Обратен въвод във владение на недвижим имот
1. Както е известно, въводът във владение е изпълнителен способ за принудително отнемане и предаване на присъден недвижим имот. При него се осъществява едно непарично притезание на взискателя към длъжника за предаване на владението или държането на този имот. За да се стигне до въвода във владение, е необходимо да има съдебно решение за предаването на конкретния имот. Няма значение на какво точно основание е присъден имотът. Най-често това са исковете за собственост или владелчески искове, но е възможно предаването на владението или държането на имота да се основава на облигационна връзка между взискателя и длъжника.
За да бъде редовно извършен въвод във владение, е необходимо да са налице определени предпоставки. Първата от тях е да има издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу длъжника, в който да е индивидуализиран имотът. На второ място, към момента на въвода имотът трябва да се държи от длъжника, посочен в изпълнителния лист или от неговите наследници или правоприемници. В момента на въвода обаче имотът би могъл да се владее от трето лице. В този случай въводът е възможен, ако то е започнало да владее имота „след завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение“.
2. Без да се впускам в по-нататъшно обсъждане на въпроса за предпоставките за редовност на въвода във владение (защото те не са тема на настоящата публикация), ще продължа със случаите, когато се налага обратен въвод.
2.1. Може би най-често се срещат ситуации, при които изпълнителният лист е издаден във основа на едно невлязло в сила решение на въззивна инстанция, срещу което впоследствие е подадена касационна жалба. Решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция. Ако съдът при новото разглеждане постанови решение с обратно съдържание и то влезе в сила, съдът, постановил решението, издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на вещите/сумите, получени по първоначалния изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК). Така се постъпва при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, защото решението, въз основа на което е издаден първоначалният изпълнителен лист, ще бъде отменено, когато е неправилно, т.е. при условията на чл. 281, т. 3 от ГПК. И когато е постановено ново решение по същия спор, с което искът е отхвърлен като неоснователен, очевидно е, че ищецът не е титуляр на притезателното право, претендирано от него и реализирано при първоначалния изпълнителен лист. Друг често срещан случай е, когато изпълнителният лист, въз основа на който се извършва въводът, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
2.2. Случаите, при които въводът във владение като процесуално действие е бил обжалван и с решение на втората инстанция е отменен, са тези, при които въводът е извършен в нарушение на процесуалните норми, уреждащи осъществяването му, т.е. вече не при материалноправна незаконосъобразност на изпълнението, а при съществени процесуални нарушения.
В практиката съществуват различия по предпоставките за осъществяване на обратния въвод. Според едни съдебни изпълнители, за да извършат обратен въвод, е необходим обратен изпълнителен лист. Според други – такъв не е необходим и въводът ще се осъществи направо въз основа на отменителното съдебно решение, с което първоначалният въвод е бил отменен.
В константната си практика[1] ВКС приема, че когато е отменен един въвод във владение от съдебен изпълнител, последният е длъжен да възстанови фактическото положение отпреди въвода. За целта не е необходимо издаване на някакъв титул от съда. Задължението на съдебния изпълнител следва от факта, че самото действие е извършено без да е било налице процесуално основание за това, т.е. в нарушение на ГПК. Съобразно с принципа за законност (чл. 5 от ГПК) съдебният изпълнител е длъжен да стори това в изпълнение на съдебното решение. Тоест, за да бъде извършен обратен въвод при отменен със съдебно решение на процесуално основание предходен въвод, не е необходимо да се издава обратен изпълнителен лист, а съдебният изпълнител ще го извърши направо въз основа на отменителното решение.
Възниква въпросът подлежи ли на обжалване отказът на съдебния изпълнител да извърши обратен въвод. Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в ГПК. А когато жалбоподател е трето лице, то възниква допълнителното ограничение на чл. 435, ап.4 от ГПК – трябва изпълнението да е било насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
При т.нар. обратен въвод условието на този текст очевидно не е налице. С оглед действащата законодателна уредба, не съществува възможност отказът на съдебния изпълнител да извърши обратен въвод да бъде обжалван пред съда. При тази невъзможност, ефективното следващо средство за защита на третото лице, е предявяването на владелчески иск, като предпоставката е влязло в сила решение по чл.435, ал.5 ГПК, установяваща незаконосъобразността на въвода.
3. Не така стоят нещата при изпълнение по Закона за особените залози. Изпълнението, което се дължи от съдебния изпълнител, не представлява същински типичен изпълнителен процес, а е продължение на „необходимото съдействие“, което залогодателят трябва да окаже на заложния кредитор (чл. 35, an. 1 от 303).
Основната разлика се състои в това, че в случая липсва предходен исков процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено притезателното право на заложния кредитор, липсва и изпълнителен лист. Съдебният изпълнител предприема действия въз основа на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение (чл. 35, ал. 1 от 303). По своята същност тези действия не са изпълнителен процес, а принудителни мерки за запазване на имуществото на заложния длъжник[2], т.е. биха могли да бъдат окачествени като обезпечителен процес. Това е така, защото заложният кредитор чрез въвода обезпечава своето вземане към заложния длъжник.
3.1. Във връзка с разглежданата тук тема за обратното изпълнение се поставя въпросът за това как трябва да постъпи съдебният изпълнител, ако завари в имота трето лице. Трябва да отбележа, че нормата на чл. 523 от ГПК е неприложима, защото принудителното изпълнение не е предхождано от исков процес и следователно съдебният изпълнител не проверява откога третото лице владее имота. Пък и, строго погледнато, то владее имота преди „завеждането на делото“, защото такова дело все още няма. Частният съдебен изпълнител въвежда в имота заложния кредитор, независимо от това кой владее имота в този момент и от кога го владее.
Същинският проблем, по който липсва еднозначна съдебна практика, е проблемът за правата на третото лице, което е отстранено от имота. Изглежда в преобладаващата съдебна практика се приема, че третото лице не може да обжалва въвода във владение, защото изрично – по силата на чл. 36, ал. 2 от 303, то може да предяви установителен иск[3] срещу залогодателя и заложния кредитор, за да защити правата си[4]. Макар и инцидентно, среща се и обратната практика[5].
Въпреки че съм склонен да споделя първата от цитираните практики, с оглед на разглежданата тук тема ще продължа с това какво следва да се случи, ако въводът бъде отменен след обжалването със съдебен акт.
В този случай, като вече посочих в т. 2, не съществува възможност да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Това е така най-малкото защото и първоначалният въвод е извършен без изпълнителен титул. Несъмнено, обратният въвод ще бъде извършен по молба на отстраненото трето лице срещу заложния кредитор, по чиято инициатива е извършен първоначалният въвод.
Възможно е обаче заложният кредитор да е върнал владението на длъжника, който е собственик на имота. При връщането на владението на имота заложният кредитор имплицитно се отказва (временно или окончателно) от това да търси вземането си чрез извършения по-рано въвод върху заложения по ЗОЗ имот. В този случай съдебният изпълнител ще намери в имота друго лице, а не онова, което е въвел с отменения по съдебен ред въвод. При този особен случай на „съдействие“ (чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ) чл. 523 от ГПК е неприложим – защото, както вече отбелязах, преди изпълнението не се е развило исково производство, което е завършило със съдебно решение, и не може да се преценява дали лицето е започнало да владее имота преди или след образуването на делото.
Съдебният изпълнител няма право да извърши въвод срещу собственика на имота в хипотезата на доброволно предаване на имот от заложния кредитор на собственика му. Действията по чл. 35, ал.2 от ЗОЗ съставляват оказване на съдействие на кредитора, а не представляват изпълнителни действия. Заложният кредитор би могъл да се откаже от изпълнението си към конкретния имот, да отложи същото или, след като прецени, че няма нужда да държи същия в хода на изпълнението по ЗОЗ, да върне имота на собственика му (заложен длъжник). В този случай, дори при евентуална отмяна на действието на ЧСИ по съдебен ред (което би било недопустимо), обратният въвод би бил безпредметен. Освен това, той не би могъл да се осъществи срещу собственика на имота по аргументите, изложени в предходната точка. Отношенията между отстраненото при първоначалния въвод трето лице и собственика на имота следва да се уреждат по исков ред.
Дори да приемем, че в хипотезата на отменен въвод, извършен по реда на чл.35, ал.2 от ЗОЗ, предпоставките за обратен въвод са налице, съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид релевантните факти, настъпили след съдебното решение по чл.435 ГПК, както и правата на лицата, които би заварил в имота, ако са различни от заложния кредитор, по чието искане първоначалният въвод е бил извършен.
Лицето, което е било отстранено от имота, притежава право на иск по чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ[6] срещу залогодателя собственик на имота. Искът може да бъде вещен (например да защити учредено в негова полза право на ползване) или облигационен (ако е наемател на имота). При успешен изход на делото, ще притежава изпълнителен титул, въз основа на който ще получи фактическата власт върху имота. Ако приемем, че обратният въвод може да се осъществи срещу собственика на имота без водене на исков процес, ще изпразним от съдържание предоставената от чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ искова защита на всяко трето лице, оспорващо правото на заложния кредитор и, евентуално – на залогодателя.
[1] Вж. Р. No 351/28.09.2012 г. по гр.д. No 578/2912 r., IV гр.о. на ВКС; Р. No 179/27.07.2016 г. по гр.д. No 1653/2016 г., IV гр.о. на ВКС; Р. No 66/25.07.2016 г. по гр.д. No 5203/2016 г. I гр.о. на ВКС.
[2] В този смисъл вж. Опр. No 15790/27.06.2019 г. по ч.гр.д. No 7982/2019 r., Ill състав т.о. на СГС.
[3] За правото на иск на третото лице вж. Р. No 5825/2019 г. по гр.д. No 14986/2013 г., IV състав I гр.о. на СГС; Опр. No 2097/26.06.2017 г. по ч.гр.д. No 3150/2017 г., Ill състав т.о. на Софийския апелативен съд; Опр. No480/07.02.2019 г. по ч.гр.д. No352/2019 г., гр.о. на Софийския апелативен съд.
[4] Вж. напр. цитираното по-горе определение; Опр. No 1895/06.08.2019 г. по ч.гр.д. No 9110/2019 г., IV т.о. на СГС; Р. No 107/06.11.2019 г. по възз.гр.д. No 330/2019 г., гр.о. на Бургаския апелативен съд.
[5] В решение от 17.02.2020 г. по ч.гр.д. No 7982/2019 г., Ill състав VI т.о. на СГС приема, че въводът подлежи на обжалване от третото лице, защото съдебният изпълнител може да го извърши само „[…] спрямо длъжника посочен в заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение. Това следва от факта, че и заповедта за незабавно изпълнение и извлечението за вписано пристъпване към изпълнение не могат да разпростират, подобно на изпълнителен лист, издаден на основание влязло в сила съдебно решение, субективните си предели спрямо трети лица намиращи се в имота“.
[6] Вж. Р. No 5825/2019 г. по гр.д. No 14986/2013 г., IV състав I гр.о. на СГС; Опр. No 2097/26.6.2017 г. по ч.гр.д., Ill състав т.о. на Софийския апелативен съд; Опр. No 480/7.03.2019 г. по ч.тр.д. No352/2019 г. гр.о. Софийския апелативен съд; Опр. No 98/22.03.2018 г. по ч.гр.д. No 76/2015 г. гр.о. на Бургаския апелативен съд.
23
Коментирайте
Допада ми статията. Харесва ми. Добър анализ
Изключително полезна информация.
Добра статия. Харесвам
Това е проява на добър вкус.
Благодаря на Професор Стамболиев.
Преди три години доволно бяха разширени хипотезите на чл. 435 ГПК, засега нищо страшно не се е случило, както плашеха ЧСИ, та що да не се направи едно допълнение на ал. 2?
по тази логика дай да върнем стария ГПК и да пр.бем пак принудителното изпълнение
Много бързо се забравят някои работи, а срещи чси се води целенасочена кампания от години. Властта обаче знае само да се възползва от популистки щения. Това извън статията, за която мога само да изкажа благодарност на проф. Стамболиев
Безспорно би било много разумно. Между другото целият закон има нужда от корекции.
Проф. Стамболиев показва, че е юрист до мозъка на костите и не спира да мисли правото и след пенсия! Няма как да не се възхитя, всички знаем ексцентичностите му, но пък се показва все така на ниво. Почитания.
сещам се за един друг огнян от същото поколение, което е преподавало на мен, който доста се поизложи наскоро с едни джира 😉
Ще подкрепя колегата по-долу – професорът е напълно прав – в момента отказът на ЧСИ да извърши обратен въвод не подлежи на обжалване, но си поставям въпроса защо – не, т.е. защо не бъде уреден сред действията/бездействията му, които подлежат на обжалване, вместо да се тръгва към исков процес. Малко процесуална икономия трябва
ПРав е така е
Много бих искал да прочета коментар на човек като Стамболиев за поредните скалъпени 5 за 4 идеи за закон за личния фалит. И с настоящото го приканвам, защото само авторитетите в правната наука могат да озаптят това процесуално безумие, което се замисля.
присъединявам се! очевидно няма накъде повече да се отлага, има директива, но хайде да го направим като хората!
Ще бъде интересно и на мен
Благодаря на проф. Стамболиев за статията. Точно, кратко, ясно. В неговия стил!
Той така работи. Супер е.
Да, голям професионалист е.
Спор да няма. Професионалист до мозъка на костите си
Макар и напълно да съм съгласен с изложеното от професора, не мога да не отбележа, че нуждата от защита на правата чрез исков процес, особено на третото лице показва несъвършенствата на нашия процес. Т.е. би следвало да се помисли за по-бърз способ.
Особено по ЗОЗ не виждам такъв вариант! Не може все да му търсим леснината, колега
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Какво?!