Съдът в Люксембург:
Обявяването за нищожни на договори за кредит със задна дата в Хърватия противоречи на правото на ЕС
Хърватски закон, който обявява за нищожни със задна дата договори с чуждестранни кредитори, противоречи на правото на ЕС, реши днес съдът в Люксембург. Правото на съюза не допуска национално законодателство, съгласно което договорите за кредит и основаните на такива договори други правни актове са нищожни с обратна сила, считано от деня на тяхното сключване, когато са били сключени с кредитор, който е установен в държава членка, различна от тази на получателя на услугата, и който няма всички необходими разрешения, издавани от компетентните власти на тази държава членка, заяви съдът.
Решението е по дело на хърватската гражданка Аника Миливойевич, която през 2007 г. тегли 47 000 евро кредит от австрийската „Райфайзенбанк“. Договорът е сключен чрез посредник от Хърватия, като за да обезпечи изплащането на кредита, Миливойевич заверява пред нотариус и съгласие за учредяване на ипотека, по силата на което в хърватския имотен регистър върху нейните недвижими имоти е вписана такава.
През 2015 г. обаче тя предявява иск срещу „Райфайзенбанк“, с който настоява договорът за кредит и всички свързани с него правни актове да бъдат обявени за нищожни. Общинският съд в Риека приключва разглеждането на делото през юли 2017 г., но през август 2017 г. го възобновява. Причината е, че на 14 юли 2017 г. в Хърватия е влязъл в сила закон, който може да е приложим по делото. Законът предвижда, че са нищожни договорите за кредит, сключени между хърватски длъжник и чуждестранен кредитор, който няма изискваните разрешения или одобрения от компетентните хърватски власти. Става дума за договорите, сключени преди Хърватия да стане член на ЕС и това позволява на чуждестранните кредитни институции временно да предоставят финансови услуги, без да е необходимо одобрение от Хърватската народна банка.
Така съдът в Риека се обръща към СЕС, за да установи дали това национално законодателство противоречи на свободното предоставяне на услуги на вътрешния пазар на съюза и на свободното движение на капитали.
С днешното си решение Съдът на ЕС първо обявява, че е компетентен да провери дали Законът от 14 юли 2017 г. е съвместим със свободното предоставяне на услуги. В решението се отхвърля тезата на Хърватия, че правото на съюза не е приложимо към разглеждания договор, понеже е сключен преди датата на присъединяване на Хърватия към ЕС. „Този довод не може да бъде приет, поради факта, че договорът продължава да поражда последици и след тази дата. Нещо повече, видно от Акта за присъединяване на Хърватия, разпоредбите на Учредителните договори са обвързващи за Хърватия от датата на нейното присъединяване, поради което следва да се прилагат към бъдещите последици на положенията, възникнали преди тази дата“, пише СЕС. И напомня, че свободното предоставяне на услуги изисква „премахването на всяка основана на гражданството дискриминация по отношение на установените в друга държава членка доставчици на услуги, както и на всяко ограничение, което може да доведе до забрана, затрудняване или по-слаба привлекателност на дейността на доставчик, установен в друга държава членка“.
Съдът констатира, че нищожността на договорите за кредит, сключени с неоправомощен кредитор, е предвидена в два закона – този от 14 юли 2017 г., и в Закона за потребителския кредит от 30 септември 2015 г. През периода от 1 юли 2013 г. (датата на присъединяване на Хърватия към ЕС) до 30 септември 2015 г. нищожността се прилага само към договорите за кредит, сключени с неоправомощени кредитори със седалище извън Хърватия, а след това за всички. Затова СЕС приема, че през този период хърватското право дискриминира пряко кредиторите, установени извън страната.
В решението си съдът проверява дали националният закон може да бъде обоснован със съображения за обществен ред, сигурност и здраве (за периода, който засяга само чуждите кредитори), и отбелязва, че съображенията от икономическо естество не могат да обосноват дерогация на свободното предоставяне на услуги. За периода след 2015 г., когато режимът на нищожност на договорите за кредит се прилага без разлика дали са предоставени от местно или чуждестранно лице, съдът постановява, че той съдържа ограничение на свободното предоставяне на услуги.
В решението се коментира и приложението на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Като СЕС посочва, че при подобни на казуса от Хърватия случаи общият принцип е, че компетентни са съдилищата на държавата по местоживеене на ответника. „Ето защо националното законодателство, предвиждащо правила за компетентност, които дерогират този общ принцип и не са предвидени от друга разпоредба на този регламент, е в разрез с установената от посочения регламент система“, пише съдът.
По отношение на исканията за обявяване на нищожността на договора на Миливойевич с „Райфайзенбанк“ и на нотариалния акт за ипотеката съдът в Люксембург заявява, че те се основават на облигационно право, което може да бъде изтъкнато само срещу банката. „Що се отнася до искането за заличаване от имотния регистър на вписана ипотека, следва да се отбележи, че тя е вещно право, което има действие erga omnes и следователно попада в обхвата на изключителната компетентност на съда на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот“, припомня СЕС.
4
Коментирайте
Да и ще си плащаме глобите.
СЕС по повечето искания прехвърлиха топката на хърватското правосъдие.
Правилно решение. Все пак хърватският закон е за чуждестранен кредитор, който няма изискваните разрешения или одобрения от компетентните хърватски власти.
Като давахме зор да сме в ЕС, сега ще се съобразяваме с техните решения.