Изчисления във ВСС
Окрупняването на съдилища няма да спести пари
Анализът за 2019 г.: Символичен спад на постъпилите дела, натовареността остава неравномерна и концентрирана основно в София
Идеите за окрупняване
Предложението за сливане на 22 съдилища:
РС-Балчик и РС-Каварна;
РС-Айтос и РС-Карнобат;
РС-Елхово и РС-Тополовград;
РС-Левски и РС-Павликени;
РС-Луковит и РС-Червен бряг;
РС-Кнежа и РС-Бяла Слатина;
РС-Оряхово и РС-Козлодуй;
РС-Етрополе и РС-Ботевград;
РС-Сандански и РС-Петрич;
РС-Гълъбово и РС-Раднево;
РС-Крумовград и РС-Ивайловград.
Вливане на 31 слабо натоварени районни съдилища към 19 съдилища в областните градове:
Районен съд-Генерал Тошево към РС-Добрич;
РС-Провадия и РС-Девня към РС-Варна;
РС-Поморие и РС-Средец към РС-Бургас;
РС-Дулово към РС-Силистра;
РС-Велики Преслав и РС-Нови Пазар към РС-Шумен;
РС-Омуртаг и РС-Попово към РС-Търговище;
РС-Исперих и РС-Кубрат към РС-Разград;
РС-Горна Оряховица към РС-Велико Търново;
РС-Дряново и РС-Трявна към РС-Габрово;
РС-Мездра към РС-Враца;
РС-Берковица към РС-Монтана;
РС-Кула и РС-Белоградчик към РС-Видин;
РС-Костинброд към Софийския районен съд;
РС-Радомир и РС-Брезник към РС-Перник;
РС-Асеновград и РС-Първомай към РС-Пловдив;
РС-Чирпан към РС-Стара Загора;
РС-Димитровград и РС-Харманли към РС-Хасково;
РС-Ардино и РС-Момчилград към РС-Кърджали;
РС-Мадан и РС-Чепеларе към РС-Смолян.
Окрупняването на районни съдилища няма да доведе до финансови икономии. Това показва справка, изготвена от членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка с анализа за натовареността на съдилищата за 2019 г., който днес бе единодушно приет от кадровиците.
Справката е изготвена на базата на бюджетите за миналата година на 72 районни съдилища, чието евентуално обединяване и вливане беше обсъдено от кадровиците през септември 2019 г.
Тогава предложението беше изготвено въз основа на данните за натовареността и на географски принцип. То беше разделено на две части. В първата се предлагаше сливането на 22 слабо натоварени районни съдилища. А във втората – вливане на 31 слабо натоварени районни съдилища към 19 други в областните градове (виж карето). Тогава кадровиците решиха да изпратят предложението на екипа по проекта за изграждането на Единната информационна система на съдилищата, който да разработи и предложи варианти за реорганизация, оптимизация, прекрояване или за всичко едновременно.
Сега членове на колегията са изчислили какъв ще е финансовият ефект от окрупняването на тези 72 съдилища. От данните става ясно, че спестените средства изобщо не са впечатляващи.
Основното перо в бюджетите е за заплати на магистрати и служители – над 90%. След приспадане на останалите разходи, се оказва, че икономисаните средства биха били малко.
Например районният съд в Ботевград за 2019 г. е бил с бюджет 1 108 550 лв., а РС-Етрополе – с 567 138 лева. В първия случай разходите за персонал са били 1 019 664 лв., а във втория – 538 609 лева. Ако двете съдилища се слеят и се калкулират всички други разходи, които ще продължат да се правят – издръжка, ремонти и др., в крайна сметка остатъкът възлиза на 28 529 лева.
Друг пример – ако районният съд в Костинброд (с бюджет за 2019 г. 919 140 лв.) се влее в Софийския районен съд (31 466 374 лв.), след „изваждането“ на средствата за заплати, други възнаграждения, издръжка и т.н., излиза, че се спестяват 58 173 лева.
При вливане на РС-Чирпан (741 124 лв.) в районния съд в Стара Загора (3 347 998 лв.) и след приспадане на разходите, ще бъдат икономисани 47 278 лева.
Ако пък районните съдилища в Раднево (674 270 лв.) и Гълъбово (536 440 лв.) се слеят, в крайна сметка за системата ще останат 43 948 лева.
Всъщност разчетите показват, че при окрупняване на тези 72 съдилища, годишно биха се спестили едва около 2.5 млн. лева.
През последните месеци неведнъж членове на ВСС намекваха, че целта на прекрояването на съдебната карта не трябва да бъде спестяване на средства. Това е теза, възприета и от някои европейски държави при реформа на съдилищата – не да се правят икономии, а да се наблегне на достъпа и качеството на правосъдието. В Дания, например, акцентът пада върху намаляване на разходите чрез специализация, независимо от това каква реформа ще се прави.
През годините ВСС изследва значението на районните съдилища у нас, както и възможните критерии за тяхното реформиране – разпределение на населението; географски разстояния и достъпност на обществения транспорт; съществуването и (дигитална) достъпност на услуги за подпомагане и инфраструктура; достатъчен брой случаи, за да се позволи ефективно използване на съдилищата; адекватен брой съдии, както и техните екипи, за да се гарантира приемственост в случай на болест или отсъствие на съдиите, както и да се даде възможност за специализация, която е счетена за необходима във всеки съд.
Преди пет години по време на предходния състав на ВСС беше изготвен доклад, в който се казваше: „Структурата на районите съдилища трябва да отговаря на нуждата от предоставяне на качествено правосъдие на гражданите. Районните съдилища са най-близо до гражданите и в този смисъл дейността им е в най-голяма степен от значение за осигуряване на достъпа до правосъдие“.
Тази теза се споделя от членове и на сегашния състав на СК на ВСС. Според тях е спорен въпросът дали всички тези 72 съдилища трябва да бъдат реорганизирани и дали такава реформа ще доведе до справяне с проблема с натовареността, която продължава да бъде много неравномерна.
Какво показват данните
Анализът за 2019 г. сочи, че макар и да има лек спад на броя на делата (593 740 постъпили дела през 2019 г., докато за 2018 г. са били 601 379), миналата година са били разгледани 722 265 дела (719 079 за 2018 г.).
Данните показват, че натоварването остава изключително високо в някои съдилища, а най-много дела разглеждат именно районните.
Общо 442 449 дела са постъпили през миналата година в РС, като спрямо 2018 г. спадът е с около 3 на сто. При гражданските дела намалението е с 1 на сто, а при наказателните – с 6%.
Броят на делата, които са разгледани през 2019 г. от районните съдилища, е 531 977, като 74% от тях са граждански. Най-голям е дялът на заповедните производства – 47 на сто, следват исковите – 42% и частните граждански дела – 11 на сто.
През последните години се забелязва намаляване на броя на образуваните заповедни производства спрямо общия брой граждански дела.
Прави впечатление, че в СРС броят им е намалял с 13% спрямо 2018 г. и с 27% а спрямо 2017 г.
„За разлика от повечето районни съдилища, при които заповедните производства заемат по-голям дял от делата за разглеждане (над 50%), в СРС повече от половината дела са искови производства – 55% или 61 785 броя. Заповедните производства са 44 432 или 39% от гражданските дела. За сравнение, средно заповедните производства съставляват 47% от гражданските дела във всички районни съдилища, а исковите производства – 42%“, се казва в анализа. В него се уточнява, че за сметка на намаления брой заповедни дела, се наблюдава увеличение в производствата с по-голяма правна и фактическа сложност, което на практика води до ръст на натовареността на съдиите в СРС. Исковите производства са се увеличили с 1%, а частните граждански дела с 23%. При другите високо натоварени районни съдилища намаляването на заповедните производства е значително по-слабо – например в Царево е с 2%, а в Ихтиман с 6 на сто.
През последните две години темата за заповедните производства неведнъж беше обсъждана от членовете на Съдийската колегия и се търсят варианти за справяне с натовареността на районните съдилища, особено в СРС. Един от тях беше обсъден в края на миналата година като се обмисляше дали заповедните производства да бъдат извадени от съдилищата, или да останат, но да се премине към тяхната дигитализация и централизирано разпределение. В становища до СК обаче огромната част от РС се възпротивиха на идеята за изваждането на заповедните производства от системата и възлагането им на други органи. Колегията същевременно пристъпи към осъществяването на проект за дигитализация на този вид дела.
Иначе, по отношение на общата картина, от анализа става ясно, че исковите производства са се увеличили със 7% спрямо 2018 г. „Това донякъде може да се обясни и с факта, че част от заявителите в заповедните производства са предпочели исковия път за защита“, се казва в анализа и се добавя, че увеличението на исковите дела на практика повишава натовареността на съдилищата, с оглед несъразмерно по-голямата им фактическа и правна сложност в сравнение със заповедните.
СРС остава най-натовареният съд в страната – той гледа 27% от всички дела на районните съдилища. Натовареността му остава висока, въпреки предприетите мерки – прехвърляне на щат и хора. Средно на месец един съдия разглежда 56.91 дела при средно 40.95.
Що се отнася до наказателните дела в районните съдилища, те намаляват с 6 на сто. Най-много са частните наказателни дела – 58 496 (42%), административнонаказателните са 48 943 (35%), а тези от общ характер – 28 803 (21%).
Ръст на административните дела след промените в АПК
Със 7% са се увеличили делата в административните съдилища през миналата година. Докато през 2018 г. те са били 45 851, за 2019 г. са били 49 145.
В анализа се отбелязв0а, че това се дължи на промените в Административнопроцесуалния кодекс, с които беше променена подсъдността на някои дела, както и на по-големия брой изборни дела заради местния вот.
По-значителен е ръстът на първоинстанционните дела – с 12 на сто. През 2018 г. те са били 31 146, а миналата са вече 34 724 броя.
„Трябва да се отбележи фактът, че с въведените изменения на правилата на родова подсъдност по административни дела в някои от съдилищата има значителен ръст на образуваните дела спрямо предходната година, а именно: в Административен съд – Силистра образуваните дела са се увеличили с 46%, в АдмС -Шумен – с 38%, а в АдмС-Русе – с 28%. В същото време най-много са намалели постъпленията на делата в АдмС-Велико Търново – с 14% спрямо 2018 г.“, се казва в анализа. Прави впечатление обаче, че в някои съдилища увеличението е символично – така например в Добрич делата са само с 5 повече от 2018 г., а в други дори са намалели – в Монтана са с две по-малко.
Най-натоварен остава Административен съд София-град – 22.4 дела за разглеждане средно на месец на съдия, следва този в Пловдив с 19.30 дела, а най-слабо натоварен е този в Габрово – с 10.08 дела средно на месец на съдия.
„През 2019 г. се наблюдава намаляване на административните съдилища с висока натовареност за сметка на съдилищата със средна натовареност. През 2017 г. съдилищата с натовареност над 20 дела месечно на съдия са били три, през 2018 г. – четири, а през 2019 г. само един“, се посочва в анализа.
С 40% по-малко застрахователни дела в СГС
Освен при административните, и при окръжните съдилища се забелязва лек ръст на делата – с около 2 на сто при гражданските и търговските дела. Но пък спрямо 2017 г. те са намалели с около 4 на сто. Т.е. засега не може да се очертае ясна тенденция за намаляване или нарастване на броя им.
Най-натоварен е Специализираният наказателен съд, следван от Софийския градски съд.
В СГС продължава да е висок броят на гражданските и търговските дела, независимо че имаше промени в правилата за местната подсъдност в ГПК и някои застрахователни спорове вече не се разглеждат преимуществено от СГС. Всъщност именно заради тези изменения между 35 и 40% са намалели този вид първоинстанционни дела в градския съд в сравнение с 2018 г.
„Като цяло, в резултат на предприетите мерки от ВСС за справяне с проблема с високата натовареност на съдиите в СГС, намаляването на натовареността е със 6% спрямо 2018 г. и с 18% спрямо 2017 г., но въпреки това, тя продължава да бъде повече от 2 пъти над средната за нивото -18.84 броя при средна 9.06“, се казва в анализа.
В него се обръща специално внимание за натоварването на гражданските и търговските магистрати в СГС: „Съществен проблем пред съда е високата натовареност на гражданските и търговски съдии, сравнена с колегите им от другите съдилища. Така например, гражданските и търговски съдии в СГС са с натовареност 21 броя дела месечно на един съдия при 9.55 броя средна за нивото или 2 пъти по-висока от средната и 4 пъти по-висока от най-ниско натоварения окръжен съд. През годината един съдия от гражданско и търговско отделение е имал постъпления от 12.63 дела, като е приключил 12.34 броя“.
Най-ниска е натовареността в Смолян (5.78 средно на месец на съдия), Кърджали (5.38) и Търговище (4.49).
В анализа се сравнява и натовареността на наказателните съдии. Най-натоварен е СНС, като средно на месец един съдия разглежда по 30.08 дела. За сравнение в НО на СГС, който е следващият по натовареност, делата средно на месец са 11.97.
В спецсъда обаче се разглеждат само първоинстанционни дела от общ характер и ЧНД. И всъщност огромна част от производствата там са именно частни наказателни дела – 7927, като от тях 3406 са по искания за специални разузнавателни средства (СРС). 527 са разпитите на свидетели и обвиняеми, 465 са за мерки за неотклонение, а 3493 пък са други производства, като огромната част от тях (3147 броя) са за обиски и претърсвания.
В доклада се посочва, че всъщност високата натовареност на СНС се формира от дела с по-ниска правна и фактическа сложност.
Апелативният съд в столицата продължава да е най-натоварен
Софийският апелативен съд отново е най-натоварен сред останалите апелативни съдилища, а основната тежест пада върху гражданските и търговските магистрати, които гледат средно на месец по 15.61 дела. Това е два пъти повече от останалите им колеги на апелативно ниво, за които данните са от 7 до 9 дела на месец. Най-слабо натоварен е Военно-апелативният съд с 1.21 дела на месец, а Апелативният специализиран наказателен съд – с 4.31.
Прави впечатление, че и на апелативно ниво като цяло намалява броят на наказателните дела, което се отразява и на натовареността на магистратите.
Както за това ниво, така и за останалите в анализа се препоръчва Съдийската колегия да преразгледа и при възможност да оптимизира свободните щатове за наказателни съдии, като съобрази необходимия минимум за сформиране на въззивни състави.
След като докладва подробно данните от анализа, председателят на комисията по натовареност Даниела Марчева заяви, че заедно със свои колеги подготвят програма с конкретни стъпки за решаване на въпроса с натовареността на съдилищата до края на мандата на този ВСС. Тя ще бъде представена след две седмици.
ВСС изпраща на парламента идеите за девоенизиране на съдиите под пагон и увеличаване на делата им
Същевременно Съдийската колегия реши да изпрати на парламентарната правна комисия проекти за промени в три закона, с които се предлага девоенизиране на съдиите под пагон и разширяване на кръга от делата, които да гледат (какви са те виж тук).
Даниела Марчева обясни, че ако идеите бъдат възприети, това ще се отрази положително на натовареността на военните съдии, които гледат изключително малко дела на месец, а съответно и няма да се прибегне до структурни реформи във военното правораздаване.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков заяви, че девоенизирането на съдиите под пагон е просто задължително не само с оглед независимостта, но и за да се избегнат бъдещи осъждания на държавата в Европейския съд по правата на човека. Шефът на ВАС категорично подкрепи и предложението военните съдии да поемат делата срещу служители от МВР, защото откакто общите съдилища се занимават с полицейската престъпност, тя на практика е изчезнала.
В тази връзка Даниела Марчева обясни, че от 2008 г. полицейската престъпност на хартия е много ниска и това донякъде се дължи на твърде близките служебни отношения между прокурори и разследващи.
Единодушно колегията реши да изпрати проектите за промени в законите на правната комисия, както и становищата на двете върховни съдилища и на ВКП по темата, изразени преди две години, когато ВСС обсъди идеите на военните магистрати за разширяване на компетентността им.
24
Коментирайте
Окрупняването няма да промени натовареността, а ще доведе до икономии / текущи, аварийни и основни ремонти, сметки, данъци, парно, ток вода, съкращаване на част от администрацията – съдебни служители, огняри, домакини, главни счетоводители и т. н./, което хич не е малко.
Обедини РС в Бургас с този в Царево и ще видиш, че ще настъпи промяна в натовареността. така че не съм съгласен с първото Ви твърдение. За другото сте прав.
Много ми е интересно при окрупняването на РС Балчик с РС Каварна как ще се казва, може би Каварнобалчишки или Балчишкокаварненски, а сега де. Проблемите почват от наименованието, а не ми се мисли за за останалото
Съгласна съм с тези , които казват , че ОКРУПНЯВАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ. Въпросът не е в икономиите , а в по-доброто правосъдие . Абсурдно е да има съдилища с един или двама съдии . Къде остава случайното разпределение на делата ? Специализацията ? Възможността да излезеш в отпуск ? Дежурствата ? Равномерната натовареност ? Знам , има колеги , които си живеят чудесно в условията на ниска натовареност . Знам има такива със самочувствие на местни дерибеи . Но това трябва да спре . ВСС губи половината си време да удовлетворява селски председателски амбиции . Паднахме под 7… Покажи целия коментар »
Не зная за другите, обаче проблемът при нас си остава. От кога я чакаме тази реформа, а натовареността си е все същата.
Статистиката е достатъчно красноречива.
Добро утро анонимници и „оправячи“ на съдебната система, без нито един ден стаж в нея! Как спахте? Грозденцето е кисело, нали… Коментарите ви са некадърни и неуместни. Желая ви лек и ползотворен ден в интернет.
Такова окрупняване ще реши въпроса с местните обвързаности: лели, братовчеди, чичовци – на жената/на мъжа ми. Ако към тези обвързаности добавим и шефско място картинката е пълна за положението в малките съдилища, а то е отчайващо за нормалните хора. За всичко това членове на ВСС, включително и от сегашния, са отдавна наясно, но предпочитат да не разрушават статуквото по места. Естествено тук веднага се намесват и политически партии. Повярвайте ми, говоря от личен опит.
Затова си мисля, че идеята за централен първоинстанционен съд в областния град е напълно подходяща.
Във всички съдилища цари шуробаджанащина. Дори и преди конкурсите е ясно човек „на кого“ ще бъде назначен.
При окрупняване няма да има и конкурси за адм. р-л на малките – що за безумие е да кандидатстваш да си шеф на себе си или на още един. Само изтъквам допълнителен аргумент, че тази плоча с реформата на съдебната карта дето се върти от 10 години има смисъл, ама шубето е голям страх и във ВСС само лялят вместо да направят нещо. Те онези хрантутници военните не могат да закрият, РС ще ми вливат.
Е, нали трябва да се аргументират защо въпросния е назначен на по-висок щат.
Не е въпрос на пари, а на по-рационално управление на кадрите. Ако се въведе централизирано разпределение на ЗП, ще има голям ефект. Ако съдиите правораздават на пункт в малките РС – също. Това ще доведе и до по-качествен подбор, защото ще се водят на работа в по-големите градове, за където има повече желаещи и няма да има съдилища с по един или двама съдии, които стават буквално на луди и човек-оркестър
Колега, говорите наизуст. Има „малки“ съдилища, които са по-натоварени от „големи“!
Точно това казвам и аз. Не си ме разбрал. Ако си в РС в малък град и имаш само един колега, с когото да делиш дежурства, не е ли по-добре да ви съберат с РС в големия град и дежурства и правораздаване на пункт да се разпределят между примерно 15 души? Така хората в малкия град не си губят РС, а натовареността се разпределя по-равномерно, да не говорим за отпуски и тн. Живял съм го това и затова коментирам. Със здраве!
в тази връзка може би не трябва да се гледа натовареността, а броят на съдиите, защото това е вярно има РС в малки градове, в които просто има един или двама съдии и натовареността е много по-голяма от тази в областния град. виждам такива примери и в статията в предложенията за сливане.
Точно така. Лошото е, че много често местата в такива малки РС не са атрактивни. Няма желаещи да работят там и съответно наличните съдии са затрупани
Не съм убеден, че заседанието на пункт е добра идея. Преди да се направи, трябва да се изчисли колко ще струва. Да не се окаже в един момент, че е много по-скъпо и да няма възвръщаемост, т.е. таксите да са по-малко
Няма ли електронно правосъдие, нито една идея няма да е ефективна в достатъчна степен. Ако ЕИСС заработи така, както е замислена, тогава вече ще може много неща да се направят
Има, но не защото делата са много, а заради недостиг на хора. А това веднага рефлектира върху натовареността
Къде? Ако говорите за военните-да.
Добро утро, бульо Марийке! В прокуратурата, ако направят честни изчисления, ще излезе, че дори излиза по-скъпо. Но такива няма да видим…
Командировки, куриери, мамата си трака е положението, но е вярно и това, което е коментирал съдията-оркестър по-горе
Всеки има право на достъп до правосъдие. Сега действащите съдилища са си в оптимален вариант. Сливането на малките съдилища с тези в областните или съседни градове няма да доведе до нищо добро. Не може примерно жертва на насилие, кражба или каквото и да е.. да трябва да се мъкне по сума ти км. видиш ли за да присъства на заседание или да свидетелства…. Районните съдилища си решават съвестно делата. Достъпа до правосъдие е право и не би следвало да се оскъпява за гражданина. След като всеки гражданин плаща данъци то има и право и на съд в общината си… Давайте… Покажи целия коментар »
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Произволно взето отрязък от време – два съда – Етрополе, Ботевград. Смятат се парите за една година. Чудно във ВСС някой чувал ли е за капиталови разходи? И ако една година няма разходи по една сграда това така ли е за 20 години? Друго. Как се отразява на качеството на работата ако в един съд да има трима съдии и няма специализация по материи? Има ли смисъл от районни съдилища с по трима съдии с натовареност от по 200 – 300 дела годишно, като същевременно в СРС се работи при натовареност от 1000 дела?