25 години по-късно
Оправдан за „албанската сделка“ осъди прокуратурата за 100 000 лева
Марио Стоичков е обезщетен на първа инстанция заради близо 3 години в ареста, разрушено семейство и бизнес и самоубийството на баща му
Прословутата сага за „албанската сделка“, която започна през 1993 г. със скандала в Министерството на отбраната (МО) покрай изчезнали шест тира с оръжие, 25 години по-късно не е приключила. През 2012 г. проточилият се 17 години процес срещу четиримата подсъдими завърши с оправдателна присъда, но висящо до момента е делото, което един от тях води за обезщетение.
Марио Стоичков беше единственият цивилен подсъдим за участие в „албанската сделка“ и Софийският градски съд му е присъдил компенсация от 100 000 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и още 8500 лева за адвокатски хонорари и разноски, показа проверка на „Лекс“.
Стоичков беше подсъдим като помагач в присвояване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на сделката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинения включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки „Драгунов“, като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лева и 670 000 долара.
Основен подсъдим по делото беше началникът на Управление „Снабдяване и търговия“ в МО полк. Валентин Попински, а останалите двама са заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална служба „Сигурност“. Делото за пръв път влиза в съда през 1995 г., но е върнато за доразследване и този сценарий се повтаря многократно през годините, като до 2003 г. е гледано задочно срещу Стоичков, тъй като той е избягал в Чехия. Според обвинението, участието му в сделката е като превозвач на оръжието през фирмата му „Видеомакс“. Въпреки че стоката трябвало да бъде транспортирана по вода, оръжията били пренесени с камиони, но следите им се изгубили в Скопие. Срещу четиримата беше четена една осъдителна присъда през 2005 г. от Софийския военен съд, който осъди Попински на 25 години затвор, Стоичков и Цаков на по 20 години, а Николов на 15 години. След това тя беше отменена, а делото няколко пъти се разхожда по съдебните инстанции, веднъж беше връщано и от Върховния касационен съд (ВКС). Накрая и трите инстанции оправдаха четиримата подсъдими.
В окончателното решение на ВКС се казваше, че между МО и Албания е имало устна договорка за сделки с оръжие и са водени преговори, които не са били тайна и за тях е бил уведомен военният министър. Оръжейните сделки били и нужни на Министерството на отбраната, тъй като му трябвали пари. За да си получи парите, МО трябвало да отправи искане до Албания, което не било направено, въпреки че били давани такива съвети и от дипломат. Била изпратена и специалната представителна делегация на МО в Албания за среща с ръководството на тяхното министерство с цел да бъде уредено плащенето. Имало обаче и указания от дипломатическата служба да не се решава въпросът с плащането, за което имало дипломатически съображения. Всички тези установени факти по делото, ВКС изброява като доказателства, че е липсвал умисъл у подсъдимите за извършване на престъпления, а още по-малко е можело да се говори за тайнственост, защото сделката е била скрита само от медиите.
От началото на скандала до 2003 г., Стоичков живял в Чехия, където започнал бизнеса си наново и дори се оженил повторно, тъй като първата му съпруга се развела с него заради множеството негативни публикации в медиите. През юли 2003 г. обаче бил задържан от чешките власти във връзка с искането за екстрадирането му. Там прекарал зад решетките над 4 месеца, след което бил върнат в България и останал в следствения арест до март 2003 г.
В исковата си молба Стоичков пише, че заради воденото срещу него дело фирмите, които оставил в България фалирали и капиталите им били източени, загубил семейния си живот два поредни пъти, като през 2010 г. и втората му съпруга поискала развод, защото не искала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил близките отношения с децата си и дори най-близките му го третирали различно. Времето прекарано в ареста било период на силен стрес в продължение на две години и осем месеца, а постоянната медийна атака срещу него от 1994 г. до 2012 г. също съсипвала емоционално и реално живота му. Свидетелка пък е дала показания, че бащата на Стоичков изпаднал в шок и се самоубил, когато научил, че синът му е осъден на 20 години затвор, защото мислел, че повече няма да го види. Марио Стоичков поискал обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева, но съдия Божана Желязкова е намалила размера, тъй като приема, че и той е имал вина за продължителността на делото, защото е избягал в Чехия.
Според нея обаче обезщетение от 100 000 лева е справедливо, защото по делото е било установено, че Стоичков е преживял тежко воденото повече от 10 години дело. Съдия Желязкова изброява нанесените психически щети на Стоичков, разрухата на семейния му живот и бизнес, загубата на баща му и „смазващата мисъл, че наказателното преследване срещу него е допринесло за самоубийството му“. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид продължителното задържане под стража, екстрадицията, наложената след ареста парична гаранция и забраната за напускане на страната, която е била отменена едва през 2009 г.
Решението на съда обаче не е окончателно и в момента делото в Софийския апелативен съд, като е насрочено за октомври.
50 000 лева за Попински и 32 000 лева за Николов
Година след окончателното решение на ВКС, с което беше оправдан за „албанската сделка“, бившият военен Валентин Попински осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 50 000 лева. Основният подсъдим по делото е искал 1,2 млн. лева за вредите, които е претърпял през годините. В исковата си молба Попински пише, че огромно изпитание за него е бил двегодишният престой в ареста, където условията били нечовешки и не му давали дори вестници. Публичният процес разбил семейството му и неговата жена също го напуснала, а най-много страдал от това, че родителите му починали преди да бъде окончателно оправдан. Попински посочва още, че е бил уволнен от армията и не получил полагащите се 20 заплати при пенсиониране, а след това не можел да си намери работа.
От решението на СГС става ясно, че за да определи справедливо обезщетение, съдия Кристина Филипова е взела предвид периода на задържане, шумния съдебен процес, тежките обвинения и „изключителната продължителност на наказателното производство, което неколкократно надхвърля разумните срокове“. Решението на СГС е потвърдено от апелативния съд и не е допуснато до касационно обжалване.
Абсолютно идентична е исковата молба на Николай Николов, която той подава в СГС също година след оправдателната присъда за „албанската сделка“. И той е поискал 1,2 млн. лева обезщетение, и той посочва, че е стоял две години при нечовешки условия в ареста, че родителите му са починали, докато делото още не било приключило, като дори не бил пуснат от ареста за погребението на баща си. Делото му по ЗОДОВ обаче е гледано от състав на СГС с председател Петя Георгиева, според която продължителността на процеса за „албанската сделка“ не е чак толкова голяма. В решението тя пише, че е става дума за дело с фактическа и правна сложност, разследвана е била усложнена престъпна дейност, няколко пъти е било връщано, което налага „един значително по-продължителен срок от обичайния такъв за провеждане на наказателно производство във всичките му фази“.
„Така, в случая сроковете, в които е проведено наказателното производство с привлечен обвиняем и задържането под стража по чл.64 от НПК, не водят до увеличаване на вредните последици за лицето, тъй като наказателното производство е проведено при спазване на изискванията за разумен срок“, мотивира се СГС в казуса на Николов и му присъжда обезщетение от 32 000 лева. И това решение е потвърдено от апелативните съдии и вече е в сила.
7
Коментирайте
Бих се обидил само на 100 000 лв. Минимум половин милион бих искал от прокуратурата. Да има уволнения, да останат само разбиращи хора, защото с тия стажантчета само ядове някой може да бере.
Време е да започне разследване и дали преди 20 години законно дадохме на БЮРМ (от два дни – Северна Македония) едни танкове.
Никаква човещина. Може ли да не пуснат Николай Николов за погребението на родителите му.
Поредният емблематичен случай от българското правосъдие, с включени всички „екстри“.
А защо е допуснато въобще Марио Стоичков да се укрие в Чехия. Делото и без това се превърна в сага с това проточване.
Парите за съжаление не могат да компенсират щетите на потърпевшия.
Бих желала съдия Петя ….някаква си, сама да изпита на своя гръб тези разследващи мероприятия и онзи „разумен срок“за тяхното реализиране на гърба на оправдания.И може и да го дочакам този ден.Или пък някой друг като мене да дочака осъждане на друг съдия, за неговото „вътрешно съдийско убеждение, че страданията струват 32000 лева, а не например 2 милиона лева?!Или да дочакам съдия на РБ да приложи правото на ЕС,решенията на СЕС и пр.като изостави националните правни норми неприложени -така, както пише в ДЕО и ДФЕС, че сме длъжни.а ТОЧНО В ТЕЗИ РЕШЕНИЯ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ СА ПРИОРИТЕТ-те се защитават преди… Покажи целия коментар »