора и трета алинея от Code de la consommation предвижда:
„Когато заемодателят не е изпълнил задълженията си по членове L. 311‑8 и L. 311‑9, той губи правото на лихви, изцяло или в определено от съда съотношение. По сходен начин е уредбата в Белгия и Чехия.
[7] Решение от 5 март 2020 г. по дело C-679/18 на СЕС , с което е обобщена практиката и е прието, че
Членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националният съд да проверява служебно дали е налице неизпълнение на преддоговорното задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8 от тази директива, и да приложи правните последици, произтичащи от националното право в случай на неизпълнение на това задължение, стига санкциите да отговарят на изискванията на посочения член 23. Членове 8 и 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват и в смисъл, че не допускат национален режим, по силата на който неизпълнението от страна на кредитора на неговото преддоговорно задължение да оцени кредитоспособността на потребителя се санкционира с недействителността на договора за кредит, съчетана със задължението на този потребител да върне на кредитора главницата в съответстващ на неговите финансови възможности срок, само при условие че този потребител се позове на недействителността, и то в тригодишен давностен срок.
[8](9) Пълната хармонизация е необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на държавите-членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите-членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство.
(10)Определенията, които се съдържат в настоящата директива, определят обхвата на хармонизацията. Поради това задължението на държавите-членки да приведат в изпълнение разпоредбите на настоящата директива следва да бъде ограничено до нейното приложно поле, както е очертано от тези определения.
[9] Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10 –В това отношение според постоянната съдебна практика от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (вж. по-специално Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C-397/01—C-403/01, Recueil, стр. I-8835, точка 114, Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др., C-378/07—C-380/07, Сборник, стр. I-3071, точки 197 и 198, както и Решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci, C-555/07, Сборник, стр. I-365, точка 48).
[10]Виж Семов,А. Неадекватната уредба на преюдициалното запитване в българските ГПК и НПК Националните юрисдикции могат, особено в случаи, в които смятат че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка
[11] Виж Семов,А. Неадекватната уредба на преюдициалното запитване в българските ГПК и НПК
[12] (30) Настоящата директива не урежда свързани с договорното право въпроси относно действителността на договорите за кредит. Ето защо в тази област държавите-членки могат за запазят или въведат национални разпоредби, които са в съответствие с правото на Общността.
[13] От съображение 47 от посочената директива следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., LCL Le Crédit Lyonnais, C‑565/12, EU:C:2014:190, т. 43).
[14] Решение по дело С-42/15 от 09.11.2016 г. – Словакия
70 Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат в частност данни като например годишният процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48, броят и периодичността на погасителните вноски съгласно член 10, параграф 2, буква з) от тази директива, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки, както предвижда член 10, параграф 2, букви н) и о) от посочената директива.
71 Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 и съдебната практика, припомнена в точка 63 от настоящото решение.
4 Допуска се държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по чл.10, пар.2 договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само, ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
[15] В този смисъл Решение № 152 от 17.10.2019 г. по в. гр. д. № 247 / 2019 г. на Окръжен съд – Търговище и Решение от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 664 / 2020 г. на Окръжен съд – Бургас – Практиката на Съда на ЕС по повод прилагане на въпросната директива в националното законодателство, е дала отговор на редица въпроси, които са относими в настоящото производство. В РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 е прието следното: Видно от член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си. Това изискване допринася за постигането на преследваната с Директива 2008/48 цел да се установи във връзка с потребителските кредити пълна и задължителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Съюза и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити (вж. решение 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C-377/14, EU:C:2016:283, т. 61). Предвид ясния текст на тези разпоредби следва да се приеме, че Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа подобно извлечение под формата на погасителен план. Що се отнася до възможността на държавите членки да предвидят такова изискване в националната си правна уредба, важно е да се отбележи, че по отношение на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48, държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volksbank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64). Следва обаче да се отбележи, че член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит. Несъмнено съгласно член 10, параграф 2, буква ф) от тази директива в договора за кредит трябва ясно и кратко да се излагат евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба обаче е да се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг траен носител, да включва всички клаузи или условия, договорени от страните в рамките на съществуващите между тях договорни отношения по кредита. Същевременно въпросната разпоредба не бива да бъде тълкувана като допускаща държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба изискване договорът за кредит да включва данни, различни от изброените в член 10, параграф 2 от посочената директива. Отделно се посочва, че Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Сходни съображения са изложени и в РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от 5 септември 2019 година по дело C-331/18. Решенията на съда на ЕС са задължителни за националните юрисдикции, пред които е висящ спор със сходно съдържание. Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Видно от съдържанието на обсъжданата директива и съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. По този начин законодателят е въвел изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за кредитодателя – загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. Настоящият въззивен състав приема, че доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта й на изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, то не следва да прилага този текст.
[16] Решение № 580 от 22.01.2020 г. по в. гр. д. № 14608 / 2018 г. на Възз. IV-в състав на Софийски градски съд- С отпечатването на текста на договор за кредит с шрифт с кегел, по-малък от 12 пункта (както следва да се разбира непрецизно формулираният израз „размер шрифт – не по-малък от 12“, употребен в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПКр), законът – правилото на чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПКр, свързва само една последица – нищожност на целия договор за кредит. Поради това, ако съдът установи по-малък размер на шрифта, той е длъжен да не признава договора за кредит като валиден източник на вземане. Вярно е, че последицата, свързана от законодателя с формулирането на клаузите в текст с твърде малък по размер шрифт изглежда твърде строга, но съдът не може да замества законодателната воля без наличие на основание за това от надзаконов характер (конституционна или международноправна разпоредба), каквато в случая не съществува. Освен това кредиторът е можел лесно да избегне предвидената в Закона за потребителския кредит последица, като отпечата договора с изискуемия се от закона размер на шрифта. Неспазването на това изискване води до нищожност, която не може да бъде санирана.
[17] В този смисъл Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 / 2020 г. на II състав на Окръжен съд – Варна – Сключеният договор отговаря на изискванията за писмена форма, а към този момент чл. 10 ал.1 ЗПК е изисквал ясно и разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая това изискване съдът намира за спазено, като преценява само документа, материализиращ съдържанието на кредитната сделка. Доводите за прилагане на същите изисквания и към сертификатите за присъединяване към групата на застраховани лица по комбинирана застраховка, сключена от кредитора за застраховане на риска от загуба на обичайния доход на кредитополучателя в резултат на смърт, увреждане на здравето или безработица не могат да бъдат споделени. Това застрахователно правоотношение, макар и да съпътства като обезпечение на кредитора основната кредитна сделка се урежда от други специални правила по КЗ, където няма подобно изискване.
[18] В този смисъл Решение № 260239 от 13.10.2020 г. по в. гр. д. № 646 / 2020 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив-Видно от представените Договор за кредит, Общи условия на същия, Сертификат за застраховка и Общи условия на договора за застраховка, същите не отговарят на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба императивно при сключване на договора всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 Видно от приложените на л. 19-26 договор за застраховка, общи условия към същия и общи условия към договора за кредит, същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от договора по кредит и е по-малък от 12 пункта.
[19] (31) За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
[20] Решение от 14.03.13г. по дело С-415/11 СЕС – На преценка за неравноправност подлежат само клаузи, които не са част от основния предмет на договора, тези свързани със съотношението цена – услуга – не попадат в предметния обхват. Дори да са част от основния предмет на договора, клаузите подлежат на проверка за неравноправност, ако са съставени на неясен и неразбираем език.
[21] Решение № 226 от 10.07.2019 г. по в. т. д. № 266 / 2019 г. на II състав на Апелативен съд – Пловдив Несъмнено договорът е сключен на български език, а от данните по делото се установява, че кредитополучателят е с юридическо образование. Ето защо не може да се приеме тази теза, че договорът е на неразбираем език за кредитополучателя.
[22] В този смисъл Решение от 30.04.14г. по дело С – 26/13 СЕС– Според чл.4, пар.2 изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение не само клаузите да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора прозрачно е изложен точният механизъм за конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
[23] По дефиниция:
„свързан договор за кредит“ означава договор за кредит, при който:
-
i) въпросният договор за кредит се използва изключително за финансиране на договор за доставка на конкретни стоки или предоставяне на конкретна услуга и
-
ii) от обективна гледна точка двата договора представляват едно цяло; смята се, че това е така, когато доставчикът на стоката или услугата финансира сам предоставянето на потребителския кредит или, в случай че кредитът се финансира от трета страна, когато кредиторът използва услугите на доставчика на стоката или услугата за сключването или за подготовката на договора за кредит, или когато в договора за кредит са изрично посочени доставка на конкретни стоки или предоставянето на конкретни услуги.
[24] РЕШЕНИЕ от 26 февруари 2015 г. по дело C 143/13 на СЕС
член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство понятията „основен предмет на договора“ и „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, по принцип не обхващат видове клаузи, съдържащи се в сключвани между търговец и потребители договори за кредит като разглежданите в главното производство, които, от една страна позволяват при определени условия на кредитодателя да променя едностранно лихвения процент, и от друга страна, предвиждат събирана от него „комисиона за риск“. Задача на запитващата юрисдикция е обаче да провери тази квалификация на посочените договорни клаузи от гледна точка на естеството, систематиката и условията на съответните договори, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват.
[25]В Решение № 98 от 25.07.2017 г. , т.д.№ 535 / 2016г., I т.о. ВКС и Решение № 424/02.12.2015 г. гр. д. № 1899/15г. на ВКС, ІV г.о. В посоченото решение, както и в Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е посочено, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща: вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Посочването само на факторите, чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, сочи, че дори и изменението да е обосновано обективно, то в тези клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който, предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс, респ.валутен курс и др., ще се формира новият базов лихвен процент. Липсата на конкретна методика или формула (математически алгоритъм), определящ трайно съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени индекси създава възможност при наличие на предвидените в договора и/или ОУ изменения на променливата компонента, банката – кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. В Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е поставено и изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени разходи и фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният елемент при изменението и за да може потребителят да направи прогноза или самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от сключването на договора.
В случаите на сключен договор, в който липсва методика за изменение на лихвения процент, а е уговорена възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на размера на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на такива клаузи, изключението по чл.144, ал.3, т.1 З. е неприложимо
[26] Решение от 26 февруари 2015 г.по дело C 143/13, в което е прието следното:
74 Видно по-конкретно от членове 3 и 5 от Директива 93/13, както и от точка 1, букви й) и л) и точка 2, букви б) и г) от приложението към нея, че с оглед на спазването на изискването за прозрачност е от основно значение дали в договора за кредит прозрачно са изложени основанията и спецификата на механизма за промяна в лихвения процент, както и връзката между тази клауза и други клаузи, свързани с възнаграждението на кредитодателя, така че един информиран потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (вж. в този смисъл решение Kásler и Káslerné Rábai, EU:C:2014:282, т. 73).
75Този въпрос трябва да бъде разгледан от запитващия съд от гледна точка на всички относими фактически елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, и като се има предвид степента на внимание, която може да се очаква от един нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител (вж. в този смисъл решение Kásler и Káslerné Rábai, EU:C:2014:282, т. 74).
76Когато обаче става дума за разглежданите в главното производство договорни клаузи, и на първо място, за тези, които позволяват на кредитодателя едностранно да променя лихвения процент, следва да се постави въпросът за предвидимостта за потребителя на увеличенията на този процент, които могат да бъдат извършени от кредитодателя в зависимост от критерий, на пръв поглед недостатъчно прозрачен, относно „настъпването на значителни промени на валутния пазар“, макар и тази последна формулировка сама по себе си да е граматически ясна и разбираема.
[27] В този смисъл Решение № 189 от 26.02.2020 г. по в. т. д. № 2063 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд – Варна – Неоснователни са оплакванията за допуснато отклонение от изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.9а от ЗПК, тъй като същите са относими към договори за кредит с предвиден променлив лихвен процент, какъвто настоящият не е, с оглед факта, че е уговорено заплащането на фиксирана по размер лихва.
[28] Изказване на Калин Христов в комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм: https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/224/steno/ID/1669 Практически дефиницията на „референтен лихвен процент” не е част от директивата. Тоест, ние сме дали национална дефиниция такава каквато законодателят реши. Защото имаше спорове в обществото: „Директивата е казала така”. Тя не казва нищо по този въпрос, т.е. остава на националното законодателство.
[29] Решение № 222 от 11.03.2020 г. по в. т. д. № 42 / 2020 г. на V състав на Окръжен съд – Варна
Не е налице и твърдяното нарушение на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. С договора за кредит страните изрично са договорили в чл.8 кредита да се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 6,70% годишно при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, формиран от стойността на 6-месеч.Sofibor /0,594%/ и фиксирана преференц. надбавка от 6,106%. Видно е, че формирането на размера на лихвата е поставен в зависимост от един ясно обозначен индикатор, върху който банката няма пряко влияние и който се оповестява публично. Горепосочената клауза съдържа достатъчно ясна и разбираема за кредитополучателя информация за условията и начина на изчисляване на размера на лихвения процент по договора за кредит. Решението е предмет на касационно обжалване виж к.д.№ 2181/2020 III г.о., ВКС.
[30] Изказване на Левон Хампарцумян в комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм: Свръхизлишъкът на информация е еквивалентен на тоталната липса на информация, защото вие не може да се оправите в тези дебри. И затова, това което бих призовал, за да бъдем коректни към нас и към кредитополучателите, да споменем факторите, които влияят върху този основен референтен лихвен процент, който ще се публикува.
Изказване на Диан Червенкондев в комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм: Уважаеми колеги, аз наистина считам, че тази поправка, която в момента е внесена от колегите Димитров и Мавродиев, нейната основна цел е малко допълнително да се внесе публичност на някои от ценообразуващите фактори в потребителския кредит. Хубавото на тази промяна е, че ако се вкара като описание в този референтен лихвен процент какво включва най-общо, какви показатели и фактори, ще се разбере, че в него се включва цената на ресурса, който ползват финансовите институции, за да предоставят потребителски кредит. Потребителите накрая ще разберат, че когато се повишават някои пазарни индикатори или примерно депозитите, инфлацията и т.н., нормално е и те ще са на ясно, че и на тях би следвало да им бъде повишен лихвения процент по кредита. Още от началото те ще знаят, че лихвеният процент има възможност и да се повиши.
[31] Решение от 9 ноември 2016 година по дело C‑42/15
Що се отнася до възможността на държавите членки да предвидят такова изискване в националната си правна уредба, важно е да се отбележи, че по отношение на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48, държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volksbank România, C‑602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64).
56 Следва обаче да се отбележи, че член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит.
[32]Чл.11.,ал.1 т. 9 от ЗПК лихвения процент, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
16
Коментирайте
Така едни хора сега, които са леко глуповати, но са крайно добри и работливи, но живеят в крайна бедност им се случи, да теглят кредит за да си извадят документи за да заминат за Англия за работа. В крайна сметка теглят кредит, не ги викат на интервюта повече за Англия и не заминават. Почват с 300 зора да чистят кредита. Плащат си вноските всеки месец, а се оказва, че едва ли не срещу някакви си неплатени 11 лв. те са осъдени да платят 1500 лв и са дадени на ЧСИ. Сега дори не знаят към кого да се обърнат. Те… Покажи целия коментар »
Еми ето. Миналата седмица и тук и на други места се възхваляваха ЧСИ-тата колко пари били събрали от народа. А как ги събират? Дължиш 1000 лв. Идва и не ти взема телевизора и перланята, които възлизат на 1000 лв. а описва тия два електроуреда на обща стойност примерно 200 лв и продължава да описва останалото. НАкрая ПАК продължаваш да дължиш пари, но са ти взели всичко. Това ако не е престъпление, не знам кое е.
Въпросната УниКредит Булбанк даде преструктуриран кредит на колекторска фирма и кредитна карта на ЧСИ!!! Всичко това се случва след постъпване на нова служителка в клона на банката. Защото половина от задачите си не е изпълнила както трябва.
Добра статия с полезна информация
Добре е да се знае
Да закрият фирмите за бързи кредити, само проблеми създават 😊 а не някакви умници в НС да предлагат още по-големи неудтойки за хората
Затова им викат бързи кредити – заради бързите и повърхностни проверки и по-бързото заробване на хората. Не съм сигурен, че повечето хора, които опират до тези кредити ще разберат общите условия. И затова няма как да не се съглася с автора за ролята на КЗП
Проблемът е, че в КЗП ще им трябват юристи, които да извършват тази помощ, ама нали се сещате кой ще отиде там за парите, които се предлагат. Едва ли ще съумеят да наберат добре подготвен екип като гледам като цяло нивото в държавата
Проверка на кредитоспособността, вика съдията и е прав, но нали ако е извършат и един кредит няма да дадат. Народът тегли бърз кредит, само ако ЦКРто му е за*рано
До 98765 – ама хайде стига толкова жалостиво, как може да си мислиш, че е изгодно да вземеш кредит без каквото и да е обезпечение, „само срещу лична карта“. Трябва да си идиот
Разбира се, че трябва да си, но и може да си в нужда, а в нормалните държави и идиотите имат нужда от защита. Хайде със здраве
Съгласен съм с прежде коментиралите, но да си го кажем правичката – след падането на социлизЪма у нас всичко започна да става на принципа „кьорав карти не играе“. По-умните и красивите започнаха да гледат отвисоко на простия народ, който тегли бързи кредити и да обясняват как сам си е виновен. Може и така да го правят в САЩ, но европейският подход е съвсем друг и там има мисъл към бедния и прост човек, който е очевидна цел на тези фирми. Не го оставят да затъва и да се удави накрая.
Благодарност на колегата за ограмотителската статия
Лобито на фирмите за бързи кредити явно е силно и добре платено. Пресният пример с „независимия“ депутат и неустойката е достатъчен.
Ясно е, че чичо Гошо от Харманли няма да прочете договора преди да вземе 3000 лева за ремонт на кухнята, ясно е, че дори да го прочете, няма да го разбере. Е ми това е проблем. Ясният език, а не някакви безсмислени методики – да разбереш какво вземаш и какво връщаш, ей това се иска от Европата, ама Ганьо е по-хитър и не го прави
Дела има колкото щеш, но те са вече, когато каруцата се е обърнала. Проблемът на българския пазар е в на практика липсващия превантивен контрол над ОУ. Ако имаше комисия за защита на потребителите на място, всички ОУ щяха да са проверени и безобразията посечени още преди да са се случили.
Толкова им е капацитетът. Знаят само да се показват по телевизията за опасни детски играчки. Ама буквално само по такива теми можеш да видиш Маргаритов, но за бързите кредити нещата все не се получават. Начел съм се на такива общи условия, че ви е бедна фантазията, но аз мога да се произнеса само за конкретния договор. По едно време колеги мислеха да заливат КЗП с ОУ, но нищо не се случи.
Е как се предоставя формуляр за преддоговорната информация „след сключването на договора“?! Сключен ли е договорът или не и ако да – за каква преддоговорна информация говорим, ало авторът?