Окончателно: „Царска Бистрица“ е на царя
Върховният касационен съд отхвърли иска на държавата
Върховният касационен съд (ВКС) окончателно отхвърли иска на държавата срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за т. нар. дворец „Царска Бистрица“ (пълния текст на решението виж тук).
Това е първото дело, от серията заведени от държавата, по което съдът приема окончателно, че някой от спорните имоти е на наследниците на бившите царе. Досега държавата спечели делата за “Cитняĸoвo”, “Capъгьoл”, както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa.
Делото за „Царска Бистрица“ е първото, по което ВКС реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А КС прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.
Тезата на държавата по делото беше, че тя притежава Царска Бистрица на три основания. Първо, по силата на Закона за горите от 1897 г., като поддържа, че се ползва от въведената в него презумпция, че горите са държавни. Второто основание, което изтъкваше Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което води делата е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по давност от 1900-1930 г. И последният мотив на държавата да настоява, че е собственик беше конфискационният закон от 1947 г., с който са отнети всички царски имоти. Като твърдеше, че решението на КС, с което той беше обявен за противоконституционен през 1998 г., няма нито обратна сила, нито реституционен характер.
ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи и отправя доста критики към Софийския апелативен съд, който през 2017 г. призна имота за държавен.
Допустими ли са показания за събития отпреди 100 години
Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева разглеждат всички документи за собственост – крепостни актове и предавателни записи, с които Фердинанд е купувал земите и горите.
И достига до извода, че в началото на 20 век те не са принадлежали на българската държава. Тя не ги придобила на и на основание на действалата тогава презумпция, че „държавни гори са ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини“. „Имотът не е посочен като държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства – стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство“, пише ВКС.
Що се отнася до т. нар. дворец и построяването му, върховните съдии отправят критика към САС, който не е възприел показания на свидетели, които доказват, че той е бил на Фердинанд. Трима души са преразказвали сведения, предавани в семействата им, че Фердинанд е купил земите, върху които впоследствие с лични средства, получени по наследство от майка му княгиня Клементина, е построил като свой личен имот двореца „Царска Бистрица“.
Всъщност именно това, че САС не е взел предвид тези показания, беше в основата на въпроса, с който делото беше допуснато до касация. И той беше: „Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани и може ли въобще с непреки свидетелски показания (давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията) да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?“.
И ВКС заявява, че „когато свидетелските показания не са основани на преки и непосредствени впечатления поради отдалечеността във времето на събитията, за които се отнасят, но се основават на информация, възприета от очевидци на тези събития, тези показания следва да бъдат кредитирани. Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на преки и непосредствени възприятия, не може да обоснове извод за тяхната недостоверност, а оттам и констатация, че твърдените от свидетелите факти не са се осъществили“.
Като в решението изрично се посочва, че релевантните за спора за „Царска Бистрица“ факти са се осъществили преди повече от 100 години и разпитът на свидетели-очевидци е практически невъзможен.
Така върховните съдии обсъждат показанията на свидетели заедно с другите доказателства по делото и достигат до извода, че земите и горите са на Фердинанд.
А по отношение на двореца заявяват: „Приложение в случая с оглед така установените факти, следва да намери разпоредбата на чл.78 ЗИСС /отм./, както е прието и в обжалваното решение, макар при различни фактически констатации за принадлежността на правото на собственост върху земята – всички постройки, които са направени отгоре или отдолу на земята, се предполага да са направени от собственика с негови средства и принадлежат нему, догдето не се докаже противното, без да се нарушават правата, които законно са придобити от трети лица“.
Тази презумпция не е опровергана по делото и затова ВКС приема, че постройките са принадлежали на Фердинанд към момента на неговата абдикация, като построени с негови средства в качеството му на собственик на земята, върху която са направени.
Интендантството и придобиването по давност
ВКС отхвърля тезата на държавата, че т. нар. Интендантство на Цивилната листа е придобило имотите по давност. От решението на съда става ясно, че Фердинанд ги е купил през 1900 г. и 1901 г. През 1930 г. обаче е съставен акт за собственост на името на интендантството.
„Обстоятелството, че за същите имоти през 1930г. е съставен н.а.№…, с който Интендантството на Цивилната листа е признато за собственик на тези имоти като придобити по давност, би могло да опровергае доказателствената стойност и значение на съставените през 1900 г. и 1901 г. крепостни актове и да легитимира Интендантството, респ. Българската държава като собственик на имотите, само ако по делото е установено, че Интендантството действително е упражнявало самостоятелна фактическа власт срещу царя и неговото семейство до абдикацията му, респ. е установило такава самостоятелна фактическа власт след абдикацията на Фердинанд I… Доказателства Интендантството на Цивилната листа да е установило самостоятелна фактическа власт върху процесния имот преди 1918г. обаче по делото не са представени, а дори да се приеме, че през 1918 г. след отпътуването на бившия цар Фердинанд от България имотът е преминал във владение на Интендантството, то до 1930г. не е изтекъл предвиденият в Закона за давността 20 годишен срок на недобросъвестно владение“, пише ВКС.
И изтъква, че по делото има данни, че всъщност фактическата власт върху имота след 1918 г. е била упражнявана от цар Борис III и членовете на неговото семейство.
Няма нужда от закон за царските имоти
Решението на ВКС за „Царска Бистрица“ е от голямо значение и защото в него върховните съдии за първи път претвориха в практиката едно от най-фундаменталните тълкувателни решения, които КС е постановявал през последното десетилетие (повече за него виж тук).
В него КС за първи път придаде обратно действие на решенията си, с които се обявяват за противоконституционни т. нар. формални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били приети преди влизането в сила на действащата Конституция – от 1991 г.
В случая това означава, че законът за конфискацията на царските имоти от 1947 г. е невалиден от 1991 г.
„Невалидният правен акт според принципите и правилата на гражданското право, не може да легитимира посочения в него правен субект като носител на предоставените с този акт права“, заяви днес ВКС. А това в случая означава, че държавата не може да използва този закон, за да се легитимира като собственик.
КС обаче каза в решението си, че актът му, с който обявен за противоконституционен законът за одържавяването на царските имоти има отношение само по отношение на преките последици, а по всички останали се съдилищата се произнасят „съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право“. Т.е. няма нужда от специален закон за реституцията на царските имоти.
И затова ВКС заявява: „Не може да бъде споделена тезата, че е необходим акт на Народното събрание за възстановяване на собствеността на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис. Подобен акт би бил необходим само ако се приеме, че въпреки решението на КС, съдът следва да откаже да разреши правния спор до приемането на такъв акт. В настоящия случай, както вече беше отбелязано, според задължителното за настоящия състав Решение №3 от 28 април 2020г. на КС по к.д.№5/2019г., спорният по делото въпрос следва да бъде решен съобразно действащото към настоящия момент законодателство на Република България и основните принципи на правото“.
Така върховните съдии установяват, че държавата не е придобила „Царска Бистрица“ нито чрез сделка, нито по давност, нито по някои от другите предвидени в закон начини. „Актът, с който тези имоти са били отнети през 1947 г., към настоящия момент е обявен за противоконституционен, а с оглед неговото правно естество и за невалиден, поради което според общите принципи на вещното право не може да легитимира държавата като собственик на имуществото, което е придобила въз основа на този акт – предвидените в закона способи за придобиване на вещни права върху недвижими имоти губят своята противопоставимост спрямо лицето, от което имотът е бил придобит, ако валидността им бъде отречена“, пише ВКС.
И подчертава, че нарочен акт за възстановяване на предишното правно положение би бил необходим само ако актът, въз основа на който държавата е придобила собствеността, продължава да действа.
30
Коментирайте
Интересно, след като не е бил държавен имот, от кого го е купил Фердинанд?
Все нечия собственост трябва да е бил този имот. Следва и въпросът – чий е бил имотът, закупен от продавача на купувача Фердинанд?
Аз твърдя от разказ на дядо ми, че прадядо ми е подарил този имот на държавата.
Кво правим сега?
РАЗСЪЖДЕНИЯТА НА ТИЯ ТРИЧКИТЕ СЪДИЙКИ ПО ВЪПРОСА ЗА СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НАПРАВО МЕ УДАРИХА В ДЕСЕТКАТА. АЗ УТРЕ ЩЕ СЕ ЯВЯ ПРЕД ТЯХ И ЩЕ КАЖА ,ЧЕ БАЙ ДОНЧО ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО МИ Е СПОДЕЛИЛ ,ЧЕ НЕГОВ ПРИЯТЕЛ БИЛ ВИДЯЛ ТРИЧКИТЕ СЪДИЙКИ ДА РАБОТЯТ НА ОКОЛОВРЪСТНОТО И ТАКА ЩЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМЕ ,ЧЕ ТИЯ ТРИЧКИТЕ УМНИЦИ СА РАБОТИЛИ НА ОКОЛОВРЪСТНОТО КАТО ЖРИЦИ НА ЛЮБОВТА.
Решението показва как се срива авторитетът на ВКС. Ще наблюдаваме какви ще са съответните „бонуси“.
Кво Интендатство, кви пет лева? Държавата е носителят на правото на собственост! Било ли могло Интендантството ала-бала?! Това са дрънканици на тия, които не разграничават Държавата от кое да е министерство, например. То управлява, но собственик е Държавата, чукчи-писатели! Монархът е нямал нищо общо със собствеността !!! Или Т.Живков – младши е собственик на Бояна по наследство от дядо си……Знам ли, то вече с тия решения……
Освен това, Държавата владее и в периода 1945 – 1989, това не са ли повече от 20 г?
Или може би, да обясни как Интедантството е могло да предяви Ревандикационен иск по чл108 ЗС срещу монарха?
И как ВКС си представя владението на Интендантсвото – отива някой чиновник, и изхвърля Фердинанд с думите : „Аз владея вече за Интендентстваото“ – измилсен е този аргумент. А за СП – то затова се казва “свидетел“ защото свидетелства, т.е. казва какво е възприел – останалото са преразкази на какво чула бабата на баба ви от нейната прабаба.
РАЗСЪЖДЕНИЯТА НА ТИЯ ТРИЧКИТЕ СЪДИЙКИ ПО ВЪПРОСА ЗА СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НАПРАВО МЕ УДАРИХА В ДЕСЕТКАТА. АЗ УТРЕ ЩЕ СЕ ЯВЯ ПРЕД ТЯХ И ЩЕ КАЖА ,ЧЕ БАЙ ДОНЧО ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО МИ Е СПОДЕЛИЛ ,ЧЕ НЕГОВ ПРИЯТЕЛ БИЛ ВИДЯЛ ТРИЧКИТЕ СЪДИЙКИ ДА РАБОТЯТ НА ОКОЛОВРЪСТНОТО И ТАКА ЩЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМЕ ,ЧЕ ТИЯ ТРИЧКИТЕ УМНИЦИ СА РАБОТИЛИ НА ОКОЛОВРЪСТНОТО КАТО ЖРИЦИ НА ЛЮБОВТА.
Може лри върховния съд да обясни какво значи „EX TUNK“.
Ex tunc знам какво е, но какво е това ex tunk, споменато в решението?
Царят да заплати всички вложени инвестиции в дадения обект и имот за периода когато са били в ръцете на държавата, а след това да си ги вземе.
Горите които изсече и изнесе не му стигат.
Овца си я.
Царят е гол.
Аз подкрепям решението на Софийския апелативен съд.
Интересно ще е да видим мотивите в решението.
Правилното решение е това на САС! Позорно за правото е направеното от ВКС. Кредитират се показания на „свидетели“, които били чули от бабите си…..
Това да не ти е протест? Какво ми подкрепяш? Има по-горна инстанция, ако не разбираш!
Жалко. Много ме разочароваха с това решение.
Ако искате по-престъпен живот и несигурност за себе си и децата си, подкрепете Герб или сателита им Републиканска България
Честито цаарЮ
Тоя Саскуач разсипа държавата. Не ни направи сила
Обеща ни, че ще ни оправи и…ей на!
Да го правят свеж музей и да го дават на държавата да пускаме децата там да се ежат
Категорично смятам, че такова нещо не може да е на царя
Държавата какво ще прави с него. Ще го направи ли свеж музей?
Много му трябва. Той си е в Испания
Цяря бе скучен управник. Нескопосни
Той е продажник
Пълен. Чудя се защо преди време някои гласуваха за него.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Решението на ВКС е незаконно. Публична тайна е, че всички имоти в Интендантството са държавна собственост. Има надлежни документи в архиви. Знае се всичко за Цивилната листа. С колко вагона и милиона лева отпътува ексцарицата Йоана с децата си и свитата от НРБ?! С какви милиони се издържаха в царския палат в Египет? Г. Димитров ги позлатява с народни милиони, които са поискани най-нагло. Колко пъти България ще плаща на Симеон СаксКобурготски и сестра му?! Има документи по този казус в архиви. Съдът в Страсбург трябва да се произнесе по този скандален казус. Колко злато и милиони лева изнесе от… Покажи целия коментар »