В брой 18 на „Юридически барометър“
Обратно действие на някои решения на КС и още три идеи на проф. Пенчо Пенев
Конституционният съд (КС) да може да придаде обратно действие на решението си за обявяване за противоконституционен на закон, с който са били засегнати, гарантирани от основния закон, права и свободи на граждани.
Това е едно от четирите предложения, които прави проф. Пенчо Пенев в новия брой на „Юридически барометър“ (целия брой можете да изтеглите тук).
Ръководителят на проекта проф. Даниел Вълчев заяви, че темата на броя – „Действие на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закони“, е избрана, защото по нея има спор, който тлее от 90-те години на миналия век до днес и екипът на „Юридически барометър“ иска „да го раздуха“.
Поводът е решението на Конституционния съд по дело №3/2017 г., с което той не обяви за противоконституционна (защото не беше постигнато мнозинство от 7 гласа) разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, която предвижда, че „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“. Тя беше атакувана в КС от омбудсмана Мая Манолова, защото засяга трудовите права на гражданите.
Проф. Вълчев изтъкна, че ако КС беше взел решение да я отмени, е щяла да започне да действа предходната редакция на нормата, която е още по-неблагоприятна за работниците. И това е заради тълкуването, дадено от самия КС в решение №22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. № 25/95 г. Тогава мнозинството в КС приема, че когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. „С влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон“, решава КС през 1995 г. и тълкуването му е валидно и днес.
Както „Лекс“ писа, заради това тълкувателно решение на КС отпреди 24 години, възникна много сериозен казус след произнасянето на КС по чл.230 от Закона за съдебната власт, който част от състава на самия Конституционен съд определи като нормативен хаос (повече по темата виж тук).
В тази връзка проф. Пенев предлага първо – възстановителното действие на решението на КС за установяване на противоконституционност на закон, с който се отменя или изменя действащ закон да се регламентира в самата Конституция. „При това трябва да се уточни при какви условия се проявява възстановителното действие – например въвеждане на изискване възстановената разпоредба сама по себе си да не е противоконституционна, както и да се вписва безпротиворечиво в правната система, т. е. да е необходима и търпима за съществуващия правен ред“, е важното условие, което поставя той.
Друго предложение на проф. Пенев е да се развие на законодателно ниво идеята, залегнала в чл. 22, ал. 4 от Закона за КС – законодателят да предприеме действия за уреждане на правните последици от актовете му, които са обявени за противоконституционни. „За целта трябва да се установи механизъм, например за откриване на процедура по установяване на вредните последици с участието на засегнати граждани, институции и юридически лица, както и определяне на срокове за подготовката и приемането на коригиращи или компенсаторни мерки от страна на законодателя. Нямам колебание, че това е материя, която може да бъде регулирана не на конституционно, а на законово ниво“, обяснява той.
И посочва, че трябва да бъде възобновен дебатът за т. нар. конституционни или органични закони. Те са такива, които уреждат по-подробно конституционната материя и се приемат с квалифицирано мнозинство от депутатите. По думите на проф. Пенев Законът за КС също трябва да бъде органичен и да не се ограничава само с уреждането на организацията и дейността на съда, но да решава по-подробно въпросите на конституционното правосъдие – например последиците от установяването на противоконституционност на закон, включително за преодоляване на възникнали неблагоприятни последици за времето, през което е действал.
Друго негово предложение е да се промени Конституцията така, че да се даде възможност на КС да придаде обратно действие на решението си, когато с противоконституционния закон се засягат конституционноустановени права и свободи на граждани.
„Това трябва да бъде единствено възможната хипотеза за обратно действие. Разширяването на обратното действие и в други случаи (такива се предвидени в конституциите на някои европейски страни) считам за несъответно на същността и предназначението на конституционното правосъдие така, както е уредено в Българската конституция. То не трябва да навлиза в територията на законодателя“, казва проф. Пенев.
За пореден път той подчерта, че няма смислена причина да се отказва на съдилищата от всякакъв ранг възможността да сезират КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, който е приложимо право по конкретно дело – така, както могат да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. „Няма никаква смислена причина да се отказва на общините да отправят до КС искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се накърняват конституционни принципи на местното самоуправление. Няма никаква смислена причина да не се равнопостави конституционната регламентация относно функционирането на двете еднакви по последици от упражняването им правомощия на КС – да установява противоконституционност на законите и да установява несъответствие на законите с международното право. Това трябва да стане преди всичко, като се даде сезираща компетентност на съдилищата, на Висшия адвокатски съвет и на омбудсмана да отправят искания до КС за установяване на несъответствие на законите с актове на международното право, по което България е страна“, казва проф. Пенчо Пенев.
3
Коментирайте
Спорът за обявяване на противоконституционност на закони наистина не е от вчера и е крайно време да се намери алтернативно решение.
Проф. Пенчо Пенев, блестящ както винаги!
При толкова години съществуване на КС, не е ли крайно време отдавна известните пречки пред неговото нормално функциониране да бъдат преодолени? Или няма политическа воля? Какво стана с частната конституционна жалба? Какво стана с обратното действие? Какво се случва с противоконституционната норма след решението на КС?
Но тука ми е любопитно и следното – какво ще стане с имотите на царя, при обратно действие на решенията на КС…